№ 892
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.А
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110129054 по описа за 2023 година
Ищецът ЗЕАД „Б....... В. И. Г. ЕАД твърди, че в изпълнение на договор за застраховка
имущество “Каско” заплатил застрахователно обезщетение за щети на застрахованото МПС
ремарке Ламберт модел ЛВФС 3 с рег.№ ......, резултат от ПТП на 20.06.2022 г., в размер на
7779.78 лв., причинено по вина на водача на МПС „Киа“ модел Сийд с рег. № ..........., чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество ЗАД „Д....: .;..........“ АД.
Ищецът предявил пред ответника регресна претенция за сумата от 7804.78 лв., с включени
15 лв. ликвидационни разноски, но ответникът не извършил плащане. Ищецът моли да се
осъди ответникът да плати регресното вземане в размер на 7804.78 лв., заедно със законната
лихва от подаването на исковата молба, обезщетение за забава в размер на 205.96 лв. за
периода от 24.02.2023 г. до 29.05.2023 г. и разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание
депозира становище, в което оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото са искове с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на претенцията предполага наличие на валиден договор за застраховка
имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, плащане от
застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната отговорност –
виновно противоправно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован
при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с
вредоносния резултат, валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ
отговорността му за причинените щети, с ответното застрахователно дружество; вид и
1
размер на претърпените вреди.
Безспорни по делото са обстоятелствата, че на 20.06.2022 г. настъпило ПТП между МПС
ремарке Ламберт модел ЛВФС 3 с рег.№ ......, което било предмет на сключена застраховка
“Каско” при ищеца, и МПС „Киа“ модел Сийд с рег. № ..........., по вина на неговия водач,
чиято гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество, като за щетите
на МПС ищецът заплатил обезщетение по имуществената застраховка в размер на 7779.78
лв. и поканил ответника да плати сумата с писмо получено на 23.2.2023 г.
Релевираните от ответника възражения след срока за отговор са преклудирани и не
подлежат на разглеждане.
Налице са предоставките за суброгиране на ищеца в правата на пострадалия срещу
причинителя на вредата, като регресното право се съизмерява с платените от ищеца 7779.78
лв., към която сума се прибавят и ликвидационните разноски в размер на 15 лв. /както се
претендира в ИМ и е посочено в поканата по регресната претенция/. При това положение
искът следва да се уважи за сумата от 7794.78 лв. и отхвърли за разликата до пълния
предявен размер.
Относно иска по чл. 86 ЗЗД:
Предвид основателността на главната претенция, основателна е и претенцията за лихва.
Ищецът е уведомил застрахователя за събитието с предявяване на претенцията на 23.2.2023
г. За процесното вземане законът е предоставил на длъжника срок, в който следва да
изпълни, поради което едва след изтичането на този срок е налице изпадане в забава. Този
срок е определен в чл. 412, ал. 3 КЗ и той е 30-дневен от предявяване на претенцията пред
ответника или представяне на всички доказателства за установяване основанието и размера
на вредата /ал.2/. Забавата е настъпила считано от 27.03.2023 г., от когато до 29.05.2023 г.
обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на 158.25 лв., за които искът
следва да се уважи.
Относно разноските:
Ищцовото дружество има право, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от разноски за държавна такса 320.29 лв. и адвокатско
възнаграждение 1296 лв., дължими са 1604.65 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Д....: .;..........“ АД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София,
.............., да заплати на ЗЕАД „Б....... В. И. Г. ЕАД, ЕИК .................., седалище и адрес на
управление гр. София, пл. Позитано № 5, на основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата от
7794.78 лв., представляваща регресно вземане на ищеца за платено от него обезщетение за
вреди от ПТП настъпило на 20.06.2022 г. по вина на водача на МПС „Киа“ модел Сийд с
рег. № ..........., чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва от 30.05.2023 г. до изплащането й, сумата от 158.25 лв. лихва за забава за
периода от 27.03.2023 г. до 29.05.2023 г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1604.65
2
лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 7794.78 лв. до
претендираните 7804.78 лв. и за лихва за забава за разликата над 158.25 лв. до
претендираните 205.96 лв. и за периода 24.02.2023 - 26.03.2023 г. вкл.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3