МОТИВИ към решение № 74 от 16.02.2011
година
по а.н.дело № 129 по описа на 2011 година
на Старозагорския районен съд:
Постъпило е постановление на Районна
прокуратура Стара Загора с предложение за освобождаване на основание чл.78а от НК на обвиняемия В.Д.Р., ЕГН **********, от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание за извършено престъпление по
чл.235, ал.6 във връзка с ал.1 от НК, изразяващо се в това, че на 19.11.2010
год. в с.Горно Ботево, община Стара Загора, без редовно писмено позволително
извозвал с каруца от горския фонд 1,5 пространствени кубични метра дърва за
огрев от бряст на стойност 75 лева, собственост на Държавно горско стопанство
гр.Стара Загора, като случаят е маловажен.
Представителят
на Районна
прокуратура Стара Загора поддържа предложението и моли същото да бъде уважено,
като пледира за извършеното престъпление на обвиняемия да бъде наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
Служебният защитник адв.С.С. не оспорва
фактите, изложени в постановлението на прокурора, и правната квалификация на
деянието, като изразява съгласие с предложението на Районна прокуратура и
пледира за извършеното престъпление на подзащитния й да бъде наложено административно
наказание „глоба” в минималния размер, предвиден в закона.
Обвиняемият В.Д.Р. се признава за виновен,
съжалява за извършеното, поддържа пледоарията на защитника си и моли за
минимално наказание.
Съдът, като прецени събраните в наказателното
производство по проведеното досъдебно производство и в хода на съдебното
следствие доказателства, намери за установено следното:
Обвиняемият
В.Д.Р. е жител ***. Същият не е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност
на основание чл.78а от НК.
На
19.11.2010 год. около 19.00 часа св.Станимир Стойнов Стоянов – служител на РУ „Полиция”
гр.Стара Загора, при изпълнение на служебните си задължения пътувал към с.Горно
Ботево, което попадало в обслужвания от него район. При влизането си в селото той
забелязал, че пред него се движели три броя каруци, теглени от коне. Каруците
били натоварени с дърва, видимо сечени с брадва. Св.Стоянов спрял каруците за
проверка в централната част на селото и установил самоличността на лицата,
които ги управлявали. Едно от тези лицата бил обвиняемият В.Д.Р.. След като св.Стоянов
разбрал, че се касае за незаконна сеч и извоз на дървета от горския фонд,
незабавно сигнализирал за случая в Държавно горско стопанство гр.Стара Загора.
На място бил изпратен екип на ДГС-Стара Загора в състав св.Иван Дойчев Вълчев
/старши лесничей/ и св.Кольо Динев Бойчев /горски надзирател/, които установили,
че в каруцата на обвиняемия имало натоварени дърва за огрев от бряст с дължина
по около два метра и дебелина на стволовете около 12-14 см. Дърветата били без
експедиционни горски марки /ЕГМ/ по реда, указан в Закона за горите, и видимо
били сечени с брадва. При проверката обвиняемият не представил документи за
законен произход на дървата, като обяснил, че въпросните дърва бил сякъл сам,
но не могъл да уточни мястото, където това се е случило. Установено било и
количеството на извозваните дърва – 1,5 пространствен кубически метра, като
измерването станало с помощта на ролетка. Св.Бойчев съставил констативен
протокол серия И05А № 000177 от 19.11.2010 год., с който били задържани дървата
за огрев, предмет на престъплението, е средствата, послужили да извършването му
- каруца с гумени колела и един брой кон, женски, червен на цвят. Каруцата и
коня били собственост на обвиняемия. За констатираното нарушение по Закона за
горите на обвиняемия бил съставен акт за установяване на административно
нарушение № 100 от 19.01.2010 год.. Задържаните с констативния протокол вещи
били оставени за съхранение в базата на ДГС-Стара Загора в кв.„Зора” на
гр.Стара Загора.
Видно
от заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
съдебно-икономическа експертиза, пазарната стойност на 1,5 постранствени кубически
метра дърва за огрев от бряст към 19.11.2010 год. възлиза на 75,00 лева.
Предвид
сравнително малкото количество на дървата, предмет на престъплението - 1,5 постранствени кубически метра, и тяхната
стойност - 75 лева, изразеното от обвиняемия критично отношение към извършеното
и чистото му съдебно минало, както и липсата на съставомерни имуществени вреди,
конкретното престъпно деяние представлява маловажен случай по смисъла на чл.93,
т.9 от НК, тъй като разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от този вид.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от всички събрани в хода на наказателното
производство по проведеното досъдебно производство писмени и гласни
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им в съдебно заседание на основание чл.378, ал.2 от НПК (справка от
ДГС-Стара Загора, рапорт вх.№ 3836 от 23.11.2010 год., акт № 100 от 19.11.2010
год., констативен протокол № 000177 от
19.11.2010 год., разписка за отговорно пазене № 000142 от 19.11.2010 год.,
пълномощно изх.№ 231 от 01.02.2010 год., справка за съдимост рег.№ 5355 от
17.12.2010 год. на Старозагорския районен съд, издадена сред извършена справка
в Бюро „Съдимост” при Районен съд Сливен, заключение на съдебно-икономическа
експертиза от 20.12.2010 год., протокол за разпит на свидетеля Кънчо Георгиев
Танчев от 23.12.2010 год., протокол за разпит на свидетеля Иван Дойчев Вълчев
от 17.12.2010 год., протокол за разпит на свидетеля Косьо Динев Бойчев от
17.12.2010 год., протокол за разпит на свидетеля Станимир Стойнов Стоянов от
27.12.2010 год., протокол за разпит на обвиняемия В.Д.Р. от 28.12.2010 год.,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия
от 29.12.2010 год.), от приетата като писмено доказателство справка за
съдимост на обвиняемия и от обясненията на последния, дадени в хода на
съдебното следствие, които, макар и лаконични, имат характер на направени
самопризнания, като в тази насока следва изрично да се отбележи, че всички
доказателства кореспондират помежду си, без да са налице съществени
противоречия между тях, поради което и не се налага поотделното им обсъждане.
При
така приетата за установена фактическа обстановка съдът намира за доказано по
безспорен и несъмнен начин, че на 19.11.2010 год. в с.Горно Ботево, община
Стара Загора, обвиняемият В.Д.Р. без редовно писмено позволително е извозвал с
каруца от горския фонд 1,5 пространствени кубически метра дърва за огрев от
бряст на стойност 75 лева, собственост на Държавно горско стопанство гр.Стара
Загора, като случаят е маловажен, с което свое деяние той е осъществил от
обективна страна признаците на престъпния състав на чл.235, ал.6 във връзка с
ал.1 от НК.
За да признае обвиняемия за виновен в извършването на
гореописаното престъпление, съдът прие, че деянието е било извършено от него
при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си
е, предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. На този извод, междувпрочем, навеждат недвусмислено и
самопризнанията на обвиняемия.
Тъй
като, видно от приетата като писмено доказателство справка за съдимост, към
момента на извършване на деянието обвиняемият не е осъждан за престъпление
от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност на
основание чл.78а НК, а от деянието не са настъпили състовомерни имуществени вреди, които да подлежат
на възстановяване (престъплението
е формално, а не резултатно, като при предметът на престъплението е задържан и
изземването му в полза на Държавата е обзпечено), и за извършеното
умишлено престъпление законът предвижда наказание „лишаване
от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева”, съдът на
основание на основание чл.78а от НК освободи обвиняемия В.Д.Р. от
наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му наложи
административно наказание „глоба” в минималния размер, предвиден в закона -
1000 лева.
В случая при определяне на размера на наказанието съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените от обвиняемия самопризнания, изразеното от него критично
отношение към извършеното и чистото му съдебно минало, и същевременно отчете
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът присъди в тежест на обвиняемия направените по
делото съдебни и деловодни разноски в размер на сумата от 40 лева.
На основание
чл.235, ал.7 от НК съдът отне в полза на Държавата предметът на престъплението –
1,5 пространствени кубически метра дърва за огрев от бряст, а на основание чл.53,
ал.1, б.„а” от НК - и средствата на престъплението: червена на цвят кобила и
каруца, всички намиращи се на отговорно пазене в ДГС-Стара Загора.
ВОДИМ
ОТ ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: