Решение по дело №521/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалби с вх. № 16526/18.10.2013 г., подадена от „П. И. Б.” - гр. С. и с вх. № 16527/18.10.2013 г., подадена от „Х. 2.” Е.- гр. С., против извършен на 09.10.2013 г. от ЧСИ Р. С., с рег. № *, с Р. на действие Окръжен съд- К. по изпълнително дело № 2439/2. г., опис на метален мост, изграден в производствената площадка на „О.” - гр. К.

С определение № 931/04.12.2013 г., постановено по делото, К. о. с. е оставил без разглеждане като недопустими жалбите, подадени от „П..” - гр. С. и от „Х. 2.” Е.- гр. С., против извършен на 09.10.2013 г. от ЧСИ Р. С. по изпълнително дело № 2439/2. г. опис на метален мост, изграден в производствената площадка на „О.” - гр. К. и е прекратил производството по делото.

С определение № 472/12.03.2014 г., постановено по в. ч. гр. д. № 255/2014 г., Пловдивският апелативен съд е отменил определението на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата, подадена от „Х. 2.” Е. гр. С., против извършения на 09.10.2013 г. от ЧСИ Р. С. по изпълнително дело № 2439/2. г. опис на метален мост, изграден в производствената площадка на „О.” гр. Кърджали и е прекратено производството по гр. дело № 347/2013 г. по описа на Кърджалийския окръжен съд по тази жалба, като е върнал делото на Окръжен съд- Кърджали за по- нататъшното му разглеждане по жалбата, подадена от „Х. 2.” Е. гр. С.

В съдебно заседание чрез ю. к. Б., жалбодателят „Х. 2.” Е. поддържа жалбата и твърди, че мостът/пасарелката, е негова собственост и не следва да бъде обект на принудително изпълнение по изп. д. № 2439/2. г. Твърди, че ЧСИ Р. С., който на 09.10.2013 г. насочил изпълнението по изпълнителното дело върху моста/пасарелката, преди това с постановление за възлагане на съвкупност от движими вещи от 20.09.2013 г., го възложил на „Х. 2.” Е.; постановлението за възлагане на съвкупност от движими вещи било влязло в сила и „Х. 2.” Е. придобило собствеността върху моста/пасаралеката на 20.09.2013 г., от когато го владеело, поради което след тази дата не можело да се насочва изпълнението върху тази вещ, която не била собственост на длъжника „О.” ; на 21.12.2013 г. с н. акт „П. .” прехвърлила на „Х. 2.” Е. собствените си 50 % идеални части от недвижимия имот и срещу „О.” било открито производство по несъстоятелност с решение № 233/29.11.2013 г. на Окръжен съд- К. Поддържа, че извършените действия на съдебния изпълнител били в противоречие с материалния и процесуалния закон и правата на жалбодателя били накърнени. При условията на евентуалност посочва, че съгласно чл. 638 ал. 1 от ТЗ всички изпълнителни производства срещу длъжника се спират с откриване на производство по несъстоятелност, поради което счита, че изп. д. № 2439/2. г. по описа на ЧСИ Р. С. следвало да бъде спряно, а процесния мост/пасарелка не би следвало да бъде включен в масата на несъстоятелността, тъй като бил изключителна собственост на „Х. 2.” Е. преди откриване на производство по несъстоятелност на датата 27.12.2013 г. Искането е да се постанови решение, с което да се отмени запора върху моста/пасарелката.

Пълномощникът на взискателя „В.” О. гр. К.- адв. В. Я. от АК- К., моли да се постанови решение, с което да се остави без уважение жалбата на „Х. 2.” Е.. Твърди, че по делото нямало доказателства „Х. 2.” Е. да е собственик на процесната пасарелка, а имало доказателства, че „Х. 2.” Е. е придобило собствеността върху земята, върху която е разположена част от конструкцията на моста, който не попадал изцяло в недвижимия имот, собственост на жалбоподателя. Твърденията, че демонтирането ще увреди моста и ще се намали неговата себестойност, нямали значение за спора. Споделя становището на ЧСИ по жалбата, че вещта била движима и не била трайно прикрепена към имота, и че е собственост на „О.” и в тази насока били писмените доказателства. Претендира разноски.

Представителят на длъжника „О.” гр. К. ю. к. М. моли да се остави без уважение жалбата. Твърди, че пасарелката била лека метална конструкция, преместваема в даден момент, която никога не е била предмет на ипотeка, а така също и предмет по ЗОсЗ и била собственост на „О.” гр. К.

Частният съдебен изпълнител Р. С. е изложил мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 436 ал. 3 ГПК, в които излага съображения за недопустимост на жалбите.

Окръжният съд, след като обсъди представените по делото доказателствата, по повод и във връзка с подадените жалби, констатира:

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съобразно разпоредбата на чл. 426 от ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изпълнението се насочва само върху имуществото на посочения в изпълнителния лист длъжник. Изключения от тези правила се съдържат в разпоредбите на чл. 429 от ГПК. Законът предоставя на третите лица право на жалба срещу действията на съдебния изпълнител по реда на чл. 437 ал. 2 от ГПК за действията на съдебния изпълнител, визирани в ал. 4 и 5 на чл. 435 от ГПК. Съгласно сочените разпоредби, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице, като жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната. В случаите на ал. 5 на чл. 435 от ГПК, право на жалба има трето лице, което владее възбранения имот.

Изпълнително дело № 2439/2. г. по описа на ЧСИ Р. С. с рег. № 812 с Р. на действие Окръжен съд- Кърджали, е образувано по молба на „В.” О. гр. Кърджали и представен изпълнителен лист, видно от който длъжникът „О.” гр. К. е осъден да заплати на взискателя следните суми:15732 лв.- главница, представляващи неизплатени дължими суми по фактури за незаплатена услуга- доставяне на вода за питейно- битови нужди- водоснабдяване за периода от 27.01.2. г. до 27.04.2. г., както и сумата 722.80 лв.- законна лихва за просрочие съгласно чл. 40 ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на „В и К” системи- един месец след издаване на фактурата, за периода от 29.03.2. г. до 03.10.2. г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда- 04.10.2. г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 329 лв.- внесена държавна такса за образуване на делото и 580 лв.- адвокатско възнаграждение.

С жалбата срещу действието на съдебния изпълнител, изразяващо се в опис на пасарелка и в производството пред АС- П., са представени доказателства, от които се установява, че жалбодателят „Х. 2." Е. е придобил с постановление от 19.09.2. г. за възлагане на недвижим имот след проведена публична продан собствеността върху 50% от поземлен имот с идентификатор 40909.23.92 по кадастралната карта на гр. Кърджали, върху който се извършва основната производствена дейност на „О.” с площ от 326966 кв. метра, ведно с подробно описани в постановлението сгради. Останалите 50% от поземления имот и подробно описани сгради са възложени на „П.” с постановление от 19.02.2013 г. по изпълнително дело № 1009/2. г. на ЧСИ с peг. № 812. Жалбодателят „Х. 2.” Е. бил въведен във владение на придобития при публичната продан недвижим имот с протокол от 02.12.2. г. С нотариален акт № 46 от 21.12.2013 г., том 7, peг. № 21772, дело № 1195/2013 г. на Нотариус с peг. № 20, „П.” продала на „Х. 2.” придобитите от нея 50% от имота, описан по- горе, бивша собственост на „О.” и сградите в него. Или, от изложеното следва, че жалбоподателят „Х. 2.” Е. е собственик и въведен във владение на терена, върху който се е осъществявала производствената дейност на „О.” гр. К.

С постановление за възлагане от 20.09.2013 г., жалбодателят „Х. 2.” Е., станал собственик и на движими вещи, в т. ч. и на пасарелка /метална конструкция/.

На 09.10.2013 г. бил съставен от ЧСИ Р. С. протокол за извършен опис на движими вещи на основание чл. 465 от ГПК по изп. дело № 2439/2. г. В протокола е посочено, че мястото на извършване на описа е гр. К., бул. „Б. № *., територията на завода на „О.” . В протокола за опис от 09.10.2013 г., като движима вещ били описани две пасарелки в т. 3 и в т. 16. В т. 3 била описана пешеходна естакада- пасарелка с дължина 32 метра и височина на преминаване 7 метра. В т. 13- била описана пасарелка за обслужване на ЖП цистерни- дължина 42 м., височина 3.60 м. и ширина- 1.30 м.

По делото се установява и това, че преди описаната по- горе продажба на недвижим имот, с решение № 233/29.11.2013 г., постановено по гр. д. № 370/2. г. по описа на Кърджалийския окръжен съд, била обявена неплатежоспособността на „О.” гр. К., с начална дата 31.12.2. г. и открито производство по несъстоятелност по отношение на „О.” .

При така събраните доказателства и установеното от фактическа страна, съдът намира жалбата за неоснователна. И това е така, тъй като по делото, макар да се установява, че жалбодателят е станал собственик на пасарелка /метална конструкция/ с постановлението за възлагане от 20.09.2013 г., същият не е доказал идентичност на така описаната пасарелка /доказателствÓ по делото в тази насока не са представени/, с една от двете пасарелки, описани в протокола за опис на движими вещи от 09.10.2013 г. по изпълнително дело № 2439/2. г., съответно в т. 3 и в т. 16 от същия. Що се касае до изложените в жалбата съображения, че процесната вещ била трайно прикрепена към недвижимия имот, следва да се посочи, че те не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство по обжалване действията на съдебния изпълнител. Впрочем, без значение за изхода на спора е въпроса, свързан с характера на съоръжението, респ. с възможността то да се отдели от имота, в който се намира. Но и тук следва да се посочи, че дори и да имаше значение за изхода на спора характера на съоръжението, то и в тази насока жалбодателят не е представил доказателства. Поради изложеното, жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение.

При този изход на делото следва жалбодателят да заплати на „В.” О. гр. К. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от изложеното окръжният съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 16527/18.10.2013 г., подадена от „Х. 2.” Е.- гр. София, против извършен на 09.10.2013 г. от ЧСИ Р. С., с рег. № *, с Р. на действие Окръжен съд- К. по изпълнително дело № 2439/2. г., опис на метален мост, изграден в производствената площадка на „О.” - гр. К.

ОСЪЖДА „Х. 2.” Е.- гр. С., с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Л. К.” № *, представлявано и управлявано от управителят И. Л. Е. да заплати на „В.” О. гр. К., бул. „Б. № *, с ЕИК *, разноски по делото в размер на 300 лв.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/