Определение по дело №64085/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4524
Дата: 22 февруари 2022 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20211110164085
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4524
гр. София, 22.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20211110164085 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от Д. Р. К., ЕГН: **********, с адрес: , съдебен адрес:
град София, ул. „партер, чрез адв. И.Г. срещу „“ АД, ЕИК ,с адрес на управление: за която
съдът констатира, че е редовна, а предявения с нея иск – допустим.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.04.2022 г.
от 14.35 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на Д. Р. К. , ЕГН: **********, с
адрес: град С ап. , съдебен адрес: град София, партер, чрез адв. И.Г. срещу „“ АД,
ЕИК ,с адрес на управление: гр. София, с която се иска да бъде установено по отношение
на ответника, че ищецът не му дължи сумите от: 1042,62 лева- дължима главница за
потребена, но незаплатена студена вода, за периода 23.02.2009г. - 11.07.2012г., лихва за
забава, начислена върху главницата, в размер на 265,33 лева за периода 26.03.2009г. -
10.06.2012г., както и 76,16 лева - сторени съдебни разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 04.04.2013 г. по ч.гр.д. № 25122/2012г. на СРС, 90-ти състав, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № .на ЧСИ .
Ищецът твърди, че срещу ищцата е образувано и се води изпълнително дело №на
ЧСИ . Въз основа на процесния изпълнителен лист преди това е било образувано друго
1
изпълнително дело, а именно: №на ЧСИ , което бива прекратено на 30.03.2017г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК следствие настъпил двегодишен период, през който
взискателят не е поискал предприемане на действия по принудително изпълнение срещу
длъжника.
Твърди се, че давността е прекъсната с молбата за образуване на изпълнително
дело, на 19.04.2013г. са изпратени запорни съобщения до различни търговски банки с цел
налагане на запор върху банкови сметки, открити на името на ищеца, като това е
последното валидно извършено изпълнително действие, годно да прекъсне погасителната
давност. След този момент, в период от 19.04.2013г. до 19.04.2015г. не са извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност и на
19.04.2015год., на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК, изпълнителното дело се явява
прекратено по силата на закона.
Поддържа се, че с прекратяване на изпълнителното дело, с обратно действие - от
датата на последното валидно предприето изпълнително действие /в случая 19.04.201Зг./
започва да тече давността, с което се погасява самото вземане, като в случая давността
изтича на 19.04.2016год., тъй като се касае за периодични вземания, установени с влязла в
сила заповед за изпълнение, а не въз основа на влязло в сила съдебно решение.
Претендират се разноски.
Приложени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала писмен отговор, с който
оспорва иска неоснователен. Твърди се, че давността за процесното вземане е установена
със заповед за изпълнени, имаща аналогична на сила на пресъдено нещо и съответно е 5
години. Сочи се, че тя е прекъсната първоначално при образуване на изпълнителното дело,
доколкото в постъпилата молба е поискано предприемане на изпълнителни действия и
изрично е посочено, че на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ съдебният изпълнител е овластен
да избира начина на изпълнение. Твърди се и, че давностният срок е прекъсван
няколкократно с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца и възбрана
върху имот и е започнала да тече нова петгодишна давност за вземанията.
Претендират се разноски.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на иска е чл. 439 от ГПК и с оглед наличието
на висящо принудително изпълнение, искът е допустим.
По делото няма ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства по смисъла
на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
Ищецът следва да установи наличието на съдебно изпълнително основание за
2
процесното вземане, въз основа на което е образувано посоченото изпълнително дело № на
ЧСИ , както и началния момент на погасителната давност, а в тежест на ответника е да
опровергае ищцовите твърдения (обстоятелства, прекъсващи и/или спиращи давността, кога
са настъпили, за какъв период).
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
ДА СЕ ИЗИСКА от ЧСИ в едноседмичен срок от съобщението, да представи по
делото заверени преписи от изпълнително дело № и изпълнително дело №
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищците и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3