Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13/13.02.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори
януари, двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 549/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от процесуалния представител на КПКОНПИ - София против решение №
85/10.07.2019 г. по гр.д..№ 72/2018 г. на Окръжен съд – Силистра в
отхвърлителната му част по предявения срещу Ж.К.Д., С.Д.Д. и К.Ж.Д. иск по
чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, вр. с § 5 от ПЗР на ЗПКОНПИ, за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество, с цена в размер на 2821337.70 лева – след допуснато
изменение на иска. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона,
с молба за отмяна и за уважаване изцяло на предявените искове.
В
подаден писмен отговор, пълномощникът на Ж.К.Д. оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в
отхвърлителната му част.
Подадена
е насрещна въззивна жалба от пълномощника на Ж.К.Д.
против същото решение - в неговата осъдителна част.
Оплакванията са за недопустимост по подробно изложени съображения, с молба за
обезсилването му; при условията на евентуалност – за отмяна и за отхвърляне
изцяло на иска, с присъждане на разноските по делото.
В
подаден отговор на насрещната жалба, процесуалният представител на КПКОНПИ
изразява становище за нейната неоснователност.
Пълномощникът
на С.Д.Д. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, подадена
от КПКОНПИ и за оснавателност на жалбата на Ж.К.Д..
Жалбите и отговорите – становища са подадени в срок и от надлежни страни и са
процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, Варненският апелативен съд приема следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, вр. с §5, ал.1 от
ПЗР на ЗПКОНПИ, по мотивирано искане на КПКОНПИ – София, срещу Ж.К.Д., С.Д.Д. и
К.Ж.Д.,***, за отнемане в полза на държавата на имущество, на обща стойност
2889230,70 лева.
Ответниците
оспорват иска:
Процесуалният
представител на Ж.Д. твърди недопустимост, евентуално - неоснователност на претенцията,
тъй като придобитото от ответника имущество е със законен произход, част от
него е неналично и не е доказана връзката между престъпната дейност и
придобиването му.
Ответникът
К.Д. твърди недопустимост на исковете; по същество, оспорва претенцията на
КПКОНПИ по чл.9, вр. с чл.4, ал.1 и ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ за придобитите два автомобила,
описани в искането с твърдение, че са закупени със законни средства от баба му
по майчина линия и нейния втори съпруг, като подарък за него.
Ответницата
С.Д.Д. възразява по допустимостта на исковете. По съществото на спора твърди, че
придобитото имущество е със законен произход. Предвид факта, че имуществото е
придобито през време на брака й с първия ответник в СИО, счита, че искането на
Комисията за отнемане на целите имоти и МПС, а не на 1/4 ид.ч. от тях е
неоснователно; прави възражение за частично погасяване на правата на държавата
по давност, за неналичност на част от имуществото и за продължителността на проверявания
период.
Представителят
на Прокуратурата на РБ изразява становище за основателност на въззивната жалба,
подадена от КПКОНПИ.
По
допустимостта на предявените искове съдът се е произнесъл както с определение №
3/24.01.2019 г., така и с мотивите на обжалваното решение, като подробно е
обсъдил възраженията, изложени от процесуалните представители на ответниците.
Настоящата инстанция споделя изводите на съда относно допустимостта им.
Предвид
факта, че проверката е започнала при действието на ЗОПДИППД /отм./, правилно
основанието на претенцията е определено по чл. 28, вр. с § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ
/отм./, а не по чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ от същия, макар производството да
не е приключило до влизането му в сила на 19.11.2012 г.
По
отношение на проверявания период, правилно е прието, че по ЗОПДИППД /отм./
периодът на проверката не е фиксиран както в чл.27 от ЗОПДНПИ /отм./ и чл. 112 от ЗПКОНПИ. Разпоредбата
на приложимия по силата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗПКОНПИ текст на чл.11 от
ЗОПДИППД /отм./ предвижда, че правата на държавата се погасяват с изтичането на
25-годишна давност, който срок започва да тече от датата на придобиване на
имуществото. Предвид факта, че няма разпоредба, задължаваща Комисията изрично
да фиксира срока на проверката, липсва законова пречка тя да бъде извършена по
отношение на имущество, придобито преди 25 години.
Допуснатата
нередовност на постановлението за привличане на обвиняем от 03.05.2010 г. не е
основание да се приеме недопустимост на исковете, тъй като е отстранена
съобразно дадените указания, поради което не отменя валидността на началната
дата на производството по ЗОПДИППД /отм./, нито неговата приложимост.
Относно
спазването на изричната разпоредба на чл.15, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ и
процесуалната природа на срока по този текст, настоящата инстанция споделя
изразеното в определение № 38/24.01.2019 г. становище за допустимостта на предявените
искове.
Предпоставка
за основателността на предявените искове е установеност относно трите
предпоставки на законновата презумпция: влязла в сила осъдителна присъда, данни
за придобито от лицето имущество на значителна стойност, превишаваща
установените законни доходи на семейството, като престъплението, за което е
признат за виновен ответникът следва да е сред изчерпателно изброените в чл. 3 от
ЗОПДИППД /отм./.
От
доказателствата по делото се установява, че ответниците Ж.К.Д. и С.Д.Д. са
съпрузи - акт за брак № 0460/29.12.1991 г., а третият ответник К.Ж.Д. е техен
син.
Съдът
е установил и описал участието на проверяваното лице в ЕТ и търговски дружества.
През
периода на проверка по чл. 11 от ЗОПДИППД /отм./ - 01.01.1988 г. - 31.12.2012
г., ответниците са получили приходи общо в размер 1236859,20 лв. или 5967,69 МРЗ.
Извършените разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му са в
размер на 26146,81 МРЗ, т.е. констатирана е отрицателна разлика между приходи и
разходи в размер на 20179,11 МРЗ, което е значителна стойност по смисъла на §
1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./.
Следователно,
лицето е придобило имущество на значителна стойност по смисъла на параграф 1,
т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./, за придобиването на което не е разполагало с
достатъчно законни доходи и източници на средства, тъй като установените доходи
и приходи на проверяваното лице и съпругата му не са достатъчни за извършените
разходи.
По
делото не са представени доказателства, установяващи какъв е фактическия състав
на деянията, за които е осъждан ответникът Ж.Д. с присъди през 1986 и 1988
година, нито относно размера на получената от тях имотна облага, за да се
направи обосновано предположение, че имотите, придобити от 1988 до 1998 г., са
от предходната му престъпна дейност.
С
присъда № 12/08.04.2016 г. по НОХД № 182/2015 г. на Силистренски окръжен съд,
влязла в сила на 26.02.2018 г. Ж.К.Д. е признат за виновен в това, че в периода
1998 – 2009 г., извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква
разрешение по закон – чл.1, ал.1 и ал.4 ЗБ /отм./ и по чл.2 и чл.13, ал.1 ЗКИ,
като е предоставял парични заеми на различни лица, обезпечени с ипотеки на
недвижими имоти, записи на заповеди или залози на вещи, срещу получаване на
лихви и задължения за връщането им, като предметът на престъплението е в размер
на 108496 лв.
Формулирано
е в чл.3, ал.1 ЗПДИППД /отм./ като условие за основателност на претенцията, придобитото
от лицето имущество да е на "значителна стойност", която - съгласно
§1, т.2 от ДР на ЗПДИППД /отм./ е стойността над 60000 лева, а заявената
претенция от 2821337,70 лв. безспорно е значителна по размер.
При
доказан в наказателното производство размер на неправомерно получените доходи
от ответника Ж.Д. от 108496 лв., липсват доказателства, че цялото претендирано
имущество е придобито от престъпна дейност.
Съгласно
чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, на отнемане подлежи имущество, придобито през
проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по
чл.3 и може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано
с престъпната им дейност, доколкото не е установен законен източник. Съгласно
задължителната практика на ВКС, основателното предположение, по смисъла на
ЗОПДИППД /отм./ е обикновено предположение, формирано въз основа на преценка на
конкретните установени по делото факти и обстоятелства, и връзките между тях,
от които следва извод за престъпния произход на средствата, вложени в
придобиване на имуществото. Тази преценка не е хипотетична, а следва да се
основава на конкретни фактически обстоятелства, установени въз основа на
събраните доказателства. Основателно предположение по смисъла на специалния
закон не може да се направи, когато установеното с акт на наказателния съд
престъпление има инцидентен и еднократен характер, фиксирано е в ограничен
период от време и по делото липсват доказателства за осъществявана преди или
след това, но в рамките на проверявания период, от страна на ответника
престъпна дейност, от естество да обоснове извод, че имуществото, предмет на
искането за отнемане, е придобито като резултат от нея.
Съдът
е описал подробно имуществото, за което е доказана връзка между придобиването
му и осъществяваната от ответника Д. престъпна дейност. Преценявайки
основателността на претенциите, е приложена практиката на ВКС на РБ - решение №
129/08.06.2015 г. по гр.д. № 5562/2013 г., IV г. о., съобразно което предмет на
отнемане в хипотезата на чл.4,ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ са налични парични
средства, т. е. такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани
и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране - финансови активи, съществуващи
по банкови сметки, при доказаност и на останалите условия - пряка или косвена
връзка между престъпната дейност по чл.3, ал.1 ЗОПДИППД /отм./ и придобиването
на средствата; връзката да може обосновано да се предположи логически, с оглед
обстоятелствата по делото и да не е установен законен източник в придобиването
им. Следователно, на отнемане по реда на ЗОПДИППД /отм./ подлежат само такива
парични средства, които при предявяване на иска по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./ са
налични и се държат от ответника или се намират по банковите му сметки. Ако те
не са налични, тъй като са били използвани по сключена между ответника и трето
добросъвестно лице сделка, намира приложение чл.4, ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ и на
отнемане подлежи получената срещу тях облага. В случаите на неналичност, тъй
като са изразходвани за задоволяване на ежедневни или други нужди на ответника
или семейството му, при което не се реализира насрещна облага, не могат да
бъдат отнемани по чл.28 от ЗОПДИППД /отм./.
Приложените
към искането на Комисията доказателства установяват, че по сметките на
ответниците във всички банки салдото е отрицателно или нула.
От доказателствата по делото се установява, че наличен в
патримониума на ответниците е само недвижим имот, находящ се в гр. Силистра,
бул. ”Велико Търново” № 94, с площ от 190 кв.м., ведно с построените в него
еднофамилна жилищна сграда и паянтова селскостопанска сграда, с пазарна
стойност 22000 лева, поради което исковата претенция е основателна само в
частта, с която се претендира отнемане в полза на държавата на основание чл.4,
ал.1 вр. чл.10 от ЗОПДИППД /отм./ на този имот. По делото е доказано обоснованото
предположение, че той е придобит от престъпна дейност, поради което решението -
в частта му, с която искът е уважен, е правилно и законосъобразно.
В
останалата част, исковите претенции следва да бъдат отхвърлени като неоснователни
и недоказани.
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Предвид
изхода на спора, разноските за настоящата инстанция остават за всяка от
страните така, както са направени. По изложените съображения, Варненският
апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 85/10.07.2019 г. по гр.д..№ 72/2018 г. на Окръжен съд – Силистра.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.