Р Е Ш Е Н И Е № 260109
гр.
Сливен, 29.09.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І – ви
граждански състав в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВКА КИРИЛОВА
при секретаря АЛБЕНА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от председателя
гр. д. № 1627 по описа за 2020 год., за да се произнесе
съобрази:
Производството е образувано по
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за
признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за
заплащане на обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа
поради уволнението с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и т. 3 от КТ, във вр.
с чл.225, ал.1 от КТ. Движи се по реда на глава ХХV “Бързо производство” от
ГПК.
В молбата си ищецът твърди, че по силата
на трудов договор № 19 от 02.07.2014 г. бил назначен на работа в ответното
дружество на длъжност „водопроводчик”, считано от 02.07.2014 г. при осем часов
работен ден с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 480 лв.
Сочи, че трудовият му договор бил
сключен на осн. чл. 70, ал. 1, във вр. с чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ със срок на изпитване в
полза на работодателя до 03.01.2015 г., след цитираната дата сключен на осн. чл. 71, ал.1 от КТ за неопределено време.
Твърди, че с допълнително споразумение
от 20.06.2017 г. към трудовия договор била променена длъжностната му от
„Водопроводчик“ на „монтажник
/водомери/“, а място на работа е посочено „Водомерно звено“, с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 500 лв.
С последващо
допълнително споразумение от 20.12.2017 г. към трудовия договор му било
увеличено основното месечно трудово възнаграждение в размер на 545 лв., както и
длъжността „водопроводчик-поставяне на водомери“.
Излага твърдения, че със Заповед № РД-07-76/18.02.2020
г., издадена от Управителя на „ВиК“ АД Сливен на осн. чл. 120, ал. 1 от КТ, във връзка с възникнала
производствена необходимост: „Спиране на водоподаването
на нередовни платци, които възпрепятстват нормалното протичане на работния
процес, за времето от 17.02.2020 г. до 01.04.2020 г. изпълнявал длъжността
„водопроводчик“, като на осн. чл. 155, ал. 1 от КТ му
било разрешено ползването на платен годишен отпуск за 10 дни – за периода от
16.03.2020 г. до 27.03.2020 г. вкл.
Сочи, че на 27.03.2020 г. управителят на
ответното дружество е издал Заповед № РД-07-155, с която на осн. чл.
138а, ал. 2 от КТ и Закона за мерките и действията по време на извършеното
положение е наредено считано от 01.04.2020 г. за работниците и служителите,
работещи на пълно работно време 8 часа в определени звена да се премине към
работа на непълно работно време с продължителност на работния ден 4 часа, а за
длъжностите „Отчетник измервателни уреди“ и „Водопроводчик-инкасатор“ е
възложено извършване на работа от разстояние с местонахождение на работното
място – от домовете на работниците и служителите.
Твърди, че
на 23.04.2020 г. му било връчено предизвестие от управителя на „ВиК- Сливен“ ЕАД, с което бил уведомен, че считано от
24.04.2020 г. е прекратено трудовото му правоотношение, а като основание за
прекратяване на договора е посочен чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ – спиране на
работата във „Водомерно звено“, в което изпълнява длъжността си, като е уточнено,
че спирането на работа е със Заповед № РД-07-156/27.03.2020 г.
Твърди още,
че управителят на „ВиК – Сливен“ ЕАД на следващият
ден му връчил Заповед № 13/24.04.2020 г. за прекратяване на трудовото
правоотношение, в която като причина е посочено „при спиране на работа за
повече от 15 работни дни“ по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ. Брутното му трудово
възнаграждение за месец март 2020 г. е в размер на 606.42 лв.
Счита, че
уволнението и заповедта за прекратяване на правоотношението му са незаконни.
Излага съображения в тази насока като цитира практика /Определение №
364/29.03.2017 г. по гр.д. № 3617/2016 г. на ВКС, ІV г.о./
Предвид изложеното моли съда да
постанови решение, с което да признае уволнението му за незаконосъобразно и да
отмени Заповед № 13/24.04.2020 г., издадена от Управителя на „Водоснабдяване и
канализация – Сливен“ ЕАД; да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „водопроводчик – поставяне на
водомери“ с място на работа „Водомерно звено“ в ответното дружество. Да осъди
ответното дружество да му заплати сумата в размер на 3 638.52 лв.,
представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа, в
резултат на незаконното уволнение за периода от шест месеца, считано от
25.04.2020 г. до 24.10.2020 г. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил
отговор от ответното дружество, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Не оспорва изложените в исковата
молба факти, единствено оспорва размера на брутното трудово възнаграждение. Излагат се доводи, че уволнението е
законно и се иска отхвърляне на исковете. В изпълнение на указанията на МРРБ до
директора на „ВиК – Сливен“ ООД, във връзка с
извънредното положение на пандемията от СOVID 19 в периода от 17.03.2020 г. работодателят е предприел мерки като със
Заповед № РД-07-135/17.03.2020 г. за ограничаване на заразата, с оглед на
естеството на работа за структуриране на звена и отдели. Със Заповед №
РД-07-156/27.03.2020 г., работодателят е спрял работата на „Водомерно звено“,
считано от 30.03.2020 г., което обективно и преди това за периода от 17.03.2020
г. до 27.03.2020 г. /петък/ не е извършвало никаква дейност, тъй като
работниците и служителите са ползвали законоустановен
отпуск.
Предвид
изложеното, считат исковете за неоснователни, поради което молят съда да ги
отхвърли. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник, който моли съда да
уважи обективно съединените искове. Претендира за присъждане на направените по
делото разноски. В писмена защита на процесуалния представител са доразвити
съображения за основателност на предявените искове.
Ответното дружество чрез пълномощника си моли да бъдат отхвърлени предявените
искове. В писмена защита излага съображение за отхвърлянето им. Претендира за
присъждане на направените по делото разноски.
От събраните по делото писмени
доказателства, както и от доводите на процесуалните представители на страните,
всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
Не е спорно по делото, че ищецът е бил
в трудово правоотношение с ответника, видно от трудов договор № 19 от
02.07.2014 г. на длъжност „водопроводчик”, считано от 02.07.2014 г. при осем часов
работен ден с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 480 лв. С
допълнително споразумение от 20.06.2017 г. към трудовия договор длъжностната му
била променена от „Водопроводчик“ на „монтажник /водомери/“, а място на работа
е посочено „Водомерно звено“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер
на 500 лв. С последващо допълнително споразумение от
20.12.2017 г. към трудовия договор му било увеличено основното месечно трудово
възнаграждение в размер на 545 лв., както и длъжността „водопроводчик-поставяне
на водомери“.
Видно от приложената Заповед №
РД-07-155/27.03.2020 г. на осн. чл. 138а, ал. 2 от КТ и Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, считано от 01.04.2020 г. се преминава към
работа на непълно работно време с продължителност на работен ден от 4 часа, касаещо служителите в район Сливен – град и район Сливен –
села, ПСОВ Сливен.
Със
Заповед № РД-07-156/27.03.2020 г., работодателят е спрял работата на „Водомерно
звено“, считано от 30.03.2020 г., което обективно и преди това за периода от
17.03.2020 г. до 27.03.2020 г. /петък/ не е извършвало никаква дейност, тъй
като работниците и служителите са ползвали законоустановен
отпуск.
С Предизвестие № 15 от 23.04.2020 г.
ищецът е предизвестен на осн. чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ, считано от 24.04.2020 г.,
че му се прекратява трудовото правоотношение.
Съгласно Заповед № 13/24.04.2020 г. на осн. чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ при спиране на работа за
повече от 15 работни дни на ищеца е изплатена една месечна брутна заплата за
неспазен срок на предизвестие.
От приложеният фиш за изплатено
възнаграждение на ищеца за м. март 2020 г. се установява, че за 21 работни дни
от месеца, същият е отработил 6 дни, ползвал е
платен отпуск 10 дни, и 5 дни болнични. Начислена му е основна заплата в
размер на 181.43 лв., клас прослужено време
10,80 % в размер на 19.59 лв. , като общата сума на брутно трудово възнаграждение за месеца е в
размер на 606.42 лв.
На лист 25-28
по делото са записани работниците във „Вик - Сливен“ ООД във „Водомерно звено“,
като под № 3 е отразен ищецът Д. Г. Г., като отдясната
страна на листа са отразени отчетените присъствените и неприсъствените часове
на работниците.
Видно от
представеният препис от Регистрационна карта на ищеца в Агенция по заетостта,
същият се е явил на 23.07.2020 г. и следва да се яви на 16.10.2020 г.
По делото е
изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е изготвена обективно и
компетентно и съдът я кредитира, тъй като Заключението кореспондира напълно с
представените и от двете страни писмени доказателства. Вещото лице е изчислила
предполагаемото полагащото се на ищеца обезщетение по чл.225, ал. 1 от КТ за
периода от 25.04.2020 г. до датата на съдебното заседание - 15.09.2020 г. вкл.
или за
По делото са събрани
и гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели, които работят в ответното дружество.
Свид. А. – експерт „Управление човешки ресурси“ в
ответното дружество разяснява, че след получено съобщение за Ковид-19
и писмо от Министерството на регионалното развитие и благоустройство,
съгласно заповед да се спрат всякакви обходи по домовете на инкасаторите, монтажи,
демонтажи на водомери и да се спре
работата свързана с абонати. Управителят
на дружеството издал заповед, с която е уведомил всички работници. От
17.03.2020 г. е предоставил отпуск като били взети всички мерки, като била
преустановена работата, а показанията да се вземат по телефона. От 30.03.2020
г. се преустановила дейността, а на
24.04.2020 г. били освободени работници с връчено предизвестие. На 30.03.2020
г. е спряна изцяло работата на „Водомерно звено“, вратата била запечатана,
което състояние продължава до 15.06.2020 г. Съдът предявява на свидетелката
писмото от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, находящо се от лист 32 до 37 по делото и същата отговаря,
че няма преназначени служители за дейност „Водомерно стопанство“. Разяснява, че е имало служители, които са
били в болнични и също са освободени от работа.
От разпита на свид. Б., който е далечен братовчед на ищеца и който
понастоящем работи като специалист поддръжка във „ВиК
–Сливен“ ООД се установява, че ищецът е работил във „Водомерно звено“, което
спряло да работи на 17.03.2020 г. Дава
показания, че през пандемията никой не е извършвал услуги по домовете, аварии,
смяна на водомери и др. След 15 юни след отпадане на извънредното положение се
възстановила работата по домовете, поставят се водомери, пломби и др.
Разяснява, че не му е известно да са правени протоколи преди 15 юни, както и по
време на пандемията.
Съдът счита, че по
делото липсват доказателства, че е преустановена дейността на водомерното
звено. Действително е бил намален нейния обем, което е видно от свидетелските
показания, което се установява от свидетелските показания на втория свидетел,
поради което Заповед № РД-07-155/27.03.2020 г.
доказва, че не се преустановява дейността по монтаж и демонтаж на
водомери, а само се намаля работния ден на 4 часа, като показанията на
водомерите и отчетите им да се приемат по телефона. В тази връзка вторият
свидетел по делото не назовава кой следва да продължава след тази дата да
монтира и демонтира водомерите в обектите на отделните потребители, а именно
дали същите тези служители на намален работен ден или други звена.
Горната фактическа обстановка е несъмнена и доказана.
Съдът я прие за безспорно установена след подробен анализ на всички събрани по
делото гласни и писмени доказателства, както и от изготвената
съдебно-икономическа експертиза, които
са безпротиворечиви и взаимодопълващи
се и като такива, съда ги кредитира изцяло.
Въз основа на така приетото за
установено, съдът направи следните правни изводи:
Предявените искове са допустими, а относно тяхната основателност, съдът
направи следните изводи:
По първият иск с правно осн. чл. 344, ал. 1,
т. 1 от КТ, съобразно разпределената доказателствена тежест ищецът е доказал и не е спорно по
делото, че е бил в трудови правоотношения с ответника, които по силата на
обжалваната заповед са прекратени.Безспорно в тежест на работодателя е той да
докаже законността и правилността и мотивиравостта на
извършеното уволнение на посоченото основание, а именно, че е налице
взето от работодателя решение за временно
преустановяване на дейността на процесното звено на
дружеството за повече от 15 раб. дни.
Безспорно,
че причината за уволнението произтича от предприетите мерки на Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. (ЗМДВИП) е необходимостта от регулиране на определени въпроси на трудовите
правоотношения, на чието нормално съществуване оказа сериозно отражение
обявяването на извънредното положение. Законодателят не е предвидил разпоредба
в закона, която да регламентира прекратяване на трудовите правоотношения с
основен мотив намаляне на капацитета на работа на
работника, поради тези обективни причини, нито разпоредбата на чл. 7 ЗМДВИП,
както и новите разпоредби - § 4 от ПЗР
на ЗМДВИП и чл. 120б, чл. 120в, ал. 1 и чл. 173а, ал. 1 КТ предпоставят
възникването на съответните права на работодателите с наличието на престой,
както това се изисква за пораждане на субективните права на работодателя по чл.
120, както и нормите на чл. 173, ал. 4, и чл. 267, ал. 2, и чл. 328, ал. 1, т.
4 от КТ. Законодателят в разпоредбата на чл. 7 ЗМДВИП регламентира
съществуването на неблагоприятно за работодателя състояние като спиране или
най-малко намаляване обема на работата вследствие на обявяването на
извънредното положение.
Нормата на чл. 120в,
ал. 1 КТ предоставя право на българските работодатели да обявят преустановяване
на работата, поради обявяването на извънредно положение, както и спиране на дейността си, независимо дали
някакви обективни причини, като например престой или намаляване на обема на
работата, налагат това, като обаче закона е предоставил изключителни права на
работодателя дори и при случаи в които се увеличала дейността му при извънредното
положение да спре работата, позовавайки се на
производствена необходимост.
Именно в този смисъл
е изискването за наличие на престой (спиране на работата), за да се породят
субективните потестативни права на работодателя по
чл. 120, ал. 1 и 2, чл. 173, ал. 4, чл. 267, ал. 1 и 2 и чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. По делото се събраха доказателства, че дейността не е преустановена, а е намален нейния
обем видно от заповедта от 27.03.2020 г., поради което съдът намира, че преустановяването на дейността по чл. 120в,
ал. 1 от КТ, както не предполага престой, така и по същността си не
представлява такъв, поради което не би могло да се приравни по правни последици
на престоя, следователно работодателят не би могъл да се ползва от
гореописаните субективни права. В тази връзка законодателят изрично предвижда
специални правни последици в този случай, изразяващи се в регламентирането само
на едно субективно право на работодателя, а именно да предостави платения
годишен отпуск на работника/служителя и без негово съгласие, дори когато
съответният работник или служител все още не е придобил 8 месеца трудов стаж.
Именно по тези съображения, съдът намира, че иска по чл. 328, ал. 1 т. 4 от КТ
във вр. с чл. 120в от КТ е неправилно приложена
нормата, поради което уволнението на работника се явява незаконно.
Ако
определен работодател желае да си осигури законосъобразно право на уволнение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като за работодател, преустановил по чл.
120в КТ работата на предприятието, отделно звено, определен работник/служител
или на няколко такива, единственото средство, предвидено в КТ, за справяне с
тази ситуация е правото му едностранно да разпореди ползването на платения
годишен отпуск, след като този отпуск се изчерпи, няма пречка работодателят да
отмени заповедта си по чл. 129в КТ за преустановяване на работата и в случай,
че е налице обективно спиране на работата, да уволни съответните работници или служители
по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, след като са изминали 15 работни дни на престой.
Незаконосъобразно
обаче е уволнението на това основание ако правото по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е
упражнено по време на действието на заповедта на работодателя за
преустановяване на работата по чл. 120в, ал. 1 КТ.
Действително
работодателят е изправен пред тежката и необичайна задача да реорганизира
дейността на предприятие по нов начин, различен от този през последният половин
век, като охрани и правата на служителите си, в същото време да запази баланса
и финансовия ресурс на дружеството. В случая обаче, съдът счита, че следва да
прогласи уволнението за незаконно поради неправилно приложение на новата
разпоредба на чл. 120в КТ във вр. с чл. 328, ал. 1,
т. 4 от КТ.
Безспорно се установи от заключението на СИЕ и писмените доказателства
по делото, че „Водомерно звено“ на ответното
дружество е нерентабилно още от 2018 г. насам. Изготвени са препоръки от
извършилата проверка на звеното комисия да се преустанови дейността по ремонт
на водомери, актуализиране структурата на „Водомерно звено“ и длъжностните
характеристики на работещите в него, както и създаване на група за монтаж и
демонтаж на нови водомери.
Освен това не се доказа, че на ищеца е предложена друга свободна
подходяща длъжност на която да бъде временно преназначен, поради което съда
споделя мотивите на Тълкувателно решение
№ 22 от 20.04.1990 г. по т. д. № 3/1990 г., ОСГК на ВС е категорично, че при
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5 и т. 7 - 9 КТ предприятието е длъжно да
предложи на работника всички вакантни длъжности, които той би могъл да заеме
съобразно своята правоспособност, квалификация и стаж, поради което съда
намира, че това е основание да се прогласи незаконността на уволнението, тъй
като е нарушена нормата на чл. 328, ал.
3 КТ.
Поради
което, съдът намира, че са изложени основания за незаконността на уволнението на ищеца и същото следва да бъде
отменено, поради което предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
следва да бъде уважен като основателен и доказан.
По отношение на втория иск - чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ.
В тежест
на ищеца е да докаже, че по отношение на него е налице незаконно уволнение,
както и срокът на трудовия договор, сключен между него и ответника. С оглед
изложените съображения за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
съдът намира за доказано, че е налице незаконно уволнение на ищеца. Наред с
това трудовият му договор е бил безсрочен, поради което няма пречка да бъде
възстановен на същата длъжност. Установи се, че щатът на ищеца - „Водопроводчик
/ремонт водомери/“ не е съкратен, а обстоятелството, че няма изрична заповед за
възобновяване дейността на „Водомерно звено“ също не е пречка, тъй като
извънредното положение е отменено, считано от 13.05.2020 г., а това е крайният
срок на преустановяване на дейността на звеното съгласно Заповед № РД-07-156 от 27.03.2020 г. на управителя на
ответното дружество.
Следователно и този иск е основателен и следва да бъде уважен.
По следващият иск-чл. 344, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 225 КТ, съдът намира, че този иск също
следва да бъде уважен като основателен и доказан. Безспорно по делото съобразно
доказателствената тежест възложена на ищеца се доказа, че трудовото правоотношение на ищеца е незаконно
прекратено, тъй като от приложения
заверен препис от Регистрационна карта от Агенция по заетостта се доказва, че работникът
не е в ново трудово правоотношение.
За определяне на размера на същото е допусната и назначена
съдебно-икономическа експертиза, която не е оспорена и приобщена към доказателствения материал. Същата се е позовала на нормите
на чл. 228 КТ и чл. 17, ал. 1, т. 1 - 7 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово
възнаграждение за определяне обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ е полученото от
работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или
последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Предвид
обстоятелството, че към датата на приключване на съдебното дирене не е изтекъл
целият претендиран от ищеца период на обезщетението
от 6 месеца, то и искът е основателен частично за периода от 24.04.2020 г. до 29.09.2020
г., вкл. и за сумата от 3380,48 лв., като до пълният претендиран
размер от 3638.52 лв., съдът следва да отхвърли иска, като неоснователен и
недоказан. Следва да се отбележи, че
сумите, получавани от ищеца като обезщетение за безработица подлежат на връщане при присъждане на обезщетение по чл. 225,
ал. 1 КТ, но съдебната практика е категорична, че не се приспадат от същото. Получаването на обезщетение за безработица е единствено
доказателство за основателност на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, в каквато насока е
и практиката на ВКС - Решение № 275 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 3049/2013 г., IV г. о.
Предвид изхода на производството, съдът следва да присъди разноски,
като следва да осъди ответното дружество да заплати на ищеца направените
съдебно-деловодни разноски, съобразно уважената част на иска, а именно 566.74
лв., като останалият размер не следва да бъде присъждан, тъй като иска е уважен
частично.
Ответното
дружество следва да заплати и 100 лв. възнаграждение за вещото лице по
изготвената СИЕ, тъй като тя е допусната за установяване на обстоятелства от
предмета на доказване по иска за незаконност на уволнението, който е уважен.
При този изход на спора право на разноски възниква в полза и на двете
страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира заплащането на разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 610 лв. Ответното дружество също претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 720 лв.
Ответното дружество следва да заплати по
сметка на СлРС държавна такса в размер на 66.05 лв.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението
на Д.Г.Г.,
с ЕГН ********** *** за НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № 13/24.04.2020 г. на Управителя на ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН”
ООД, Булстат *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. "6-ти септември" № 27,
представлявано от инж. С.Р.Р., с която на осн. чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ е прекратено трудовото му
правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ Д.Г.Г., с ЕГН **********
*** на заеманата преди уволнението длъжност „Водопроводчик - поставяне
водомери” във „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести септември“
№ 27.
ОСЪЖДА ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. "6-ти
септември" № 27, представлявано от инж. С.Р.Р., да заплати на Д.Г.Г., с ЕГН ********** ***, сумата от 3380,48 лв. /три
хиляди триста и осемдесет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 25.04.2020 г. до 29.09.2020
г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 15.06.2020 г. до изплащане на задължението,
като до пълният претендиран размер ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. "6-ти
септември" № 27, представлявано от инж. С.Р.Р., да заплати на Д.Г.Г., с ЕГН ********** *** направените по делото разноски
в размер на 566.74 лв. /петстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и
четири стотинки/, представляващи адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част.
ОСЪЖДА
Д.Г.Г., с
ЕГН ********** *** да заплати на ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, Булстат *********, със
седалище и адрес на управление гр. Сливен,
ул. "6-ти септември" № 27, представлявано от инж. С.Р.Р. направените по делото разноски в размер на 53.19 лв. /петдесет и три лева и
деветнадесет стотинки/, представляваща направените по делото разноски,
съобразно отхвърлената част.
ОСЪЖДА ”ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление гр. Сливен, ул. "6-ти
септември" № 27, представлявано от инж. С.Р.Р.,,
да заплати по сметка на СлРС държавна такса в размер на 66.05 лв., както и
възнаграждение за съдебен експерт в размер на 100 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от съобщаването
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: