Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 260071/гр.
Варна, 27.04.2021 г.
ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава
Чипева като разгледа докладваното от съдия Р. Славов в.т.д.№294/2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 1207/23.12.2019 год.,
постановено по т.д.№ 245/2018 год. ВОС е:
ОТХВЪРЛИЛ иска на “Юробанк България“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Д. Ш. и П. Д., за приемане на
установено, че А.П.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи сумите, за които
по ч.гр.д.№14972/2017г. по описа на Районен съд Варна, е издадена Заповед №8232
от 05.10.2017г. за изпълнение парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, а именно за вземанията по Договор за потребителски кредит
№HL40565 от 09.07.2008г., ведно с Приложение №1 от 09.07.2008г., Допълнително
споразумение от 23.03.2009г. и Допълнително споразумение от 14.06.2010г., в общ
размер на 31588.44 швейцарски франка, от които 25250.38 швейцарски
франка-главница за периода от 23.04.2014г. до 27.09.2017г.; 3359.57 швейцарски
франка-договорна възнаградителна лихва за периода от 28.09.2014г. до
17.08.2016г.; 2591.36 швейцарски франка-наказателната лихва за просрочие
/обезщетение за забава за просрочени плащания/ за периода от 28.09.2014г. до
27.09.2017г. и 387.13 швейцарски франка-банкови такси за периода от
28.09.2014г. до 27.09.2017г., ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението-28.09.2017г. до окончателното ѝ
изплащане, като неоснователен: Осъдил е “Юробанк България“ АД, с ЕИК *********,
да заплати на А.П.Х., сумата от 1790лв., представляваща деловодни разноски,
направени в съдебното производство.
Постановеният съдебен акт се обжалва
от “Юробанк България“ АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София. Твърди се, че
решението е неправилно поради незаконосъобразност и необоснованост. Оспорва
посоченото основанието на съда, да отхвърли иска-липсата на „пълен идентитет“
между Заповедта за изпълнение и и установеното в иска по чл.422 ГПК. Твърди, че
изводът на съда противоречи както на закона, който не поставя подобни
изисквания, така и на съдебната практика, както и актуалната такава,
включително и на постановените тълкувателни решения, с които съдът не се е
съобразил. В подкрепа на становището, че клаузата на чл.3 ал.1 от договора за
кредит не се явява неравноправна, се позовава и на практиката на СЕС- т.20 от определение по дело С-119/17
на СЕС, с оглед на което се прилага БЛП за жилищни кредити в съответната
чуждестранна валута. В жалбата са изложени съображения, с които се изразява
несъгласие и с направените изводи от съда, че са нарушени каквито и да са
потребителски права, касаещи уговорката относно валутата на кредита. По
същество се претендира отмяна на решението и уважаване на предявеният иск в
пълен размер.
Въззиваемата страна А.П.Х. с писмен отговор,
чрез адв.С.Н., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението на
първостепенния съд правилно като
законосъобразно и обосновано. Оспорва
твърдението на въззивника, че съдът не се е съобразил с новата практика на ВКС,
както и с цитираното определение на СЕС. Излага съображения, в подкрепа на
направените изводи, че с уговорката относно валутата на кредита са нарушени
потребителските права на ищеца А.Х..
Жалбата е редовна и надлежно администрирана.
Страните не претендират събирането на нови доказателства
във въззивното производство.
В съдебно заседание чрез постъпила
молба с вх. № 260296/01.09.2020 г. от въззивника „Юробанк България“ АД - гр.
София чрез адв. Д.М., се поддържа въззивната жалба и се оспорват
отговора. Моли съда да постанови решение, с което да уважи въззивната жалба на
„Юробанк България“ АД и да отмени първоинстанционното решение, като неправилно
по съображения, подробно изложени в жалбата. Желае да им бъдат присъдени
направените разноски.
Въззиваемата страна чрез адв. Н. оспорва въззивната жалба и поддържа писмения отговор. Твърди, че в процеса се е доказало, че А.Х. не е
получила швейцарски франкове, което е и възприето в решението на
първоинстанционния съд. Моли съда да отхвърли изцяло въззивната жалба и да
потвърди първоинстанционното решение. В
подкрепа на становището са представени и писмени бележки.
Съдът съобрази следното:
Предмет на настоящия процес е искова
молба на „Юробанк България“АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Д. Ш. и П. Д.,
действащи чрез адв.Д.М. САК, против А.П.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв.Валерий Ждраков, с която e предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.1 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
установяване на дължимостта от ответницата на сумите, за които по
ч.гр.д.№14972/2017г. по описа на Районен съд Варна е издадена Заповед №8232 от
05.10.2017г. за изпълнение парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК, а именно за вземанията по Договор за потребителски кредит №HL40565 от
09.07.2008г., ведно с Приложение №1 от 09.07.2008г., Допълнително споразумение
от 23.03.2009г. и Допълнително споразумение от 14.06.2010г., в общ размер на
31588.44 швейцарски франка, от които 25250.38 швейцарски франка-главница за
периода от 23.04.2014г. до 27.09.2017г.; 3359.57 швейцарски франка-договорна
възнаградителна лихва за периода от 28.09.2014г. до 17.08.2016г.; 2591.36
швейцарски франка-наказателната лихва за просрочие /обезщетение за забава за
просрочени плащания/ за периода от 28.09.2014г. до 27.09.2017г. и 387.13
швейцарски франка-банкови такси за периода от 28.09.2014г. до 27.09.2017г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението-28.09.2017г. до окончателното ѝ изплащане. Претендира се за
осъждането на ответницата да заплатят сторените в заповедното и настоящото
производства разноски.
Претенциите по исковата молба се основават на
твърдения за неизпълнение на сключен
на 09.07.2008г. между ищеца, като
кредитодател и ответницата, като кредитополучател, Договор за потребителски
кредит №HL40565/09.07.2008г., по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на
15000 евро, която ответницата се задължила да върне заедно с дължими лихви, при
сроковете и при условията определени с договора.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1
от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенцията.
Въведени са възражения за недействителност на клаузи в договора и в
допълнителните споразумения, а именно:
Поддържа се, че споразумението
съдържа неравноправна клауза, която е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП,
понеже предвиденият в двете споразумения анатоцизъм, е допустим само в
отношенията между търговци, каквато ответницата не е. Поддържа се, че в
резултат от клаузите, с които се капитализират суми по двете споразумение,
главницата се е увеличила общо с 2123.06 шв.фр., т.е. предметът на договора е
изменен спрямо първоначално договорения с посочената сума.
На следващо място се поддържа
недействителност на договора за потребителски кредит, поради наличие на
неравноправни клаузи в него, чрез които върху кредитополучателя се прехвърля
целия валутен риск. Това са клаузите на процесния договор за кредит /чл.6
ал.2 вр.с чл.21, 22 23/ пораждащи задължение за ответницата да го погасява в
левовата равностойност на шв.франкове по курса към дата на съответната погасителна
вноска. За това тези клаузи прехвърлят целият валутен риск от устойчивото
повишаване на швейцарският франк в периода 2008г.-2017г. върху
кредитополучателя, с което равновесието между правата и задълженията на
търговеца и потребителя значително се нарушава във вреда на последния, което
обуславя неравноправност на клаузите по смисъла на чл.143 от ЗЗП, респективно
нищожност на основание чл.146 от ЗЗП. Изложени са съображения в подкрепа на
становището за недействителност на въпросните клаузи на договора, поради
неравноправния им характер, като е цитирана и относима съдебна практика.
Поддържа се, че в резултат на нищожните клаузи уреждащи превалутиране на
кредита, размерът на дължимата главница се е увеличил значително-до около
40 000лв., а при погасяване във валутата в която е
уговорен-15 000евро-главницата би била в размер на около 30 000лв.
На следващо място се поддържа становище за
нищожност, поради неравноправност на чл.3, ал.1 вр. с ал.5 и с чл.6, ал.3 от
договора, както и на чл.3, ал.3 от договора. Твърди се, че е недопустимо
предвидената възможност на банката за едностранно изменение на лихвения
процент. Сочи се също, че в случая не е налице индивидуално договаряне на
оспорените клаузи, тъй като е известно, че тези клаузи са част от типови договори
и се прилагат масово при сключване на договори за кредит с всички потребители.
Съдът след преценка на представените
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, че между ответницата и ищеца е сключен
договор за потрребителски кредит №HL40565 от 09.07.2008г., ведно с Приложение
№1 от 09.07.2008г., Допълнително споразумение от 23.03.2009г. и Допълнително
споразумение от 14.06.2010г., по силата на който банката-ищец предоставя на
ответницата кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 15 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита.
Сключеният договор изрично визира, че кредитът
ще бъде усвоен по блокирана сметка сметка в швейцарски франкове на
кредитополучателя А.Х. /чл. 2, ал.1/. при удостоверяване на настъпването
на условията по чл.2, ал.2 от договора и който се превалутира служебно от
банката в евро /чл.2 ал.3/ и се превежда по друга банкова сметка. ***а, считано
от датата на откриване на заемната сметка по кредита, в случая от 23.07.2008г.,
като това става чрез равни месечни /анюитетни/ вноски, включващи главница и
лихва, като погасяването се извършава, във валутата, в която същият е разрешен
и усвоен-чл.6 от договора, т.е. в швейцарски франкове. Според чл.3, ал.1 от
договора дължимата годишна лихва се формира от сбора на Базовия лихвен процент
за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, действащ за съответния период,
плюс договорна лихвена надбавка от 1.5 пункта, като към момента на сключване на
договора БЛП за жилищни кредити в швейцарски франкове, е в размер на 5 %. В
ал.3 на чл.3 от договора е предвидено, че при просрочие на погасителни вноски и
при предсрочна изискуемост на кредита, се дължи лихва равна на сбора от лихвата
за редовна главница, плюс наказателна надбавка от 10 пункта. Според чл.3 ал.5
Действащият базов лихвен процент на Банката не подлежи на договаряне, и при
промяна в него, става незабавно задължителен за страните, а договорената в
надбавка не се променя. Съгласно чл.4 от
договора кредитополучателят дължи: еднократна годишна такса за управление в
размер на 1.5 % процента от сумата на разрешения кредит: -ежемесечно платима
комисионна за управление на кредита, в размер на 0.04 % върху сумата на
непогасената главница и -еднократна административна такса в размер на 70лв. На
основание чл.18, ал.1 от договора при непогасяване, на която и да е вноска,
както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя, на което и да е друго
задължение, банката има право да направи кредита изцяло или частично предсрочно
изискуем, а според ал.2 на същия член при пълно или частично неиздължаване на три
последователни месечни вноски, целият остатък от кредита се превръща в
предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Видно е от Приложение от
09.07.2008г., че заемната сметка по Договора е открита на 23.07.2008г. като към
датата на усвояване на кредита, курса “купува“ за швейцарски франкове на
банката към евро е 1.1785, съобразно който размера на усвоения от
кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове е в размер на 24940.60
шв.фр.
От приетия препис от Допълнително
споразумение от 23.03.2009г. е видно, че страните са установили общия размер на
задълженията на кредитополучателя, който към тази дата възлиза на 25064.05
швейцарски франка, от които: 29.50 шв.фр.-просрочена главница; 151.48
шв.фр.-просрочена лихва; 24728.52 шв.фр.-редовна главница; 154.55
шв.фр.-редовна лихва. Със споразумението страните са постигнали съгласие за
въвеждане на 12-месечен период на облекчено погасяване на дълга и облекчен ред
за погасяване на съществуващи вземания, за което кредитополучателят следва да
внесе 67 швейцарски франка, а сумата, представляваща разликата между погасената
сума и общия сбор на просрочията, се преоформя, чрез натрупването ѝ към
редовната главница.
С Допълнително споразумение от
14.06.2010г., препис от което е приет по делото, страните са установили, че към
посочената дата са просрочени, както следва: главница в размер на 25.80 шв.фр.;
лихва в размер на 0.31 шв.фр. и такси в размер на 3.68 шв.фр., като размера на
непогасената редовна главница е 25970.36 шв.фр. Постигнато е съгласие всички
плащания по кредита да се преоформят служебно, чрез натрупване към главница по
първоначално предоставения кредит и за въвеждане на 12 месечен период на
облекчено погасяване на кредита, чрез намалени месечни вноски в размер на по 99
шв.фр., след което върху дълга ще се натрупа начислената, но непогасена през
този период лихва.
Установява се от Нот.покана №136,
рег.№3993/01.07.2016г., том II, акт на Нотариус с рег.№195 в РНК, връчена на
ответницата на 17.08.2016г., че банката е уведомила длъжника, че поради забава
в плащанията, обявява вземането по договора за кредит за изцяло и предсрочно
изискуемо. Това обстоятелство не е спорно в процеса.
От прието по делото пред ВОС
заключение на ССчЕ изготвено от в.л.Р.С., което се кредитира от съдът, като
компетентно дадено, се установява, че по блокираната банкова сметка ***рски
франка с основание “Усвояване на кредит“. Към 27.09.2017г. общото задължение по
процесния кредит е в размер на 32448.80 швейцарски франка, от които 25069.40
швейцарски франка-главница, 4270.31 швейцарски франка-редовна лихва за периода
от 23.04.2014г. до 17.08.2016г., 2603.02 швейцарски франка-наказателна лихва за
периода от 23.04.2014г. до 27.09.2017г. и 506.07 швейцарски франка-такси за
периода от 23.04.2014г. до 23.09.2017г. Последното плащане по кредита е
извършено на 23.04.2014г. и е в размер на 1.04 швейцарски франка, с което е
заплатена дължима такса. Курсовата разлика, изразена в равностойност в левове,
между изплащането на кредита в евро и изплащането му във франкове, възлиза на
13709.35лв. Годишният лихвен процент по процесния кредит на 23.07.2008г. е 6.50
% , увеличен е на 16.10.2008г. на 7.50 %, а на 23.10.2012г. е намален на 7.25
%, като промените са ставали съобразно решения на “Комитета по управление на
активите и пасивите“ на банката, в резултат от промяна на базовия лихвен
процент. Общо погасената сума по договора за кредит, ведно с доп.споразумения,
е размер на 11426.35 швейцарски франка.
От прието по настоящето дело
заключение на ССч.Е изготвено от в.л.Р.С., неоспорено от страните, което се
кредитира от съда, като компетентно дадено, се установява, следното, относно
поставените задачи:-Какъв е размера на дължимите по договора задължения в швейцарски
франкове, при първоначалните условия по договора:
-Главницата за периода от
23.04.2014год.-до 27.09.2017год. изчислена при курс на швейцарския франк към евро, който е бил към момента на
сключване на договора-0,61398 и при игнориране действието на допълнителните
споразумения към договора за кредит-т.е. като капитализираните суми бъдат
приети за просрочени и към тях се изчисли съответната наказателна лихва,
неплатената главница се равнява на 21 319,51швейцарски франка.
-Договорната възнаградителна лихва
при лихвен процент 6,5% за периода
28.09.2014год. до 17.08.2016год. изчислена при курс на швейцарския франк към евро, който е бил към момента на
сключване на договора-0,61398 и при съобразяване на посочените при изчисляване
на главницата условия е в размер на 145,51 швейцарски франка.
-Наказателната лихва за
просрочие /обезщетение за забава на
просрочените плащания/ при лихвен процент 6,5%
за периода 28.09.2014год. до 17.08.2016год. изчислена при курс на швейцарския
франк към евро, който е бил към момента
на сключване на договора-0,61398 и при съобразяване на посочените при
изчисляване на главницата условия е в размер на
2 688,54 швейцарски франка.
-Дължимите банкови такси за периода
28.09.2014год. до 17.08.2016год. са в размер 240,90 швейцарски франка.
При разглеждане на жалбата срещу
постановенот решение, съдът съобрази следното:
Пред настоящата инстанция сключването
на процесният договор за кредит и усвояването на сумата по същия, не се оспорва
от ответницата, като не се оспорва и материалната легитимация на ищеца по
предявения иск. Не са спорни, датата на
последното плащане, размера на заплатените от ответницата суми по договора за
кредит, както и наличието на предпоставките за обявената предсрочна изискуемост.
При разглеждане на жалбата, съдът
намира да отбележи следното:
За да постанови обжалваното решение,
съдът е направил извод, че процесния договор за кредит има за предмет парично
вземане, чиято валута на усвояване и погасяване, е евро, а Заповедното
производство, съответно издадената заповед за изпълнение имат за предмет
задълженията на ответницата в швейцарски франкове.
Съдът намира, извода, че процесния
договор за кредит има за предмет парично вземане, чиято валута на усвояване и
погасяване, е евро, за необоснован, поради следните съображения:
Действително по договора,
банката-ищец реално е предоставила на
ответницата сума в размер на 15 000 евро-т.е следва да се приеме, че
швейцарски франкове реално не са предоставени на ответницата. Независимо от
това, не е налице основание да се приеме, че валутата, в която се договаря и
предоставя кредитът е евро. Това е така, понеже клаузите начл.1 ал.1 и ал.3,
чл.2 ал.1 и ал.3, чл.6 ал.1 и ал.2, чл.3
ал.1 и ал.21 от договора, по ясен начин обективират волята на страните за предоставяне на кредита
в швейцарски франкове-равностойни на 15 000евро, с превалутиране на така
получения паричен ресурс от швейцарски франкове в евро в деня на усвояването
му. Дължимата цена-лихва също е определена като дълима лихва в размер на лихвен
процент за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/ плюс договорна надбавка.
Тези уговорки са ясни и разбираеми. Съобразно чл.6 ал.2 от договора- кредитът се погасява във валутата,
в която е разрешен ио усвоен-швейцарски франкове. За това, следва да се направи
извод, че процесния кредит е в швейцарски франкове. Следва да се отбележи, че
този извод е съобразен и с изводите на ВКС, в Решение № 69/12.09.2019год. по
т.д. № 1392/2018год., Решение № 170/16.0.2021год. по т.д. №11801/2019год. На
ВКС, ТК, -второ т.о., по които са разгледани договори за кредит на същата
банка, с идентичен предмет/.
Предвид изложеното, обжалваното
решение е неправилно по отношение на извода с който приема, че вида валута по
процесния договор е евро. За това, съдът следва да се произнесе по съществото
на предявения иск с правно основание чл.422 ГПК:
Решението е постановено
при следните клаузи в сключения договор, които се отнасят по направеното
възражение за нищожност на клаузите от договора, свързани с прехвърляне на
потребителя на валутния риск:
В чл. 1 е уговорено, че
банката предоставя на кредитополучателя потребителски кредит в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на
15 000 евро по курс
"купува" на швейцарския франк
към лева на "Юробанк И ЕФ Джи България" АД в деня на усвояване на
кредита. Разрешеният кредит се усвоява от кредитополучателя по блокирана сметка
в швейцарски франкове /чл. 2, ал. 1 от
договора/, като усвоеният кредит в швейцарски
франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 се превалутира служебно от банката
в евро по търговски курс "купува" на швейцарския
франк към евро на банката в деня на усвояването., като се превежда по
открита в банката сметка на кредитополучателя в евро- /чл. 2, ал. 3 от
договора/.
Съобразно чл. 6, ал. 2 от
договора, погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е
разрешен и усвоен - швейцарски франкове.
В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и / или
лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2,
ал. 1, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването
на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева
или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс "продава"
на банката за швейцарския франк към лева/
евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето
неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл. 21 от договора е
предвидено, че кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира
предоставения му кредит в швейцарски франкове в евро
по обявения курс "купува" на банката за швейцарски
франкове на датата на превалутирането, както и да прилага по отношение
на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката, като за
превалутирането се дължи и комисионна.
Според чл. 22 от
договора, превалутиране е промяна на валутата, в която се изчислява стойността
на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент,
приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същата.
В чл. 23, ал. 1 от
договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев или
евро, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица,
включително в случаите на чл. 6, ал. 2 /от договора/, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като напълно приема
да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е
съгласен да поеми всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от
промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит. Кредитополучателят декларира- в чл. 23 ал.2 от договора, че изцяло е
запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на
чл. 6, ал. 2 и чл. 20-23 от договора, както и че е съгласен с настъпването им.
Както се посочи, по
делото не е установено наличието на проведено индивидуално договаряне по повод
сключването на процесния договор от банката съобразно вменената й
доказателствена тежест по чл. 146, ал.4 ЗЗП.
Индивидуаното договаряне следва да се извлече от събрани доказателства
за водените преговори и за обстоятелствата по сключването на договора за
кредит, каквито по делото липсват. Доказването следва да установи, че при
сключването на съответните клаузи, като предложени от доставчика на стоката или
услугата, потребителят не е бил принуден да ги приеме, без възможност за
въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с икономическия си интерес
или да се установи, че с това си съдържание клаузите са били предложени от
самия потребител. Сключването на последващи споразумения за преструктуриране на
дълга не прави уговорките, поети в първоначалния договор индивидуално
уговорени.
Относно валутата на кредита и
валутния риск и тълкуване и прилагане на практиката на СЕС и в частност на
актовете по С-186/16 и С-119/17 са постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 295/22.02.2019 г., т. д. № 3539/2015 г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 294/27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 314/29.07.2019 г.
по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 67/12.09.2019 г.
по т. д. № 1392/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 170, 16.03.2021год.
по т.д. № 1901/2019год. на ВКС, второ т.о. В посочените съдебни актове е
прието, че:- Неравноправна е договорена клауза от кредитен договор в
чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й
за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този
случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП.
За да дадат този отговор, съдебните
състави са се позовали на задължителната практика на Съда на Европейския съюз
/СЕС/, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС /решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU: C: 2017: 703, определение от
22.02.2018 г. по дело С-119/17, EU: C: 2018: 103, решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13, EU: C: 2014: 282, решение от 23.04.2015 г. по дело C-96/14, EU: C: 2015: 262, решение от 03.06.2010 г. по дело C-484/08, EU: C: 2010: 309/, решение от 20.09.2018 г. по дело С-51/17, EU: C: 2018: 750, решение по дело C-415/11, EU: C: 2013: 164 и др. /.
Изложиха се съображения,
че съвкупният анализ на договорните клаузи сочи, че процесният кредит се
предоставя в швейцарски франкове в размер
на равностойността им на 15 000 евро; Същевременно липсват данни, че към
момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута-швейцарски
франкове, на кредитополучателя е била
предоставена цялата относима информация, която би му позволила да прецени
икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му
задължения при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите
си-/която е с фиксиран курс към резервната валута евро/. По смисъла на даденото
от СЕС тълкуване не може да се приеме за достатъчна информираност на потребителя
предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от нея
курс купува и/или продава на швейцарския франк,
което ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева, в посока на
повишаването му. На потребителя като по-слабата страна в правоотношението,
включително с оглед степен на информираност, не е предоставена информация при
сключването на договор за потребителски кредит със срок на издължаване от 300
месеца какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната
валута няма фиксиран курс, както и какви действия може да предприеме
кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането
му или използването на други финансови инструменти. С такава информация като част
от професионалната си дейност банката следва да разполага и след като не е
изпълнила задължението си да я предостави на по-слабата страна по договора,
липсва основание да се приеме, че потребителят е могъл да прецени потенциално
значимите икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия
за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в
местна валута, като направи информиран избор дали да получи по-нисък лихвен
процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да
не носи валутния риск. Липсата на предоставена информация не позволява на
средния потребител (относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен) да прецени потенциално значимите за него икономически последици
при изчисляване на погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в
дългосрочен план за котировките на швейцарския
франк. Банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди
устойчивия темп на поскъпване на швейцарския
франк и да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това
представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на
по-нататъшното изпълнение на договора. Клаузата на чл. 21, ал. 1 на договора не
дава достатъчна защита на потребителя, тъй като упражняването на правото на
превалутиране е свързано със заплащането на комисионна и е обвързано с курс
"купува" на банката за швейцарски
франкове за датата на превалутирането, който е едностранно определен.
Банката с оглед
експертната си компетентност и познания относно очакваните промени на курса на швейцарския франк в посока на значимо
поскъпване, непредоставяйки тази информация на потребителя е нарушила принципа
на добросъвестност, при фиктивно предоставен паричен поток в швейцарски франкове. Ако кредитодатулят беше постъпил добросъвестно и справедливо с
потребителя, не би могло да се очаква относително осведомен и обичайно
наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска от промяна
на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори и при
индивидуално договаряне (С-186/16, С-415/11).
В заключение, клаузите за
прехвърляне на валутния риск върху потребителя създават значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по кредитния договор по см. на чл. 143, т. 19 /предишна т.18/ от ЗЗП. Същите са
неравноправни, тъй като са неиндивидуално договорени клаузи от кредитен договор
в чуждестранна валута, последиците от които са свързани с цялостно прехвърляне
на валутния риск върху потребителя. Същите не са съставени прозрачен начин,
така че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора. С
оглед неравноправния си характер, спорните клаузи – чл.23, ал.1 и ал.2 и чл.6,
ал.2 от договора се явяват нищожни на основание чл. 143, т. 19, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Установяването на неравноправния
характер на посочените клаузи, свързани както се посочи, с поемането на целия
валутен риск от промяна на валутния курс CHF /евро,
респективно български лев, само от кредитополучателя-потребител, позволява да
се възстанови правното и фактическо положение на потребителя, каквото би било
без наличието на тези неравноправни клаузи. Следва да се отбележи, че договорът
за кредит може да се прилага и без тези неравноправни клаузи, които както се
отбеляза са свързани с поемането на
валутния риск само от едната страна по
договора-т.е. без наличието на чл.23, ал.1 и ал.2 и чл.6,
ал.2от договора Това следва от разпоредбата на чл.430 ТЗ, съгласно която
с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума при уговорени условия и срок, а заемателя се задължава да ползва
сумата съгласно уговореното и да я върне след изтичане на срока. При уговорка за предоставяне на сума в размер
на 24 941 CHF, и при установяване на нищожност на посочените
клаузи от Договора за кредит, то кредитът следва да бъде върнат в уговорения
размер и валута-по първоначалния курс на швейцарския франк към евро /каквато е
валутата, в която реално е предоставен
паричния ресурс/ към 23.07.2008год., по
който страните са изразили съгласие със сключване на договора за кредит-а
именно- 1 CHF е с равностойност на 0,61398 евро. Или, с други
думи, кредитът следва да бъде върнат по първоначално определения при сключването на договора курс към евро. В
противен случай, банката би получила облага –възнаграждение веднъж от
договорените лихви, които представляват цената на отпуснатия паричен заем и
които са договорени при сключването на договора и втори път- от курсовата
разлика от поскъпване на CHF към лева,
респективно към еврото. : За това, съдът намира, че запазването на действието
на договора, не противоречи на интересите на кредитополучателя-потребител,
понеже се възстановяват първоначалните условия по договора, по които същият е
изразил съгласие. Следва да се отбележи, че по този начин не се накърняват и
интересите на кредитора, понеже същият би получил договорената с договора цена на
паричния ресурс.
С оглед нищожността на клаузите за
поемане на валутния риск от потребителя и на вредите, свързаните с този риск,
съдът счита, че действието на посочените клаузи следва да бъде игнорирано. За
това следва да се приеме, че ответницата дължи сумите по курс на швейцарския
франк към евро, определен в договора при усвояването на
сумата-23.07.2008год.-т.е. по курс на CHF към евро –който е
0,61398EUR/CHF. Според отговора
на Задача 1 от ССЕ, допусната и приета
от настоящата съдебна инстанция- Задължението за главница, без извършените преоформяния на дълга,, към датата на
подаване на исковата молба, на непогасената първоначална главница по процесния
кредит, по курса на швейцарския франк към евро, като се приспаднат всички
извършени от кредитополучателката плащания, за периода от 23.04.2014год. до
27.09.2017год. е в размер на 21 319,51
CHF.
Относно възраженията за
нищожност поради неравноправност на клаузите на процесния договор, касаещи
лихвата–т.е относно възможността на кредитора да променя едностранно размера на
възнаградителната лихва:
По това възражение съдът
съобрази следното:
Съгласно
договореното в чл. 3, ал. 1 страните са се съгласили, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент за жилищни кредити в швейцарски франкове (БЛП), валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,5
пункт. Посочено е, че към момента на сключване на договора БЛП на банката за
жилищни кредит в швейцарски франкове е в размер на 5 %.
Чл. 3, ал. 5
посочва, че действащият БЛП на банката за швейцарски франкове не подлежи на
договаряне и промените за него стават незабавно задължителни за страните, че
банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски
франкове и датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в
банковите салони, а също и че договорените в настоящия договор надбавки не се
променят.
Съгласно чл.
12, ал. 1 от договора, банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които прилага при операциите си, както и приложимите
лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му
превалутиране по реда на чл. 21. Посочено е, че измененията в Тарифата и/или
приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните
банкови органи и са задължителни за страните по договора. В ал. 2 на същата
клауза е предвидено, че за промените по чл. 12, ал. 1 банката уведомява кредитополучателя
чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата й.
По въпросите за начина на
формиране на лихвата по договора за кредит, критериите към възнаградителната
лихва и съответно към компонентите й, както и за приложимостта на БЛП за кредити
в швейцарски франкове по кредити във
валута, различна от швейцарския франк и
промяната в условията на договора за кредит също е формирана константна
практика на ВКС /решение № 77/22.04.2015 г. по гр. дело № 4452/2014
г. на ВКС, ГК, III г. о., решение №
424/02.12.2015 г. по гр. дело № 1899/2015
г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 51/04.04.2016 г. по т. дело № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т.
о., решение № 95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т.
о., решение № 205/07.11.2016 г. по т. дело № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I т.
о., решение № 165/02.12.2016 г. по т. дело № 1777/2015 г. на ВКС, ТК, I т.
о., решение № 201/02.03.2017 г. по т. д. № 2780/2015 г. на ВКС, ТК, II т.
о., решение № 6/17.07.2018 г. по т. д. № 2111/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т.
о., решение № 314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС, ТК,II т.
о. Решение № 170/16.03.2021год. по т.д. № 1901/2019год. на ВКС, ТК, II т.
о. и други съдебни актове/, която като задължителна, следва да бъде съобразена.
Съгласно константната практика уговорките, които определят основния предмет на
договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като
неравноправни, ако са ясни и разбираеми – чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е
съществен елемент на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост
се счита за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от граматическа
гледна точка, но и ако от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на
поетото задължението и средният потребител, относително осведомен и в разумна
степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от
сключването на договора.
Съдебните състави на ВКС
са приели, че методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Съобразно правната природа на
договора за банков кредит е необходимо между страните да е постигнато съгласие
за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя.
Когато потребителят не е
получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по
който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му
финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката –
кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит,
банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
В Решение
№ 92/09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е направено
разграничение, че при клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато
съгласие дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков
кредит да се формира от два компонента - БЛП с точно определен към датата на
подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за
промяна на цената /лихвата/, обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна
методика и условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП и нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката -
кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта,
определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП
и договорна надбавка в определен размер.
В заключение, съдът приема за нищожни договорните клаузи, регламентиращи
едностранна промяна на уговорената възнаградителна лихва при промяна на БЛП. За
това, действието на посочените клаузи от договора, като недействителни, следва
да бъде игнорирано, като се приеме, че уговорената възнаградителна лихва е в
нейния размер, определен при сключването на договора-т.е. в размер на 6,5%.
Според отговора на
Задача 2 от ССЕ, допусната и приета от
настоящата съдебна инстанция- Задължението за договорна възнаградителна лихва,
начислена върху главницата. по курс на CHF към евро
–който е 0,61398EUR/CHF, като се
приспаднат всички извършени от кредитополучателката плащания, за периода от
28.09.2014год. до 27.09.2017год. е в размер на 145,51 CHF.
Относно направените
възражения срещу претенцията за мораторна лихва-предвидена в клаузата на чл.3
ал.3 от договора, според която при просрочие на дължимите погасителни вноски по
кредита, както и при предсрочна изискуемост, дължимата кредитиополучателят дължи лихва, в размер на
сбора на лихвата за редовна главница, увеличава с наказателна надбавка в размер
на 10 пункта. Съдът намира възражението за неоснователно. Следва да се
отбележи, че видно от съдържанието на клаузата, същата е ясна и разбираема, а
по посочените по-горе съображения, лихвата по кредита следва да се определи в
първоначално договорения размер от 6,5%.
За това, върху просрочията по договора, за претендирания
период-28.09.2014год.-27.09.2017год. следва да се начисли наказателна надбавка
която се определят като дължимата договорна лихва от 6,5% се увеличи с 10
пункта. Според
отговора на Задача 3 от ССЕ, допусната и
приета от настоящата съдебна инстанция- Задължението за наказателна лихва за
просрочие, за периода от 28.09.2014год. до 27.09.2017год. е в размер на
2 688,54 CHF.
По иска за заплащане на дължими такси
Съобразно счетоводната справка по чл.
366 ГПК, съставляваща неразделна част от исковата молба, претендираното вземане
включва начисляваната към всяка анюитетна вноска комисионна за управление на кредита по чл. 4,
ал.1 т.2 в размер на 0,04% върху остатъка от непогасената главница.
Същата е периодично вземане на
банката с режим, приравнен на банкова такса. Съобразно изчисления на ССЕ, дължимите банкови такси за
периода 28.09.2014год.-27.09.2017год. са 240,90 CHF. Предвид изложеното, искът се явява
основателен и следва да бъде уважен до посочения размер, а за горницата до
предявения размер, следва да се отхвърли
като неоснователен.
По допълнителните
споразумения:
Относно възраженията на
ответницата Х. за нищожност на клаузите по допълнителниоте споразумения,
касаещи преоформяне на задълженията по кредита чрез натрупване на задължения за
лихва към главница, на осн. чл.26 ал.1 пр.1 вр.чл.10 ал.3 ЗЗД:
Относно
възражението за нищожност на посочените клаузи на Допълнителни
споразумения-чл.4 от първото доп. Споразумение и чл.3 от второто Допълн.
споразумение, съдът съобрази следното: И по двете споразумения клаузите са
идентични и чрез тях дължимите лихви са капитализирани в дължима главница-т.е.
с тях е увеличен размера на усвоената и дължима главница..
С включването на
посочената сума-представляваща както се посочи задължение за лихви в
главницата, същата променя своя характер и като част от главницата става
олихвяема сума. Следва да се отбележи, че законодателството допуска уговаряне
на анатоцизъм само в отношенията между търговци-чл.-294 ал.3 ТЗ. По отношение
на лицата, които не са търговци, се прилага общия режим наЗЗД-конкретно чл.10
ал.3 ЗЗД, в която е посочено, че олихвяването на изтекли лихви се осъществява
съобразно Наредба на БНБ. Безспорно, такава наредба на БНБ не е приета, поради
което следва извода, че по българското право анатоцизмът не е разрешен в
отношенията на лица, които не са търговци. Следователно, уговорки за анатоцизъм
по отношение на нетърговец е нищожна. За това уговорките в посочените
споразумения за капитализация на просрочени лихви са нищожни и не са породили
действие за ответницата Х.. Следва да се отбележи, че направения извод е
съобразен и с Решение № 66 от 29.07.2019год. на ВКС по т.д. № 1504/2018год. на
ВКС, ІІ т.о., ТК. Според което уговорката
в допълнителните споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на
редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява
възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10 ал.3 ЗЗД, който
е допустим само при уговорка между търговци, на основание чл.294 ал.1 ЗЗД. Преддвид изложеното, извършените преоформяния на кредита не са породили
действие за ответницата, поради което дължимата по кредита главница следва да
се определи съобразно първоначалния й размер, което е сторено от вещото лице по
допуснатата ССЕ.
По изразеното становище за нищожност
на целия договор за кредит:
Съдът намира, същото за
неоснователно. Нищожни се явяват само горепосочените разпоредби в Договора и
споразуменията към Договора. А съобразно чл.146 ал.5 ЗЗП-наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата
нищожност, ако договорът може да се прилага без тези клаузи. Следва да се
отбележи, че това изискване е изпълнено, тъй като договорът за кредит може да
се прилага и изпълнява без клаузите
определени като неравноправни. Както се посочи, с констатиране на тяхната
нищожност, следва да се прилагат първоначално договорените клаузи по договора
за кредит, респективно, договорът не остава без предмет.
За това процесния
договор за кредит, следва да се приеме за действителен.
При определяне на
задълженията на ответницата Х., съдът намира да отбележи следното:
Изложиха се съображения, че с оглед
нищожността на клаузата за поемане на валутния риск от потребителя и на
вредите, свързаните с този риск, ответницата дължи сумите по курс на
швейцарския франк към евро, определен в договора при усвояването на
сумата-23.07.2008год. -т.е. по курс на CHF към евро –който е
0,61398EUR/CHF. Според отговора
на Задача 1 от ССЕ, като се приспаднат всички извършени от кредитополучателката
плащания, за периода от 23.04.2014год. до 27.09.2017год. задължението за
главница е в размер на 21 319,51
CHF, поради
което искът за установяване на задължение за главница се явява основателен до
посочения размер, а в останалата част- до претендирания размер от
25 250,38 швейцарски франка , като неоснователен, следва да се
отхвърли. /Направените по-горе изводи са съобразени и с Решение № 170/16.03.2021год. по т.д.
№ 1901/2019год. на ВКС-ІІт.о./
Относно претенцията
за заплащане на лихви: Претенцията за лихви, която е предмет на настоящият
процес, е сумата от 3 359,57, представляващи договорна възнаградителна лихва по договора
за банков кредит за периода 28.09.2014год.-17.06.2016год.
Според неоспорената
ССЕ, допусната и приета от настоящата
съдебна инстанция- Задължението за договорна възнаградителна лихва, начислена
върху главницата. по курс на CHF към евро
–който е 0,61398EUR/CHF, като се
приспаднат всички извършени от кредитополучателката плащания, за периода от
28.09.2014год. до 27.09.2017год. е в размер на 145,51 CHF. За това искът за
установяване на задължение за договорни възнаградителни лихви се явява
основателен до посочения размер, а в останалата част, като неоснователен,
следва да се остави без уважение.
Относно претенцията
за мораторна лихва: Същата се претендира в размер от 2591,,36 швейцарски
франка. Както
се посочи, съдът формира извод, че на основание чл.3 ал-3 от договора, върху евентуалните просрочия по
главницата, за претендирания период-28.09.2014год.-27.09.2017год. следва да се
начисли наказателна надбавка която се определят като дължимата договорна лихва
от 6,5% се увеличи с 10 пункта.
Според ССЕ, допусната и приета от настоящата съдебна инстанция-
Задължението за наказателна лихва за просрочие, за процесния период-
28.09.2014год. до 27.09.2017год. е в размер на 2 688,54 CHF. За това искът за
установяване на задължение за наказателни лихви се явява основателен до
претендирания размепр от 2 591,36 швейцарски франка, поради което
следва да се уважи изцяло.
Относно претенцията за заплащане на
банкови такси в размер на 387,13 швейцарски франка: Съобразно заключените на
ССЕ, дължимите банкови такси за периода
28.09.2014год.-27.09.2017год. са 240,90
CHF. Предвид
изложеното, искът се явява основателен и следва да бъде уважен до посочения
размер, а за горницата до предявения размер, следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради несъвпадане на крайните изводи
на двете инстанции, решение №1207/23.12.2019 г. по т.д.245/2018 г. по описа на ВОС, следва да бъде отменено в следните части: частта, с
която е отхвърлен иска за заплащане на сумата 21 319,51 CHF-задължение за
главница, за сума размер на 145,51 CHF-дължими договорни възнаградителни лихви, за сумата от 2 591,36 швейцарски
франка-дължими мораторни лихви и за сумата от 240,90 CHF-дължими баеанкови такси.
Предвид изложеното, исковете се явяват
основателни и следва да бъдат уважени до посочените размери, а за горницата до
предявените размер, следва да се отхвърлят като неоснователни.
В останалата обжалвана част първоинстанционното решение
следва да се потвърди.
Разноски:
По заповедното производство разходите са в размер на 1,078лв.-които са за
заплатена д.такса.
Пред ВОС
«Юробанк България»АД е направила разноски за д.такса и за ССЕ в общ размер
на 1 578,07лв. По в.т.д.№ 294/2020год. «Юробанк България» АД е извършила разноски в
общ размер на 1 292,09лв.-за д.т. и разноски за ССЕ.
Или
общият размер на направените разноски от «Юробанк България» АД за исковото
производство е 2870,16лв.
Пред ВОС
ответницата е направила разноски за ССЕ в общ радзмер на 1490лв., а пред
ВапС-разноски в размер на 200лв. За ССЕ. Така общият размер на направените
разноски от ответницата А.Х. сумата от 1 690лв. Размерът
на предявените искове, предмет на настоящето производство е 31588,44 CHF, а уваженият размер на същите от настоящата инстанция е 24297,28 CHF С оглед на частичната основателност на исковете, на
основание чл.78 ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 2192,80лв.-за исковото производство и 819,28лв.-за зоповедното
производство. На ответницата-415,74лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 1207/23.12.2019 г. по т.д. №245/2018 г. по описа на Варненскиокръжен съд, с
което са отхвърлени исковете на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район Витоша, „Околовръстен път“ № 26,
представлявана от Д. Ш. и П. Д., за приемане на установено, че А.П.Х., с
ЕГН **********, с адрес: ***, дължи
сумите, за които по ч.гр.д.№14972/2017г. по описа на
Районен съд Варна, е издадена Заповед
№8232 от 05.10.2017г. за изпълнение парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, а именно за вземанията по Договор за потребителски
кредит №HL40565 от 09.07.2008г., ведно с Приложение №1 от 09.07.2008г.,
Допълнително споразумение от 23.03.2009г. и Допълнително споразумение от
14.06.2010г.,в следните частти: в частта с която е отхвърлен общ
размер на претенциите до размера от
24297,28 швейцарски франка, от които до сумата от 21319,51.38 швейцарски
франка-главница,до сумата от 145,51
швейцарски франка-договорна възнаградителна лихва за периода от 28.09.2014г. до
17.08.2016г.; сумата от 2591.36
швейцарски франка-наказателната лихва за просрочие /обезщетение за забава за
просрочени плащания/ за периода от 28.09.2014г. до 27.09.2017г. както и до
сумата от 240.36 швейцарски франка-банкови такси за периода от
28.09.2014г. до 27.09.2017г., както и в частта с които с априсъдени разноски в
размер на 1790лв. ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението-28.09.2017г. до окончателното ѝ изплащане, като
неоснователен и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено, че А.П.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Витоша, „Околовръстен път“ № 26, представлявана от Д. Ш. и П. Д., суми, за които по
ч.гр.д.№14972/2017г. по описа на Районен съд Варна, е издадена Заповед №8232 от 05.10.2017г. за изпълнение парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, а именно за вземанията по
Договор за потребителски кредит №HL40565 от 09.07.2008г., ведно с Приложение №1
от 09.07.2008г., Допълнително споразумение от 23.03.2009г. и Допълнително
споразумение от 14.06.2010г., в общ
размер на 24297,28 швейцарски франка, от които 21 319,51 швейцарски
франка-главница, 145.51 швейцарски франка-договорна възнаградителна лихва за
периода от 28.09.2014г. до 17.08.2016г.; 2591.36 швейцарски
франка-наказателната лихва за просрочие /обезщетение за забава за просрочени
плащания/ за периода от 28.09.2014г. до 27.09.2017г. и 240.36 швейцарски
франка-банкови такси за периода от 28.09.2014г. до 27.09.2017г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението-28.09.2017г. до
окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалите части.
ОСЪЖДА А.П.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на “Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Д. Ш. и П. Д., сумата от 2192,80лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, за
първоинстанционното и за въззивното производство.
ОСЪЖДА А.П.Х., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на “Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Д. Ш. и П. Д., сумата от 819,28лв., представляваща разноски, за заповедното
производство.
ОСЪЖДА “Юробанк България“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260,
представлявано от Д. Ш. и П. Д., да
заплати на А.П.Х., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 415,74лв.,
представляваща съдебни разноски, направени пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.