РЕШЕНИЕ
№ 1911
гр. Пловдив, 06.11.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХVІІ състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря
ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното административно дело № 1892 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1. Производството е по реда на чл.129, ал.7 от Данъчно - осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е
по жалба на „Колима“ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “***“ № 44, против решение
№ 243/10.08.2023 г. на директора на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно
- осигурителна практика“ /ОДОП/ – Пловдив при Централно управление на Националната
агенция за приходите /ЦУ на НАП/, с което е потвърден акт за прихващане и
възстановяване /АПВ/ № П-16001623079329-004-001/04.05.2023 г. на орган по
приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП – Пловдив, с който на
дружеството е възстановена надвнесена сума в размер на 50 лева, представляваща
глоба по отменено със съдебен акт наказателно постановление, вместо да бъде
възстановена сумата от 83,37 лева, която освен главницата от 50 лева включва и
лихва в размер на 33,37 лева.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска
отмяната му от съда. Оспорват се констатациите на органите по приходите,
че на 25.02.2015 г. и 24.03.2015 г. е
била заплатена наложената глоба. Сочи се, че на тези дати от оспорващия са извършени
плащания към бюджета, но за погасяване на данъчни задължения. Твърди се, че глобата
от 50 лева е платена на 28.06.2022г. ведно
с лихвите размер на 33,37 лева, които се
явява недължими, поради което следва да бъде и възстановени.
2. Ответникът - директорът на дирекция ОДОП – Пловдив
при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. , поддържа
становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение.
Поддържа се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа
фактическите и правни основания за неговото постановяване. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
3. Жалбата е подадена в предвидения
процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
4. Производството по издаване на АПВ № П-16001623079329-004-001/04.05.2023
г. било инициирано във връзка със Служебна бележка № ВО-02-360/07.04.2023 г. на дирекция
„Обслужване“. В хода на проверката е установено, че в резултат на Решение №
2343/20.05.2014г., оставено в сила Решение № 604 29.03.2023 г. на Административен
съд - Пловдив, е налична сума, подлежаща на възстановяване по отменено от съда
НП № 104017-F095690/20.05.2014 г., издадено срещу „Колима“ ЕООД, ЕИК ***, връчено по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗААН на
19.02.2015 г., с което била наложена имуществена санкция в размер на 50,00 лв.
При справка
в СУП Партида Глоби, санкции и наказателни постановления било установява, че НП
№ 104017-F095690/20.05.2014 г. е качено в облог на 09.03.2015 г. и е погасено
изцяло, както следва: на 24.02.2015 г. - 29,69 лв.- на 25.03.2015 г. - 20,31
лв. (общо 50,00лв.). Няма начислени лихви върху наложената административна
санкция, При справка в ИС на НАП СУП партида Банка данъци било установява, че на 28.06.2022 г. от „КОЛИМА”
ЕООД са платени 443,16 лв., в т.ч. 359,79 лв. - дължим корпоративен данък по
ГДД по чел. 92 от ЗКПО с вх. № 1600И1361999/21.06.2022 г. за отчетната 2021 г.,
както и сумата от 83,37 лв. (50,00 лв. + 33,37 лв.).
Предвид
обстоятелството, че глобата от 50 лева по НП № 104017-F095690/20.05.2014 г. била платена
още през 2015 г., със сумата 83,37 лв. органите по приходите погасили задължения
на дружеството по Декларация обр. 6 (главници и лихви).
При тази
фактическа обстановка на 29.03.2023 г. с АПВ №
П-16001623079329-004-001/04.05.2023 г. на „КОЛИМА” ЕООД била възстановена
сумата в размер на 50,00 лв., представляваща недължимо платена глоба по
отменено НП № 104017-F095690/20.05.2014 г. Към датата на проверката не били
установени други изискуем и публични задължения на дружеството.
5. По жалба на „КОЛИМА“ ЕООД срещу АПВ №
П-16001623079329-004-001/04.05.2023 г. било издадено оспореното в настоящото
производство решение № 243/10.08.2023 г. на директора на Директора на дирекция
ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, с което акта на органите по приходите е изцяло
потвърден. За да обоснове този резултата контролния орган възприел установената
в хода на проверката фактическа обстановка и посочил, че лихва върху глоби не
се дължи, поради което внесената от длъжника сума от 33,37 лева законосъобразно
е насочена за погасяване на други негови задължения по Декларация обр. 6.
IV. От правна страна:
6. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ДОПК прихващането или
възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите
(както е в конкретния случай) или по писмено искане на лицето. Съгласно чл.
129, ал. 3 от ДОПК Актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен
срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена
ревизия. В хода на производството по чл. 129 - 130 от ДОПК органът по приходите
е длъжен да установи обективно всички факти и обстоятелства. Предметът или
фактите и обстоятелствата, които изяснява проверката по прихващане или
възстановяване, са определени в разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ДОПК.
Съгласно чл. 110,
ал. 3 от ДОПК, проверката е съвкупност от действия на органите по приходите
относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство. С проверка
могат да се установяват определени факти
обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски, С проверка не се установяват задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски на проверяваното лице.
Според нормата
на чл. 175, ал. 3 от ДОПК лихви върху лихви и лихви върху глоби не се дължат.
Правилото на чл.
128, ал. 1 ДОПК допуска недължимо платени или събрани суми за данъци,
задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени
санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или
осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, да се
прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични
вземания, събирани от Националната агенция за приходите.
При тази
фактическа и правна установеност съдът намира, че оспореният административен
акт е издаден от материално и териториално компетентен орган в предписаната от
закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения.
Оспорващият не
подкрепя с доказателства твърденията си, че е получил съобщение от приходната
администрация, според което дължи заплащане на лихва върху наложената му глоба
по отмененото наказателно постановление. В този смисъл съдът намира за
безспорно установеното в хода на проверката обстоятелство, че върху глобата по НП
№ 104017-F095690/20.05.2014 г. не са били начислени лихви, респ. такива не са
били поставяни в тежест на оспорващия. Безспорно е също, че с плащанията на
длъжника от 24.02.2015 г. - 29,69 лв.- на 25.03.2015 г. - 20,31 лв. (общо
50,00лв.) са послужили за погасяване на наложената му с НП глоба. В този аспект
е ирелвантно обстоятелство, какво е било желанието на длъжника за
оползотворяване на тези суми.
Отделно при
наличието на непогасени задължения на дружеството към 28.06.2022 г. по
декорация обр. 6 за 2021г. (л.12) основателно в съответствие с
материалноправните норми и целта на закона смута от 83,37 лева (включваща лихвите в размер на
33,37 лева) е насочена за погасяването им.
Горното
обосновава законосъобразността на извода на органите по приходите, че на
възстановяване в полза на жалбоподателя подлежи единствено платената на
отпаднала основание сума от 50 лева.
Мотивиран от горното, при проверката
по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна
V. По съдебните разноски:
7. Предвид изхода на делото, претенцията на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Същото съдът
определя в размер на 100 лева, по реда на реда на § 2 от ДР на ДОПК във вр. с
чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06 г./,
тъй като в ДОПК не е предвидено разпоредбите на Глава XIX – та от Дял трети, в
частност чл. 161, ал.1 да намират приложение в производствата по обжалване,
уредени и в другите дялове на този кодекс.
Ето защо,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Колима“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. “***“ № 44, против решение № 243/10.08.2023 г. на директора на
Директора на дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика“ /ОДОП/ –
Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите /ЦУ на
НАП/, с което е потвърден акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № П-16001623079329-004-001/04.05.2023
г. на орган по приходите при Териториална
дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив.
ОСЪЖДА „КОЛИМА“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “***“ № 44, да заплати на Националната агенция за приходите
сумата от 100 (сто) лева, представляващи съдебни разноски.
Решението на
основание чл. 160, ал. 7, пред. второ ДОПК е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: