РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Перник, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ
Членове:МИХАИЛ АЛ. МАЛЧЕВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР В. БОСНЕШКИ Въззивно гражданско
дело № 20211700500473 по описа за 2021 година
С Решение №260693 от !0.06.2021год., постановено по гр. дело №8212/2019г. Районен
съд- Перник е признал за установено, че М. Б. Д., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата 213,60 лв. /двеста и тринадесет лева и шестдесет стотинки/ -
главница по Договор за потребителски паричен кредит № *** г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени по силата Договор за
продажба и прехвърляне на вземания от *** г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението в съда – 02.05.2019 г., до изплащане на вземането, и
сумата 63,98 лв. /шестдесет и три лева и деветдесет и осем стотинки/ – лихва за забава за
периода 23.04.2016 г. – 05.04.2019 г., за които вземания е издадена Заповед № *** г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 02911 по описа за 2019 г. на
Районен съд - Перник, като са отхвърлени исковете за сумата над 213,60 лв. до 242,10 лв. –
главница, и за сумата над 63,98 лв. до 72,51 лв. - обезщетение за забава за периода 23.04.2016
г. – 05.04.2019 г.
Със същото решение ПРС е осъдил М. Б. Д. да заплати на ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ сумата 419,09 лв. , представляваща разноски за исковото производство,
и сумата 66,17 лв. , представлаваща разноски за заповедното производство.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от М. Б. Д., чрез
назначения му особен представител – адв. М.К., в частта, в която е признато за установено,
че жалбоподателят дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата от 213.60 лева–
главница по Договор за потребителски паричен кредит № ***г., сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията ,по който са прехвърлени по силата на договор за
продажба и прехвърляне на вземания от *** г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване назаявлението в съда – 02.05.2019 г. до изплащане на вземането и
1
сумата от 63.98 лева- лихва за забава за периода от 23.04.2016 г. – 05.04.2019 г., за които
вземани е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. № 02911 по описа за 2019 г. на РС-Перник.
В жалбата са изложени възражения за недопустимост, неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение, като се поддържа, че в хода на
производството пред ПРС са допуснати процесуални нарушения. Твърди се, че исковата
молба е подадена без наличие на представителна власт, като ПРС не бил дал указания на
страната да представи пълномощно, удостоверяващо наличие на представителна власт у
лицето подало исковата молба. Поддържа, че при постановяване на оспореното решение
районният съд не се е произнесъл по направеното от въззивния жалбоподател възражение за
погасяване по давност на вземанията предмет на иска, като са изложени и доводи за
неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че представения пред районния
съд договор за цесия е нищожен, поради неизпълнение на задължението за плащане на
цената по договора за цесия, липса на индивидуализация на правата по същия и липса на
определен предмет. Изложени са и доводи за липса на активна процесуална легитимация у
ищеца за предявяване на иска. По изложените в жалбата доводи и аргументи се иска отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната му част.
Въззиваемата страна „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не
е подала отговор на жалбата.
В съдебно заседание въззиваемата страна „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД иска да
бъде постановено решение, с което първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, като иска и присъждане на направените разноски пред
въззивна инстанция.
При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че
атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за
обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността
на същото в обжалваната му част въз основа на наведените в жалбата доводи:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с
правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК,вр. чл. 86 ЗЗД, с искане да бъде признато за
установено по отношение на ищеца, че ответникът М. Б. Д. дължи на ищеца процесните
суми, за които е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. № 02911 по описа за 2019 г. на РС-Перник. Първоинстанционният съд е
уважил частично исковете, като в частта относно отхвърлените като неоснователни искове
решението е влязло в сила и не подлежи на съдебен контрол.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за липса на
представителна власт от процесуалния представител на ищеца. Видно от
първоинстанционното производство същото е образувано по искова молба на ищцовото
дружество, подадена чрез юрисконсулт К., към която молба е представено и надлежно
пълномощно на същата.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е намерил,
че е налице активна процесуална легитимация на ищеца, поради което и производството по
делото е допустимо. Легитимирана страна в исковия процес е тази, която претендира, че е
носител на материални права, засегнати от правния спор, предмет на процеса. В случая
ищецът – заявител в заповедното производство, твърди, че в качеството си на цесионер има
вземания спрямо ответника. Съгласно т.10б ТР 4/2013 ОСГТК при частно правоприемство
при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия легитимиран да участва в
производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на
чл.226 ГПК.
В процесния случай е налице валиден договор за цесия. Правилно районният съд е
намерил, че непосочването на цената на вземанията в договора за цесия не води до неговата
недействителност, а още по-малко неплащането й, което е относимо към изпълнението, а не
към възникването на облигационната връзка.
2
Настоящият въззивен състав намира, че жалбоподателят е уведомен редовно за
процесната цесия, като напълно споделя мотивите в обжалваното решение към които
препраща по реда на чл.272 ГПК.
Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е
определил и правната квалификация на иска, като такава по чл.422 ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК.
Обстоятелството, че парични средства по процесния договор за потребителски кредит са
използвани за покупка на стока не придава на същия характеристиката на особен вид
потребителски договор, нито го подчинява на особен правен режим.
Настоящият въззивен състав също намира, че жалбоподателят е валидно обвързан от
Договор за потребителски кредит за покупка на стоки ***, сключен с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Настоящият въззивен състав споделя мотивите в обжалваното
решение към които препраща по реда на чл.272 ГПК, съгласно които жалбоподателят дължи
сумата от 213.60 лева– главница по Договор за потребителски паричен кредит № ***г. и
сумата от 63.98 лева- лихва за забава за периода от 23.04.2016 г. – 05.04.2019 г.
Настоящият състав на съда обаче намира, че в третия отговор, който е подаден в срока
по чл.131 ГПК, жалбоподателят М. Б. Д. е направил валидно възражение за погасяване на
процесните вземания по давност. Първоинстанционният съд е включил това възражение в
доклада по делото, но е пропуснал да се произнесе по същото с решението. Поради това и
настоящият състав следва да се произнесе по възражението за погасяване по давност на
процесните вземания.
Съдът намира, че вземанията за главница, произтичащи от процесния договор се
погасяват с общата петгодишна давност. Съгласно постоянната практика на ВКС при
договор за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на вноски по
погасителен план, не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора. Съдът намира, че вземанията за разноски също се погасяват
с общата петгодишна давност. Съдът намира, че вземанията за възнаградителна и
наказателна лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност съгласно разпоредбата
на чл.111, б.“в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.422 ГПК искът ще се счита предявен от момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се
считат за настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от
предявяването му. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е
подадено на 02.05.2019г. Поради това и вземанията за главница, които са възникнали с
договор от ***г. не са погасени по давност, доколкото не е изтекъл срока на изискуемата се
петгодишна давност.
Що се касае за обезщетението за забава, доколкото същото се погасява с кратката
тригодишно давност, то съдът намира, че претенцията за периода преди 02.05.2016г. е
погасена по давност. Първоинстанционният съд е признал за установено, че жалбоподателят
дължи на въззиаемото дружество сумата 63,98 лв.- лихва за забава за периода 23.04.2016 г. –
05.04.2019 г. След използване на общодостъпен електронен продукт съдът намира, че
лихвата за забава за периода 23.04.2016г.- 01.05.2016г. е в размер на 0,53лв. Поради това и
жалбата е основателна в тази и част и обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на въззиваемото
дружество сумата в размер на 0,53лв., представляваща лихвата за забава за периода
23.04.2016г.- 01.05.2016г. и вместо това да бъде постановено ново решени, с което искът в
тази му част да бъде отхвърлен като неоснователен.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението. Поради това и в останалата му
обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото съдът следва да отмени обжалваното решение и в частта, с
която е осъдил жалбоподателят да заплати на въззиваемото дружество сумата в размер на
3
0,80лв. от направените разноски в първоинстанионното производство и сумата от 0,13лв. от
направените разноски в заповедното производство. Или обжалваното решение следва да
бъде отменено в частите, с които е постановено ответникът да заплати на ищеца разликата
над сумата от 277,05лв., представляваща дължимите се от ответника разноски в
първоинстанционното производство и разликата над 66,04лв., представляваща дължимите се
от ответника разноски в заповедното производство
Въззиваемата страна „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД претендира присъждане на
направените пред въззивна инстанция разноски. Същото е било представлявано от
юрисконсулт пред въззивна инстанция, поради което и на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.
37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът определя
юрисконсултското възнаграждение в размер на 100,00лв.
Въззиваемото дружество е доказало разноски в размер на 250,00лв. за
юрисконсултско възнаграждение и особен представител, от които в съответствие с
уважената част от жалбата следва да му бъде присъдена сумата от 249,52лв.
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260693 от 10.06.2021год., постановено по гр. дело №8212/2019г.
на Районен съд- Перник, в частта, с която е признато за установено, че М. Б. Д., с
ЕГН:********** и адрес: ***, дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата в размер на 0,53лв.,
представляваща лихвата за забава за периода 23.04.2016г.- 01.05.2016г., за която е издадена
Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 02911
по описа за 2019 г. на РС-Перник, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ иска на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, срещу М. Б. Д., с ЕГН:********** и адрес: ***, с който се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 0,53лв.,
представляваща лихвата за забава за периода 23.04.2016г.- 01.05.2016г., за която е издадена
Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 02911
по описа за 2019 г. на РС-Перник.
ОТМЕНЯ Решение №260693 от 10.06.2021год., постановено по гр. дело №8212/2019г.
на Районен съд- Перник, в частта, с която М. Б. Д., с ЕГН:********** и адрес: ***, ое
осъден да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: ***, разликата над сумата от 277,05лв., представляваща
дължимите се от ответника разноски в първоинстанционното производство и разликата над
66,04лв., представляваща дължимите се от ответника разноски в заповедното производство
в съответствие с уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260693 от 10.06.2021год., постановено по гр. дело
№8212/2019г. на Районен съд- Перник, В ОСТАНАЛАТА МУ ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА М. Б. Д., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, сумата
от 249,52лв., представляваща направени разноски във въвззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение и особен представител, в съответствие с уважената част от
жалбата.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5