Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1622
В ИМЕТО НА НАРОДА
09.09.2019 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На осми юли две хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена
Георгиева
Като разглежда
докладваното от съдията
АНД № 3414 по
описа за 2019 година
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-003560/15.05.2019 г. на Началник
Група, Сектор „ПП” към ОДМВР гр. Пловдив, с което на жалбоподателя М. – А. Д.Б.,
ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена
ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/лева и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за
срок от 12 /дванадесет/ месеца, както и
на основание Наредба № Із-2539 на МВР са ОТНЕТИ общо 10 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че
същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-003560/15.05.2019 г. на Началник
Група, Сектор „ПП” към ОДМВР гр. Пловдив, с което на жалбоподателя М.-А. Д.Б.,
ЕГН **********, са наложени следните административни наказания: за нарушение на
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена
ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/лева и ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за
срок от 12 /дванадесет/ месеца, както и
на основание Наредба № Із-2539 на МВР са ОТНЕТИ общо 10 контролни точки.
Жалбоподателят М.-А.
Д.Б., по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени атакуваното
наказтелно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Редовно
призована, не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява от адв. С.,
който поддръжа жалбата и прави същото искане.
Административнонаказващият
орган - Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
срок, допустима е, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 01.05.2019 г. от актосъставителя П.И.П., е съставен акт за
установяване на административно нарушение с бл. № 228965 против М. –А. Д.Б. за това, на 01.05.2019 г. в 03:41
часа в гр. Пловдив на бул. „Санкт Петербург” - № 67, северно платно, като водач
на лек автомобил – БМВ Х РЕИХЕ с peг. № ******,
собственост на Д. Б., държава България, управлявала описаното МПС под въздействие на
алкохол. Пробата била извършена с техн. средство Дрегер Алкотест 7510 с № ARDM-0247, който отчетел 0,95 на хиляда алкохол в издишания от водача въздух. Водачът лъхала на
алкохол. Издаден бил талон за медиц. изследване № 0015506, но не се явила да
даде кръвна проба.
Констатираното е определно като
нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на
жалбопдателя, която се запознала със съдържанието му и го подписала с
отбелязването, че е изпила 3 бири в 22.00ч.
В срока по чл.44 от ЗАНН не са
постъпили писмени възражения срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН, било издано и атакуваното наказателно постановление,
с което за същото нарушение и под същата правна квлаификация, на жалбоподателя Б.
й било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/лева и
ЛИШАВАНЕ от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, както
и на основание Наредба № Із-2539 на МВР
са ОТНЕТИ общо 10 контролни точки.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят П. поддържа акта и
направените в него констатации. Допълва
за признанието на Б. на място, че след празненство е употребила алкохол, като
последното било установено след дадена проба с техническото средство. Съдът
кредитира показанията на свидетеля като логични, последователни, достоверни и
съответстващи на писмените доказателства по делото.
След като се запозна с всички представени по
делото писмени и гласни доказателства, съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно, по следните съображения:
В случая е вменено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП – която
разпоредба предвижда забрана за водач на моторно превозно средство да управлява
такова с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба
на наркотични вещества или техни аналози. С оглед целия доказателствен материал по делото,
съдът намира че по безспорен начил се установява извършеното нарушение по така
дадената квалификация, тъй като на процесната дата и място, жалбоподателят М. –
А. Д.Б. като водач на лек автомобил – БМВ Х
РЕИХЕ с peг. № ****, е управлявала същото под въздействие на алкохол. Това
обстоятелство е било установено на място чрез дадена проба с техн. средство Дрегер Алкотест 7510 с № ARDM-0247,
който отчел 0,95 на хиляда алкохол в издишания
от водача въздух. Издаден бил талон за медиц. изследване № 0015506, но не се е
явила да даде кръвна проба. Ето защо,
следва да се вземат предвид показанията на техническото средство, което е
установило наличието на алкохол в издишания въздух в размер от 0.95 на хиляда. В
показанията актосъставителят потвърждава направените констатации от него в
акта, като допълва, че сама нарушителката е признала употребата на алкохол,
като дори в съставения срещу нея акт е посочила, че е изпила 3 бири.
В НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е
установена процедура, въз основа на която се установява това. В чл.3 ал.1 от
същата e посочено, че при извършване на
проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се
установява с техническо средство. В настоящия случай на Б. в издишания от нея
въздух е било отчетено наличието на алкохол в размер от 0,95 промила, поради
което и правилно на основание ал.2 на чл.3 от същата наредба, когато при
съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози, контролният орган попълва и талон за изследване по образец
съгласно приложение № 1. В случая, въпреки издаването на такъв талон, не е била
дадена кръвна проба от нарушителя.
На следващо място, жалбоподателят е била тествана от лице, което е
имало право да борави с техническо средство „Алкотест Дрегер”. От представеното
копие от протокол за измерване на анализатори на алкохол в дъха, се установява,
че процесният Дрегер Алкотест е бил технически годен към момента на деянието.
Нарушението е правилно квалифицирано,
като отразеното в акта и НП описание е в достъчна степен пълно, ясно, точно и
недвусмислено, така че жалбоподателят Б. е разбрала за какво точно нейно
поведение е санкционира. Ето защо
неоснователни се явяват възраженията й в тази посока.
Горните обстоятелства се
установяват още от презумптивната доказателствена сила на АУАН въведена с
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, която не беше оборена от жалбоподателя.
Правилно е било наложено
наказание по реда на чл. 174, ал. 1, т.2 ЗДвП, която норма
предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв., който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух. Определените и наложени на жалбоподателя наказания, а именно
,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за
срок от дванадесет месеца са били правилно определени в предвидения от закона
фиксиран размер, който не подлежи на ревезиране. В тази връзка, за съда, не
само неоснователно, но и несериозно се явява възражението за пунктуационни неточности
в назателното постановление, първо - с оглед степента на обществена
опасност на извършеното нарушение и
второ - липсата на каквото и да е ограничаване, свързано с правото на защита на
жалбоподателя.
Правилно на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са били отнети 10 контролни
точки на жалбоподателя за така вмененото нарушение.
При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Водим от горното, съдът счита, че Наказателно постановление № 19-1030-003560/15.05.2019
г. на Началник Група, Сектор „ПП” към ОДМВР гр. Пловдив, с което на
жалбоподателя М.-А. Д.Б., ЕГН **********, са наложени следните административни
наказания: за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/лева и ЛИШАВАНЕ от
право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са
ОТНЕТИ общо 10 контролни точки, ще следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ