О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260030 , 12.08.2020 г. гр.Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско
отделение, трети въззивен състав в закритото
заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Кремена
Лазарова
Членове: Йорданка Майска
мл. съдия Красен Вълев
като разгледа докладваното от младши съдия Красен Вълев в.гр.д.№ 1904 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 413,ал.2 , вр. чл. 274 – 278 от ГПК.
Образувано е по частна жалба
от ,,Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, чрез адв. В.Н. срещу Разпореждане
№11126/01.07.2020 г. по ч.гр.д. №3316/2020 г. на Районен съд-Бургас, с което е
отхвърлено заявлението на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, за издаване
на заповед за изпълнение срещу С.Д.Г., ЕГН **********, за следните суми: 62,46
лева, представляваща неустойка, дължима по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359897624472 от 30.10.2017 г.;
117,20 лева, представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от
30.10.2017 г.; 27,48 лева, представляваща неустойка по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359899164735 от 30.07.2018 г.; 22,18 лева,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 30.07.2018 г.;
законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението 03.06.2020
г. до окончателното й изплащане, както и за разликата над присъдената сума за
разноски от 379,64 лева до пълния претендиран размер от 420,93 лева.
По отношение отхвърлените
суми за неустойки се излагат съображения, че на 11.01.2018 г. между ,,Теленор
България” ЕАД и КЗП е сключена спогодба, съгласно която за съществуващи
клиенти- физически лица, максималният размер на дължимата неустойка за
предсрочно прекратяване на договора не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, а в процесния случай неустойката е изчислена
като сбор от три абонаментни такси без ДДС. Сочи се, че неустойките не излизат
извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, цитирана
е съдебна практика.
Твърди се, че претендираните
суми за мобилни устройства в общ размер на 139, 38 лева на представляват
неустойки, като ценовите условия на телекома са одобрени от КРС, като
съответстващи на чл. 216 от ЗЕС. Сочи се, че при предсрочно прекратяване на
договора се губят преференциите, които са предоставени на потребителя като
абонат ба оператора и това обуславя начисляването на процесната сума,
представляваща направено намаление именно с оглед сключения договор.
Препис от жалбата не е
връчван на С.Д.Г. по правилото на чл.413, ал.2 ГПК.
Жалбата е подадена в срока
по чл.275 ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.
Производството по ч.гр.д.№ 3316/2020г.
по описа на БРС е образувано по заявление от ,,Теленор България” ЕАД, за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против С.Д.Г., ЕГН **********, за следните суми: 140,30 лева,
представляваща стойност на неизплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 05.08.2018 г. – 04.11.2018 г. по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359897624472 от 30.10.2017 г.;
62,46 лева, представляваща неустойка, дължима по допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359897624472 от 30.10.2017 г.;
738,86 лева, представляваща дължими лизингови вноски за отчетен период
05.08.2018 г. – 04.01.2019 г. по договор за лизинг от 30.10.2017 г.; 117,20
лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 30.10.2017 г.;
7,78 лева, представляваща неизплатени абонаментни такси за отчетен период
05.08.2018 г. – 04.11.2018 г. по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359895047168 от 30.07.2018 г.; 34,78 лева, представляваща неизплатени
абонаментни такси за отчетен период 05.08.2018 г. – 04.11.2018 г. по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359899164735 от 30.07.2018 г.; 27,48 лева,
представляваща неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359899164735 от 30.07.2018 г.; 1186,57 лева, представляваща дължими лизингови
вноски за отчетен период 05.08.2018 г. – 04.01.2019 г. по договор за лизинг от
30.07.2018 г.; 22,18 лева, представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за
лизинг от 30.07.2018 г.; законната лихва върху главниците от датата на подаване
на заявлението 03.06.2020 г. до окончателното й изплащане; разноски.
В
заявлението са изложени твърдения, че длъжникът е абонат на дружеството-доставчик
на мобилни услуги със сключено на 30.10.2017 г. Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359897624472. Посочено е, че
длъжникът не е изпълнил задълженията си да заплати сумите за месечни
абонаменти, така както са фактурирани в размер на 140,30 лв., което е основание
за ангажиране на договорната му отговорност да заплати неустойка за предсрочно
прекратяване поради виновно неизпълнение, изразяващо се в неплащане на
дължимите месечни суми. На основание спогодба с КЗП се претендира заплащане на
неустойка в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Твърди
се, че в конкретния случай неустойката за предсрочно прекратяване на договора е
62,46 лева. Сочи се, че във връзка със същото споразумение от 30.10.2017 г.
между страните е сключен Договор за лизинг за устройство Samsung Galaxy S8 Blue, по който длъжника дължи сума в размер на 738, 86 лева, формирана
от лизинговите вноски за периода 05.08.2018 г. – 04.01.2019 г., както и сумата
от 117,20 лева, представляваща разлика между цената на устройството без
абонамент и преференциалната лизингова цена.
Твърди
се, че длъжникът сключил с дружеството-доставчик на мобилни услуги на
30.07.2017 г. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359895047168 и длъжникът
не е изпълнил задълженията си да заплати сумите за месечни абонаменти, така
както са фактурирани в размер на 7,78 лв. за периода 05.08.2018 г. – 04.11.2018
г.
Твърди
се, че длъжникът сключил с дружеството-доставчик на мобилни услуги на
30.07.2017 г. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359899164735. Посочено
е, че длъжникът не е изпълнил задълженията си да заплати сумите за месечни
абонаменти, така както са фактурирани в размер на 34,78 лв., което е основание
за ангажиране на договорната му отговорност да заплати неустойка за предсрочно
прекратяване поради виновно неизпълнение, изразяващо се в неплащане на
дължимите месечни суми. На основание спогодба с КЗП се претендира заплащане на
неустойка в размер на трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Твърди
се, че в конкретния случай неустойката за предсрочно прекратяване на договора е
27,48 лева. Сочи се, че във връзка със същото споразумение от 30.07.2017 г.
между страните е сключен Договор за лизинг за устройство Huawei P20 Dual Pink, по който длъжника дължи сума в размер на 1186,57 лева, формирана
от лизинговите вноски за периода 05.08.2018 г. – 04.01.2019 г., както и сумата
от 22,18 лева, представляваща разлика между цената на устройството без
абонамент и преференциалната лизингова цена.
На основание чл. 410, ал. 3 ГПК към заявлението са представени Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359897624472 от 30.10.2017 г., Договор за
лизинг от 30.10.2017 г., Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359895047168 от 30.07.2018 г.; Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359899164735 от 30.07.2018 г. и Договор
за лизинг от 30.07.2018 г
Съгласно раздел IV, т. 4
от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359897624472 от 30.10.2017 г. “В случай на прекратяване на
ползване на услугите, предоставяни от ОПЕРАТОРА на ПОТРЕБИТЕЛЯ с горепосочения
мобилен/ фиксиран номер, през срока, посочен в чл. 2 от този раздел, по вина или
инициатива на ПОТРЕБИТЕЛЯ, последния дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/ номер до края на този срок“.
В т. 5 от същото е посочено,
че „ Във всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в този договор или по предходно подписан документ,
чийто срок не е изтекъл. ПОТРЕБИТЕЛЯТ дължи и и разликата между (i) цената на предоставеното
устройство без абонамент съгласно последната актуална ценова листа на оператора
към момента на прекратяване на договора и (ii) заплатената от потребителя цена
за устройството при предоставянето му в брой или обща лизингова цена по
договора за лизинг.
В раздел 11 от Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер +359899164735 от 30.07.2018 г.. е
предвидено, че в случай на прекратяването му преди изтичане на срока по вина
или по инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношения на която е налице
прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни вноски за
периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. В допълнение към неустойката по предходното
изречение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на
отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на
договора; и (б) а в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на
услуги, потребителят ще дължи и такава
част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент) съгласно действаща към момента на сключване на договора ценова
листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова
цена), съответстваща на оставащия срок на договора.
Посочената от заявителя спогодба
от 11.01.2018 г., сключена между КЗП и „Теленор България“ ЕАД, не е била
одобрена от съда, разглеждащ предявения от КЗП колективен иск, по който е било
образувано гр. д. № 15539/2014 г. на Софийски градски съд, а има извънсъдебен
характер, поради което произвежда действие само в отношенията между страните по
нея (чл. 21 ЗЗД), но не и по отношение на потребителите (арг. от чл. 386, ал. 1
вр. чл. 384 вр. чл. 379, ал. 3 ГПК). Клаузи с предвиденото в спогодбата
съдържание не са били инкорпорирани в приложимите Общи условия на доставчика на
мобилни услуги. При липсата на изразено съгласие за изменение на сключения
договор от страна на потребителя, обективирано във формата на анекс, не може да
се приеме, че в отношенията с потребителя, който е сключил договор за мобилни
услуги преди 11.01.2018 г., се прилага неустоечната клауза със съдържанието,
предвидено в спогодбата от 11.01.2018 г.
Поради това меродавно е съдържанието на
неустоечната клауза, предвидено в раздел IV, т. 4 от Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359897624472 от
30.10.2017 г. Съдът намира, че клаузата, която предвижда, че при прекратяване
на договора потребителят дължи неустойка в размер на всички стандартните
месечни абонаменти до края на срока на договора, е неравноправна на основание
чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя да заплати
необосновано висока неустойка, която освен това излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и цели да доведе до
обогатяване на търговеца. Преценката за неравноправност на определена клауза в
потребителски договор се извършва към момента на сключването му и не е
обусловена от поведението на търговеца, който в случая е преценил да не
претендира неустойката в пълния й уговорен размер, а в редуциран такъв
съобразно постигнато извънсъдебно споразумение с КЗП. Констатираната
неравноправност по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП на клауза от
потребителски договор, която не е индивидуално уговорена, няма за последица
намаляване на неустойката до размер, който не е необосновано висок, а води до
нейната нищожност на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Поради това и на основание
чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК не следва да бъде издавана заповед за изпълнение за
сумата от 62,46 лева, представляваща
неустойка, дължима по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +359897624472 от 30.10.2017 г.
По отношение на неустоечната
клауза, предвидена в раздел 11 от Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359899164735 от 30.07.2018 г., съдът намира, че същата не е неравноправна на
основание чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като не задължава потребителя да заплати
необосновано висока неустойка. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП:
„Неравноправна е клаузата, която… задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка“. Цитираният
законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически
по-слабата страна, по-точно върху потребителя, от страна на търговеца, който
има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на потребителя.
Законът не съдържа дефиниция за „необосновано високо обезщетение“, както и
останалата съществуващата нормативна база не обяснява кое обезщетение е
необосновано високо. Заключение за несъразмерност на дължимото обезщетение,
договорено като неустойка, със загубите на търговеца, следва да бъде изведено
по правилата на житейската логика. Видно е, че договорът между страните е
сключен на 30.07.2018г. и е с краен срок 30.07.2020г. Считано от м.август
2018г. длъжникът е преустановила изпълнението на задълженията си по договора.
Съпоставката на горните периоди посочва, че търговецът ще се лиши от
съответните месечни абонаментни такси, за които е бил готов да предостави
мобилни услуги, за период от приблизително една година и единадесет месеца. В
същото време претендира неустойка по договора в размер на три месечни
абонаментни такси, като неустойката общо възлиза на около 1/22 част от минималната за страната
работна заплата, която към настоящия момент е 610лв. Такава сума, според съда,
не е необосновано високо обезщетение, а цели постигане на основните функции на
неустойката – превантивна – да стимулира страната да изпълни задължението си,
обезпечителна – да осигури точното изпълнение на договора и обезщетителна – да
компенсира вредите, възникващи за кредитора от неизпълнението на договора. При положение, че търговецът ще се лиши от
около 21 месечни абонаментни такси по договора, съдът приема, че заплащането на
обезщетение в размер на три месечни абонаментни такси не е прекомерно и
необосновано високо.
Не са неравноправни на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП клаузите от Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359897624472 от 30.10.2017 г. и Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +359899164735 от 30.07.2018 г., които
имат почти идентично съдържание и предвиждат, че при прекратяване на договора
потребителят дължи (част от) разликата между стандартната цена на
предоставеното към абонаментния план устройството без абонамент съгласно
действаща към момента на сключване (прекратяване) на договора ценова листа и
заплатената от потребителя цена в брой или обща лизингова цена, (съответстваща
на оставащия срок на договора). Съдът намира, че посочените клаузи отговарят на
изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя. Стойността на претендираната
разлика е обусловена от стандартната цена на предоставените устройства на
пазара без абонамент, както и от оставащия срок на договора.
С оглед на изложеното
обжалваното разпореждане се явява частично неправилно, поради което следва да
бъде отменено в частта, с която е отказано издаването на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК за следните суми: 117,20 лева, представляваща разликата между
цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договор за лизинг от 30.10.2017 г.; 27,48 лева, представляваща неустойка по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359899164735 от 30.07.2018 г.;
22,18 лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент
и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 30.07.2018 г., законната
лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението 03.06.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане, както и за разликата над присъдената сума за разноски
от 379,64 лв. до 409,68 лв., като вместо него да бъде постановено да се издаде
в полза на заявителя ,,Теленор България” ЕАД заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С.Д.Г. за посочените суми. В
останалата част, с която е отказано да се издаде заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за сумата от 62,46 лева, представляваща неустойка, дължима по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер
+359897624472 от 30.10.2017 г., разпореждането следва да бъде потвърдено.
В полза на частния
жалбоподател се следват направените в настоящото производство разноски,
съобразно уважената част, в размер на 10,91 лв. поради което и за тази сума за
разноски в заповедното производство следва да бъде издадена заповед за
изпълнение.
Така мотивиран и на основание чл. 413, ал. 2 ГПК,
Окръжен съд-Бургас
О П Р Е Д Е
Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №11126/01.07.2020 г. по ч.гр.д.
№3316/2020 г. на Районен съд-Бургас, В
ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявлението на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
за издаване на заповед за изпълнение срещу С.Д.Г., ЕГН **********, за следните
суми: 117,20 лева, представляваща разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от
30.10.2017 г.; 27,48 лева, представляваща неустойка по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359899164735 от 30.07.2018 г.; 22,18 лева,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 30.07.2018 г.;
законната лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението 03.06.2020
г. до окончателното й изплащане, както и за разликата над присъдената сума за
разноски от 379,64 лева до 409,68 лв. като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на
,,Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С.Д.Г., ЕГН
********** за следните суми: 117,20 лева,
представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг от 30.10.2017 г.; 27,48 лева, представляваща неустойка по
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359899164735 от 30.07.2018 г.; 22,18 лева, представляваща разликата
между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена по договор за лизинг от 30.07.2018 г.; законната лихва върху тези суми от
датата на подаване на заявлението 03.06.2020 г. до окончателното й изплащане,
както за сумата от 30,04 лева,
представляваща разлика над присъдената сума за разноски от 379,64 лева до
409,68 лева, както и сумата от 10, 91
лева за държавна такса за частна жалба.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №11126/01.07.2020 г. по ч.гр.д.
№3316/2020 г. на Районен съд-Бургас в останалата част.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: