№ 790
гр. Плевен, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря Наталия Ст. Николова
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20254430100491 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Х.
П. М., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.“***“ №***, чрез адв. Д. М., против
„БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н „***“ ул. "***"
№ ***, представлявано от
управителите Б.К.Б и С.И.Г..
Ищецът твърди следните релевантни факти, на които основава
претендираните за реализиране права:
Твърди се, че на *** г. Х. П. М. е сключил потребителски договор за
кредит №*** с „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД за сумата от 500 лева
(петстотин лева) лв. Изложени са доводи, че в договора е посочено, че
искането за кредит ще бъде разгледано бързо, за което се дължи сума в размер
на 105,66 лева или 25 % от размера на главницата.
Твърди се, че заплащането на допълнителната такса „бързо разглеждане“
е включено към месечните погасителни вноски по договора за кредит №***.
1
Ищецът счита, че клаузата на чл. 9 ал. 1, с която е договорено
допълнително плащане към кредитора от Договора, е неравноправна,
следователно и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/, тъй като задължава потребителя да заплати сума, в
размер на 25% за услуга, която не е извършена. Ищецът счита, че тази клауза
не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП, тъй като фигурира в
Общите условия към договор за потребителски кредит, публикувани на
интернет страницата на „Би енд джи кредит“ ЕООД.
Ищецът твърди, че съгласно т. 7.3 от Общите условия, бързото
разглеждане на искането за кредит означава приключване на процедурата по
разглеждане на искането и произнасянето но одобрението в рамките на 2 (два)
часа от момента на подаването на самото искане. Счита, че прегледът на
необходимия набор от документи, подготвящи отпускането на потребителски
кредит, не би трябвало в общия случай да трае повече от два астрономически
часа, което прави излишно начисляването на изрична такса за бързина, още
повече, че небанковите институции за кредитиране са известни като фирми
именно за бързи кредити. Излага доводи също така, че ако с този вид услуга се
цели приоритетното обслужване на кредитоискатели, то възниква въпросът
доколко логично изглежда човек, изпаднал в очевидна нужда, доброволно да
се съгласи да увеличи дълга си с още 105,66 лева или 25% от сумата на заема
си.
Твърди се нищожност на клаузата на чл.9, ал. 1 от Договора, където е
именно задължението за заплащане на допълнителната такса, в общ размер на
105,66 лева.
Твърди се, че тази клауза е нищожна и поради противоречие с добрите
нрави.
Ищецът счита, че така договореното заплащане на суми и такси, води до
оскъпяване на кредита, за което не се предоставя каквато и да била услуга, а се
цели допълнителна печалба.
Твърди се в исковата молба, че с чл. 9, ал.1, страните са договорили такса
бързо разглеждане, съгласно която ищецът следва да заплати сумата в размер
на 105,66 лева. Ищецът се позовава на чл. 10а, ал. 2 от Закона за
потребителския кредит, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
2
кредита. Във връзка с гореизложеното счита, че уговорената такса е в пряко
противоречие с императивните разпоредби на ЗПК. Излага доводи, че целта на
таксите и комисионните по смисъла на чл. 10а, ал.1 ЗПК, е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит.
Счита, че горепосоченото възнаграждение представлява печалба на
кредитора и с уговарянето му се заобикаля императивното изискване,
установено в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според което годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Излага доводи, че клаузата на чл. 9, ал.1, начисляваща допълнително
възнаграждение за кредитора, е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради
нарушение на закона и добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от
ЗПК поради неравноправност.
Отправено е искане към Съда за постановяване на решение, с което да се
прогласи нищожност на отделни клаузи: клаузата на чл.9, ал.1 от Договор за
паричен заем №***, предвиждаща заплащане на такса експресно разглеждане
в размер на 105,66 лева.
Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор чрез *** Ю.Б., в срока по чл.
131 от ГПК, с който оспорва иска. Твърди, че претенцията е неоснователна.
Ответникът излага доводи, че с клаузата на чл. 9 от Договора не се
накърняват добрите нрави. Сочи, че липсва противоречие с общоприети
житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за
поведение, установени в обществото. Сочи, че дейността на финансовите
институции се осъществява при регулаторен режим, строг контрол и договор
при общи условия, необходими за да се гарантира пазарната дисциплина и
сигурността на клиентите. Позовава се на принципите за доброволност при
договарянето в рамките на установената от чл.9 ЗЗД договорна свобода.
Сочи, че изискването на чл.11, т.10 от ЗПК е да бъде наличен Годишния
процент на разходите (ГПР), което е сторено. Твърдението на ищеца, че този
3
процент не отговаря на истината и не е изчислен съгласно методиката,
посочена в закона, счита за неоснователно.
Счита, че е неправилно това допълнително действие да бъде приемано
за част от ГПР.
Отбелязва, че ищецът, като страна по договор за потребителски кредит,
сам е пожелал допълнителното действие, а всяко действие, което кредиторът е
предоставил, е било по желание на потребителя. Твърди, че никога
допълнителното действие не е било задължителна предпоставка за отпускане
на кредит от страна на „Би енд Джи Кредит” ООД, т.е договорът за кредит е
можел да се сключи и без него. Сочи, че пакетът от действия присъства в
Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е. не може да се
твърди, че ищецът не е разбрал за него. Излага аргументи, че присъствайки в
преддоговорната информация и фактът, че ищецът сам е пожелал да го
ползва, отхвърля и твърдението, че клаузата не е уговорена индивидуално от
кредитора и е неравноправна по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП.
В заключение, моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С
молба взема становище по хода на делото. Исковата молба се поддържа по
изложените съображения. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства договор, че
между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за кредит № МАХ
*** от *** г., че е сключен между страните, и по силата на същия на ищеца е
предоставена сумата от 500 (петстотин) лева, за срок от шест месеца, при ГПР
30, 72%, и при ГЛП 26,93%. Съгласно договора е предвидена клауза за бързо
разглеждане - чл. 9, ал. 1, по силата на която кредитополучателят дължи сума
в размер на 105,66 лева, която е дължима на равни части през периода на
кредита, съразмерно добавени към всяка една вноска съобразно погасителния
план.
По делото е изслушано заключението по допусната съдебно-счетоводна
4
експертиза, което Съдът възприема като обективно, обосновано, компетентно
и безпристрастно. Съгласно заключението, по Договор за кредит № МАХ ***
от *** г. на Х. П. М., е отпусната сумата от 500 лева, удържани 6,73 лева за
застрахователна премия от отпуснатия кредит и остатъка от 493,27лева е
платен с паричен превод към EasyPay, от които 3,77лева такса превод и
получена сума 489,50 лева. Вещото лице посочва, че е начислена сума за
главница в размер на 500 лева, сума за лихви в размер 40 лева, такса за бързо
разглеждане по чл.9, ал.1 от договора в размер на 105,66 лева и такса за
Динамично плащане по чл.9, ал.2 от договора в размер на 157,30 лева.
Съгласно заключението, Х. П. М. е платил на 30.11.2021г. общо 500 лева, от
които главница. Посочено е в заключението, че няма дължими суми от
кредитополучателя по Договор за кредит № МАХ *** от *** г. Дадено е
заключение, че поради отказ от Договора за потребителски кредит по чл.9 от
Общите условия на „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, Х. П. М. не е заплатил
такса за бързо разглеждане и такса за Динамично плащане. Вещото лице дава
заключение, че по Договор за кредит с номер МАХ *** от *** г. при общ
размер на кредита 500 лева, за срок 6 месечни вноски, годишен лихвен
процент 26.93%, анюитетни (равни) вноски, обща сума за погасяване 540 лева,
от която главница 500лева и лихва 40 лева, годишният процент на разходите е
30.72%. Дадено е заключение, че начислените такса за бързо разглеждане в
размер на 105,66 лв. и такса за Динамично плащане в размер на 157,30 лева, не
са включени в изчисления ГПР. Вещото лице дава заключение, че при
включването им, ГПР ще възлезе на 467.61%.
Съдът приема, че към договора е приложим ЗПК, т.к. за изключване на
приложението му не е достатъчен само уговореният срок, но и дължимите по
силата на съглашението разходи да са незначителни. В случая не може да се
приеме незначителност на разходите, с оглед уговорената такса за бързо
разглеждане.
Съдът намира за основателно въведеното от ищеца възражение за
нищожност на клаузата на чл.9, ал. 1 от Договора, където е именно
задължението за заплащане на допълнителната такса, в общ размер на 105,66
лева.
Установява се, че в процесния договор за потребителски кредит е посочен
ГПР 30,72%, т. е.формално е изпълнено изискването на чл.11 ал.1, т.10 ГПК и
размерът му не надвишава максималния по чл.19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва регламентираната
Такса за бързо разглеждане, която съдът намира, че следва да е включена.
Според дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“,
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни
посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора, и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
5
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси. В този смисъл е
установената практика на СЕС, като например Решение от 21.03.2024 г. по
дело С-714/2022 г., в което е прието, че чл.3 б.„ж“ от Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО
на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на
закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му
за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума,
както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по
кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3,
буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Съгласно практиката на Европейския съд по Директива 93/13/ЕИО на
Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори,
въведена в ЗЗП с § 13а от Допълнителните разпоредби, "... националният съд е
длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза,
когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.
Когато счете такава клауза за неравноправна, той не я прилага, освен ако
потребителят се противопостави на това.. ". По смисъла на § 13, т. 1 от ДП на
ЗЗП, ищецът е потребител, тъй като е физическо лице, което придобива стоки
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя.
Съгласно чл.10а, ал.2 от ЗПК, който е приложим относно процесния
договор за потребителски кредит, кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, а съгласно ал.4, видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит. Съгласно чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху незаплатената в срок
сума за времето на забавата. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
Систематичното тълкуване на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК разкрива волята
на законодателя да раздели таксите, дължими за допълнителни услуги,
6
свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани за
действия по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и
забранява вторите. Таксата за разглеждане не е действие по усвояване или
управление на кредита, тъй като предхожда сключването му. Тази такса не
спада и към допълнителните услуги.
Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко отношение към
съществените престации, които при договора за кредит са предоставяне на
парична сума (от банката) и връщане на същата, заедно с уговорената
възнаградителна лихва на определения падеж (от кредитополучателя). Такива
са издаването на различни удостоверения от банката, включително заверени
копия от договора/погасителен план, известяване със СМС или по телефон за
получено плащане, дължимо плащане, срок за плащане, и др. Всички тези
действия са свързани с кредита, но не попадат в съществените задължения на
страните, нито са задължително присъщи на договора за кредит, поради което
е обосновано за предоставянето им кредитодателят да въведе такса, тъй като
не са предвидени или предвидими при калкулиране на обичайните
административни разходи по отпускането или управлението на един кредит.
Таксата за разглеждане няма пряко отношение към съществените престации
при договора за кредит и от тази гледна точка може да бъде определено като
допълнителна услуга. По същността си тази услуга не е свързана с договора за
потребителски кредит.
Следва да бъде отбелязано, че процесната клауза на чл. 9, ал.1 от
Договора, предвижда възнаграждение за бързо разглеждане в размер на над
една пета от главницата, тази сума същевременно не е включена в ГПР, а е
включена в месечните вноски, което представлява сигурен приход за
кредитора.
В процесния случай Съдът приема, че уговореното възнаграждение за
такса бързо разглеждане, противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а
уговорената в чл. 9, ал.1 от договора е именно такава. По естеството си това
действие не представляват допълнителна услуга, а действие, свързани с
управление на кредита, за което е забранено за се начисляват такси.
По така изложените съображения оспорената клауза на чл. 9, ал.1 от
Договора, установяваща задължение за заплащане на такса бързо разглеждане,
с което задължение разходите по кредита се увеличават, чрез добавяне на
7
допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради
установяването й в противоречие със закона и добрите нрави.
Останалите възражения на страните не следва да бъдат обсъждани,
поради неотносимостта им към правния спор.
По отношение разноските по делото :
С оглед изхода на делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът „БИ ЕНД
ДЖИ КРЕДИТ” ООД следва да бъде осъден да заплати на ищеца Х. П. М.,
ЕГН ********** направените по делото разноски, както следва: 50 лева за
държавна такса, 250 лева за съдебно-счетоводна експертиза, 2000 лева за
адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства – копие
на фактура, фискален бон и договор за правна защита и съдействие между Х.
М. и ЕАД „Д. М.“, представлявано от адв. Д. М./ на л. 40 лице и гръб/, че
действително е заплатено възнаграждение в размер на 2000 лева с ДДС.
Същевременно, ответникът не е направил възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищцовата страна до момента на приключване
на съдебното дирене.
По изложените съображения Районен съд-Плевен
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, по иска,
предявен от Х. П. М., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.“***“ №***, чрез адв.
Д. М., против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, с ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н „***“ ул. "***" № ***, представлявано от
управителите Б.К.Б и С.И.Г., клаузата за бързо разглеждане на чл.9, ал.1 от
Договор за кредит № МАХ *** от *** г., като противоречаща на закона и
добрите нрави.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ” ООД, с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „***“ ул. "***"
№ ***, представлявано от управителите Б.К.Б и С.И.Г., ДА ЗАПЛАТИ на
ищеца Х. П. М., ЕГН **********, от гр.Плевен, ул.“***“ №*** направените
по делото разноски: 50 лева за държавна такса, 250 лева за съдебно-
счетоводна експертиза, 2000 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
8
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9