№ 1943
гр. София, 04.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Гражданско дело №
20231110117503 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че през
2017 г. бил привлечен като обвиняем по ДП №../2016 г., по описа на .., пр. пр. №.., СРП,
билa взета мярка за неотклонение „подписка“, а по-късно му било повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 НК. Бил внесен
обвинителен акт в съда, но бил признат за невинен с присъда от 18.10.2018 г. по ../2017 г.,
СРС, 106 с-в, НО, влязла в сила на 03.11.2018 г. Ищецът поддържа, че в резултат от всичко
това понесъл множество вреди, изразяващи се в стрес и страх да не загуби свободата си,
изолация от близки, приятели и колеги. Обвинението станало публично достояние, което
допълнително го поставило в неудобно положение, самочувствието му било смазано, бил с
етикет „обвиняем“. Постоянно бил притеснен и несигурен за бъдещето си. Това се отразило
на работата му, оттам на финансовото му състояние, което пък предпоставило семейни
свади. Станал раздразнителен, непродуктивен, изпаднал в отчаяние, отчуждил се от
приятели, отдръпнал се от социална среда. Мярката за неотклонение допълнително му
причинила вреди- трябвало да се съобразява къде ходи, зареден ли е телефонът му в случай
1
че го потърсят. При изложените твърдения ищецът моли да бъде постановено решение, с
което да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 7000 лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.04.2020 г. до пълното й
изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, с който искът се оспорва с
доводи за неоснователност, изведени при твърдения, че отговорността на държавата за
причинени във връзка с наказателно производство неимуществени вреди се ограничава до
преките и непосредствените вреди, за наличието на които ищецът не сочи доказателства.
Евентуално се оспорва размерът на иска, като се твърди, че справедливото обезщетение е в
по – нисък от претендирания размер.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Представен е препис от постановление за образуване на досъдебно производство от
10.02.2016 г. на прокурор при СРП.
Представен е препис от постановление за привличане на обвиняем и вземане на
мярка за неотклонение от 14.02.2017 г. на разследващ полицай при .., с което ищецът е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.1
НК
Представен е препис от обвинителен акт от 04.04.2017 г.
Представен по делото е препис от присъда от 18.10.2018 г. по ../2017 г., СРС, 106ти
с-в, влязла в сила, с която ищецът е бил признат за невинен по процесното обвинение.
Представена по делото е справка относно други водени срещу ищеца наказателни
производства, както и справка от СДВР за водени досъдебни производства срещу същия,
както и справка съдимост.
По делото е приложено НОХД №6091/17 г, 106 с-в, СРС, ведно с досъдебно
производство №../16 г., 09 РУ- СДВР, пр. пр. №.. г., СРП
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Б.,
син на ищеца, който разказва, че е заведено дело през 2016 или 2017 срещу баща му за
закана за убийство Оттогава станал стресиран, имал страх да излиза, понеже бил заплашван
от мутри, имал проблеми с кръвното, бил уплашен, притеснен, отразило му се в общуване с
близки и приятели, притеснявал се да излиза. След завършване на делото в негова полза,
започнал да се отпуска.
2
Софийски районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира от правна страна следното:
Указано е на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже пълно и главно,
че срещу него от ответника е повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по
което обвинение е бил оправдан с влязло в сила решение, че е претърпял твърдените в
исковата молба имуществени и неимуществени вреди, както и че тези вреди са в причинна
връзка с повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление, за което е бил
оправдан.
Дължимото обезщетение обхваща всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени
виновно от съответното длъжностно лице (чл. 4 ЗОДОВ).
От събраните по делото доказателства се установи фактът относно повдигнато
обвинение в извършване на престъпление, както и че му е била наложена посочената мярка
за неотклонение, че мярката е била отменена, а наказателното производство срещу него-
завършило с влязла в сила оправдателна присъда. Следователно е налице първият елемент
от фактическия състав, от който възниква вземането за заплащане на обезщетение от
незаконосъобразни действия на правозащитен орган на Република България.
От събраните гласни доказателствени средства пък се установяват настъпили по
отношение на ищеца неимуществени вреди, както и че същите са резултат именно от
процесното наказателно преследване.
С оглед горното съдът намира фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, ЗОДОВ, за
осъществен. Искът по основание е доказан.
По отношение на размера му съдът съобрази следното:
Размерът на обезщетението за търпените неимуществени вреди следва на основание
чл. 52 ЗЗД да се определи от съда по справедливост. Съгласно т. 2 от ППВС № 4 от
23.12.1968 г. справедливостта като критерий за определяне на размера на обезщетението на
неимуществени вреди не е абстрактен критерий. Попълването на този критерий с конкретно
съдържание предполага оценка на определени обстоятелства, имащи значение за
настъпването на вредите, респективно за размера на обезщетението. В настоящия казус при
определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази обстоятелството, че ищецът е бил обвинен не за тежко престъпление по смисъла
на чл. 93, т. 7 НК, като продължителността на наказателното преследване срещу него /в
двете му фази/ е била около година и 8 месеца. Свидетелските показания насочват към
извода за преживени отрицателни емоции, а именно неприятни изживявания, изразяващи се
в притеснения, и страх от евентуалното несправедливо осъждане, каквото твърди в
исковата си молба да е преживял и ищецът. Доказва се промяна в неговия личностен свят-
3
станал нервен, което се отразило на отношенията му със семейството. На следващо място,
неприятни изживявания несъмнено влече и взетата мярка за неотклонение „подписка. С това
на лицето се налага определен режим на поведение и се ограничават гарантирани му от
Конституцията права. Вземайки предвид изложеното, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на 2000 лв., поради което искът
за заплащане на обезщетение за неимуществени, предявен срещу Прокуратура на Република
България е основателен до този размер.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените разноски за исковото производство в размер на 428.57 лв.
съразмерно с уважената част от исковете.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА .., с адрес гр. София, бул. „.., да заплати на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ на К. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, .. сумата от 2000 лева, главница,
представляваща обезщетение на неимуществени вреди, изразяващи се в преживени
негативни емоции, притеснения, от образувано и водено срещу К. Б. С., ЕГН
**********,наказателно производство по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 НК,
завършило с оправдателна присъда от 18.10.2018 г. по ../2017 г., СРС, 106 с-в, НО, влязла в
сила на 03.11.2018 г ведно със законната лихва от 03.04.2020 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над присъдената в размер на 2000 лв. до пълния предявен размер от 7000 лв.
ОСЪЖДА .., с адрес гр. София, бул. „.., да заплати на К. Б. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, .., на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 428.57 лв., разноски в
настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4