Определение по дело №571/2023 на Административен съд - Пазарджик

Предявен е иск по чл. 292 във вр. с чл.285 от АПК.

В молбата си против кмета на район „Централен“ при община ищите А. Х. Х. и Т. А. Х., двамата от гр.Пловдив твърдят, че със заповед №РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – четириетажна жилищна сграда в ПИ с [идентификатор] по КККР на гр.Пловдив с адм.адрес [улица] гр.Пловдив, извършен без одобрени проекти и без разрешение за строеж. Заповедта била обжалвана, съответно влязла в сила на 31.03.2017г. Пловдив / в този см. определение №6276 от 13.06.202г. по адм.д.№5582/23г. по описа на ВАС/.

По искане вх.№10822 от 03.06.2022г. на кмета на район „Централен“, община Пловдив било отпочнало производство по чл.272, ал.2 от АПК - за принудително изпълнение на заповед РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив. С определение №914 от 07.06.2022г. по адм.д.№1446/22г. по описа на Административен съд – Пловдив било предоставено необходимото разрешение. Налице било ново основание, възникнало след влизане в сила на заповед РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив – изтичане на погасителна давност за изпълнение на заповедта.

Заповедта била влязла в сила на 31.03.2017г., поради което образуваното изпълнително производство по искане вх.№10822 от 03.06.2022г. на кмета на район „Централен“, община Пловдив било след изтичане на предвидената в чл.285, ал.1 от АПК 5 – годишна давност.

Липсвали данни същата да е спирана или прекъсвана, поради което моли съдът да установи на основание чл. 292 във вр. с чл.285 от АПК, че ищците не дължат изпълнение на заповед РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив. Претендират разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска. Излага доводи. Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявяването на отрицателен установителен иск по чл. 292 АПК е една от формите за защита на длъжника срещу изпълнението. Той може да го оспори чрез иск, с който да установи, че задължението не съществува, основавайки се на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Този иск се предявява от длъжника срещу взискателя в изпълнителното производство - чл. 293 АПК - и цели да осуети изпълнението на задължението. Разглеждането на иска по същество е обусловено от наличие на правен интерес – абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на претенцията, за която съдът следи служебно.

С определение №1868 от 21.11.2022г., постановено по адм.д.№2231/22г. по описа на АС-Пловдив е отхвърлено искането за допускане обезпечение на иска по чл.292 от АПК чрез спиране принудителното изпълнение на влязлата в сила заповед №РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив.

С определение №1419 от 08.02.2023г., постановено по адм.д.№1205/23г. по описа на ВАС е отменено определение №1868 от 21.11.2022г., постановено по адм.д.№2231/22г. по описа на АС-Пловдив и е допуснато обезпечение на иска по чл.292 от АПК, като е спряно изпълнението на заповед №РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив до влизане в сила на решението по предявения иск.

Така в периода от 21.11.2022г. до 08.02.2023г. – когато са постановени двата съдебни акта - е започнало изпълнението на заповед №РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив и е доведено до етап, в който от сградата са останали ограждащи и преградни зидове на първия етаж. В пар.1, т.1б от ЗКИР е дадено определение на "сграда" или "постройка" - самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по ЗУТ, трайно прикрепен към земята, с отделени от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл. 31 от ЗКИР. Съответно в чл.40, ал.1 от ЗУТ законодателят е предвидил, че всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Дефиниция за жилище е дадена в пар.5, т.30 от ЗУТ - е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

В настоящия случай сградата, която подлежи на премахване, е жилищна и в този смисъл трябва да отговаря на горните законови изисквания. В резултат на изпълнението на заповед №РД-16-1251 от 28.12.2016г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив от сградата е останала част, която не може да бъде определена като сграда, съответно годна за обитаване – в този смисъл е заключението на приетата СТЕ, която съдът изцяло възприема като компетентно изготвена и неоспорена от страните. Наличието на частично запазена таванска междуетажна стоманобетонова плоча и отразеното в допълнителното заключение, че след разчистване на строителните отломки, премахване на частите от стоманобетоновата таванска плоча и след изграждане на дървена покривна конструкция – биха могли да се организират вътрешни пространства, отделени от външната среда – не променя извода на съда за липса на годен обект. Във вида, в който съществува към момента, имотът не може да бъде използван по предназначение – жилищна сграда, той е напълно негоден за обитаване.

Предмет на иска по чл. 292 от АПК е установяване, че макар да е възникнало, то изпълняемото задължение е престанало да съществува или пък е станало неизискуемо поради настъпването на нови факти след издаването на изпълнителното основание. Задължението следва да е осъществимо към момента на предявяване на иска. В случая видно от доказателствата по делото задължението по заповедта на кмета за премахване на незаконен строеж е било изпълнено – макар не изцяло, но до степен щото да се приравнява на липса на сграда - и в тази връзка е погасено поради изпълнението му по аргумент от разпоредбата на чл. 282, ал.1, т.5 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 283 от АПК изпълнителното производство приключва с изпълнението на задължението и в този смисъл към момента на подаване на исковата молба ищците не са длъжници по смисъла на чл.293, ал.1 от АПК и за тях не е налице правен интерес от предявяване на иска по чл. 292 от АПК.

Затова на основание чл.159, т.4 от АПК искът следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати.

По изложените съображения Административен съд – Пазарджик

О П Р Е Д Е Л И :

О. Б. Р. предявения от А. Х. Х. и Т. А. Х., двамата от гр.Пловдив против кмета на район „Централен“ при община Пловдив иск по чл. 292 във вр. с чл.285 от АПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№571/23г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.