ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
30.05.2019 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО
ГЕОРГИЕВ
ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от младши съдия Цончев ч.гр. д. № 322 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 436, ал. 1 вр. ал. 4 вр. чл. 262, ал. 3 вр. чл. 279 вр. чл. 278, изр. 1 ГПК.
Образувано е по жалба на А.С.И., длъжник по изп. д. № 20179250400046 по описа на ЧСИ – Радост Горанова,
рег. № 925, район на действие СОС, против разпореждане от 24.01.2019 г. на
съдебния изпълнител за връщане на Жалба с вх. № 9221/19.12.2018 г.
По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ – Радост Горанова, е
изложила мотиви, че жалбата е неоснователна.
Софийски окръжен
съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по
делото доказателства, намира следното:
Жалбата е депозирана в срок, от процесуално легитимирана
страна с правен интерес от обжалването. По същество е неоснователна. Това е
така, защото с разпореждане от 20.12.2018 г., връчено на 15.01.2019 г.,
частният съдебен изпълнител е указал на А.С.И. да приведе Жалба с вх. №
9221/19.12.2018 г. в съответствие с изискванията на чл. 436, ал. 4 вр. чл. 260, т. 7 и чл. 261, т. 4 ГПК като подпише жалбата,
представи документ, удостоверяващ внасянето на държавна такса в размер на 25
лв. по сметка на СОС и допълнителни такси в размер на 120 лв., начислени на
основание т. 4, т. 5 и т. 8 ТТРЗЧСИ. Длъжникът не е изпълнил дадените указания
в срок, поради което съдебният изпълнител е постановил обжалваното в настоящото
производство разпореждане. То е правилно като краен резултат, макар не по
всички изложени съображения, тъй като на основание чл. 436, ал. 4 вр. чл. 260, т. 7 и чл. 261, т. 4 ГПК жалбата против
действията на частния съдебен изпълнител следва да бъде подписана от подателя и
към нея да бъде приложен документ за внесена държавна такса. Посочените две
процесуални изисквания за редовност не са изпълнени след предоставената по реда
на чл. 436, ал. 4 вр. чл. 262, ал. 1 ГПК възможност и
съдебният изпълнител законосъобразно на основание чл. 436, ал. 4 вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК е върнал Жалба с вх. №
9221/19.12.2018 г.
Въззивният съд споделя аргументите на частния жалбоподател,
че невнасяне на такса, дължима по ТТРЗЧСИ, не може да бъде аргумент за връщане
на частна жалба, тъй като в ГПК липсва предвидено подобно изискване за
редовност. Предвид обстоятелството обаче, че Жалба с вх. № 9221/19.12.2018 г. е
неподписана и липсва представен документ, удостоверяващ внесена държавна такса
за съдебно разглеждане, дължима на основание чл. 436, ал. 4 вр.
чл. 261, т. 4 ГПК вр. чл. 20 Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс и
констатираните пороци не са отстранени в срок след изрично указание, то
обжалваното разпореждане е правилно като креаен
резултат.
По изложените съображения Софийският окръжен съд, втори
въззивен състав, намира, че разпореждането е правилно, поради което на
основание чл. 436, ал. 1 вр. ал. 4 вр. чл. 262, ал. 3 вр. чл. 279 вр. 278, ал. 4 вр. чл. 272 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 24.01.2019 г. на ЧСИ – Радост Горанова,
рег. № 925, район на действие СОС, с което е върната Жалба с вх. №
9221/19.12.2018 г., депозирана от А.С.И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.