РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. С., 23 ноември
В ИМЕТО НА НАРОДА
С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети февруари през
две хиляди двадесет и първата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ КИРИЛ ПАВЛОВ
при участието на секретаря
Екатерина Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 621 по описа на съда за
Ф. 2000“ ООД гр. В. е предявило
срещу „А и Л К.“ ООД, гр. С. искове за заплащане на сумата 24 300 лв., претендирани
като увеличение на стойността на недвижим имот
вследствие на полезни разноски, посочени в исковата молба и извършени от ищеца
в периода от 30.05.2015 г. до 30.08.2015 г. в процесния недвижим имот - самостоятелен
обект в сграда представляващ апартамент - студио – С16, представляващо
самостоятелен обект с идентификатор 65231.919.144.4.3 по одобрената кадастрална
карта на гр. С., с адрес на имота к.к. Б., апартаментен хотел „К.“, етаж 1, с предназначение жилище –
апартамент, на едно ниво с площ 32, 75 кв. м. , както и за заплащане на сумата
7 500 лв., претендирана като необходими разноски за същия имот, които се
твърди, че са извършени от ищеца за периода от 2016 г. до 2020 г., а именно по
1500 лв. за всяка от календарните години в този период, ведно със законната
лихва върху всяка от тези суми, считано от предявяване на иска до окончателното
им изплащане.
Сочи се в исковата молба, че търговското дружество - ищец е собственик на
гореописания самостоятелен обект в сграда на основание договор за продажба,
сключен с „Т.к.Й.“ ЕООД (понастоящем с наименование „А и Л К.“ ООД) на
03.08.2009 г. с Нотариален акт № 172, т. ІІА, рег. № 4051, дело № 348/2009 год.
на нотариус Б.М., с район на действие
съдебния район на РС – С.. Към датата на сключване на договора върху имота вече
била учредена договорна ипотека в полза на „ПИБ“ АД за обезпечаване на
вземанията на банката към продавача по договор за кредит отпуснат за изграждане
на апартаментния хотел, в който се намира имота описан в исковата молба.
Ищецът твърди в ИМ, че в периода от 30.05.2015 г. до 30.08.2015 г. извършил
със собствени средства подобрения в собствения си самостоятелен обект в сграда,
описан по-горе, изразяващи се в конкретни дейности, подробно описани в исковата
молба, а именно: петкамерна алуминиева
дограма на балкона, довършителни работи в банята, декоративни стъклени прегради за банята,
оборудване за баня, нови врати мдф, радиатори, подово отопление, полагане
изолация и боядисване на стени изработка на окачени тавани, изработка на кухня,
монтиране на ел. уреди и осветителни тела, полагане на ламиниран паркет и
первази в хола. Твърди също, че за извършване на тези дейности платил общо 24
300 лв. в брой на изпълнител по договор за изработка от 30. 05. 2015 година и
че с тази сума се е увеличила стойността на собствения му описан по-горе имот.
Освен това се твърди в ИМ, че в периода 2016 год. 2020 год. ищецът извършил
разноски в общ размер 7500 лв. /или по 1500 лв. за всяка от календарните пет
години в този период/, които били необходими за извършване на текущи неотложни
ремонти и възстановителни дейности в сградата, в която се намира имотът.
Също така се сочи в исковата молба, че продавачът по горепосочения договор
за продажба на недвижим имот, а именно „Т.к.Й.” ЕООД (понастоящем с
наименование „А и Л К.“ ООД), заедно с други юридически и физически лица били
осъдени солидарно да заплатят на „ПИБ“ АД сумата 952695,45 евро – главница по
договор за банков кредит сключен на 30.05.2007 г., ведно със седем анекса към
него и договор за встъпване в дълг от 28.11.2012 г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 04.04.2018 г., както и за съдебни и деловодни разноски. За
тази сума било образувано изпълнително дело № 117/2018 г. по описа на ЧСИ В.Н.,
като по това изпълнително дело по отношение на имота, придобит от ищеца, била
насрочена публична продан. Изтъква се в исковата молба, че ищецът има право да
получи от цената на имота претендираните суми преди ипотекирания кредитор и
тези обстоятелства обуславят правния му интерес от предявяване на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е заявил в молба, от негов пълномощник,
че признава исковете.
По искане на „ПИБ” АД, гр. С. същата е конституирана по делото като трето
лице – подпомагаща страна на страната на ответника.
В свое становище третото лице – подпомагаща ответника страна „ПИБ” АД, гр. С.,
както и в съдебно заседание чрез пълномощника си адвокат Николов заявява, че
исковете са изцяло неоснователни. Оспорва се в това становище ищецът да е
извършил лично или чрез другиго посочените в исковата молба строително-монтажни
работи, както и да е заплатил реално суми за осъществяването им.
Пред съда ищцовото търговско дружество, чрез адвокат Христов поддържа иска
по основание и размер.
Ответникът, редовно призован, не се представлява и не заявява становище по
исковете.
Третото лице „ПИБ” АД, чрез пълномощника си адв. Н. Николов, заявява, че
поддържа писменото становище на банката по исковете, а именно, че същите са
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 177, ал. 1
от ЗЗД.
Исковете са допустими. С оглед твърденията в исковата молба, те са
предявени срещу страна - ответник, притежаващ пасивна процесуална легитимация
по тези искове, произтичаща от качеството й на длъжник по обезпечено с ипотека
вземане, за чието принудително удовлетворяване е образувано изпълнително
производство и изпълнението е насочено върху собствен на ищеца имот, върху
който ипотеката разпростира своето правно действие. Процесуалната легитимация
на ответника се обосновава с обстоятелството, че при евентуално принудително
изпълнение върху собствения на ищеца недвижим имот чрез продажбата му на
публична продан ответникът като длъжник по обезпеченото вземане би се обогатил
неоснователно за сметка на ищеца от това, че вследствие на разноските (необходими
и/или полезни), извършени от собственика на имота, който не е лично задължен по
обезпеченото с ипотека вземане, имотът би бил продаден при по-висока цена от
тази, на която би бил продаден ако разноските не бяха извършени и по този начин
– чрез насочване на принудителното изпълнение върху този имот – би била
погасена по-голяма част от задължението му.
По същество исковете са изцяло неоснователни.
В тежест на ищеца е на доказване, а изобщо не се установява от
доказателствата по делото, същият да е извършил разноски за посочените в
исковата молба дейности, довели до увеличаване на стойността на имота му в
претендирания размер от 24 300 лв. Представеният с исковата молба договор за
изработка от 30. 05. 2015 година не е от естество да установи изпълнението на
уговорените с него дейности. Доказателства за изпълнение на процесните
претендирани в ИМ подобрения и СМР не са ангажирани от ищеца.
Наред с това, представеният с исковата молба препис от разписка от 30. 05.
2015 година за плащане на сумата 7500 лв., представляваща според твърденията на
ищеца необходими разноски за поддръжката на имота за периода 2016 г. – 2020 г.,
няма достоверна дата за времето в което подписаният разписката Х.Р.М. е
представлявал ответното дружество.
В тежест на ищеца е на доказване, а не се установява от събраните по делото
доказателства подписалият разписката Х.Р.М.
към датата 02. 05. 2016 година да представлява ответника с наименование
понастоящем А и Л К.. Предварителното заплащане още май 2016 година на сумата
7500 лева си е за сметка на ищеца и не
доказва претендираното в исковата молба основание за заплащането й, тъй като
това основание нито се е осъществило към датата 02. 05. 2016 година, нито по делото
се доказва това основание от събраните по делото доказателства. Изобщо,
необходими разноски не се заплащат преди осъществяването им и преди извършване
на СМР и възстановителните работи по общите части, които си остават недоказани,
а именно това е основанието на този иск.
Показанията на свидетелите Х.Р.М. и свидетелката А.С. са заинтересовани, от
тях не се установява никое от подобренията предмет на иска от които се
претендират исковите суми, нито необходимите разноски за поддържане и
възстановяване на общите части.
При съпоставка показанията на Х.Р.М. в качеството му на свидетел със
представената по делото разписка от 02. 05. 2016 година съдът приема че тази
разписка е подписана с тази дата защото до тази дата свидетелят счита че е
представлявал ответника А и Л К., без да съобрази това че основанията за сумата
са в бъдещето и разписката не отразява никакво плащане на осъществено
основание. Съдът приема, че тази разписка няма достоверна дата за целия период
в който Х.М. е представлявал ответника А и Л К. и не доказва никое от основанията
на които се претендира сумата от 7500 лева.
Представеният договор е диспозитивен документ който отразява волеизявление
а на плащане. С този договор се поема задължения за определени СМР и подобрения
които да се извършат в бъдеще, но събраните по делото доказателства не
установяват никое от процесните твърдяни в ИМ подобрения да е изпълнено.
Съдът по въпроса за недоказаност на
подобренията предмет на иска съобрази че същият ответник е продавач на
процесния имот и щом не се установява в какво положение е продал имота на
ищеца, това е самостоятелно основание да се приеме че нито едно от
претендираните подобрения не е изпълнено извън задълженията на ответника в
качеството му на продавач.
В тази връзка съдът не кредитира заинтересуваните показания на свидетеля Х.Р.М.,
нито тези на А.С., които не сочат нито в какво положение е закупен имота, а
така също и не установяват никоя конкретна СМР, нито подобрение да е осъществено
от ответника А и Л К. и то в качеството му на изпълнител по представения
договор за изработка от 30. 05. 2015 година. Остава си изводът че за третото лице помагач на страната на
ответника този договор няма достоверна дата за времето в което Х.Р.М. е
представлявал А и Л К..
Не може да се пренебрегне от съда че задълженията по договора за изработка,
на който се позовава ищеца са установени с писмен договор и изпълнението по
този договор се доказва с писмени доказателства. Освен това самостоятелно
основание за недоказаност на иска за подобрения и на самите подобрения е че
ищецът не доказва да са извършени тези подобрения и то от ответникът А и Л К. в
качеството му на изпълнител, щом същият е и продавач на процесния недвижим
имот.
В гражданския процес правилата на доказателствената тежест установяват в
чия сфера настъпват неблагоприятните последици от недоказване на факти и
обстоятелства на които страната основава своите искания или възражения. При
положение че ищецът не установява с необходимото пълно доказване да е извършил
претендираните в ИМ подобрения и полезни разноски, както и визираните в ИМ
необходими разходи за извършване на текущи и неотложни ремонтни и
възстановителни дейности в сградата, в която се намира гореописаният недвижим
имот, наложени от амортизирането и овехтяването на същата – за смяна на счупен
фаянс, ремонт на ел. инсталация, ремонт на ВиК инсталация и подмяна на
осветителни тела в общите части, съдът прилагайки правилата на доказателствената
тежест приема че такива не са извършени.
Извършеното от ответника в хода на делото признание на исковете не обвързва
съда с извод за тяхната основателност. По делото е конституирано трето лице –
подпомагаща страна на страната на ответника, което е оспорило исковете и е
заявило становище за тяхната неоснователност. Очевидно е с оглед
обстоятелствата по делото, че между процесуалните действия на ответника и на подпомагащото
го трето лице е налице противоречие. То е обусловено от обективно съществуващо
противоречие в интересите им – от една страна липса на интерес у ответника от
извършване на процесуални действия по защита срещу исковете, тъй като отдавна
се е разпоредил с имота и от друга – интерес у третото лице исковете да бъдат
отхвърлени, за да избегне то конкуренция с материални права на ищеца при
удовлетворяване от цената на имота при насочено върху него принудително
изпълнение. Третото лице има право да извършва всички съдопроизводствени
действия, в това число и да оспори исковете, в какъвто случай, предвид
материалния му интерес от отхвърлянето им, релевантните за спора факти следва
да се установят по правилата за разпределение на доказателствената тежест между
главните страни, каквато съдът е разпределил с доклада по чл. 146 от ГПК в с. за
не въз основа на признание на исковете, извършено от ответника. Затова при
съобразяване на чл. 221, ал. 2 от ГПК съдът приема, че признанието на исковете
от ответника нито обвързва съда, нито обосновава тяхната основателност, което
изключва уважаването им при условията на чл. 237 от ГПК.
По разноските:
С оглед изхода на делото на ищеца не се следват разноски. Такива не се
присъждат и на ответника поради това, че не се установява същият да е сторил
такива, а и с оглед обсъденото по-горе естество на извършеното от него
признание на исковете. Независимо от изхода на делото и предвид изричната
разпоредба на чл. 78, ал. 10 от ГПК, съдът не присъжда разноски на третото лице
„ПИБ” АД – подпомагаща страна на страната на ответника „А и Л К.” ООД.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „Ф. 2000“ ООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град С., улица „Г.Т.“ №
11 срещу „А и Л К.” ООД, ЕИК
*********, понастоящем със седалище и адрес на управление гр. Н., к. к. „С.б.”,
кв. „П.” № 23, искове с правно основание чл. 177, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
сумата 24 300 лв., претендирани като увеличение на стойността на собствения на „Ф.
2000“ ООД недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА,
представляващ жилище - апартамент (студио С16), с площ по документ 32, 75 кв.
м. , с идентификатор 65231.919.144.4.3 по кадастралната карта на гр. С., община
С., Област С., с адрес: к.к. Б., апартаментен хотел „К.", ет. 1, aп. С16, находящ
се в сграда № 4 в сграда с идентификатор 65231.919.144.4 с предназначение на
този самостоятелен обект: жилище - апартамент, брой нива едно, вследствие
претендирани полезни разноски, които „Ф. 2000“ ООД твърди да е извършил в
периода от 30.05.2015 г. до 30.08.2015 г.за следните СМР и подобрения: петкамерна
алуминиева дограма на балкона,
довършителни работи в банята,
декоративни стъклени прегради за банята, оборудване за баня, нови врати мдф,
радиатори, подово отопление, полагане изолация и боядисване на стени изработка
на окачени тавани, изработка на кухня, монтиране на ел. уреди и осветителни
тела, полагане на ламиниран паркет и первази в хола, както и за заплащане на
сумата 7500 (седем хиляди и петстотин) лв., претендирани като необходими
разноски за същия имот, които „Ф. 2000“ ООД твърди да е извършил за периода от 2016
г. до 2020 г., а именно по 1500 лева за всяка от календарните години за този
период за извършване на текущи и неотложни ремонтни и възстановителни дейности
в сградата, в която се намира гореописаният недвижим имот, наложени от
амортизирането и овехтяването на същата – за смяна на счупен фаянс, ремонт на
ел. инсталация, ремонт на ВиК инсталация и подмяна на осветителни тела в общите
части, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми считано от
предявяване на исковете до окончателното им изплащане.
Решението е постановено при участието на „ПИБ” АД, ЕИК *********, като
трето лице – подпомагаща страна на страната на ответника „А и Л К.” ООД, ЕИК
*********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред СОС в двуседмичен срок
от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: