Р
Е Ш Е
Н И Е
№………….
19.12.2019 г. гр. Плевен
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенският окръжен съд четвърти въззивен наказателен състав
На осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ
ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА
Секретар: П. П.
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
вчнд № 813 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.
313 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Ю.М. – повереник на частния тъжител и граждански ищец Х.И. ***, подадена срещу определение № 529 от 09.09.2019 г., постановено по нчхд № 2288/2018 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен.
С обжалваното определение Плевенският районен съд е прекратил производството по делото в неговата гражданско-правна част, поради липса на процесуална активност от гражданския ищец и неговия процесуален представител.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение и се прави искане за неговата отмяна.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на частния тъжител и граждански ищец Х.И.И. – адвокат Ю.М..
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на частния тъжител и граждански ищец и на неговия повереник, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 319, ал. 1 НПК и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по
същество жалбата е основателна.
Нчхд № 2288/2019 г. по описа на Районен съд-гр. Плевен е образувано по частна тъжба от Х.И.И. срещу K. Б. Т. ***.
С определение № 443 от 12.07.2019 г. наказателното производство е прекратено на основание чл. 289, ал. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК – поради смъртта на подсъдимия K. Б. Т. и производството по делото е продължило в гражданската му част.
Със същото определение основният съд е изискал от Община Плевен удостоверение за наследниците на подсъдимия K. Б. Т., и след като го у получил, ги е призовал за насроченото за 09.09.2019 г. съдебно заседание.
С резолюция от 05.09.2019 г. /л. 123 – гърба, от нчхд № 2288/2019 г./ съдията-докладчик служебно е изискал справка дали наследниците на K. Б. Т. са направили отказ от наследство.
На 09.09.2019 г. съдебният деловодител Цуйкова е извършила проверка и е изготвила писмена справка, която е приложена на л. 131 от нчхд № 2288/2019 г. От този документ е видно, че Р.К.Т., Г.К.Т. и М.К.Т. не са се отказали от наследството на своя наследодател.
В проведеното на 09.09.2019 г. съдебно заседание се е явил наследникът Г.К.Т., но не и наследниците Р.К.Т. и М.К.Т..
Г.К.Т. е заявил, че не се е отказал от наследството на своя баща, както и че предполага, че брат му и сестра му също не са сторили това.
Без да даде ход на делото, съдът е прекъснал съдебното заседание, давайки възможност на гражданския ищец и неговия повереник да се консултират и да изразят становище срещу кого от наследниците на починалия подсъдим насочват предявените граждански искове.
След дадената почивка повереникът на гражданският ищец Х.И.И. – адвокат Ю.М., е заявил, че поддържа гражданските искове „срещу тези наследници, които са приели наследството“.
При описаната фактическа обстановка решаващият съд не е разполагал с правна възможност да прекрати производството по делото. Ето защо постановеният от него съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен.
Преди всичко следва да се посочи, че съдът е разполагал с достоверна информация, че нито един от наследниците на K. Б. Т. не се е отказал от наследство. Отделен е въпросът, че е постъпил некоректно, като не е запознал с писмената справка, изготвена от съдебния деловодител, гражданския ищец и неговия повереник. Ето защо съдът е следвало да отложи съденото заседание – поради неявяването на двама от наследниците, а в следващото да конституира наследниците на починалия подсъдим като граждански ответници и да разгледа делото по същество.
Ако все пак основният съд е изпитвал някакви съмнения по въпроса дали всички наследници са приели наследството, той е бил длъжен да отложи съдебното заседание, да призове отново неявилите се наследници Р.К.Т. и М.К.Т. и да изясни този въпрос – по описания в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от Закона за наследството начин. В тази връзка следва да се посочи, че изявлението на повереника на граждански ищец, че поддържа исковете срещу тези наследници, които са приели наследството, без каквото и да е съмнение има характер на искане по член 51, ал. 1 от Закона за наследството.
Като не е запознал гражданския ищец и неговия повереник със служебно изисканата справка относно това налице ли е отказ от наследство, съдът е нарушил и процесуалните права на Х.И. и адвокат Ю.М.. Същевременно е използвал тяхната неосведоменост по същия въпрос, за да ги упрекне в липса на процесуална активност и да прекрати производството по делото. Принципното положение по чл. 15, ал. 3 НПК, както и константната практика на ВКС, задължава съдилищата не само да разяснят на гражданите, които участват в съдебното производство техните процесуални права, но и да им дадат възможност реално да ги упражнят. В разглеждания случай точно това задължение не е изпълнил първостепенният съд.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1 НПК, Плевенският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ определение № 529
от 09.09.2019 г., постановено по нчхд № 2288/2019 г. по описа на Районен
съд-гр. Плевен.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.