Решение по дело №3093/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260270
Дата: 23 декември 2020 г. (в сила от 24 март 2021 г.)
Съдия: Тодор Гочев Минов
Дело: 20205530203093
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                    23.12.2020 година                       град Стара Загора

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   VІІ наказателен състав, на двадесет и втори декември                                         две хиляди и двадесета година.

В публично заседание в следния състав,                

               

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТОДОР МИНОВ                      

 

Секретар: ДЕЯНА ГЕНОВА

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията ТОДОР МИНОВ,

а.н.дело № 3093 по описа за 2020 година,

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2355779 на ОД на МВР - Стара Загора, с който на С.А.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 400 лева, за допуснато нарушение по чл.21, ал.1 във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Административен съд град Стара Загора.

                             

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

 

 

М О Т И В И :

Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2355779 на ОД на МВР - Стара Загора, с който на С.А.К., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 400 лева, за допуснато нарушение по чл.21, ал.1 във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваният електронен фиш за налагане на глоба и се моли същият да бъде отменен.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован не изпращат представител и не взема становище по основателността на подадената жалба.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На С.А.К., на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП е съставен електронен фиш за административно нарушение и налагане на административно наказание серия К № 2355779, за това, че на 25.10.2018 година в 15.24 часа в град Стара Загора, по булевард „Никола Петков” до фирма „Анди”, управлява в посока към Нова Загора, при ограничение от 50 км/час, въведено за всяко населено място, лек автомобил марка „Мерцедес Гл320ЦДИ“ с ДК № СА 3443 ММ, собственост на юридическо лице, чиито представител е жалбоподателката, като се движи със скорост 84 км/ч., при ограничение за населеното място 50 км/ч. Скоростта измерена, фиксирана и заснета с час и дата от автоматизирана радарна система ATCC (ARH CAM S1) за видеоконтрол. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата. На жалбоподателката, на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено предвиденото в закона административно наказание – „глоба” в размер на 400 лева.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваният електронен фиш е правилен и законосъобразен.

В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката е управлявала лекия автомобил със скорост над допустимата за дадения пътен участък – населено място. Несъмнено доказателство е представената снимка от системата за видеоконтрол за регистрирани нарушения на максимално разрешени скорости от 25.10.2018 година. В противната насока доказателства не се събраха. При издаването му не са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН. Посочено е мястото – в района на населеното място – град Стара Загора, подробно е описано допуснатото нарушение, фактологията по извършването му, несъмнено е установен и нарушителя. Несъмнено установената скорост е тази на водача жалбоподател. Спазени са процедурните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП, издадения електронен фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, мястото, датата и точния час на административното нарушение, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, размера на предвидената в закона глоба, сметката и мястото на доброволното й плащане. Електронния фиш е съобразен с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. В тази насока съобразно чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронния фиш правилно е бил изпратен на лицето по чл.188, ал.1 или ал.2 от ЗДвП – собственика на лекия автомобил или на посочено от него лице. Това, че е представен договор за продажба на моторното превозно средство е ирелевантно по делото, след като това не е отразено впоследствие в пътна полиция, ето защо наказателната отговорност се носи от представител на дружеството в чиято собственост е останало моторното превозно средство. Несъмнено и техническото средство е притежавало необходимите и изискуеми документи по закон документи за първоначален и последващ контрол /Приетите като доказателство по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, гаранционна карта и протокол от проверка/. По отношение да доводите, че в разглеждания случай е изтекла давността за наказателно преследване, тъй като нарушените е извършено на 25.10.2018 година. Въззивният съд намира, че това възражение не е основателно. С тълкувателно решение № 1 от 27.02.2015 година по тълкувателно дело № 1/2014 година Върховния административен съд на Република България – ОСС на НК на ВКС и ОСС на ІІ колегия на ВАС постановиха решение с което приеха, че сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни. В тази връзка се прие, че разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Това означава, че след като в чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, уреждаща абсолютната давност следва в тези казуси да намери приложение следната правна конструкция чл.81, ал.3, във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, във връзка с чл.11 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока предвиден в предходния член. Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Ето защо съобразно цитираното по – горе тълкувателно решение погасителния давностен срок в случая е четири години и шест месеца /4,5 години/, който срок към датата на постановяване на решението по делото не е изтекъл. Давността в разглеждания случай за допуснато административно нарушение изтича на 25.04.2023 година.      

Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В тези случаи по реда на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, предвид размера на превишаване на скоростта – 34 км/ч. е предвидено административно наказание – „глоба” в размер на 400 лева. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест, подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно е наложил наказание в предвидения в закона размер.

С оглед на това съдът намира, че обжалваният електронен фиш, като законосъобразен следва да бъде потвърден.

Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: