Р Е Ш Е Н
И Е
№….
гр. София, 13,03,2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на единадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря
Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от съдия М. Апостолова, гр. дело № 6906 по описа за 2018год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от „Н.“ ООД срещу И. М.Д. иск с пр.основание чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, с който се претендира установяване по отношение на ищеца, че И.М.Д. дължи сумата от 32607,00лева-главница по договор за целеви заем от 15,04,2010год., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
Твърди се, че между страните е сключен писмен договор за отпускане на целеви заем от 15,04,2010год., съгласно който Н. ООД, в качеството на заемодател се задължава да предостави на ответницата, в качеството на заемател сумата от 60662,00лв. Поддържа дължимата от ищеца сума да е била предоставена на ответника в деня на сключване на договора. Излагат се съображения за частично погасяване на задълженията в размер на 28055,00 лв., извършено в срок до 31,01,2012год. Падежът на задължението е 09,12,2014год.
Предвид липса на пълно погасяване на задълженията по
договора за заем е депозирано заявление по реда на чл. 417 и сл. ГПК, издадена
заповед за изпълнение от 30,01,2015год., допуснато незабавно изпълнение и издаден
изпълнителен лист за процесната сума. В срока
по чл.414 от ГПК ответникът е депозирал възражение, обстоятелство обуславящо правен интерес от установителната
искова претенция.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът- И. М.Д.
в указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище
за недопустимост на исковата претенция, тъй като по процесното вземане е налице
сила на присъдено нещо, с оглед разглеждането му под формата на възражение за
прихващане по гр.д.№4477/2012год., СГС, І ГО, 16 състав. Излага доводи за
неоснователност на претенцията с твърдение заемната сума да е предоставена във
връзка със закупуване на недвижим имот, за което са налице влезли в сила
съдебни решения, в които е прието цената да е платена на продавача-Н. ООД.
/гр.д.№4477/2012год. по описа на СГС, 1-16 състав/. Поддържа, че към датата на
депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение не е налице
предсрочна изискуемост на задължението. При условията на евентуалност релевира възражение
за погасителна давност относно вземането.
Съобразно изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
При така
изложеното след като обсъди доказателствата по делото и на
осн.чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна
следното: От представения по делото договор за целеви паричен заем от
15,04,2010 г. /л. 3 от гр.д.№25100/2018 г./ се установява, че „Н.“ ООД, в
качеството на заемодател да е предоставил на И.М.Д., в качеството на заемател,
парична сума в размер на 60662,00лв.-чл.1, ал.1 от договора, която е получена
от ответника в деня на подписването му, обстоятелство удостоверено в чл.2, ал.2
от договора. Съгласно чл.1, ал.3 заемателят се е задължил да използва заетата
сума само и единствено за закупуване на недвижим имот, представляващ ателие №
1, намиращо се в сграда, с адрес гр. София, район „Слатина“, ул. „******.
С чл. 3, ал. 1 от договора е предвиден срок за
връщане на заетата сума до 18,00часа на 09,12,2014г. Съгласно чл. 3, ал. 2 от
договора, заетата сума следва да бъде върната на равни месечни вноски в размер
на 1200,00лв. до крайния срок посочен в ал. 1.
С договор, обективиран в нотариален акт № 107, том I, рег. № 11903, дело 106/2010
г. от 15,04,2010 г. на А.Ч.– нотариус, район на действие СРС, рег. № 310 на НК
/л. 15/, Н. ООД, в качеството на продавач прехвърля на И.М.Д., в качеството на
купувач, собствеността върху посоченото в договора за заем ателие № 1 за сумата
от 82000,00лв. В нотариалния акт е отразено изявление на продавача за получаване
на продажната цена от купувача към датата на изповядване на сделката.
От протокол от съдебно заседание, проведено на 03,12,2012г.
по гр.д. № 4477/2012 г. по описа на СГС, I Г.О., 16 с-в.
/л. 49/, както и решение от 05,06,2013год. е видно цитираното
гражданско дело да е образувано по предявени от И.М.Д. срещу „Н.“ ООД искове, с
правно основание чл. 189, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 55, ал. 1, пред. 3-то ЗЗД, за
разваляне на сключен между страните договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 121 от 09,12,2009г., касаещ недвижим имот-
ателие №2, както и иск за връщане на платеното по договора.
По делото е прието за разглеждане релевирано от „Н.“
ООД възражение за прихващане с вземане към ищцата И.Д. в размер на 82000,00лв.,
представляващо дължимата продажната цена по договор за покупко-продажба,
обективиран в нотариален акт № 107, том I,
рег. № 11903, дело 106/2010г. от 15,04,2010г. в
случай, че бъде приет за основателен иска с пр.осн.чл.55 от ЗЗД.
С Решение от 05,06,2013 г. постановено по гр.д. №
4477/2012 г. по описа на СГС, I Г.О., 16 с-в.
/л. 16/, влязло в сила на 12,03,2015год., са уважени предявените от И.М.Д.
срещу „Н.“ ООД искове с пр.осн.чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договор за
покупко-продажба по НА №121/2009год., иск с пр.осн.чл.55 ЗЗД за сума в размер
на 72000,00лв., ведно със законната лихва, за сума в размер на 550,65лв., като
е отхвърлен иск с пр.осн.чл.86 от ЗЗД за сума от 17003,64лв., за обезщетение за
лишаване от ползване и лихва. Видно от постановеното решение релевираното
възражение за прихващане е прието за неоснователно, тъй като продавачът е
декларирал да е получил продажната цена по договор за покупко-продажба от
15,04,2010год.
По делото е представено извлечение на банкова
сметка *** „Н.“ ООД за периода от
01,04,2010 г. до 01,01,2013г./л.28/, от което е видно да извършени плащания, с
посочено основание вноска за апартамент като последното плащане е на
12,01,2012г.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр.чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се
установи наличието на предвидените законови предпоставки на чл.240 от ЗЗД, а
именно наличие на валидно възникнало
облигационно задължение по сключен между страните договор за заем. Доколкото
договорът за заем е реален, то необходимо е да се установи предаването в
собственост от заемодателят на заемателя на уговорената парична сума или друга
заместима вещ. Едва тогава възниква и задължението на заемателя да върне
заетата сума или вещ предмет на заемното правоотношение.
Съобразно установената фактическа
обстановка, съдът намира да е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение по сключен договор за заем, по силата на който ищецът, в
качеството на заемодател, е предоставил на ответницата, в качеството на заемател, парична сума в размер на 60662,00лв. – целеви заем
за закупуване на определен недвижим имот-ателие №1, находящо се в гр.София,
местност Слатина. Видно от
удостовереното в договора за заем сумата е предадена на заемателя на
датата на подписването му, поради което изявлението на ответника в този смисъл
има материална доказателствена а стойност срещу него относно получаване на сумата.
Падежът на задължението - 09,12,2014 г., към датата
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 19,12,2014 г. е
настъпил, предвид което същото е изискуемо. Ищецът не спори част от сумата в
размер на 28055,00лв. да е погасена.
В тежест на ответника съобразно
чл.154, ал.1 от ГПК е да установи погасяване на задължението за остатък от 32607,00лв., което съдът намира
за неустановено.
Спорно между страните е дали процесното
вземане по договор за заем е предмет на релевирано възражение за прихващане по
гр.д.№4477/2012год., СГС, І ГО, 16 състав, респективно разрешено със СПН по
смисъла на чл.298, ал.4 ГПК, което би обусловило недопустимост на настоящата
искова претенция съобразно чл.299 ГПК. Съдът намира възражението в този смисъл
за неоснователно. Материалното право въведено в процеса по гр.д. №4477/2012год.
като възражение за прихващане е вземане на Н. ООД срещу И.Д. за сума в размер
на 82000лв., представляващо продажната цена дължима от купувача на основание договор
за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 107/15,04,2010г.,
докато предмет на разглеждане в настоящото производство е вземане по договор за
целеви заем от 15,04,2010г. Въпреки тъждеството на страните в правоотношенията,
е налице различно основание на вземанията, респективно на правопораждащите
факти, от които се извлича спорното материално право, поради което не е налице
процесуално пречка за развитие на настоящото производство по смисъла на чл.299
от ГПК. /съдът намира липсата на диспозитив в решението досежно възражението за
прихващане да е отстранима по реда на ОФГ/.
От приложените по делото доказателства по-скоро се
установява заетата на ответника сума по
договор от 15,04,2010год. да е ползвана по предназначение като цена за покупка
на недвижимия имот посочен в чл.1, ал.3 от договора, но недължимостта на
продажната цена по договора за продажба в размер на 82000лв. не налага извод за
недължимост на сумата по заема. Задълженията по процесния договор за заем и
нотариален акт № 107/15,04,2010г. са самостоятелни и независими едно от друго. Въпреки
че и двете задължения са към едно и също лице, те възникват по силата на
различни правопораждащи факти и не разкриват връзка от такова естество, че
погасяване на едно от задълженията да води до погасяване на другото. От ответника не е релевирано възражение за
симулативност на договора за заем, с
твърдения да прикрива други отношения между страните във връзка с
покупко-продажбата от 15,04,2010год. и касаещи цената, поради което
недължимостта на вземането по договора за продажба не налага извод за
недължимост на вземането по заемното правоотношение.
Релевираното съобразно чл.120 от ЗЗД възражение
за изтекла погасителна давност, съдът намира за неоснователно. При договор за
заем, с уговорено връщане на заемната сума на погасителни вноски/ месечни
вноски от по 1200,00лв., с краен срок 09,12,2014год./, за всяка от вноските е
приложима общата петгодишна погасителна давност. В случай, че е уговорено
връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати това не
превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от
страна на длъжника на части по аргумент
от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични
платежи, а представлява частични плащания по договора /в този смисъл Решение №
261 от 12,07,2011 г. по гр.д. № 795/2010 г. на ВКС, IV
Г.О. и Решение № 28 от 05,04,2012 г. по гр.д.
№ 523/2011 г. на ВКС, III Г.О/. Т.е. първата непогасената дължима месечна
вноска, част от процесното вземане е за
м. февруари 2012г., или към датата на заявлението за издаване на заповед по чл.417 от ГПК -19,12,2014год. погасителната
давност не е изтекла.
Неоснователни са доводите на
ответника за липса на настъпила
предсрочна изискуемост на вземането, тъй като
видно от гр.д.№71048/2014год., СРС, 49 състав процесната сума се претендира като просрочена поради настъпил към
датата на заявлението падеж.
Ответницата релевира доводи да не дължи заплащане
на претендираната сума, поради прекратяване на изпълнителното дело на основание
чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Наличието на сочената хипотеза води до прекратяване
на изпълнителното дело и до невъзможност за извършване на нови изпълнителни
действия по него, но е ирелевантно обстоятелство относно съществуването на
изпълняваното по него материално право към момента на приключване на настоящото
производство и преценка на фактите по чл.235, ал.3 от ГПК. В случай, че се
твърди да е изтекла след постановяване на решението погасителна давност
страната разполага с възможност да релевира доводи по реда на чл.439 от ГПК.
Предвид изложеното, следва да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че ответницата И.Д. дължи на ищеца „Н.“
ООД сума в размер на 32607,00 лв. – главница по договор за целеви паричен заем
от 15,04,2010г.
По разноските:
Предвид изхода от спора на осн. чл.78, ал.1 от ГПК
на ищеца се дължат разноски, доказани в размер на общо 1602,14 лв., от които 652,14 лв. – държавна такса и 950,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
/Съдът присъжда адв.възнаграждение в размер на 950,00лв. по договор за правна
помощ и съдействие приложен към ИМ. От преводното нареждане от 19,07,2018год.
за платена сума от 1200лв. не се установява връзка с процесния договор за
правна помощ, който е за сума от 950,00лв., нито е посочено основание
настоящото дело/.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013 на ВКС съдът следва
да установи и разноските в заповедното производство, които с оглед изхода от
спора, са в размер на 1952,14 лв., от които 1300,00 лв. – адвокатско
възнаграждение и 652,14 лв. – държавна такса.
Мотивиран от гореизложеното
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от „Н.“ ООД, с ЕИК ******, съдебен адрес:*** срещу И.М.Д., с ЕГН **********,***,
пл. „******, офис 4 – адв. К., иск с пр.кв.чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр.чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, че И.М.Д. дължи на „Н.“ ООД, сума в
размер на 32607,00лв. –главница по договор за целеви паричен заем от
15,04,2010г., ведно със законната лихва от датата на заявлението -19,12,2014г.
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, пл. „******, офис 4 да заплати на Н.“ ООД, ЕИК ******,
съдебен адрес: *** – адв. М., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата
от 1602,14 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА И.М.Д., ЕГН **********,
съдебен адрес ***, пл. „******, офис 4 да заплати на Н.“ ООД, ЕИК ******,
съдебен адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр.т.12 от ТР № 4/2013
на ВКС сумата от 1952,14 лв. - разноски по гр.д. №71048/2014 по
описа на СРС, 49 с-в.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: