№ 1406
гр. София, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100503533 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Ч. П. В., чрез адв. С., срещу решение
№ 20214324/22.11.2021г. постановено по гр.д. № 73477/2019г. по описа на СРС, 24-и
състав, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника „С.Б.“ ООД иск с правно
основание чл. 49 ЗЗД за сумата 301.40 лева, представляваща обезщетение за
претърпени на 01.12.2019г. имуществени вреди от попадане в отворена и
необезопасена шахта от служител на „С.Б.“ ООД, ведно със законната лихва от
01.12.2019г. до окончателното изплащане и на ответника са присъдени разноски.
Жалбоподателят намира, че атакуваното съдебно решение било неправилно,
като представените от ищеца доказателства били пренебрегнати или частично
обсъдени в противоречие със закона и съдебната практика. По делото бил доказан
целият фактически състав на непозволеното увреждане – настъпването на
вредоносното събитие, настъпване на имуществени вреди в претендирания размер в
причинна връзка с него, поведение на служител на ответника, а цитираните от съда
норми на пар. 7, ал. 1, т. 4 и т. 7 ЗМСМА нямали никакво отношение. Ответникът не
оспорил пасивната си легитимация по иска и обстоятелството, че негов служител
извършил деликта. Отговорността на ответника била обективна, нарушена била общата
забрана да не се вреди другиму и не се изисквало установяването на вина. Вредите
произтекли от човешка дейност – служител на ответника отворил и не обезопасил
1
кабелната шахта. Нямало значение формата, чрез която ответникът осъществил
възлагането на работника, правото на собственост върху шахтата било без значение.
По заявените съображения моли за отмяна на постановеното решение и уважаване на
иска. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „С.Б.“ ООД депозира писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излага, че с отговора
на исковата молба изцяло оспорил твърденията на ищеца и пасивната си легитимация
да отговаря по иска, вкл. изрично възразил, че ищецът не посочил името на
причинилия вредата работник. Намира, че ищецът не установил с кой управител
разговарял след инцидента. По делото не било установено, че именно работник на
ответника причинил вредата и въобще, че ответното дружество било съпричастно по
някакъв начин в инцидента. Моли въззивния съд да остави въззивната жалба без
уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски за
производството пред СГС.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Постановеното първоинстанционно решение е правилно на въведените с
въззивната жалба основания по следните мотиви:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна
функция и е за чужди действия или бездействия. В случая - на работник или служител
на ответника, който следва да изпълнява трудовите си задължения по начин, че да не
произтичат вреди за други лица. Вината на работника/служителя се презумира – чл. 45,
ал. 2 ЗЗД, а ответникът носи отговорност, дори задълженията да не са изпълнени от
работника/служителя при форма на вината непредпазливост.
Противно на доводите на ответника за уважаването на претенцията не е
необходимо установяване на конкретния служител, виновното поведение на който
станало причина за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при
изпълнение на възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и
когато настъпят в резултат на бездействие на лицето, на което била възложена
съответната работа. За възложителя бездействието е основание за отговорност за
увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат
от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа – в
този смисъл Постановление 9/1966г. на ВС.
2
За да е основателен предявеният иск е необходимо да се установят следните
елементи от фактическия състав, пораждащ тази отговорност: противоправно действие
или бездействие от страна на лице, на което ответникът е възложил извършване на
някаква работа и причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на
възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и
вредоносния резултат.
Настоящият съдебен състав намира, че при изрично указана с доклада по делото
доказателствена тежест за ищеца да установи обуславящо отговорността на ответника
по чл. 49 ЗЗД правоотношение по възлагане на работа, по делото не се установява, че
ответникът „С.Б.“ ООД бил възложител на работата, извършвана от делинквента.
Твърдените от ищеца факти и обстоятелства са изрично оспорени от ответника с
отговора на исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ГПК. Въпросният факт не е
отделен от съда като безспорен между страните и на основание чл. 153 ГПК подлежи
на главно и пълно доказване, каквото по делото не е проведено.
Единствените ангажирани от ищеца доказателства в тази връзка са гласните
такива, събрани посредством разпита на свидетеля П. – участник в инцидента.
Свидетелят излага, че била във фактическо съпружеско съжителство с ищеца. Вечерта
на 01.12.2019г. двамата се прибирали. Когато управляваният от ищеца автомобил
заходил от улицата към гаража им зад блока, колата пропаднала, чул се трясък, а в
следващия момент автомобилът излязъл от дупката. Там имало правоъгълни шахти на
интернет и телефонни доставчици. Установили, че автомобилът попаднал в такава
отворена шахта, необезопасена и без сигнализация за това. Имало и други отворени
такива, а на около десет метра в друга шахта работел някакъв човек. На якето му
пишело „Скайнет“. Когато се прибрали вкъщи ищецът намерил телефона на фирмата в
интернет и обяснил на управителя й за инцидента. Видно от показанията на свидетеля
П. не тя направила справката в интернет и не знаела колко интернет доставчици
съдържали в името си „Скайнет“. По делото не са ангажирани никакви други
доказателства за установяване на твърдението на ищеца, че именно ответникът „С.Б.“
ООД бил възложител на работата на въпросния оставил отворената шахта техник. По
тези мотиви на съда при дължимото от ищеца пълно и главно доказване по делото
същият релевантен факт не се установява.
При горната доказателствена непълнота и указана доказателствена тежест за
ищеца, съдът намира предявения иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
недоказан и неоснователен, поради което правилно е отхвърлен от
първоинстанционния съд.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на първата,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
3
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция право на разноски има
въззиваемата страна - „С.Б.“ ООД. Въззиваемият е заявил претенция за присъждане на
такива, но доказателства за сторени разноски представя с молба вх. №
15420/17.02.2023г., подадена след приключването на устните състезания пред
въззивния съд.
Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със
спорния предмет. Поради това то следва да бъде заявено, а доказателствата по него –
представени, до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред
съответната инстанция. След този момент страните не могат да въвеждат нови искания,
нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им
становище по време на процеса. В този смисъл е т. 11 на постановеното ТР №
6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. ОСГТК на ВКС и мотивите към същата. Ето защо
предвид неспазването на срока за ангажиране на доказателствата за установяване на
реално сторените от ответника разноски пред въззивната инстанция, такива не следва
да му бъдат присъждани.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20214324/22.11.2021г. постановено по гр.д. №
73477/2019г. по описа на СРС, 24-и състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4