Р Е Ш Е Н И
Е № 56
гр. Пазарджик,21.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд,гражданско отделение , в
открито заседание проведено на тридесети януари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: ИВАНКА ИЛИНОВА
и
при участието на секретаря Величка
Новакова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№304 по описа на съда за
2018г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД
обективно съединен с иск по чл.86 от ЗЗД.
В
исковата молба на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ВЕЛИНГРАД"
ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: гр. Велинград,
бул.„Съединение“ №49,представлявано от управителя Ж. И. Ч. се твърди против
ответника „ДИАГНОСТИЧНО КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР 1 ВЕЛИНГРАД" ЕООД,ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление:гр.Велинград,бул.
„Съединение" №49,представлявано от управителите К. Н. П. и Г. А. Д.,че
ищеца е собственик на Обособен самостоятелен
обект, представляващ Микробиологична лаборатория, с идентификатор № със застроена площ 219 кв.м., находящ се на
сутерен /етаж 0/ в четириетажната масивна железобетонна сграда на Поликлиниката
в УПИ -за поликлиника в кв.65 по плана на гр.В.,състояща се от следните 7
помещения:Коридор с идентификатор № със застроена площ 48 кв.м., санитарен
възел/тоалетна-баня/ с идентификатор № със застроена площ 10 кв.м.; Склад с
идентификатор № със застроена площ 15
кв.м.;Лаборатория 2 с идентификатор № със застроена площ 24 кв.м., Лаборатория 3 с
идентификатор № със застроена площ 31
кв.м., Лаборатория 4 с идентификатор № със застроена площ 33 кв.м.; Лаборатория с
идентификатор № със застроена площ 58 кв.м., ведно с 225/3986 ид.ч. от общите
части на сградата и от урегулирания поземлен имот.Собствеността е придобита от ищцовото дружество въз основа
непарична/апортна вноска от едноличния собственик на капитала ОБЩИНА ВЕЛИНГРАД,
ЕИК ********* вписано в Търговския регистър по партидата на ищцовото дружество
на 29.08.2012 г.,което с влязло в сила съдебно решение постановено по
в.т.д.№96/2016г.по описа на Пловдивски Апелативен съд, е признато за установено
в отношенията между страните по настоящия спор .
Ответното дружество „ДИАГНОСТИЧНО КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР
1 ВЕЛИНГРАД" ЕООД е ползвало години наред без основание гореописания
недвижим имот , собственост на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
-ВЕЛИНГРАД" ЕООД, като предмет на настоящата претенция е периода от
25.04.2013 г. до 24.04.2018 г., включително, в който период ответника полза
амбулаторията без каквото и да било правно основание .
Твърди се,че на основание решение №379 прието на
заседание на Общински съвет-Велинград, проведено на 30.10.2012г.е допълнена
Таблицата за базисни наемни цени и цени за ползване на общински имоти на
територията на Община Велинград като се създава т.4 към т.1 - за лица по чл.102
ал.2 и ал.6 от ЗЛЗ се дължи наемна цена в размер на 50лв./кв.м.на месец.На
основание чл.102,ал.4 от Закона за лечебните заведения размера на наема е в
размер на 10 на сто от наемната цена определена от съответния общински съвет.
На основание посочените Тарифа и ЗЛЗ наемната цена за
1 кв.м. на месец е в размер на 5лв., или за 219 кв.м. е в размер на 1095лв.
месечно, към която се начислява ДДС поради това, че ищеца е регистрирано лице
по ЗДДС, т.е. дължимата наемна цена е в размер на 1314лв. с ДДС. За
претендирания период от 5 години наемната цена е в размер на 78 840лв.
С нотариална покана peг.№810,том I,№ 22/12.03.201Зг.по
описа на нотариус peг. №541 С. Д. ищеца е поканил ответника да освободи
ползваните без правно основание помещения,както и да заплаща обезщетение за
ползване на помещението.С получаване на поканата на 13.03.2013г.ответника изпада в забава и
дължи освен обезщетението и законна лихва за забава,която изчислена за периода е в размер на 19 666,47лв.
С оглед на гореизложеното съдът е сезиран с
искане да осъди ответното дружество да заплати на
ищеца сума в размер на 78 840лв.,представляваща обезщетение за ползване
без правно основание на собствения на
ищеца имот описан по-горе, за периода от 25.04.2013 г. до 24.04.2018 г.,
ведно със законната лихва за забава върху месечните главници, за периода от
25.04.2013 г. до 24.04.2018 г.общо в размер на 19 666,47лв., ведно със
законната лихва върху главницата 78 840лв. от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателно изплащане на задължението.
Претендира
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна ,в
който предявените искове се оспорват
като неоснователни.На първо място поддържа,че фактическият състав на разпоредбата
на чл.59 ЗЗД включваща елементите: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, връзка между
обогатяването и обедняването /общ правопораждащ факт/,липса на основание за ползването
на имота от ответника и липса на друг път за защита,в настоящия случай не е изпълнен, тъй като липсват няколко
съществени елемента от него-липсва обогатяване на „Диагностично-консултативен
център 1- Велинград" ЕООД,следователно липсва и връзка между обогатяването
и твърдялото от ищеца негово обедняване,тъй като ответникът твърди,че не е
ползвал описания в исковата молба недвижим имот.Това, че този имот се намира в
сградата, в която се намира лечебното заведение на „Диагностично-консултативен
център 1-Велинград" ЕООД не означава,че ответникът ползва имота.Напротив, достъпа
до имота бил свободен и ищеца е можел да
го използва за своите нужди.
Твърди се,че ответника многократно уведомявал
ищеца,че не използва имота, включително и с писмо от 06.11.2017г.,което прилага като
доказателство по делото.
На
следващо място ответната страна възразява,тъй като ищецът се позовава на влязло
в сила на 30.05.2017г.съдебно решение,а в исковата си молба претендира
обезщетение за стар период от 25.04.2013г. до датата на подаване на исковата
молба - 24.04.2018г.Счита,че обезщетение за стар период не може да се търси,
както и, че изводът в решението, че ищецът е собственик на имота, не обвързва
настоящия съд, разглеждащ иск за обезщетение за ползване на същия имот
през друг период и той дължи произнасяне по него съобразно събраните по делото
доказателства.
Ответната страна прави възражение за изтекла
погасителна давност за сумите по претендираните главници и лихви.Счита,че е изтекла 5-годишната погасителна давност за
описания в исковата молба период на обезщетението 25.04.2013г - 24.04.2018 г.,а
исковата молба е постъпила в съда на 27.04.2018 г.), както и 3 годишната
погасителна давност за описаните в искова молба лихви и периода, за който се
претендират.
Представената с исковата молба покана е от
12.03.2013г.и в нея са описани различни суми и различен период, които не
кореспондират с тези в исковата молба, поради което счита същата за неотносима към предмета на настоящия
спор .
При условията на евентуалност оспорва
размера на иска за главница и лихва.
Позовава се на константната практика на
съдилищата,съгласно която размера на обезщетението се определя на база
средномесечния пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид,
функционална характеристика, установен с помощта на вещо лице. В случая, ищецът
го определя на базата на приета с Решение на Общински съвет - Велинград Таблица
за базисни наемни цени и цени за позлване на общински имоти.Счита, че в случая
е без значение, че ищецът е общинско лечебно заведение. Наличието на одобрена
тарифа от Общинския съвет, с определен размер на наем на общинско имущество, не
значи, че за исковия период от време би се намерил наемател, който да я плаща.
Следва да се съобрази и спецификата на имота и че същия е част от сградата на
друго лечебно заведение.Следователно единствен обективен критерий за определяне
размера на паричното обедняване в случая е само пазарът - търсенето и
отдаването под наем на недвижими имоти с характеристиките на процесния.Счита,че
ДДС не следва да се добавя в случая,тъй като се претендира обезщетение,а и това
обезщетение е за стар период.Няма издадена фактура,по която да е начислено ДДС,
няма доказателства ищецът да е декларирал такъв данък в справки-декларации и да
го е внесъл, за да го претендира.
Представя писмени доказателства и формулира
доказателствени искания.
Съдът, след преценка на приложените по делото, както и
относими към правния спор доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
С приложеното като доказателство по делото Решение №134 от 22.04.2016г. по в.т.д.№96 по
описа на ПАС за 2016г.,не допуснато да касационно обжалване с определение на
ВКС от 30.05.2017г.по гр.д.№4280/2016г.,е отменено решение на ПОС по
т.д.№93/2014г.,с което е отхвърлен предявения от ищеца против ответника иск с
правно основание чл.108 от ЗС с предмет имоти напълно идентични с процесните и
вместо тава Апелативния съд като въззивна инстанция е уважил предявения иск
като е приел за установено по отношение
на ответника,че ищеца е собственик на основание извършено от Общината
гр.Велинград внасяне на непарична вноска в капитала на ищцовото дружество на
следния недвижим имот:Обособен самостоятелен обект, представляващ
Микробиологична лаборатория,със застроена площ 219 кв.м.,състоящ се от седем
помещения :Коридор с идентификатор със
застроена площ 48 кв.м., санитарен възел/тоалетна-баня/ със
застроена площ 10 кв.м.; Склад със застроена площ 15 кв.м.;Лаборатория 2 със
застроена площ 24 кв.м., Лаборатория 3 със застроена площ 31 кв.м., Лаборатория
4 със застроена площ 33 кв.м.; Лаборатория със
застроена площ 58 кв.м., ведно с 225/3986 ид.ч. от общите части на сградата и
от урегулирания поземлен имот,находящ се на сутерен /етаж 0/ в четириетажната
масивна железобетонна сграда на Поликлиниката в УПИ №-за поликлиника в кв.65 по
плана на гр.В. със застроена площ от 1050кв.м.Ответника по делото е осъден да
предаде владението на описания имот,което упражнява без правно основание.
Собствеността
на ищеца върху имота процесния имот не се и оспорва от ответната страна.
Представена като доказателство по делото от ищцовата
страна е нотариална покана изпратена до ответното дружество и получена от негов
служител на 13.03.2013г.Поканата е изпратена от ищеца и с нея същият кани
ответника да освободи процесните помещения и да предаде същите в състоянието ,в
което ги е приел в едноседмичен срок от получаване на поканата.В противен
случай ищецът е предявил претенция
ответникът да заплаща месечен наем за ползването на имота в размер на
5000,00лв.Формулирано е искане за заплащане на обезщетение за ползването на
същия имот за минал период от 15.06.2011г.до 06.03.2013г. в размер на
4000,00лв.месечно .
Спорното по делото обстоятелство е ползването на
процесните помещения от ответника по делото,за изясняване на което страните по
делото са ангажирали гласни доказателства.
Като свидетели на ищцовата страна са разпитани Н.Ч. и
Н. Р.
Св.Ч. е работела като лаборант в Микробиологията на
ДКЦ 1-ответното дружество.Към настоящия момент работи в МБАЛ Велинград-ищеца по
делото.Установява,че двете лечебни заведения се помещават в две отделни ,в
близост една до друга сгради.В ДКЦ 1 работела в лабораторията,която се намирала
в избеното помещение на сградата ползвана от
ДКЦ.Лабораторията включвала две лабораторни помещения,лекарски
кабинет,миялна,баня и тоалетна-всички намиращи се от дясно на коридора.В ляво се намира патохистологична
лаборатория за хистологични анализи и изследвания,която се състои от две части
и големината на цялото била равна на големината на двете лаборатории от дясната
страна на коридора.От лявата страна се намирал и склад на клиничната
лаборатория,която е на втория етаж.Свидетелката установява,че до 2011г.работела
на граждански договор като лаборантка в ДКЦ 1,а след това преминала на работа в
МБАЛ на трудов договор.Едновременно работела и в ДКЦ където замествала
лаборантката М. К. когато същата ползвала платен отпуск.Установява,че пред
2018г.три или четири пъти замествала К. в лабораторията на ДКЦ .Установява,че
ДКЦ ползвала описаните от нея помещения действащи като лаборатория до
м.09.2018г.когато преместили лабораторията в друго помещение на същия етаж.
Свидетелят Р. работи в МБАЛ Велинград като главен
счетоводител от м. октомври.2016г.Познава сградата на ДКЦ 1,в която е влизал многократно.Установява,че помещенията които са
собственост на МБАЛ Велинград се намират в сутеренния етаж. От дясната
страна на коридора са три стаи със санитарен възел, от лявата страна едно помещение е наше. Едното
помещение е заключено с метална врата.В момента помещенията са
свободни от около месец. На оглед на помещенията свидетелят ходил още при постъпването на работа и след това имало и комисия от Общината за приемане и предаване,
но такова не се осъществило. Помещенията били отключени.Имало лаборантки на ДКЦ-то и помещенията работеха. Помещенията били заети от ДКЦ-то и затова
кмета издал заповед през 2018г.за връщането им на МБАЛ.Не може да обясни защо в крайна сметка до предаване на
помещенията за ползване на МБАЛ не се е стигнало.
Като свидетели на ответната страна са разпитани А. К. и С. П.
Св.К. работи в Кафене,което се намира в близост до
болницата,като твърди,че помещението наел от ДКЦ 1 Велинград.Заявява,че не му е
ясно
ДКЦ 1 Велинград и Болница „Здраве“ дали са едно и също.Не знае на коя болница
точно плаща наем.Заявява,че не е запознат със сградата на ДКЦ 1 Велинград. Сградата
е боядисана в жълто-зелено отвън и е на четири етажа, в които се включва и
приземния етаж. На приземния етаж има
коридори и помещения , които твърди ,че са заключени. Влиза в сградата, защото има поръчки и
разнасям кафе,закуски.Твърди,че тази лаборатория се намира на първия етаж.Свидетелят
установява,че от 2013г.е наемател и оттогава влизам вътре и никога не е виждал някои да работи в тези
помещения. Там е всеки ден от сутрин до вечер.Горе има рентген, кабинети на
МБАЛ „Здраве“. Заявява,че не прави точна разлика между ДКЦ и МБАЛ „Здраве“. Не знае ДКЦ
какво ползват там.
Свидетелката П.
е клиничен лаборант от 2015г.в ДКЦ като работи на трудов договор. Лабораторията
се намира на втория етаж.Сградата,в която се помещава клиничната лаборатория се
ползва от ДКЦ и МБАЛ „Здраве“.На многопрофилната болница сградата се намира в непосредствена близост.МБАЛ Велинград има
помещения в сградата на ДКЦ.Те се
намират в приземния етаж. Не може да каже дали всички помещения на този етаж са
собственост на МБАЛ Велинград.Установява,че на приземния етаж от дясната страна
помещенията са неизползваеми.От лявата страна има също помещения,но за тях нищо
не може да кажа освен,че са заключени и
не ги е виждала работещи. Не знае дали се ползват или не.
Допусната е СИЕ,която да определи размера на месечния
наем на процесните помещения.Съдът цени
и кредитира заключението на в.л.Ц.,което съдържа два варианта за
определяне на наемната цена на имота-по
базисни наемни цени определени от Общината гр.В. с Решение №51/23.02.2012г.и
допълнено с Решение №379/30.10.2012г.в съответствие с чл.102 ал.4 от Закона за
лечебните заведения и по пазарни цени.
В първия вариант заключението определя наемната цена
за периода от 25.04.2013г.до 24.04.2018г.в размер на 65700,00лв.без ДДС и
78840,00лв.с ДДС.Във втория вариант за същия период пазарния наем възлиза на
17344,80лв.и съответно 20813,76лв.с оглед предлагането на подобни обекти за
отдаване под наем,и 18527,40лв.без ДДС и 22232,88лв.с ДДС определена на база
реално сключени договори за отдаване на обекти аналогични на настоящия при
средна наемна цена 1,41лв./кв.м.
Допусната СИЕ ,заключението по която е изготвено от
в.л.М.Л. определя лихвата за забава върху главницата във всеки един от
посочените по-горе варианти.
При това положение от правна страна съдът приема,че
предявените обективно съединени искови
претенции са частично основателни.
За уважаване на претенцията по чл.59 ЗЗД е необходимо
ищецът да докаже, че е собственик на вещта,че за периода,за който се търси
обезщетението, ответникът е упражнявал фактическа власт върху нея. Същият
следва да установи и размера на обогатяването, съответно на обедняването. В
тежест на ответниците е да докажат,че е налице валидно правно основание за
ползването на вещта.
За основателността на иска по чл.59 ЗЗД е необходимо
да са налице всички елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване
– да е налице обогатяване, от една страна, обедняване, от друга страна, връзка
между тях и липса на основание за имущественото разместване. Обогатяването при
ползване на чужд имот според трайната съдебна практика се изразява в
спестяването на средства за заплащане на наем за същия, ако беше ползван на
възмездно основание. Респективно обедняването за собственика се състои в
лишаването му от възможността да реализира приход от имота, чрез отдаването му
под наем. От страна на ответника не се доказа наличие на валидно правно
основание за ползване на имота. На реализираното от тях обогатяване чрез
спестяване на разход за плащане на наем кореспондира обедняването на ищеца,
който пък е пропуснал да реализира приход от имота си. Това означава, че в
случая са налице предпоставките по чл.59, ал.1 ЗЗД за ангажиране отговорността
на ответника и искът е доказан по основание.
Съдът приема за безспорно установено като зачита и
силата на пресъдено нещо формирана на основание чл.297 от ГПК на влязлото в
сила Решение на ПАС от 22.04.2016г.,постановено по в.т.д.№96/2016г.,че ищеца е
собственик на процесните помещения ,находящи се на приземния етаж в сградата
собственост на ответната страна.
Съдът приема за установено по категоричен начин в
производството по делото,че ответникът ползва помещенията за нуждите на
микробиологична лаборатория и присъщите й обслужващи дейността помещения-санитарен
възел,склад.В тази насока съдът цени и кредитира показанията на свидетелката Ч.
посочена от ответната страна.Свидетелката има най-преки и непосредствени
впечатления около факта на експлоатацията на помещенията,тъй като същата е
работела в ДКЦ 1 до 2011г.като лаборант
в лабораторията помещаваща се в процесните помещения,а впоследствие когато
преминала на работа в МБАЛ Велинград,отново работела в лабораторията в същите
помещения когато се налагало да замества своя колежка при излизането й в
отпуск.При това положение съдът счита,че свидетелката достоверно и без вътрешни
противоречия в показанията си на база лични впечатления ,установи,че ответната
страна през периода поне от 2011 до м.септември 2018г.е ползвала помещенията
собственост на ищцовата страна.Свидетелката е
участник в събитията ,за които депозира показания,което прави същите в
максимална степен достоверни.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите на ответната
страна ,тъй като св.К. и св.П. не са наясно с това кои помещения на приземния
етаж на кого са собственост,не индивидуализират същите.Св.К. заявява,че от
2013г.помещенията не се ползват,а св.П. –на работа като клиничен лаборант в
ответното дружество,установява,че помещенията са неизползваеми,заключени,което
противоречи на показанията на свидетелите на ищцовата страна,тъй като
свидетелката Ч.е категорична,че лично е работила в тези помещения замествайки
своя колежка,която работи в ответното дружество,а св.Р. установява ,че през
2018г.там са правени изследвания на детето му при постъпване в детска градина.
Вярата на съда в показанията на св.Ч. не се
разколебава от представеното от ответната страна с отговора на исковата молба
писмо от 06.11.2017г.изпратено от „ДКЦ Велинград“ ЕООД до „МБАЛ Велинград“ ЕООД,с което ответника
уведомява ищеца ,че достъпа до имота винаги е бил свободен и че обекта не се ползва
от ДКЦ. Материалната доказателствена сила
на съдържанието на документа е опровергана от свидетелските показания на св.Ч.
по категоричен начин . Законът не предвижда изявленията, които са
материализирани в частен документи да имат задължително обвързващо за съда
действие. Съдържанието им се преценява
от съдията по вътрешно убеждение, във връзка с останалите обстоятелства по
делото съгласно принципа на чл. 12 ГПК.
На последно място факта на ползването на имота от
ответната страна е установен като част от фактическия състав на иска по чл.108
от ЗС ,по който има постановено и влязло в сила решение на ПАС по т.д.№96/2016г.,както
и от показанията на св.Р.,които макар и не в достатъчна степен ясни,конкретни и
последователни,установяват,че през 2017г.била създадена комисия по заповед на Кмета
на Община В. за предаване на помещенията от ДКЦ 1 на МБАЛ Велинград,което по
неизяснени по делото причини така и не се е състояло.
Съдът приема,че ползването е без правно
основание,доколкото ответника по делото не формулира такива твърдения.
Предвид изложените обстоятелства,след като ищеца е са
собственик на процесния имот, а ответникът го ползва без правно основание, то
поначало, е налице възможността за реализиране на право на обезщетение по чл.
59 от ЗЗД, за времето, през което ответникът е ползвал имота,а ищците са се
лишили от неговото ползване. Съгласно съдебната практика, размерът на това
обезщетение се определя от средната пазарна наемна цена за терена за процесния
период, като ответникът дължи да върне онова,с което се е обогатил, но до размера
на обедняването. В хипотезата на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД не е необходимо да има пряка причинноследствена връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,а те да произтичат от един
общ факт или от група факти. При предявен иск от невладеещ собственик срещу
владеещ несобственик, за заплащане на обезщетение за ползване на вещта, е
необходимо ищецът да е собственик на същата, ответникът да я ползва фактически
и без основание за това, като размера на обезщетението се определя на базата на
средномесечен пазарен наем.Горните обстоятелства са релевантни и в хипотеза на
иск относно вещ, за която, с влязло в сила съдебно решение по чл. 108 ЗС,
владеещият несобственик е осъден да предаде владението на невладеещия
собственик. Даденото тълкуване е трайно установено в съдебната практика , като
не са налице основания за изоставянето й или поправянето й.Във всеки един
случай, в който несобственик владее без основание вещ, дължи обезщетение по чл.
59, ал. 1 ЗЗД на невладеещият собственик. Още повече, когато правата на
собственика и липсата на основание за владението/държането на
владелеца/държателя не са спорни,а са установени със сила на присъдено нещо
между тях, упражняващият фактическа власт несобственик е длъжен да съобрази
поведението си с установените от съда материални права; дължи доброволно
изпълнение и за това не е нужно нито покана от собственика, нито образуване на
изпълнително производство; липсата на покана или принудително изпълнение не
правят основателно ползването на чуждата вещ, с което, безспорно, собственикът
се обеднява.Без значение в настоящия случая е и ,че периода ,за който ищеца
претендира обезщетение предхожда постановеното решение по чл.108 от ЗС,тъй като
решението по ревандикационния иск не създава права ,а установява вече
съществуващите такива на собственост на ищеца и осъжда ответника да се съобрази
с тях като предаде владението на имота.
С оглед на показанията на св.Ч. съдът приема за
доказани твърденията на ищцовата страна,че през исковия период от 25.04.2013г.до 24.04.2018г.,а в
последствие до м.Х.2018г.,имота е ползван от ответната страна без правно
основание.
Размера на месечния наем следва да се определи по заключението на в.л.Ц. от 14.01.2019г.,в което са взети предвид реално сключени договори за наем на обекти идентични с процесния.При месечна наемна цена от 1,41 лв./кв.пазарния наем на процесния имот за процесния период от време възлиза на 18527,40лв.За разликата над този размер до претендирания от 78840,00лв.иска ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен,в която сума се включва и претендирания от ищеца ДДС върху главницата.
За да приеме горното съдът съобразява,че размерът на
обедняването на собственика, от ползването без основание на неговата вещ от
несобственик, се определя на базата на средномесечния пазарен наем. Изключения
спрямо субекти или вид собственост не могат да се обосноват. В случая е без
значение, че ищеца по делото е лечебно
заведение ,чийто капитал е частна общинска собственост и съгласно разпоредбата
на чл.102 ал.4 от ЗЛЗ наемни договори
за помещенията включени в патримониума им се сключват по цени в размер 10 на
сто от наемната цена, определена от съответния общински съвет по реда на Закона
за общинската собственост. Единствен обективен критерий за определяне размера
на паричното обедняване на собственика в случая е само пазарът – търсенето и
отдаването под наем на недвижими имоти с характеристиките на процесния.Позоваването
на ищцовата страна на съдебна практика цитирайки Определение №
357 от 13.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6622/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията С. Б. е неотносимо към процесния случай,тъй като предмет на настоящия
спор не е договорно задължение на ответната страна ,а извън договорно такова.
Обезщетението в
посочения размер следва да бъде присъдено
в полза на ищеца без ДДС като съдът намира възражението на ответната
страна в тази насока за
основателно.Данъкът върху добавената стойност е косвен данък, с който се облагат
доставките на стоки и услуги при настъпване на съответното данъчно събитие,
съобразно разпоредбите на ЗДДС. Според чл. 2 от ЗДДС с С данък върху добавената стойност се
облагат: всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга; всяко
възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на
страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е
възникнало задължение за регистрация;всяко възмездно вътреобщностно придобиване
на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на
страната;всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на
територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно
задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано
по този закон и вносът на стоки.
Доставката по смисъла на този закон е определена в чл.6
ал.1 ЗДДС като прехвърлянето на правото
на собственост или друго вещно право върху стоката,а за доставка на стока за целите на този закон се
смята и прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху
стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на
основание на закон срещу обезщетение; фактическото предоставяне на стока по
договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея
под отлагателно условие или срок;фактическото предоставяне на стока по договор
за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост
върху стоката; тази разпоредба се прилага и когато в договора за лизинг е
уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от
дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал.
1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на
предоставянето;фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от
свое име и за чужда сметка.
Съгласно чл.8 ЗДДС
стока по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно
от стока,от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като
платежно средство,а съгласно чл.9 ал.2 от ЗДДС за доставка на услуга се приема
продажбата или прехвърлянето на права върху нематериално имущество; поемането
на задължение за неизвършване на действия или неупражняване на права; всеки
физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство,
строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от
възложителя в разпореждане на изпълнителя;извършването на услуга от
държател/ползвател за ремонт и/или подобрение на нает или предоставен за
ползване актив,а за възмездна доставка на услуга се смята предоставянето на услуга за личните нужди на
данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за
цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото
лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или
придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото
физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели,
различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото
лице;безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на
нает или предоставен за ползване актив.
Ооблагаема доставка е всяка доставка на стока или
услуга по смисъла на чл. 6 и чл.9 ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено
лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както
и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице,
освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Анализирайки посочените правни норми, настоящият
съдебен състав счита, че недвижимият имот за нуждите на ЗДДС представлява стока по смисъла на чл. 5 от ЗДДС,но ползването на недвижим имот без правно основание не попада в нито една
от посочените в чл. 6 ЗДДС хипотези.
Ползването на недвижим имот без правно основание не
представлява прехвърляне на собственост или друго вещно право, или предоставяне
на правото на държане на имота срещу насрещна престация /плащане на обезщетение
в размер на средния пазарен наем/ нито на основание сключена сделка, нито с цел
такава да се сключи. Обезщетението по чл. 59 ЗЗД се дължи на собственика на
недвижимия имот именно поради това, че имотът се ползва без основание, т. е.
без сключен договор.
Извод, че обезщетението за ползване на недвижим имот,
дължимо на основание чл. 59 ЗЗД, не представлява облагаема доставка или услуга
по смисъла на ЗДДС.
Частично основателен се явява иска за присъждане на лихвата за забава по чл. 86 ал.1 ЗЗД, представляваща обезщетение за неизпълнение в срок на парично задължение и дължащо се от деня на забавата. Съгласно чл. 84 ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.Обезщетението за ползване на недвижим имот без правно основание представлява неоснователно обогатяване и няма характер на периодично задължение.В настоящия случай ответника е получил покана да освободи имота в седмодневен срок,считано от 13.03.2013г.,а в противен случай е поканен да плаща месечна наемна цена в размер на 5000,00лв.При това положение след изтичане на 20.03.2013г.задължението на ответника е станало изискуемо и поради неплащане същият е изпаднал в забава.Иска е предявен на 24.04.2018г.с изпращане на исковата молба по пощата,поради което за периода от 24.04.2013г.до 24.04.2018г.вземането в размер на 18527,40лв.не е погасено по давност .Върху него лихвата за забава до момента на предявяване на иска в.л.Л. изчислява ,че възлиза на 4620,26лв.Предвид направеното от ответната страна правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност за вземането за лихва за забава,съдът намира същото за основателно за периода от 24.04.2013г.до 24.04.2015г.на основание чл.111 б.“в“ от ЗЗД.Неоснователно е възражението за следващия период от 24.04.2015г.до 24.04.2018г.,за който размер на лихвата възлиза на 1717,63лв.Над този размер до претендирания от 19666,47лв.иска по чл.86 от ЗЗД ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Помещенията следва да се индивидуализират с посочване
на вида,площта и местонахождението им,като поради липса на данни за изготвена кадастрална
карта на гр.В .
По отношение на разноските претендирани от двете
страни съдът ще се произнесе с оглед изхода на делото и представените
доказателства за действително сторени деловодни разноски .
Ищеца е сторил разноски общо в размер на 7940,26лв.,а
ответника -5000,00лв.заплатено адвокатско възнаграждение.
Ищецът прави възражение за прекомерност на заплатеното
от ответната страна адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.5 от ГПК.Съдът намира същото за неоснователно.Минималния размер на адвокатското
възнаграждение определен на основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата на минималните
адвокатски възнаграждение е 3485,19лв.,увеличено с 200,00лв.на основание чл.4
ал.8 от същата Наредба ,или общо 3685,19лв.Предвид фактическата и правна
сложност на делото уговореното и заплатено възнаграждение в размер на
5000,00лв.не се явява прекомерно и не следва да бъде намалявано.
С оглед изхода на делото и при предявена осъдителна
претенция общо в размер на 98506,47лв.и уважена в размер общо на
20245,03л.ищецът има право на разноски в размер на 1631,88лв.,а ответника –
3972,40лв.Определени по компенсация дължимите в полза на ответната страна
разноски възлизат на 2340,52лв.
Водим от гореизложеното Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
ОСЪЖДА на основание
чл.59 от ЗЗД „ДИАГНОСТИЧНО КОНСУЛТАТИВЕН
ЦЕНТЪР 1 ВЕЛИНГРАД" ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление:гр.Велинград,бул. „Съединение" №49,представлявано от управителите
К. Н. П. и Г. А.Д. да заплати на „МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ВЕЛИНГРАД" ЕООД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление: гр. Велинград, бул.„Съединение“ №49,представлявано от
управителя Ж. И. Ч. сумата 18527,40лв.представляваща
обезщетение за ползите, от които ответникът ги е лишил като е ползвал недвижим имот собственост на ищеца,
именно: Обособен самостоятелен обект,
представляващ Микробиологична лаборатория,със застроена площ 219 кв.м.,състоящ
се от седем помещения,както следва:Коридор с идентификатор със застроена площ 48 кв.м., санитарен
възел/тоалетна-баня/ със застроена площ
10 кв.м.; Склад със застроена площ 15 кв.м.;Лаборатория 2 със застроена площ 24
кв.м., Лаборатория 3 със застроена площ 31 кв.м., Лаборатория 4 със застроена
площ 33 кв.м.; Лаборатория със
застроена площ 58 кв.м.,находящ се на сутерен /етаж 0/ в четириетажната масивна
железобетонна сграда на Поликлиниката в --за поликлиника в кв.65 по плана на
гр.Велинград със застроена площ от 1050кв.м. през периода от 24.04.2013г.-24.04.2018г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 24.04.2018 г. до
окончателното й изплащане, като за разликата до предявения размер 78840,00 лв.отхвърля предявения иск за
обезщетение, като неоснователен .
ОСЪЖДА на основание
чл.86 от ЗЗД „ДИАГНОСТИЧНО КОНСУЛТАТИВЕН
ЦЕНТЪР 1 ВЕЛИНГРАД" ЕООД,ЕИК ********* да заплати на
„МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ВЕЛИНГРАД" ЕООД,ЕИК
********* сумата 1717,63лв.лв.представляваща
лихва за забава върху главницата от 18527,40лв.за периода от 24.04.2015г.до
24.04.2018г.като за разликата до 19666,47лв.и за периода от 24.04.2013г.до
24.04.2015г.отхвърля иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ -
ВЕЛИНГРАД" ЕООД,ЕИК ********* да заплати на „ДИАГНОСТИЧНО
КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР 1 ВЕЛИНГРАД" ЕООД,ЕИК ********* деловодни разноски по компенсация в размер на
2340,52лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: