Р Е Ш Е Н И Е
№1301 09.10.2020г. град Бургас
Административен
съд – гр. Бургас, трети състав, на шестнадесети септември две
хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Чавдар Димитров
при секретар И. Ламбова, като разгледа докладваното от съдия
Димитров административно дело номер 1603
по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 83 ал.6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и
пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ във вр. с чл. 145 и сл. от Административно
процесуалния кодекс.
Образувано е по жалба,
подадена от Д.Р. ***, против Отказ рег. № 237р-6930/ 10.07.2020г. на ВПД началник РУ на МВР – гр. Айтос, за издаване на разрешение за
носене, употреба и съхранение на
късо бойно оръжие и боеприпаси за него по ЗОБВВПИ.
Жалбоподателят иска отмяна на
административния акт, ведно с
връщането му на органа с указания за издаване на исканото разрешение. Навежда доводи за материално
и процесуално правна незаконосъобразност на отказа.
Оспорва липсата на основателна
причина за получаване на разрешението. На второ място, обосновава по същество
нуждата от получаването на разрешение с обстоятелството, че е бивш служител на
органите на МВР.. На последно място се сочи наличието на обстоятелства свързани
с необходимостта от лична охрана.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Изпраща
процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира писмени
доказателства.
Ответникът - ВПД началник на районно управление при ОД на МВР – гр. Айтос не взема становище.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Бургас, намира оспорването за основателно, предвид обстоятелството, че жалбоподателят е бивш
служител на Полицията и пледира за уважаване на депозираната жалба.
Жалбата е допустима. Подадена
е от лице, с доказан правен интерес от оспорването- адресат на оспорения акт и
в предвидения от закона срок,
доколкото видно от доказателствата по делото жалбоподателят е получил
оспорвания акт на 13.07.2020г., а жалбата е изпратил по пощата на 27.07.2020г.,
видно от пощенското клеймо.
За преценката й по
съществото на спора съдебният състав взема предвид следните факти и
обстоятелства:
На 19.06.2020г. жалбоподателят подал заявление № 237000-2075/19.06.2020г. до Началника на РУ гр. Айтос, за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на един брой късо бойно
оръжие и боеприпаси. Искането си жалбоподателят мотивирал с обстоятелството, че
оръжието му е нужно за самоотбрана, като е получил разрешението си от
тогавашния Министър на вътрешните работи Б. Бонев.
По подаденото заявление, е била разпоредена
проверка за установяване на наличие на предпоставки и липса на законови пречки,
за издаване на поисканото разрешение.
Представена била Декларация по чл.76, ал.4,
т.2 ЗОБВВПИ, Удостоверение от Н-к сектор човешки ресурси при ОД МВР Бургас за
обстоятелството, че заявителят е бивш служител на МВР, издадено на основание
чл.78, ал.2, т.1 от ЗОБВВПИ. Удостоверение за проведена тренировка с лично
оръжие за самоохрана, от Управител на ОСК „Кондор“ ор 15.06.2020г., Справка за
съдимост от Районен съд Айтос, Съдебно-психиатрично освидетелстване № 000
0071803 със заключение, че лицето е психично здраво, Удостоверение от НСлС в
уверение на това, че към 26.06.2020г. срещу жалбоподателя няма данни за
обвинения по неприключени наказателни производства, Удостоверение за техническа
годност №82 на огнестрелно оръжие от Кондор ООД, със седалище в к.к. Сл. Бряг
на пистолет Джерико, 941 F, 9х19, във връзка с
разрешително №20150115981 от 23.04.2015г. на РУ Айтос.
По повод на заявлението била издадена справка
от мл. п. инспектор КОС Н Митков при РУ Айтос, от 30.06.2020г., видно от която
срещу лицето са налични ЗМ 95248 на РУ Айтос за деяние по чл. 282 от непосочен
нормативен акт, касаеш „превишаване на права“ и ЗМ 97280 на РУ Айтос по чл.216 НК, унищожаване на чуждо имущество. Не е била индивидуализирана датата на
образуване на сочените ЗМ.
С Докладна записка УРИ 237р-6248/24.06.2020г.
същото дл. лице заявило до ВПД Началник РУ Айтос извършване на проверка за
пригодност за огнестрелно оръжие. В тази връзка била изготвена докладна записка
на разузнавач В. Стоянов, според която за последните 23 години
липсват данни за извършени противообществени прояви, нарушения и
криминалистически регистрации. Обяснено е, че от извършената служебна проверка
на обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.4, 5, 7 и 8 от ЗОБВВПИ е установено, че
през последните три години лицето не е лекувано за употреба на наркотични
вещества, не злоупотребява с алкохол, няма налагани мерки по закона за защита
от домашно насилие и не се води на оперативен отчет, не е нарушавало
обществения ред, което и не са му били налагани административни наказания. При
така изложените обстоятелства било предложено да не бъде издавано разрешение за
носене и употреба на късо нарезно огнестрелмо оръжие за самоотбрана, тъй като
от извършената проверка няма настъпила информация същото лице да се намира под
заплаха, за което обстоятелство да му е нужно оръжие.
Представена е по делото и докладна
записка от мл. полицейски инспектор КОС
Н. Митков, отново до ВПД Началник РУ Айтос за
необходимостта от извършване на проверка от ПИ по местоживеене на заявителя, за
наличието на данни за лицето за условия за съхранение на ООБ. Такава била
изготвена от Мл. ПИ Веселин василев с УРИ 237р-6840/08.07.2020г., с която било
обяснено, че поради липсата на съдействие от страна на заявителя, не е била
извършена проверка на условията за съхранение на ООБ. Обсъдени били
констатациите за липса на основателна необходимост и липса на данни да е под
заплаха и да се нуждае от самоотбрана с късо нарезно оръжие и направено
заключение за липса на необходимост от издаване на разрешение за съхранение,
носене и употреба на късо нарезно огнестрелно оръжие.
Това заключение било потвърдено и в Докладна
записка от 10.07.2020г. с УРИ 237р-6929/10.07.2020г. на мл. ПИ КОС, в която
било изложено становището, че лицето не се намира под заплаха, поради което
било предложено на основание чл.58, ал.1, т.10 и чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ да бъде
издаден отказ.
С оспорения акт, на основание проведеното
производство, на 10.07.2020г. началникът на РУ на МВР гр. Айтос отказал
издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на един брой късо
огнестрелно оръжие на Д.Р., като е приел липса на достатъчно
доказателства, които по несъмнен начин
да обосноват необходимостта за издаване на заявеното разрешение - чл. 58 ал.1
т.10 от ЗОБВВПИ.
В хода на съдебното производство
административният орган не е представил други доказателства, извън събраните по
преписката, а от страна на жалбоподателя са били представени карта на пенсионер
от МВР №0001487/28.04.2005г., Фактура №1/04.04.1998г. от Кондор ЕООД за
закупуване на оръжие, Удостоверение от 20.03.2015г. на ОД МВР Бургас, Разрешение
№48/04.03.1998г. на ОД МВР Бургас, Служебна бележка за закупуване на късо бойно
оръжие, Удостоверение за психическа годност на Институт по психология към МВР.
При така установените факти и обстоятелства и
след преценка на събраните и относими към предмета на спора доказателства, съдът
достига до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - насочена е
срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от субект,
имащ правен интерес от обжалване и в законоустановения срок. Разгледана по
същество, жалбата се явява и основателна.
Съгласно чл.6 ал.1 от ЗОБВВПИ, огнестрелните
оръжия в зависимост от предназначението и техническите си характеристики биват
за служебни или за граждански цели. В ал.3 на същата разпоредба се посочва, че
едно от предназначенията на огнестрелните оръжия за граждански цели е за
самоотбрана, като такива са късоцевни огнестрелни оръжия – пистолети и
револвери с дължина на цевта до 30 сантиметра и до 50 броя боеприпаси за всяко
огнестрелно оръжие.
От приложената административна преписка и от
всички обстоятелства по делото се изяснява, че жалбоподателят на 19.06.2020г. фактически
е заявил продължаване срока на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие,
а не е заявил за пръв път желание за придобиване на такова. Необходимостта от
продължаване е обосновал именно с цел самоотбрана, като са налице в заявлението
индиции, че разрешителното му е било предоставено на специално основание.
Оспореният отказ е издаден от материално
компетентен орган - Началник на Районно управление Айтос при ОД на МВР Бургас
на основание чл.83, ал.5 ЗОБВВПИ. Съгласно същата норма „Директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице,
съответно началникът на РУ на МВР, издава разрешение за съответната дейност или
мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението.“
В конкретния случай ответникът счита, че не е
налична основателната причина по чл.58, ал.1, т.10 от Закона, за да бъде
издадено исканото разрешение - липса на основателна причина, обосноваваща
необходимостта от издаването му. Между страните по делото не се спори, че
жалбоподателят е бил служител на МВР за период 1964г. - 1992г. , а това се
установява и от изготвените докладни и представената от жалбоподателя карта за
пенсионер от МВР. Представено е било от негова страна и разрешение
№48/04.03.1998г. за закупуване на един брой късо огнестрелно оръжие и 50бр.
боеприпаси.
Съдът намира, че при издаване на атакувания
отказ е била нарушена процедурата, предвидена в ЗОБВВПИ. Съгласно нормата на
чл.83, ал.2 ЗОБВВПИ „при констатиране на
непълноти и/или несъответствия с изискванията на този закон органът по ал. 1
уведомява писмено заявителя и дава указания и 30-дневен срок за отстраняването
им, в който срокът по ал. 5 спира да тече.“
В конкретния случай са налице данни в докладна
записка на л.9 от делото, УРИ 237р-6840/08.07.2020г., че проверка на годността
и съответствието на мястото за съхранение на оръжието не е била извършена, като
това е послужило за допълнително основание да бъде предложено на Началника на
РУ Айтос да постанови процесния отказ, вместо да бъде даден срок за доказване
наличето на тази изискуема от закона предпоставка.
Съгласно разпоредбата на ал.3 от същата норма,
„Ако констатираните непълноти и/или
несъответствия не бъдат отстранени в дадения срок по ал. 2, производството по
издаване на разрешението се прекратява.“ Т.е. става ясно, че в случай, че
нередовността не бе отсранена своевременно в допълнителнопредоставения срок, то
това бездействие на заявителя се явява основание за прекратяване на
производството, а не за постановяване на отказ.
Като не е спазил нормативноустановения ред за
провеждане на производството по установяване наличието на предпоставките за
издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно
оръжие, ответният орган е издал незаконосъобразен административен акт, който
следва да бъде отменен, а преписката да бъде върната за съобразяване служебните
действия на органа с изложените мотиви.
Отделно от горното, следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че за да направи извод за отпадане на основателната причина по
смисъла на чл. 58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ, административният орган се е
обосновал с обстоятелствата, установени по административната преписка, според
които, „…не се намира под заплаха, за което да му е нужно орътжие …“,
В случая от данните по делото се установява,
че разрешителното на жалбоподателя е издадено не по конкретен повод – нападение
над личността или имуществото на жалбоподателя, а с оглед на потенциална тяхна
заплаха предвид заеманата в структурите на МВР длъжност. Между страните по
делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
разрешителното е издадено на жалбоподателя за самоотбрана, на специално основание
– чл.78, ал.1 от ЗОБВВПИ. Съгласно последната разпоредба „Държавните служители
от МВР, от ДАНС, ДАР, ДАТО, от Главна дирекция "Охрана" и Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на
правосъдието, служителите от Бюрото по защита при главния прокурор и военнослужещите
от въоръжените сили, офицерите и сержантите от НСО, както и служителите по чл.
16, ал. 2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество и държавните служители от ДКСИ, осъществяващи дейността
по чл. 9, т. 18 от Закона за защита на класифицираната информация получават
разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на късоцевно
огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях от
директора на ГДОП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, съответно
от началника на РУ на МВР по постоянен адрес, въз основа на заявление по
образец, в което се посочват видът и количеството огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях,….“ Съгласно ал.2 на същата норма „За получаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и
употреба на късоцевно огнестрелно оръжие/късоцевни огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях лицата по ал. 1 с прекратено служебно правоотношение, с
изключение на тези, на които е наложено дисциплинарно наказание "уволнение",
подават до директора на ГДНП на МВР, съответно до началника на РУ на МВР по
постоянен адрес, заявление по образец, в което се посочват видът и количеството
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, придружено от следните документи:
1.
служебна бележка от съответното ведомство, удостоверяваща, че лицето е бивш
служител;“ Видно от
административната преписка подобно удостоверение е било представено от
жалбоподателя, но от мотивите на оспорения административен акт не се
установява, същото писмено доказателство да е било комплексно преценено, ведно
с останалите такива, сочещи на липса на конкретни заплахи за Р. през последните
години. Такава преценка следва да бъде извършена с оглед заеманата в
структурите на МВР длъжност от страна на заявителя и изпълняваните от него
функции през периода, предшестващ пенсионирането му.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че
административният орган необосновано е приел за осъществен фактическия състав,
при който следва да бъде отказано заявлението за издаване на разрешения за
носене и употреба и съхранение на късо огнестрелно оръжие.
Поради всичко изложено обжалваното решение е
незаконосъобразно като издадено в противоречие с материалноправните разпоредби.
Подадената срещу него жалба е основателна и следва да бъде уважена, а решението
на началника на РУ – Айтос - отменено.
С оглед изхода на делото и липсата на претенции
за присъждане на разнопски, както и липсата на доказателства за платени такива,
съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд-Бургас
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Отказ рег. №
237р-6930/ 10.07.2020г. на ВПД началник РУ на МВР – гр. Айтос, за издаване на
разрешение за носене, употреба и съхранение на късо бойно оръжие и боеприпаси
за него по ЗОБВВПИ на Д.Р. ***.
ВРЪЩА административната преписка на Началника
на районно управление при ОД на МВР, гр. Айтос за ново произнасяне, при
спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с това
решение.
ОПРЕДЕЛЯ на Началника на районно управление
гр. Айтос при ОД на МВР, гр. Бургас 30 дневен срок за произнасяне по заявление
№ 237000-2075/19.06.2020г., подадено от Д.Р. ***, за издаване на разрешение за
носене, употреба и съхранение на един брой късо бойно оръжие, считано от датата
на влизане в сила на това решение.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14
дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: