№ 612
гр. С, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110152980 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по предявени от „АПС ББ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. С, бул. „Б“ № 81, вх. В по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК,
вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, против И. К. И. с ЕГН: **********, с адрес гр. Б, ул. „1-
ви М“ № 14 за установяване дължимост на сумата от 1606,94 лв., представляваща главница
по Договор за кредит №823447/10.02.2017 г. сключен с „К“ ЕАД с ЕИК ******, вземанията
по който са прехвърлени с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
02.03.2021 г., ведно със законната лихва от 22.05.2023 г. до изплащане на вземането,
договорна възнаградителна лихва в размер на 423,24 лв., дължима за периода от 10.02.2017
г. до 20.08.2018 г., както и обезщетение за забава в размер на 939,86 лв. за периода от
10.02.2017 г. до 18.05.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.06.2023 г. по ч. гр. д. № 27877/2023 г. по описа на
СРС, 118 състав.
Претендира разноски в заповедното производство и разноски в исковото производство.
Ищецът твърди, че с посочения Договор за кредит №823447/10.02.2017 г. „К“ ЕАД е
предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 1850 лв., като последният се е
задължил да върне сумата ведно с уговорената възнаградителна лихва на 18 равни месечни
погасителни вноски, всяка в размер от 139,53 лв. или общо сумата от 2511,54 лв. в срок до
20.08.2018 г., когато падежирала последната вноска. Поддържа, че в договора за кредит бил
уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на
разходите от 50 %. Посочва, че в раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на
кредити, приложими към договорите за кредит, сключвани от първоначалния кредитор, било
предвидено задължение на длъжника за заплащане на обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска в случай на допускане
на такова забавяне на плащането, както и на всички разноски за извънсъдебното, респ.
съдебното събиране на вземането, направени от кредитора. Длъжникът не изпълнил
1
задължението си за заплащане на предвидените в приложимия към договора погасителен
план вноски, поради което му била начислено и задължение за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 10.02.2017 г. до 18.05.2023 г. в общ размер
от 939,86 лв., като за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. не била начислявана лихва
съгласно изискванията на чл. 6 от ЗМДВИП. Твърди, че ответникът не е заплатил
дължимите суми по процесния договор за потребителски кредит, поради което претендира
установяване дължимостта на същите в настоящото производство.
Поддържа, че вземанията били прехвърлени от кредитора на „АПС ББ“ ЕООД по
силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., като
длъжникът бил надлежно уведомен за извършената цесия на посочената от него електронна
поща с изпратено уведомление от 01.04.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Не спори, че е страна
по процесния Договор за кредит №823447/10.02.2017 г., както и не оспорва извършената
цесия. Твърди, че във връзка с кредитното правоотношение е превел по сметка на
първоначалния кредитор сума в общ размер от 601,69 лв. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на претендираните с исковата молба суми. Счита, че
дължими са останали единствено вноските за главница за периода от м. М 2018 г. до м.
август 2018 г. включително на обща стойност от 513,19 лв., като изявява готовност за
заплащане на последната по банкова сметка на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу
тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между
цедента „К“ ЕАД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за паричен
заем с твърдяното в исковата молба съдържание, по което на ответника е предоставен
кредит в размер на посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения
срок; че е настъпил падежът на задълженията, както и че вземанията са прехвърлени на
ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно
уведомен.
Безспорно между страните и като такова е отделено с доклада по делото сключването
между ответника и „К“ ЕАД на Договор за кредит №823447/10.02.2017 г. с посоченото в
исковата молба съдържание, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. Не се спори между страните и
че ответникът е получил в заем сумата 1850 лв., която видно и от съдържанието на
представения договор се е задължил да върне сумата ведно с уговорената възнаградителна
лихва на 18 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер от 139,53 лв. или общо
сумата от 2511,54 лв. в срок до 20.08.2018 г., когато падежирала последната вноска.
Следователно възникнали въз основа на процесния договор са вземане за главница в
размер на 1850 лева и вземане за възнаградителна лихва в размер на 661,54 лева, чиято
изискуемост е настъпила с настъпване падежните дати в периода от 20.03.2017 г. до
20.08.2018 г. Ищецът се легитимира надлежно като титуляр на претендираното вземане за
главница по договора за потребителски кредит с оглед придобИ.ето му от кредитора, като
тези обстоятелства се установяват от представените писмени доказателства и не са спорни
между страните.
Предвид посоченото на обсъждане подлежи своевременно наведеното от ответника
възражение за погасяване по давност на задълженията на част от претендираните вземания
за главница и изцяло на вземанията за възнаградителна лихва и за обезщетение за забава.
При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с
2
различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта
на съответната вноска /така изрично Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2023 г./.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.)., т.е. за 69
дни.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска,
което следва да се счита на основание чл. 422 ГПК от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 22.05.2023 г.
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, съдът намира, че пет
годишната давност по чл. 110 ЗЗД за процесното вземане за главница е изтекла към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
22.05.2023 г. за вноските с падеж от 20.03.2017 г. до 20.02.2018 г. Доколкото представените
от ответника документи са за плащания, извършени за погасяване на част от падежиралите в
този период месечни вноски, то и същите нямат отношение към крайните изводи. Видно от
погасителния план непогасените по давност задължения за заплащане на месечни
погасителни вноски с падежни дати от 20.03.2018 г. до 20.08.2018 г. са в размер на общо
744,97 лева. До този размер ведно със законната лихва от депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 22.05.2023 г. до изплащане на
вземането предявеният иск за главница се явява основателен и следва да бъде уважен, а за
останалата част над 744,97 лева до пълния предявен размер 1606,94 лева следва да се
отхвърли поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на
вземането.
Приложимата към вземанията за възнаградителна лихва тригодишна давност по чл.
111, б. „в“ ЗЗД е изтекла за вземанията за възнаградителна лихва за всички месечни вноски
преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, доколкото последната падежна дата е
20.08.2018 г., а заявлението е подадено на 22.05.2023 г. Следователно искът за
възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлен изцяло.
На основание чл. 119 ЗЗД погасени по давност са обезщетенията за забава по чл.
86,ал. 1 ЗЗД, които са акцесорни спрямо погасените по давност вноски за главница. За
непогасените по давност главници непогасени по давност са обезщетения за забава за период
от три години преди подаване на заявлението, но при съобразяване с чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците. Предвид
посоченото дължимото обезщетение за забава на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху непогасената
главница от 744,97 лева е в размер на 219,08 лева за периода от 14.07.2020 г. /деня, следващ
изтичане на два месеца от отмяна на извънредното положение/ до 18.05.2023 г. За този
размер и период искът по чл. 86 ЗЗД е основателен и следва да се уважи, а за разликата до
пълния предявен размер от 939,86 лева и за периода от 10.02.2017 г. до 13.07.2020 г. –
отхвърлен.
По разноските
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от исковете, в размер на 66,26 лева за исковото и в размер на 29,70 лв за
заповедното производство.
На адвоката, предоставил на ответника безплатна адвокатска помощ в исковото
3
производство, следва да се присъди адвокатско възнаграждение за исковото производство в
размер на 270,16 лева от общо определено на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв.
възнаграждение в размер на 400 лева съобразно фактическата и правна сложност на делото
и действително реализираната от адвоката работа, без съдът да дължи определянето му при
съблюдаване минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по
дело № С-438/22 на СЕС. С посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС,
във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените
разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба,
съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да
се отчете като ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената
разпоредба от ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното
възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
На осн. чл. 77 ГПК ищецът следва да довнесе дължимата държавна такса по
предявените по реда на чл. 422 ГПК искове.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 ГПК иск с правно
основание чл. 240, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че И. К.
И. с ЕГН: **********, с адрес гр. Б, ул. „1-ви М“ № 14 дължи на „АПС ББ“ ЕООД, ЕИК
******, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „Б“ № 81, вх. В сума в размер на
744,97 лева, представляваща главница по Договор за кредит №823447/10.02.2017 г. сключен
с „К“ ЕАД с ЕИК ******, вземанията по който са прехвърлени с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва от 22.05.2023
г. до изплащане на вземането и сумата 219,08 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 14.07.2020 г. до 18.05.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.06.2023 г. по ч. гр. д. № 27877/2023 г. по описа
на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 240, ал.1 ЗЗД за главница за разликата над
уважения размер от 744,97 лева до пълния предявен размер от 1606,94 лв., иска по чл.
240,ал. 2 ЗЗД за сума в размер на 423,24 лв - договорна възнаградителна лихва за периода от
10.02.2017 г. до 20.08.2018 г. и иска по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава за разликата над
уважения размер от 219,08 лева до пълния предявен размер от 939,86 лева и за периода от
10.02.2017 г. до 13.07.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. К. И. с ЕГН: **********, с адрес гр. Б,
ул. „1-ви М“ № 14 да заплати на „АПС ББ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. С, бул. „Б“ № 81, вх. В сумата 66,26 лева – разноски за исковото
производство и сумата 29,70 лева – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№
27877/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал.2 Закона за адвокатурата,
АПС ББ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С, бул. „Б“ № 81, вх.
4
В да заплати на адв. Б. Г. Й. – САК, л. № **********,с адрес: гр. С, ул. СН №55 сумата от
270,16 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на И. К. И..
ОСЪЖДА на осн. чл. 77 ГПК „АПС ББ“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес
на управление гр. С, бул. „Б“ № 81, вх. В да заплати на Софийски районен съд сума в размер
на 54,14 лева – държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5