О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 700 Година, 2019 Град
Бургас
Бургаският
окръжен съд…..….…..……… граждански състав …………………………..
На
пети юни ………...……………….…..……..... Година две хиляди и деветнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина
Калиманова
Членове: ……………………………………..
Съдебни
заседатели: ……………………………………..
Секретар
…………………………..……..………………………………………………..………
Прокурор
………………………………....………………………………………….……………
като
разгледа докладваното от ………....……Р. Калиманова ……………………………
търговско
дело № …….… 398 ......…. по описа за ………. 2018…………. година.
Производството по делото е образувано по
повод исковите претенции на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище град
София и адрес на управление район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260,
представлявано от Петя Николова Димитрова, Димитър Шумаров и Асен Ягодин чрез процесуалния
му пълномощник със съдебен адрес ***, бизнес сграда ИВЕЛ против В.Г.П., ЕГН **********,***,
ж. к. „Меден Рудник“, ул. „Захари Стоянов“ № 35 и Г.И. Лесева /П./, ЕГН **********,***,
ж. к. „Братя Миладинови“ №17, ет. 11, ап. 49 за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца солидарно сумата от 41962.60 швейцарски франка-главница,
ведно със законната лихва върху същата от датата на исковата молба до нейното
окончателно плащане; сумата от 419.04 швейцарски франка, представляваща такси
за периода от 10.08.2015 година до 10.07.2018 година, заявена като частична от
такава в общ размер на 804.23 швейцарски франка; сумата от 67.51 швейцарски
франка, представляваща застраховки за периода от 18.12.2012 година до
30.10.2017 година и сумата от 520.80 лева, представляваща нотариални такси за
периода от 11.05.2016 година до 22.05.2018 година, всички те дължими по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL
43841/03.10.2008 година и допълнителни споразумения
сключени към него. Претендира се и заплащане на направените по делото съдебни
и деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания представя и
ангажира доказателства.
Ищецът твърди в исковата молба, по повод
на която е образувано настоящото производство, че на 03.10.2008 година между него и ответниците бил сключен договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот НL43841 от 03.10.2008 година,
по силата на който същият отпуснал на физическите лица сума общо в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 50000 лева по негов курс „купува“ за
швейцарския франк към лева в деня на усвояване на кредита, от които 43000 лева като
равностойност в швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк към
лева на банката в деня на усвояване на кредита за покупка на следния недвижим
имот, а именно: апартамент №16, в груб строеж, ет. 4, в УПИ ХХ - 624, кв. 73,
зона Г, ж. к. „Меден рудник“, ул. „Тодор Грудов“ № 35, град Бургас, ведно с
избено помещение №16 и 7000 лева като равностойност в швейцарски франкове по
курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в деня на усвояване на
кредита за други разплащания. Съгласно чл. 1, ал. 5, кредитополучателите се
задължили да отговарят за връщането на ползвания кредит, заедно с дължимите
лихви солидарно, като спазват сроковете и условията на договора.
С банково бордеро № 619455 от 07.11.2008 година и
банково бордеро № 625110 от 07.11.2008 година банката превела по банковата сметка
на В.Г.П. сумата от 35889 СНF и 2187.16 СНF. С предоставяне на заемната сума по
сметката на кредитополучателя банката изпълнила изцяло задължението си по
сключения договор за кредит.
Към процесния договор страните сключили няколко допълнителни
споразумения. По силата на на т. IV от допълнително споразумение от 03.06.2009
година, чл. 3, ал. 1 и чл. 5, ал. 1 от допълнително споразумение от 13.07.2010
година, чл. 3, ал. 1 и чл. 5 от допълнително споразумение от 02.09.2011 година и
чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от допълнително споразумение от 28.11.2012 година
страните се споразумели съществуващите и непогасени просрочени и начислени за
периодите на облекчение договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на
редовната и непогасена главница, за което кредитополучателите дали своето
съгласие. Вследствие на така извършените капитализации размерът на задължението
бил в размер на 43490.36 СНF.
Съгласно чл. 4 от допълнително споразумение от
28.11.2012 година страните се споразумели да бъде въведен 6-месечен период на
облекчено погасяване по сделката, като през този период кредитополучателят да погасява
кредита на намалени равни месечни вноски в размер на 25 СНF, като през периода
на облекчено погасяване върху дълга следвало да се начислява годишна лихва в
размер равен на действащия към същата дата базов лихвен процент /БЛП/ на
банката за жилищни кредити в съответната валута, намален с 6.23 пункта. След
изтичането на периода на облекчено погасяване на общия дълг, кредитополучателите
трябвало да погасяват кредита на равни месечни вноски, като размера им се
определял с погасителния план.
По силата на чл. 7 от допълнително споразумение от
28.11.2012 година кредитополучателите се задължили да получат всички
погасителни планове. Те били уведомени, че неполучаването на екземпляр от съответния
погасителен план не ги освобождава от задължението за плащане на погасителните
вноски по дълга в сроковете и размерите, определени в него.
В съгласие с чл. 3, ал. 3 от договор за кредит за
покупка и довършване на недвижим имот НL43841 от 03.10.2008 година, при
просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, се дължала лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница,
плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
По силата на чл. 4 от договора, кредитополучателите
дължали на банката и следните такси, а именно: такса за управление в размер на
1.5 % върху размера на разрешения кредит, еднократно, платима при първо
усвояване на кредита; комисионна за управление, платима ежемесечно на датата на
падежа на съответната погасителна вноска по кредита в размер на 0.03 % процента
върху размера на непогасената главница по кредита, считано от същата дата.
Съгласно чл. 12 от допълнително споразумение от
13.07.2010 година, при забава на плащането на една или повече месечни вноски,
било то частично или пълно, кредитополучателите заплащали на банката месечна
такса за администриране на просрочен кредит в размер, определен съгласно
действащата към момента на настъпване на забавата тарифа на банката.
Кредитополучателите се задължили и да отговарят за
разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и
застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане
на принудително изпълнение върху предоставеното обезпечение.
По силата на чл. 13, ал. 2 всички разходи за оценка
на кредитирания обект, както и всички такси за учредяване/вписване, подновяване
и заличаване на ипотеката били за сметка на кредитополучателите.
Кредитополучателите се задължили да направят
застраховка на недвижимия имот, обезпечение по банковата сделка, за периода на
издължаване на кредита, а в случай на просрочие на дължимите погасителни вноски
и неплащане на годишната застрахователна премия банката превеждала на
застрахователя необходимата премия за подновяване на застрахователната полица и
с размера на тази сума се увеличавало задължението на кредитополучателя.
Поради неизпълнение на договорните си задължения,
произтичащи от чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от процесния договор за заплащане на
дължимите погасителни вноски по кредита, кредитополучателите изпаднали в забава
относно погасяването на предоставения кредит, с което той бил нарушен, а също и
допълнителните споразумения към него.
Поради непогасяване на погасителна вноска с падеж
10.07.2013 година, на основание чл. 18, ал. 1 от процесния договор ищецът обявил
целия остатък от задължението по банковата сделка за незабавно изискуемо и
дължимо, за което кредитополучателите били уведомени с нотариална покана от
25.04.2018 година, рег. № 1622/2018, том 1, № 164 на нотариус с рег.№ в НК 246,
връчена на 10.07.2018 година, както и нотариална покана от 12.03.2018 година, с
рег. № 462, том 1, № 52 на нотариус Милена Илчева с рег. № в НК 257, връчена на
17.05.2018 година. Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Ответницата Г.И. Лесева /п./, на която
съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея, в
предоставения й срок е депозирала отговор, с който е оспорила така предявените
искове по основание и размер. Не оспорва, че с ищеца по делото са сключили
процесния договор за сума в размер на равностойността в швейцарски франкове на 50000 лева срещу задължението от нейна страна и на другия ответник по
делото да върнат получения кредит и дължимите лихви на равни месечни вноски за
240 месеца, заедно с такси за управление и комисионни за управление и други
разноски, както и при просрочие месечна такса за администриране на просрочен
кредит по тарифа на банката. Полученият от ответниците кредит бил в лева и
разликата в курса на швейцарския франк към лева в момента на отпускане на
кредита и към момента на погасяване на всяка от вноските по него, както и към
настоящия момент представлявал положителна величина, която се явявала печалба
за банката, съществуваща и получавана успоредно с договорената възнаградителна
лихва.
Общо усвоената главница от ответниците била в
размер на 49686.72 лева или към момента на усвояването 38076 СНF, а не 43490.36
СНF. Като се приспаднели вече направените вноски по погасяване на кредита,
такси и разноски, то дължимото ставало още по-малко.
Твърди, че клаузите
на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договора били неравноправни, тъй като не били
индивидуално договорени. Потребителят нямал възможност да се запознае с тях
преди сключването на договора и му били наложили едностранно и изцяло поемането
на валутния риск. Те били подвеждащи, неясни, не били съставени на ясен и
разбираем език и непълни, тъй като въвеждали променливи величини /остатък от
олихвяема главница, договорна лихва, наказателна лихва, такси, неустойки и други/,
чиято левова равностойност зависела пряко от приложимия по договора валутен
курс купува швейцарски франк/евро, лев на банката. Поемането едностранно на
всички рискове и вреди поставяло ответниците като потребители в неравностойно
положение. Банката предоставила равностойността в швейцарски франкове на 50000
лева, следователно тя сама се била лишила в изпълнение на договора от тази
сума, каквато валута фактически била изплатена в брой на касата на банката.
Клаузата представлявала пряка уговорка във вреда на потребителя, тъй като
възлагала върху по-слабата страна единствено неизгодните за нея икономически
последици от повишаване на валутния курс швейцарски франк/лева и прехвърляли
върху нетърговеца риска от колебанията на валутния пазар.
На следващо място, съгласно чл. 1, ал. 1 и ал. 2 и
чл. 2 от договора за кредит, банката отпуснала и изплатила реално кредит в
лева, каквато валута била необходима за покупката на имота. Реални швейцарски
франкове не съществували и не са можели да бъдат изтеглени. Така се осъществявала
прикрита левова сделка чрез арбитражна сделка в ущърб на потребителя.
С клаузата по чл. 2, ал. 5 от договора
задължението по кредита било превалутирано от франкове в лева още към датата на
усвояване на кредита по смисъла на чл. 21 от договора. С изпълнението на
клаузата ответниците фактически получавали лева, но погасителния план към
договора не отговарял нито на промяната на валутата на задължението, нито на
целта на договора, тъй като бил в швейцарски франкове, а не в лева. Освен това,
клаузата по чл. 6, ал. 2 от договора предвиждала погасяването на кредита да се
извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен /лева/, а от друга -
в швейцарски франкове - валута, в която кредита не бил разрешен и усвоен. Това
противоречало и на чл. 1, ал. 1 от договора, тъй като съгласно чл. 2,
ползването на кредита било възможно само в лева, а задължението - да се върне
именно „ползвания кредит“.
Залагането на гореизброените клаузи в
договора съставлявало недобросъвестно поведение на банката като търговец.
Налице било значително неравновесие между правата и задълженията на страните,
което личало най-ясно в крайния резултат след промяната на курса на швейцарския
франк, от което за банката произтичала значителна допълнителна печалба за сметка
на кредитополучателя.
Ответниците имали качеството на
потребители, тъй като сключили договора за кредит в качеството си на физически
лица, като целевото предназначение на отпуснатата сума не било свързано с
извършване на търговска или професионална дейност- целта на кредита била
закупуване на жилище. Търговското качество на банката като правен субект било
извън всякакво съмнение по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 7 вр. ал. 2, т. 1 ТЗ.
Следователно, спрямо сключения между страните договор за кредит можели да се
прилагат разпоредбите на ЗЗП, включително и тези, които касаят наличието на
неравноправни клаузи. Съгласно чл. 143 ЗЗП, такава била всяка уговорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Тази постановка на закона била доразвита в чл. 146,
ал. 1 ЗЗП, съгласно който неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Поради това следвало да бъде установено дали
съдържанието на чл. 1, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 в частта им, касаеща швейцарските
франкове и чл. 23, ал. 1 и 2 съответства на посоченото в чл. 143 ЗЗП.
В тази връзка се излага, че съдържанието
на чл. 1, ал. 1 от договора за кредит било формулирано по начин, който не
позволявал на сключващия го да прецени икономическите последици от договора в
дългосрочен план. По-специално израза „по курс „купува“ на швейцарския франк
към лева в деня на усвояване на кредита“ не предоставял достатъчна възможност
на другата страна да разбере по какъв начин се формира този курс и какво е
неговото отражение върху начина на погасяване с оглед възможността за
изменението му в течение на времето. Липсата на яснота по въпроса за факторите,
които можели да повлияят върху курса, в който бил усвоен кредита, водел до
неяснота и за общата цена на кредита, която кредитополучателят следвало да
плати в рамките на срока на договора. В този смисъл, клаузата на чл. 1, ал. 1
не била изразена на достатъчно ясен и разбираем език относно начина, по който
се конвертира валутата „швейцарски франк“ във валута „лева“, както и относно
начина, по който това конвертиране се отразявало в останалите клаузи на
договора, свързани с олихвяването и погасяването на кредита и то така, че
кредитополучателят да може да предвиди какви са икономическите последици за
него. Следователно, клаузата на чл. 1, ал. 1 в частта относно предоставянето и
връщането на кредитен лимит в швейцарски франкове се явявала неравноправна, тъй
като въвеждала значително неравновесие във взаимните права и задължения на
страните в ущърб на кредитополучателите.
Съдържанието на чл. 6, ал. 2 от договора
било свързано смислово с чл. 1, ал. 1 по отношение на използваните изрази и
употребата на понятията. От една страна, съгласно чл. 1, ал. 1 се предоставял
кредитен лимит, чиято равностойност била изразена в 50000 лева, но погасяването
на кредита се извършвало „във валутата, в която е разрешен и усвоен -
швейцарски франкове“. Предвидено било погасяването на кредита да се извършва в
лева или в евро в случай, че на съответния падеж кредитополучателят не
разполага по сметката си с парични средства във валута швейцарски франкове и бил
посочен курсът, по който да се извърши превалутирането. По този начин
банката-кредитор въвеждала в отношенията си с кредитополучателите т. нар.
кръстосано превалутиране швейцарски франк-лев-евро, който термин, макар и да не
бил употребен изрично, се извличал от текста на самата клауза. В случая, обаче,
не били посочени онези фактори и показатели, които следвало да бъдат взети
предвид при евентуално изменение на курса и съответното на това повишаване или
понижаване на обменната стойност на валутата, в която ще се извърши плащането
на погасителната вноска на съответния падеж. Непосочването на тези фактори и
показатели, които можели да позволят на кредитополучателя да си изясни
възможността за евентуални бъдещи изменения в размера на погасителните вноски,
водело до значително нарушаване на равнопоставеността между страните в
договорния процес както при възникването на облигационното правоотношение, така
и при изпълнението на произтичащите от него задължения. Извършването на подобно
превалутиране било въведено като допълнителна част от съдържанието на
договорната клауза, но само по себе си не било предмет на самия договор. С него
се уреждали единствено отношенията по предоставянето на кредит между банката и
кредитополучателите. Покупката или продажбата на чуждестранна валута и нейното
евентуално използване за други цели /като погасяването на кредита/ представлявала
отделна, самостоятелна финансова услуга. От цялостното съдържание на договора и
най-вече от съдържанието на конкретните оспорени норми можело да се приеме, че
тази финансова услуга не била предмет на регламентиране в рамките на
облигационното отношение, т. е. не била предмет на договора и не съставлявала негов
съществен елемент. По този начин кредитополучателите били поставени пред невъзможност
да влияят върху това обстоятелство както в хода на предоговорните отношения, така
и при сключването на договора, още по- малко при неговото изпълнение. С
въведената с чл. 6, ал. 2 възможност кредитът да се погасявал по валутен курс,
във формирането на който участват три валути и който бил различен от валутния
курс, прилаган към датата на отпускането и усвояването на кредита значително се
променяло съдържанието на първоначално уговорената и дължима престация по
договора за кредит - неговото погасяване, което било задължение на
кредитополучателите. Текстът му не позволявал на длъжниците да разберат по
какъв механизъм се формира размера на погасителните вноски, съответно и общият
размер на дължимото. Тъй като всяка погасителна вноска включвала част главница
и част лихва, неяснотата по отношение на валутния курс и извършеното
превалутиране не позволявала на ответниците да разберат по какъв начин
извършеното конвертиране на валутите ще се отрази върху конкретния размер на
главницата и този на лихвата. Това, от
своя страна, не давало възможност на кредитополучателите да преценят реално
какви са икономическите последици от сключването на договора, което водело до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните в тежест на
потребителите, т. е. кредитополучателите /чл. 143, т. 18 ЗЗП/. Тези клаузи
давали възможност на банката да увеличава цената на кредита, като съществувал
очевиден риск крайната цена да бъде значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора /чл. 143, т. 12 ЗЗП/, при което
кредитополучателите нямали уговорена в тяхна полза възможност да се откажат от
договора. Това сочело, че клаузата на чл. 6, ат. 2 от договора за кредит също
се явявала неравноправна в частта, касаеща погасяването на кредита в швейцарски
франкове, по смисъла на чл. 143 ЗЗП.
Действието на чл. 23, ал. 2 от договора
се проявявало в неговата свързаност с останалите цитираните в него клаузи. Той
съдържал декларативно изявление на кредитополучателите, че били запознати и
разбирали съдържанието на икономическите и правните последици от разпоредбите
на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 в неговата цялост, които обаче били неравноправни и в
този смисъл следвало да бъдат прогласени за нищожни. Тъй като било основано на
неравноправни и неясни клаузи, съгласието по този член не предполагало
реципрочната възможност на търговеца да възложи върху по-слабо информираната
страна единствено неизгодните за нея икономически последици /тези от повишаване
на валутния курс швейцарски франк /евро/, като прехвърли върху нетърговец риска
от колебанията на валутния пазар. Разглежданата норма ограничавала правата на
кредитополучателите, произтичащи от материалния закон и гарантиращи им
възможността да не приемат условия, които са в техен ущърб, а при наличието на
такива да приложат допустимите от закона средства за защита на правната си
сфера. Следователно, клаузата се явявала неравноправна по смисъла на чл. 143
ЗЗП.
Оспорените договорни клаузи не били
уговорени индивидуално и при тяхното включване в съдържанието на договора
ответниците не разполагали с цялата необходима информация, която да им позволи
да преценят какви биха били евентуалните последици за тях. Нямало данни при
подаването на искане за отпускане на кредит на същите да била предоставена
възможността за индивидуално уговаряне на определени условия по договора. Този
извод се подкрепял и от съдържанието на раздел VII на договора, озаглавен „Общи
условия“. Тези общи условия били инкорпорирани в договора по начин, който
предполагал, че са еднакви за всички клиенти. Това води до извода за
бланкетност на целия договор и не подкрепял тезата, че оспорените клаузи се
явяват индивидуално уговорени. Следователно, в настоящия случай не било налице
изключението по чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Поради казано по-горе принципа за
добросъвестност по чл. 143 ЗЗП бил спазен само формално. За ответниците
останали неясни предимствата в дългосрочен план на договора за кредит в
швейцарски франкове спрямо кредит в лева и не било направено нужното, за да им
бъде разяснено, че във всички случаи и за целия погасителен период ще дължат
по-високи вноски и лихви, които се следват върху вноски в швейцарски франкове.
Ответниците не били уведомени за всички финансови фактори и показатели, които можели
да дадат отражение върху обхвата на тяхното задължение и които щели да им
позволят да изчислят общата цена на своя заем. Липсата на достатъчна информация
не позволила на кредитополучателите да вземат решение, основано на добра
информираност, по- конкретно те не били информирани за влиянието върху вноските
при евентуално увеличаване на чуждестранния лихвен процент, нито за
възможността чрез сключването на договор за кредит в чуждестранна валута да се
изложат на определен риск, свързан с обменния курс, при който евентуално щяло да
им бъде икономически трудно да понесат погасяването на кредита.
Сумата, формирана при превалутиране на
левове в швейцарски франкове при промяна на курса не била част от основния
предмет на договора, нито цена на финансова услуга, а била печалба на банката
за сметка на кредитополучателя. Тя представлявала курсова разлика между
исковата претенция, изчислена в швейцарски франкове и сумите, които щели да
бъдат дължими ако уговорената валута била лева, така както реално кредитът бил
отпуснат и усвоен.
С нарочна молба ответницата е предявила иск за
прогласяване нищожността на клаузите на чл. 1, ал. 3, чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл.
6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от процесния договора, както и евентуален
такъв за недължимост на сумата от 10000 лева от посочената главница и такси по кредит,
както и лихвите от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Изтъква,
че недължимостта на процесните суми се основа на изложените аргументи в
отговора на исковата молба, както и на изтекла в нейна полза погасителна
давност, започнала от 10.07.2013 година, на която дата кредитът бил обявен за
изискуем. Исковата молба била подадена на 30.07.2018 година или 20 дни след
изтичане на петгодишната давност за главницата и повече от три години за
начислените лихви. Липсвали основания за прекъсване или спиране на давността,
поради което и счита, че същата е изтекла.
Ответникът В.Г.П. чрез назначения му
особен представител също е депозирал отговор на исковата молба. На първо място
е направено с него възражение за погасяването на исковете по давност на
основание чл. 110 ЗЗД. Пояснява се в тази насока, че от 10.07.2013 година,
когато банката обявила целия кредит за предсрочно изискуем до 30.07.2018 година
- датата на входиране на исковата молба в съда били изминали повече от 5 пет
години. Тази давност не била прекъсвана, нито спирана в нито един момент, т. е
възможността и правото на иск за ищеца било преклудирано на 11.07.2018 година.
Изложени са съображения и досежно
основателността на исковете, като същите са счетени за неоснователни. Също е
направил възражение за нищожност на клаузата на чл. 1, ал. 1 от процесния
договор, както и на тези на чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 2 , чл. 23, ал. 1
и 2 по доводи и съображения напълно идентични с тези на ответницата Г. Лесева.
Последователна била практика на Съда на
ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април
1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, че съдът
бил длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори, дори и такова възражение да не било направено от
потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно
чл. 24 ЗПК се прилагали правилата на чл. 143 - чл. 148 ЗЗП. Макар и поместени в
индивидуалния договор с ответниците, а не в общите условия към него, клаузите
на същия не били индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Касаело
се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят
не можел да влияе.
Ищецът е депозирал в съответствие с
предоставената му за това възможност допълнителна искова молба, с която на
първо място е изразил несъгласие с твърденията на ответниците, че договора за
банков кредит и допълнителните споразумения към него били сключени без
предварително обсъждане и договаряне на условията по тях. Изтъква, че преди
сключване на договора кредитополучателите направили нарочно изложение на
критериите, при които искали да получат жилищно-ипотечен кредит. Тяхното
желание било за кредит в общ размер на равностойността на 50000 лева в
швейцарски франкове за покупка, строителство и ремонт на недвижим имот при
плаваща лихва, като изрично посочили и ценови параметри на кредита. В резултат
на искането договорът бил сключен именно при посочените от тях условия. Поради
това неоснователно се твърдяло, че договорът бил изготвен по бланка, без
възможност кредитополучателите да могат да влияят върху неговите условия.
Напротив, той бил изготвен съобразно техните искания, след обсъждане с
финансовите експерти на различни варианти на финансиране, след което бил избран
най-подходящият такъв. Тяхното желание за сключването на договора в швейцарски
франкове не било случайно, тъй като за този период за кредити в швейцарски
франкове се прилагал най- ниският лихвен процент.
Неоснователно било твърдението на
ответниците, че банката едностранно можела да увеличава цената на кредита.
Рискът от сключване на договор за кредит в швейцарски франкове бил не само за
кредитополучателя, но и за кредитодателя, тъй като курсът на дадена
чуждестранна валута спрямо националната валута можел да варира както към
повишаване, така и към намаляване. Курсът на швейцарския франк не бил фиксиран,
а се определял при свободно плаващ валутен режим. Това означавало, че
стойността на валутата се определя свободно под въздействието на пазарните сили
търсене и предлагане, от домакинствата и икономическите агенти, а не от
кредитора свободно. Валутният курс се определял от множество фактори, действащи
в кратко, средно и дългосрочен период. Тези фактори бивали общо икономически,
валидни за целия валутен пазар и влияещи на валутните операции, извършвани от
всички субекти в страната, а не само от една банка. Стойността на франка не
можела да се влияе от банката, а зависела от обективни макроикономически
условия, които можело да доведат както до повишаване на цената на швейцарския
франк, така и до неговото понижаване, като такива тенденции на повишаване и
намаляване на курса на валутата се наблюдавали през периода на действие на
настоящия договор. Поради горното не било възможно към момента на сключване на
договора банковите служители да предвидят, че швейцарският франк ще поскъпне, а
още повече преди сключването на договора за кредит, а и години след това
стойността на швейцарския франк се движела сравнително спокойно, без резки
промени във валутния курс, като дори през 2009 година, непосредствено след
сключване на договора за кредит, курса на франка към лева намалял под размера,
при който бил усвоен кредита.
Преди подписване на договора за кредит
на кредитополучателите били обяснени валутните рискове при получаване на сума в
чуждестранна валута, като им била дадена възможност да изберат от другите
кредитни продукти на банката и да изтеглят кредит в друга валута, но те избрали
да понесат валутния риск при прилагането на по-малка лихва, а не да плащат
по-голяма лихва, без да носят риск от поскъпване/поевтиняване на валутата.
Клаузите от договора не били уговорени във вреда на кредитополучателите, а
напротив. За периода, в който бил сключен договора за банков кредит
швейцарският франк бил най- стабилната валута спрямо еврото, лева и долара.
Като довод в тази насока е посочен и
факта, че искането за предоставяне на кредита било депозирано в клон на банката
в началото на месец септември, а едва в края на септември кредита бил реално
усвоен, в който период от време потребителят можел да се откаже от сключването
на банковата сделка, както и да не усвои предоставените му суми, което в случая
не било налице.
Както преди, така и при подписване на
договора за кредит кредитополучателите провели консултации с банковите
служители, при които също им били разяснени плюсовете и минусите от
получаването на суми в швейцарски франкове. В чл. 23 от договора
кредитополучателите били декларирали, че
са запознати и съгласни с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на швейцарски франк към лев/евро може да има за
последица повишаване/намаляване на дължимите погасителни вноски по кредита
изразени в лева/евро. Кредитополучателите декларирали, че разбират и са
запознати с икономическия смисъл и правните последици от получаване и връщане
на суми в швейцарски франк, както и че са съгласни с настъпването им.
Кредитополучателите можели да искат
промяна на условията по договора по всяко време, като съгласно чл. 21 те имали
право да поискат от банката да сменят валутата на предоставения кредит от
швейцарски франкове съответно в лева или евро. Такова искане можело да се
направи от тях както когато курса на СНР бил по-нисък от този, при който бил
теглен кредита, като по този начин ответниците щели да спечелят от курсовата
разлика. Искане в този смисъл, обаче не било направено, като не било налице
такова искане и до настоящия момент.
Сочи се, че договора за банков кредит
бил консенсуален по своя характер, поради което и за установяване
действителната воля на страните по сделката следвало да се съди по записаното в
договора, а не по действията на страните за разпореждане с предоставените им
средства. Дори, обаче валутата, в която кредитът бил усвоен да била определяща
за възникване правата и задълженията, то съгласно уговореното в случая,
ответниците били усвоили на два транша сумата общо от 38076.16 СНF. След предоставяне на средствата по обслужващата
кредита банкова сметка ***алутирани и преведени по тяхна сметка в лева. Именно
това искане установявало и реалното разпореждане с предоставените суми.
Неправилно ответниците се позовавали на
неравноправност на чл. 3, ал. 1 и чл. 5 от договора. Първата разпоредба
съдържала достатъчно ясна, разбираема и достъпна за потребителя информация
относно съществените условия на кредита по смисъла на чл. 58, ал. 1 ЗКИ и чл.
59, ал. 2 ЗКИ и за условията и начина на изменение на лихвения процент по
сключения договор за банков кредит, което от друга страна му давало възможност
да се запознае със същите при проявено желание и грижа за собствените си дела и
да реагира при несъгласие с някоя от уговорките или да откаже подписването на
договора. Договорката за дължимост на променлива лихва била израз и на
двустранния възмезден характер на договора за банков кредит, като от нея се
формирало възнаграждението на кредитора за отпуснатата парична сума и интересът
му от сключване на същия се коренял именно в това. Твърдейки, че клаузата, в
която била уговорената лихва за усвоения кредит е нищожна, кредитополучателят
се стремял да избегне основно свое задължение по търговската сделка, което противоречало
на принципите за добросъвестност.
При сключване на договора на
кредитополучателя била дадена възможност да се запознае с начина на образуване
на избрания референтен лихвен процент, а той не бил възразил с начина на
формирането му и не бил предложил промяна на тези клаузи. Клаузите били
формулирани по недвусмислен и ясен начин. БЛП не може да бъде изменян
едностранно от която и да е от двете страни по договора. Промяната на лихвения
процент ставала по методология за образуване на БЛП, с която кредитополучателят
бил запознат и при всяко положение можел да провери отново, тъй като същата се
обявявала на видно място в банковите салони, както и на интернет страницата на
банката. БЛП зависел от различни компоненти, чието изменение ставало по
обективни причини, на които кредиторът не можел да влияе, а бил длъжен да се
съобразява с тях.
Освен това, обсъжданите договорни клаузи
не попадали в обхвата на чл. 143 от ЗЗП, тъй като съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1
от ЗЗП нормите за неравноправни клаузи не се прилагали за сделките с финансови
инструменти, други стоки и услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс, или с размера на лихвения
процент, които са извън контрола на търговеца, или доставчика на финансови
услуги.
Неоснователни били възраженията, че
кредита се погасявал по валутен курс, във формирането на който участвали три
валути. Конкретиката в чл. 6, ал. 2 сочела, че в зависимост от това сума в
каква валута щяло да има по сметка на кредитополучателя, такъв курс за швейцарски
франкове към съответната валута щял да се приложи.
За неоснователно е счетено и твърдението
на ответниците, че договорните клаузи не били уговорени индивидуално. Общите
условия се отнасяли само и единствено за несъществени договорни клаузи, които
не засягали същинската част на договора и от тяхното наличие било неправилно да
се смята, че всички клаузи в договора за кредит били уговорени като общи
условия. Именно наличието на такъв раздел в договора трябвало да дава
индикация, че останалите клаузи били уговорени с кредитополучателите
индивидуално, а не като общи условия.
Неоснователни били и твърденията, че
вземането било погасено по давност. По силата на чл. 114 от ЗЗД давността
започвала да тече от момента, в който вземането било станало изискуемо. В случаите,
когато било уговорено, че вземането става изискуемо след неплащането на
определен брой вноски по кредита, изискуемостта настъпвала едва след като
банката уведоми длъжника, че отнема преимуществото на срока. В случая
кредиторът обявил предсрочната изискуемост на непадежиралите вземания по
договора едва на 17.05.2018 година с нотариална покана от 12.03.2018 година,
връчена надлежно на кредитополучателя, за което имало издаден протокол от
нотариуса.
Относно падежиралите и непогасени суми
за главница ищецът прави уточнение, че дължимата, неизплатена от
кредитополучателите главница по договора за кредит претендира за периода от
10.11.2013 година, което означавало, че към датата на подаване на исковата
молба - 30.07.2018 година нямало погасени по давност суми за главница.
Счита предявения от Г. Лесева
отрицателен установителен иск, с който се иска съдът да установи, че
кредитополучателят не дължи сумата в размер на 10000 лева от главницата, такси
и лихвите по договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот НL 43841 от 03.10.2008 година за недопустим. Той не бил
във връзка с първоначалния иск, а тъждествен с него. Двата иска били насочени
към разрешаване на един и същ правен спор, делата по двата иска били
тъждествени - да се уважи предявен положителен иск за осъждане на ответника да
заплати дължимите суми било равнозначно на това да се отхвърли отрицателен
установителен иск за недължимост на претендираните суми, и обратно -
уважаването на отрицателния било равнозначно на отхвърляне на положителния
установителен иск в отричаната част. Ответникът нямал правен интерес от
предявяването на такъв насрещен отрицателен установителен иск, което било
основна процесуална предпоставка за съществуване и упражняване правото на иск.
При условията на евентуалност, ако съдът счете, че предявеният иск е допустим,
то моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ответникът В.Г.П. е депозирал след
получаването на препис от допълнителната искова молба допълнителен отговор.
Изтъква, че ищецът по никакъв начин не доказвал прекъсването на погасителната
давност, на която той своевременно се бил позовал с отговора на исковата молба.
Твърди, че падежиралите до 10.11.2013 година вноски били погасени по давност.
Счита за неправилно тълкуванието на чл. 144,
ал. 3, т. 1 от ЗЗП. Същият изключвал приложението само на определени алинеи от
чл. 143 ЗЗП, а не всички норми за неравноправни клаузи. По-точно същият
изключва приложението на само три от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, а не целия.
Ответницата Г.И. Лесева /П./ е
депозирала допълнителен отговор на допълнителната искова молба. В него тя също
излага становище за неправилно тълкуване от страна на ищеца на чл. 144, ал. 3,
т. 1 от ЗЗП. Същият изключвал приложението само на три от хипотезите на чл. 143
ЗЗП, а не всички норми за неравноправни клаузи.
Идентични са доводите изложени от нея
досежно погасителната давност, като тя също твърди, че падежиралите до
10.11.2013 година вноски били погасени по давност. Поради това и в случай, че
съдът приемел, че не цялата искова претенция била погасена по давност, то се
отправя искане да се приеме погасяването по давност на вноските преди
10.11.2013 година.
При съобразяване на всичко изложено
по-горе, следва да се посочи, че така предявените искови претенции, по повод на
които е образувано настоящото производство с правно основание чл. 430 от
Търговския закон във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са допустими. Спорът
е родово и местно подсъден на настоящия съд в съответствие с чл. 365 от ГПК. Ответницата
Лесева /П./ е предявила установителен иск за прогласяване нищожността на
клаузите на чл. 1, ал. 1, чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 и
ал. 2 от договора за кредит от 03.10.2008 година с правно основание чл. 26, ал.
1 от ЗЗД във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. При условията на евентуалност спрямо
този е предявила и отрицателен установителен иск за установяване недължимост на
сумата от 10000 лева от посочената и претендирана по делото сума за главница,
такси по кредит, както и лихвите от завеждане на исковата молба до
окончателното им изплащане като искани без правно основание, според записа в
нарочната писмена молба. Искът за прогласяване нищожността на посочените
договорни клаузи съдът намира, че следва да бъде приет за съвместно разглеждане
с първоначално предявения в настоящото производство. Същият е допустим, по него
е платена и дължимата държавна такса. Евентуалният отрицателен установителен
иск не следва да бъде приет за съвместно разглеждане предвид неговата
недопустимост. Последната произтича от липсата на правен интерес, който от своя
страна се явява абсолютна процесуална предпоставка за правото на такъв иск. В
тази връзка следва да се отбележи, че е налице пълно съвпадение в предмета на
първоначалния осъдителен иск и разглеждания евентуален отрицателен
установителен иск. С разрешаването на спора по осъдителния иск ще бъде напълно
разрешен и съответно дадена защита на соченото за накърнено от този ответник по
делото право.
Съдът намира представените към исковата
молба и допълнителната искова молба писмени доказателства за допустими и
относими към правния спор, поради което и като такива същите следва да бъдат
приети от съда с настоящия му съдебен акт. Основателно е искането за допускане
на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
поставените в исковата молба, отговора на исковата молба на ответницата Г.
Лесева /П./ и допълнителната искова молба въпроси.
Ищецът с допълнителната искова молба е
отправил искане за допускане до разпит при режим на довеждане на двама
свидетели, които чрез показанията си да установят индивидуалното сключване на
договора, преговорите преди подписване на кредита, условията, които са били предоставени
на кредитополучателите и информацията, която е била дадена на последните. Това
доказателствено искане е основателно, но само за установяване водените
преговори между страните и съответно за предоставената информация преди
сключване на договора.
Съдът намира, че следва да укаже на
страните, че съобразно чл.154 от ГПК всяка от тях носи доказателствена тежест
относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици.
Разпределението на доказателствената тежест следва непосредствено от
материалноправните норми. В конкретния случай и при съобразяване на изразените
становища в тежест на ищеца е да докаже наличието на редовен, действителен
договор за кредит и допълнителни споразумения към него. Същата следва да
установи също така наличието на поето действително задължение по тях, сочените
от нея условия на същите - размери, срокове на плащане и други, изпълнение на
сочени като поети задължения по тях, условията за обявяване и настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, както и надлежно направено уведомление за
нейното обявяване на длъжниците, което установяване следва да бъде направено от
нея при условията на пълно и главно доказване. Тя следва също така да установи
и това, че сочените от ищците и в настоящия акт от съда по-горе клаузи на
договора за кредит са индивидуално уговорени. Ответната по делото страна е тази,
която също при условията на пълно главно доказване следва да установи
въведените от нея в процеса с отговора на исковата молба и допълнителния
отговор на допълнителната искова молба твърдения по съществото на спора.
Ето защо, по изложените съображения и на
основание чл. 374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление
район Витоша, ул. „Околовръстен път“ №260, представлявано от Петя Николова
Димитрова, Димитър Шумаров и Асен Ягодин чрез процесуалния им пълномощник със
съдебен адрес ***, бизнес сграда ИВЕЛ против В.Г.П., ЕГН **********,***, ж. к.
„Меден Рудник“, ул. „Захари Стоянов“ № 35 и Г.И. Лесева /П./, ЕГН **********,***
искови претенции за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца солидарно
сумата от 41962.60 швейцарски франка-главница, ведно със законната лихва върху
същата от датата на исковата молба до нейното окончателно плащане; сумата от
419.04 швейцарски франка, представляваща такси за периода от 10.08.2015 година
до 10.07.2018 година, заявена като частична от такава в общ размер на 804.23
швейцарски франка; сумата от 67.51 швейцарски франка, представляваща
застраховки за периода от 18.12.2012 година до 30.10.2017 година и сумата от
520.80 лева, представляваща нотариални такси за периода от 11.05.2016 година до
22.05.2018 година, всички те дължими по договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL
43841/03.10.2008 година и
допълнителни споразумения сключени към него.
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения
от Г.И. Лесева /П./, ЕГН ********** ***, офис № 5 против „Юробанк България“ АД,
ЕИК *********, със седалище град София и адрес на управление район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ №260, представлявано от Петя Николова Димитрова, Димитър
Шумаров и Асен Ягодин със съдебен адрес ***, бизнес сграда ИВЕЛ иск за
прогласяване нищожността на чл. 1, ал. 1, чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 2 и
чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит за покупка
и довършване на недвижим имот HL 43841/03.10.2008 година.
НЕ ПРИЕМА за разглеждане предявения от Г.И.
Лесева /П./, ЕГН ********** ***, офис № 5 против „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ №260, представлявано от Петя Николова Димитрова, Димитър
Шумаров и Асен Ягодин със съдебен адрес ***, бизнес сграда ИВЕЛ отрицателен
установителен иск за установяване недължимост на сумата от 10000 лева от
посочената и претендирана по делото сума за главница, такси по кредит, както и
лихвите от завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане като
искани без правно основание, като ВРЪЩА исковата молба, в която същия е
инкорпориран на ищцата по него обратно.
ПРИЕМА приложените към исковата, по
повод на която е образувано настоящото производство и допълнителната искова
молба писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит двама свидетеля на
ищеца при режим на довеждане за установяване на посочените в настоящия съдебен
акт фактически обстоятелства.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да даде отговор на
поставените в исковата молба, отговора на исковата молба на ответницата Г.И. Лесева
/П./ и допълнителната искова молба въпроси след депозит от 300 лева, платим по
равно от ищеца и ответницата Лесева /П./ в едноседмичен срок от получаване на
съобщението за това по сметка на Бургаския окръжен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Даниел Йорданов Хаджиатанасов,
на когото да бъде съобщено за възложената му задача, както и за датата и часа
на съдебното заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 03.07.2019 година - 13.50 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
В частта, в която исковата молба с
отрицателния установителен иск е върната на Г.И. Лесева /П./ настоящият съдебен
акт подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му
пред Бургаския апелативен съд.
В останалата част настоящото определение
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се
връчи на страните по делото, а на ищеца и да се връчат и преписи от допълнителните
отговори на ответниците, като за ищеца и за ответницата Лесева /П./ това бъде
сторено на посочените от тях съдебни адреси, а за ответника П. чрез назначения
му особен представител.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: