№ 531
гр. К., 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.А
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510101669 по описа за 2023 година
Гражданско дело № 1669/2023 г. по описа на Районен съд-К. е
образувано по предявен иск от А. Х. В., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: град К., ул. „**********“ ** чрез адв. А. Д., член на САК
срещу: "**********" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ****, р-н *********, бул./ул. бул. *********** №
*****, представлявано от В.М.В. и Г.А.А.,
Правно основание: чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК) във
вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и 20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение
първо от ЗЗД; обективно кумулативно съединен с иск с правно основание чл.
55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД
Цена на иска: по отношение на иска с правно основание чл. 22 от ЗПК
във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение
първо от ЗЗД: 6 954.30 лв.; по отношение на иска с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД - 978.35 лв.
Ищцата чрез процесуалния си представител сочи, че на ******** г.
между нея и ответното Дружество бил сключен Договор за заем ******** №
**********/********, наричан за краткост „Договора“ в съответствие със
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.
Съгласно Договора общият размер на заема бил 2 500 лева; обща сума
за погасяване - 3 768,08 лв. (в тази сума не е включена дължимата такса за
допълнителни услуги, описана по-долу); срок на договора - 18 месеца; дата на
първо плащане: 28.10.2022 г.; фиксиран лихвен процент - 40,48%; лихвен
процент при просрочие - ОЛП+10%; разходи, дължими при неизпълнение на
1
договора - няма; брой погасителни вноски - 18; погасителна вноска - 187,56
лева (в тази вноска не е включена дължимата такса за допълнителни услуги,
включена в погасителния план по договора и описана по-долу); начин на
усвояване: в брой на касите на Изипей; сума за получаване: 2 500 лева.
Към този договор бил налице и друг Договор за допълнителни услуги
към заем ******** № **********, съгласно който ответното Дружество
предоставило на ищцата пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, както
следва: Пакет „Комфорт“; срок - 18 месеца; вноска: 198,79 лв.; число на
изплащане: 28-то число; Описание: 1. Посещение вкъщи или на удобно място
за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка
на Клиента по банковата сметка на ********** АД; 3. Безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема; 4. Разглеждане до минути; 5.
Преференциално обслужване; 6. Право за участие в специални промоции.
Твърди, че в съдържанието на Договора за допълнителни услуги личала
и обвързаността на този Договор с Договора за кредит, описан по-горе, тъй
като изрично било посочено, че договорът за допълнителни услуги се
прекратявал с прекратяването на Договора за кредит, а също и от
обстоятелството, че тези допълнителни услуги били свързани с обслужването
на заема, предоставен по силата на Договора за кредит и като такива се
явявали част от последния. Видно от погасителния план към Договора за
допълнителни услуги, в последния били включени не само разсрочените
погасителни вноски на таксата за допълнителни услуги (в общ размер от 3
578,22 лв. при главница от 2 500 лева!), но също така и вноската по Договора
за кредит, включваща главница и лихва.
Съгласно погасителния план към Договора за допълнителни услуги
ищцата следвало да заплаща месечна вноска на стойност от 386,35 лева и
общият размер на задълженията на ищцата възлизала на 6 954,3 лв. Видно
било от скрийншоти от СМС-и, получени от ищцата от ответното Дружество,
същата заплатила общо 3 478.35 лева от дължимата сума.
I. По отношение на иска с правно основание чл. 22 от ЗПК във вр. с
чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД
Сочи, че ищцата имала качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3
от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски
кредит действала извън рамките на своята професионална или търговска
дейност. Приложимият нормативен акт бил Законът за потребителския кредит
(ЗПК).
Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, Договорът
за потребителски кредит бил недействителен.
Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК Договорът за потребителски кредит
трябвало да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
2
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по
кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" били всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябвало да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включвал нотариалните такси.
Сочи, че Договор за заем ******** № **********/******** е
недействителен на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК,
поради следните причини:
1) В договора не бил посочен ГПР, не било посочено какво се
включва в него.
В съдебната практика се приемало (Решение № 1638 от 19.12.2022 г. на
ОС - Варна по в. гр. д. № 2218/2022 г.): „че за да отговаря на изискванията за
яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да
включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на
формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията,
представляващи изходни данни за изчисляване. Не било достатъчно само
разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора,
а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират
ГПР. В практиката на СЕС трайно било проведено разбирането, че
изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е
посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните
данни, които са послужили за неговото изчисляване /Решение от 20
септември 2018 г. по дело C-448/17 на СЕС/.
Сочи, че съдебната практика, която приемала, че когато договор за
кредит не съдържа компонентите от които се състои ГПР, това поставя
потребителя в неравностойно положение и го възпрепятства да разбере
икономическите последици на поетото от него задължение - Решение № 16 от
26.05.2021 г. по в. гр. д. № 57/21 г. на ОС-Търговище, Решение № I- 272 ог
15.01.2021 г. по в. гр. д. № 2669/20201. на ОС- Бургас, II-ро Гражданско
отделение, първи въззивен състав.
3
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразявал общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се
изчислявал по специална формула, като спазването на това изчисление давало
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо
дължимата сума по договора. В посочената величина следвало по ясен и
разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които
ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не било
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на
цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК била на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора
трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
В процесният договор било нарушено и това изискване на закона,
доколкото никъде не било посочено кои разходи формират ГПР, а на още по-
голямо основание не бил посочен изобщо процент на ГПР. Същото
представлявало нарушение на чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК.
2) Изискваната от ищцата такса за допълнителни услуги
представлявала пряк разход по кредита и следвало да бъде включена при
формирането на годишния процент на разходите (чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл.
19, ал. 1 ЗПК ), което не било извършено тъй като таксата се явявала 143 % от
главницата, с което ГПР би нараснал до над 140 % а оттук следвало, че по
този начин императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишавал.
Тоест, налице било и пълно разминаване между посочения в договора ГПР,
дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на
заемния период. Всичко това поставяло потребителя в неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика нямал информация колко точно е
оскъпяването му по кредита. Това се явявало и в противоречие с чл. 3, пар. 1
и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО. Бланкетното посочване единствено на
крайния размер на ГПР, на практика обуславяло невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие
с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Сочи, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е
реално прилаГ.я в отношенията между страните представлявало
"заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1
от Закона за защита на потребителите, както било и в настоящия случай.
4
Процесната клауза било недействителна и поради противоречие с чл.19
ал.4 и ал.5 от ЗПК. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно
чл.19 ал.5 от ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни. Към момента на сключването на процесният договор
/******** г./ законната лихва за забава била 10%, поради което максималният
размер на ГПР е 50%. Съобразно легалните дефиниции в чл.19 ал.1 от ЗПК и
пар.1 т.1 от ЗПК, разглежданата такса за допълнителни услуги трябвало да се
включи в ГПР, понеже представлявала разход по кредита. Ако въпросната
такса се добавила към ГПР, то същия ще надхвърли нормативно уреденият
максимум от 50 %.
Посочва съдебна практика.
По отношение на обективно кумулативно съединения иск на основание
чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД:
Уточнява, че предявява искове с правно основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с
чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД и чл. 55, ал.1 предложение първо ЗЗД
при условията на обективно кумулативно съединяване на искове, като искът
по чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД се явявал акцесорен спрямо главния
иск с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК) във
вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от
ЗЗД. Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Чистата стойност
на кредита възлизала на 2 500 лв. От представените по делото доказателства
се установявало, че ищцата заплатила към момента на предявяване на иска
сумата от 3 478,35 лв. Това означавало, че при условие, че съдът приеме, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен, ищцата е
надплатила 978,35 лв. Съгласно чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД, който е
получил нещо без основание, е длъжен да го върне. В случая ответното
дружество получило недължимо сумата от 978,35 лв. доколкото тя се явявала
дадена без правно основание по недействителен договор за кредит.
Претендира минимално адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 във
вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата по двата иска, както следва:
1. По иска с правно основание правно основание чл. 22 от ЗПК във
вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и 11 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал.1, предложение
първо от ЗЗД минималното адвокатско възнаграждение възлизало на 995,43
лв без ДДС и респективно 1 194,51 лева с ДДС.
2. По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 400 лв. без ДДС и
респективно 480 лева с ДДС.
5
Моли съда да прогласи за недействителен Договор за заем ******** №
**********/********, сключен между А. Х. В., ЕГН: **********, в
качеството и на Кредитополучател и "**********" АД, ЕИК *********, в
качеството му на Кредитодател на основание чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 и 11 от ЗПК във
връзка с чл. 26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
Моли съда да осъди "**********" АД, ЕИК ********* да заплати А.
Х. В., ЕГН: **********, сумата от 978,35 лева на основание чл. 55, ал.1,
предложение първо ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Моли съда да осъди "**********" АД, ЕИК *********, да заплати на
адвокат А. Д., член на САК, личен № **********, сторените по делото
разноски на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, както са
описани в исковата молба и съгласно приложения списък на разноските,
както и всички разноски по делото.
Моли при отхвърляне на така предявените искове изцяло или отчасти
да съобразите, че според практиката на СЕС (т. 5 от Диспозитива на
Съединени дела C-224-19 и C-259-19) не се допуска правна уредба, която
позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в
зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били
върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза
поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна
уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да
упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен
контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника. На същия са редовно връчени препис от исковата молба и
приложенията към него.
В съдебно заседание ищецът не се явява, не се явява и процесуалният
му представител. Същият депозира становище, в което поддържа исковата
молба, претендира разноски по делото на основание чл. 38 от ЗАдв.
Ответникът "**********"АД, гр. С., редовно призовани, не изпращат
представител в съдебно заседание. В писмено становище чрез пълномощника
си адв. М. оспорва иска като неоснователен и молят да бъде отхвърлен като
такъв. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност съобразно чл. 235 от ГПК, намери за
установено следното:
Видно от представените и приети по делото писмени доказателства –
6
Договор за заем ******** № ********** от ******** г., придружен с
погасителен план към него, подписан от страните на ******** г., се
установява, че между страните е сключен договор за заем ******** №
********** от ******** г., ведно с погасителен план към договора, по силата
на който на ищеца е отпусната в заем сумата от 2500,00 лева, платим на 18
месечни погасителни вноски в размер на 187,56 лева, при фиксиран лихвен
процент по заема 40,48%. Посочена е в договора и общата сума за
погасяване – 3376,08 лева, или по 187,56 лева месечно.
Заедно с договора за заем, между страните е подписан и Договор за
допълнителни услуги към заем ******** № ********** от ******** г.,
съгласно който на заемополучателя бил предоставен пакет от допълнителни
услуги "Комфорт", за който е предвидено заплащането на възнаграждение в
общ размер 3578,22 лева, което било дължимо на 18 месечни вноски от по
198,79 лева, платими на 28-то число. В тази връзка се установява, че общата
сума, която трябвало да плати ищцата всеки месец била 386,35 лв., от които:
187,56 лв. месечна вноска по основния договор и 198,79 лв. вноска по пакета
от допълнителни услуги "Комфорт". Допълнителните услуги, които били
уговорени, се изразяват в следното: (1) посещение вкъщи или на удобно
място за събиране на вноска; (2) безплатно внасяне на от името и за сметка на
клиента по банковата сметка на "**********" АД; (3) безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема; (4) разглеждане до минути; (5)
преференциално обслужване; (6) право на участие в специални промоции. В
чл. 4 от втория /допълнителен/ договор страните постигнали съгласие, че
допълнителните услуги се предоставяли като допълнение към договора за
заем ******** и след попълване и подписване на формуляр искане за
допълнителни услуги. Посочено е, че допълнителните услуги не са
задължителна предпоставка за сключване на договор за заем и/или
получаване на заем ********. В т. 4. 2 е установено, че клиентът дължи
цената за пакета от допълнителни услуги, посочени в т. 3 от договора,
платима на равни месечни вноски. В т. 4. 7 от договора, страните постигнали
съгласие, че договорът се прекратява с изтичане на срока и плащане на всички
дължими суми по него, както и с прекратяването на договора за заем
********. В т. 4. 9 е установено, че ако клиентът не се е бил възползвал от
възможността, която допълнителната услуга "Връщане в 30-дневен срок" му
предоставяла, клиентът нямал право да иска обратно цената на услугата; в
такъв случай след изтичане на тридесетдневния срок, в който клиентът не бил
погасил предсрочно кредита си, той започвал да дължи и цената за услугата
"Комфорт".
По делото не се спори, че кредитът е усвоен, като ищецът е получил
сумата от 2500,00 лева в брой, на касите на „Изи пей“.
В определението си за насрочване съдът е задължил ответника на осн.
чл. 190 от ГПК в срок до откритото съдебно заседание, да представи в цялост
кредитното досие по сключен Договор за заем ******** №
**********/******** г. Също така е задължил ответника на основание чл.
7
190 от ГПК да представи в срок до откритото съдебно заседание по делото
справки за: заплатените суми от кредитополучателя по Договор за заем
******** № **********/********; справка за всички дължими от ищцата
суми на ответното Дружество (такси, разноски, такса-гарант, застраховки,
такса - банкови гаранции и всички други неограничено); справка за сумата,
която следва да бъде погасена по Договор за заем ******** № ********** /
******** като остатък.
В указания срок ответникът не е изпълнил указанията на съда, предвид
което съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 161 ГПК и е приел за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства.
От представените по делото писмени доказателства се установява
следното:
"**********" АД представлява финансова институция по смисъла на чл.
3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са
набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор
по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК.
Предмет на делото е установителен иск за нищожност на договор за
допълнителни услуги към договор за кредит поради заобикаляне на закона
чл. 19, ал. 2 ЗПК, противоречащ на чл. 11, т. 10 ЗПК и противоречие с
добрите нрави както и осъдителна претенция за връщане на платената без
основание цена по договора за допълнителни услуги в размер на 978,35 лева,
по която следва да бъде установено от ищеца, че посочената сума е излязла от
патримониума на ищеца, постъпила е у ответника, като това разместване е без
правно основание.
По делото се установено, че между ищеца като заемополучател и
"**********" АД като заемодател е бил сключен Договор за заем ******** №
**********/********г., като по силата на възникналото заемно
правоотношение ищецът е получил сумата в размер на 2500,00 лева и се е
задължил да я върне, заедно с договорна лихва. Общата сума за погасяване по
договора за заем е 3376,08 лева, представляваща сбор от главницата в размер
на 2500,00 лв. и 876,08 лв. за възнаградителна лихва на осемнадесет равни
месечни вноски.
Заедно с договора за заем между страните е сключен и Договор за
допълнителни услуги към Договор за заем ******** №
**********/********г., предвиждащ предоставянето на пакет от
допълнителни услуги "Комфорт" на заема, за които е предвидено заплащането
на възнаграждение, дължимо на 18 месечни вноски от по 198,79лева.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер
на клаузите в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното
приложение съдът следи служебно/ така ТР № 1/2013г. ОСГТК, ВКС/. В този
8
смисъл е и разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ГПК съобразно която за наличието
на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребители, съдът следи и
служебно. Настоящият съдебен състав намира, че действително процесният
договор за допълнителни услуги към договор за кредит се явява нищожен
поради противоречие.
със законна, поради следното:
Установи се от материалите по делото, че ищецът е заплатил на
ответното дружество по процесния договор сума в размер 3478,35 лв., което
обстоятелство не се оспорва от ответника. Предвид процесуалното
подведените на ответника, съставът не е счел за необходимо да назначи
съдебносчетоводна експертиза.
Следва да се посочи, че договорът за допълнителни услуги не
съществува самостоятелно, отделно от договора за заем. В съдържанието на
договора – т. 4. 1, изрично е описано, че допълнителните услуги се
предоставят като допълнение към договора за заем ******** и след
попълване и подписване на формуляр "Искане за допълнителни услуги", при
това този договор не съществува самостоятелно.
За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на
разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1,
т. 7 -9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи
договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и
да е от тях прави договора недействителен съгласно императивната норма на
чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
В процесния случай в сключения между страните договор не е посочен
ГПР, т.е. липсва в неговото съдържание.
С оглед гореизложеното съдът намира, че договорът за заем между
страните се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и следва да бъде обявен за такъв. Поради това съгласно разпоредбата на
9
чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
Недействителността на договора за заем влече след себе си и
нищожност на договора за допълнителни услуги, доколкото съгласно
изричната уговорка на страните, съдържаща се в чл. 4. 1. от договора,
допълнителните услуги се предоставят единствено като допълнение към
подписан договор за заем ********, т. е. договорът за допълнителни услуги
има акцесорен, спомагателен характер спрямо договора за заем ******** и не
може да съществува самостоятелно.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че уговорките в
процесния договор за допълнителни услуги са нищожни и поради
противоречие с императивни законови разпоредби и неравноправност по
смисъла на чл. 143 ЗЗП.
В настоящия случай чистата стойност на кредита е в размер на 2500,00
лв., като по делото се установи, че ищецът е заплатил на ответника обща сума
в размер на 3478,35 лв. Следователно частта от тази сума над размера на
2500,00 лв., а именно сумата 978,35 лв. е заплатена при начална липса на
основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, поради недействителността на
договор за заем ******** № **********/********г. и Договора за
допълнителни услуги към заем ******** № **********/********г. и следва
да бъде върната на ищеца, като недължимо платена. С оглед на което,
предявеният иск за плащане на сумата от 978,35 лева е основателен и доказан
и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход от спора и съобразно чл. 78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени направените от ищцата разноски за
дължимата по делото държавна такса по предявения иск в размер на 340,00
лева.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
адв. А. З. – процесуален представител на ищеца, адвокатското
възнаграждение да бъде определено при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие, не е
било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на материално
затруднено лице, поради което адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение.
Съгласно съдебната практиката, съдът следва да съобрази сложността
на действително извършеното от упълномощения адвокат по делото, като в
тази връзка може да намали адвокатското възнаграждение под минималния
размер предвиден в НМРАВ.
По иска с правно основание чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК,
10
вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД съдът определя адвокатско възнаграждение в
размер на
В случая определеното възнаграждение за предявения иск за
нищожност на потребителския договор следва да се определи с оглед на
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, която предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие при дела с интерес от 1000.00 лева до
10000.00 лева, минималното адвокатско възнаграждение е 400.00 лева плюс
10% за горницата над 1000.00 лева. В случая минималното адвокатско
възнаграждение по този иск ще е в размер на 994,43 лева, респ. 1194,51 лв. с
ДДС. Настоящият съдебен състав счита, че така определеното
възнаграждение не е прекомерно, тъй като в случая е осъществена реална
адвокатска защита - подаване на искова молба и представителство в
производството чрез подаване на писмено становище.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, ЗЗД, минималното
адвокатско възнаграждение възлиза на 400,00 лева без ДДС или 480,00 лева с
ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителен Договора за заем ******** №
**********/********г. и Договора за допълнителни услуги към заем
******** № **********/********г., сключен между А. Х. В., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: град К., ул. „**********“ ** и
"**********" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., п.к. ****, р-н *********, бул./ул. бул. *********** № *****,
представлявано от В.М.В. и Г.А.А., на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.
10 и т. 11 ЗПК.
ОСЪЖДА "**********" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., п.к. ****, р-н *********, бул./ул. бул. *********** №
*****, представлявано от В.М.В. и Г.А.А., да заплати на А. Х. В., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: град К., ул. „**********“ **,
сумата 978,35 лева /деветстотин седемдесет и осем лева и 35 ст./,
представляваща сбор от недължимо заплатени без основание суми по
Договора за заем ******** № **********/********г. и по Договора за
допълнителни услуги към заем ******** № **********/********г., както и
340,00 лева /триста и четиридесет лева/ направени по делото разноски за
държавна такса.
ОСЪЖДА "**********" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
11
управление: гр. С., п.к. ****, р-н *********, бул./ул. бул. *********** №
*****, представлявано от В.М.В. и Г.А.А., да заплати на основание чл. 38, ал.
1 във връзка с ал. 2, от ЗА на адв. А. Д., САК, адвокатско възнаграждение в
размер на 1674,51 лева /хиляда шестстотин седемдесет и четири лева и 51 ст./
Дължимите суми могат да се заплатят по банковата сметка на ищеца
IBAN: ************ с BIC: ******
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
12