Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.05.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- E въззивен състав, в публично съдебно
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Натали Генадиева
при участието на секретаря Виктория Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 5423 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 8.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 7379/
2018 г. на
Софийски районен съд, І ГО, 166 състав, са отхвърлени предявените от „С.В.” АД-
*** /ЕИК *******/ срещу И.П.Ц. /ЕГН **********/ установителни
искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че И.П.Ц. /ЕГН
**********/ дължи на „С.в.” АД /ЕИК *******/ сумата 615.39 лева-
неплатена цена на предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване отпадъчни води за периода 13.02.2008 г.- 14.04.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 14.07.2017
г., и сумата 516.08 лв.- обезщетение за забава за периода 15.03.2008 г.-
14.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 47777/ 2017 г. на СРС, 44 състав. На
основание чл.38, ал.2 ЗАдв ищецът „С.в.” АД е осъден да
заплати на адв. В. Т. сумата 300 лв.-
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в заповедното
производство, и на
адв.
Св. К.и адв. Н. И.- сумата 300 лв.-
адв. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в исковото производство.
Постъпила
е въззивна жалба от „С.В.” АД- *** /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта
на горепосочените суми, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна И.П.Ц. /ответник по делото/
оспорва подадената от ищеца въззивна жалба и моли да бъде постановено решение
за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното
производство.
Предявени са
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя
изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за
отхвърляне на предявените от „С.в.” АД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД като недоказани и неоснователни- чл.272 ГПК.
Основателността на
предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване
пасивната материално- правна легитимация на ответника да отговаря по същите. Поддържаният
в този смисъл във въззивната жалба на ищеца довод за наличие на облигационно
правоотношение между страните е неоснователен.
Съгласно
чл.193 от Закона за водите /ЗВ/,
обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се
уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за
питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните
територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в
редакция- попр., бр.93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г.
на ВАС на РБ- бр.41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ е указано, че
потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени
имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца/. Получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от
Наредбата.
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 5423/ 2019 г.-
СГС, ГК, ІV- Е с-в
При
съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса
доказателства се налага извод, че ответникът И.Ц. няма качеството потребител на
ВиК услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1
вр. ал.2, т.2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., тъй като не е установено по
делото, при доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца /чл.154, ал.1 ГПК/,
да е притежавал вещно право върху имота /право на собственост, право на строеж
или право на ползване/ през исковия период. Ответникът оспорва да е потребител
на ВиК- услуги в процесния имот: апартамент № 22 на ********гр. София /писмен
отговор на исковата молба по чл.131 ГПК и писмено становище от 29.06.2018 г./.
За установяване притежанието на вещно право върху имота доказателства от страна
на ищеца не са представени, въпреки дадените му в този смисъл с доклада по
чл.140 ГПК указания. Притежанието на вещно право
върху имота, респ. наличието на облигационно правоотношение, обвързващо страните,
са релевантни факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване, за който
доказателствената тежест принадлежи на ищеца, при това дължимото за тях
доказване е главно и пълно. Ищецът дължи да докаже чрез допустими от закона
доказателствени средства обосноваващите спорното материално право факти и
обстоятелства, в частност- наличието на притежавано от ответника вещно право,
обосноваващо извод за възникване на облигационно правоотношение с ищеца, като
този елемент от приложимия фактически състав не може да бъде установяван чрез предоставена
от СО справка за данъчно задълженото лице за имота през процесния период, която
няма изискуемото доказателствено значение за вещните права върху имота.
Същевременно и относно доставката на ВиК услуги в процесния имот не са
събрани други доказателства по делото, освен изслушаните съдебно- счетоводна и
съдебно- техническа експертизи /с поставени сходни задачи/, чиито експертни
заключения имат производен характер и също не изпълняват изискването на
провеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите
спорното материално право факти и обстоятелства. Липсват първични документи-
карнети, които да са подписани двустранно- от потребител и от служител на
ищеца- водо-снабдително дружество, които според нормата на чл.32, ал.4 от
Наредба № 4/ 2004 г., в случай, че съдържат подпис на потребител, респ.
волеизявление на същия, че е получил описаното количество вода през съответния
период, представляват документи, удостоверяващи по безспорен начин доставката на
питейна вода и други услуги. Аргумент в подкрепа на извода за недоказване обема
на предоставените в имота ВиК- услуги се извежда и от направените в експертното
заключение на съдебно- техническата експертиза констатации, според които за по-
голяма част от процесния период сумите са определяни на „база“, а в
преобладаващия брой случаи, когато консумацията е установена от „проверител“,
резултатът е „0“ /т.е. липсва консумация/, което също обосновава извод за
отхвърляне на исковете.
Така,
при прилагане неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест не може да се приеме, че ищецът е легитимиран като
кредитор, а ответникът- като длъжник по спорните вземания за цената на
доставени в процесния имот ВиК- услуги. Исковете на „С.в.“ АД като недоказани и
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
При
тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора обжалваното отхвърлително решение, което е правилно, следва
да бъде потвърдено.
При
този изход на спора съгласно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
въззиваемата страна, с оглед на което на основание чл.38, ал.3 ЗАдв на
процесуалния й представител, преодоставил й безплатна адвокатска помощ във
въззивното производство, следва да бъде присъдена сумата 300 лв.- адвокатско
възнаграждение, редуцирано до посочения размер по възражението на въззивника за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 8.11.2018
г., постановено по гр. дело № 7379/ 2018 г. на Софийски районен
съд, І ГО, 166 състав.
ОСЪЖДА „С.в.”
АД- *** /ЕИК *******/ да заплати на
адв. К.Б. /ЕГН **********/ сумата 300 лв.
/триста лева/- адвокатско възнаграждение за предоставена на въззиваемия И.П.Ц. /ЕГН
**********/ във въззивното производство безплатна адвокатска помощ, на
основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.