№ 864
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20211110145932 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Ищецът „.............. ЕООД, ЕИК .............. /предишно наименование „.............. ООД/
е предявил против В. И. А., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи сумите както следва: сумата от 216,02 лв.,
представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски по договор за финансов
лизинг №............ г. за периода 30.10.2018 г. - 27.02.2019 г., ведно със законна лихва от
21.04.2020 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 708,39 лв.
за периода от 30.10.2018 г. до 27.02.2019 г., неустойка за забава на плащане на
дължими лизингови вноски в размер на 3,37 лв. за периода от 30.10.2018 г. до
27.02.2019 г., неустойка за предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг
№............ г. на основание чл.15.5 от ОУ в размер на 564,72 лв., застрахователна премия
в размер на 326,23 лв. на основание чл.8.6 от ОУ, сумата от 21,56 лв., представляваща
заплатен данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ за 2019 г., въз основа на издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№15999/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В
проведеното на 26.10.2022 г. открито съдебно заседание чрез адв. К. от САК- особен
представител, заявява становище за неоснователност на исковете, при условията на
евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:
За основателност на предявените искове и при съобразяване разпоредбата на чл.
154 ГПК в тежест на ищеца по исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342
ал.2 ТЗ, вр. чл.345 ал.1 ТЗ вр. чл. 92 ал.1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да установи при
1
условията на пълно и главно доказване, че между „.............. ЕООД, в качеството на
лизингодател и ответника В. А. като лизингополучател, е сключен Договор за
финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия
актив, по силата на който лизингодателят е предоставил на лизингополучателя
твърдяната в исковата молба лизингова вещ, размерът на дължимите лизингови
вноски, ведно с възнаградителна лихва в претендирания размер; наличието на валидна
клауза за неустойка при забава при неизпълнение задълженията на лизингополучателя
за заплащане на уговорените лизингови вноски; наличието на валидна уговорка между
страните по лизинговия договор, предвиждаща дължимост на неустойка за предсрочно
прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, претендирана на основание
чл. 15.5 от Общите условия на ищцовото дружество, както и вземанията си по размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение, както и правоизключващите, правоунищожаващите,
правоотлагащите и правопогасяващите си възражения.
Не се спори и от доказателствата по делото се установява, че между страните е
сключен договор за финансов лизинг №.......... със задължително придобиване на
собствеността на лизингов актив, ведно с приложения към него-погасителен план за
лизингови вноски /л.9/, приемо-предавателен протокол /л.10/, пълномощно за
застраховане и съгласие за условията за застраховане на лизинговия актив /л. 11/ и
„Общи условия към договори за финансов лизинг, сключвани от „.............. ЕООД с
физически лица-потребители /л.13-л.25/. Представена по делото е и Тарифа към
общите условия приложими към договори за финансов лизинг, сключвани от „..............
ЕООД /л.35 и л.36 по делото/, както и Стандартен Европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити. По силата на процесния
договор за финансов лизинг №.......... ищцовото дружество в качеството на
лизингодател и ответника в качеството на лизингополучател се договарят за
лизинговане на лек автомобил .............” с индентификационен номер ...............,
регистрационен номер СВ 3656 КВ, при стойност за лизинг на актива 6 000 лева,
първоначална вноска в размер на 900,00 лева и главница 5100 лева. Срокът на
лизинговия договор е 60 месеца, с първа погасителна вноска в размер на 186,08 лв. и 59
равни погасителни вноски в размер на 188,24 лв. Договорен е размер на фиксиран
лихвен процент от 37,20 %, като възнаградителната лихва е в размер на 6192,24 лв. за
целия период на договора. Не се спори и от доказателствата по делото се установява, че
с приемо- предавателен протокол от 30.11.2017 г., видно от който процесният лек
автомобил .............” с индентификационен номер ..............., регистрационен номер СВ
3656 КВ бил предаден на ответника. Между страните не се спори и от представеното
уведомление за прекратяване на договор за финансов лизинг №.......... от 20.02.2019 г.,
подписано от ответника, че процесният договор е прекратен преди изтичането на срока
на основание чл.13.5 от ОУ, поради неизпълнение на задължението на ответника за
заплащане на лизинговите вноски. Не се спори и от представения приемо –
предавателен протокол се установява, че ответникът в качеството на лизингополучател
е върнал на ищцовото дружество в качеството му на лизингодател лекия автомобил,
предмет на договора за лизинг, на 27.02.2019 г.
Прието е заключение по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от
страните, което съдът кредитира. От същото се установява, че последното плащане по
процесния лизингов договор е извършено на 13.11.2018 г. и е в размер на 197 лв., като
е доплатено е до пълен размер задължението по фактурирана лизингова вноска №9,
обект на фактура №................... и частично е заплатено 10,30 лв. по следващата
2
фактурирана лизингова вноска №10 по погасителния план, обект на фактура №...........
г., с останал неплатен остатък 177,94 лв., непогасена лихва в размер на 137,03 лв. и
непогасена главница в размер на 40,91 лв. Последната платена изцяло фактура за
лизингова вноска според посоченото от вещото лице е фактура №26675/30.08.2018 г. и
касае плащане по 9-та вноска на приложения погасителен план. Вещото лице посочва,
че вноските за периода 30.10.2018 г. до 27.02.2019 г. са в размер на 216,02 лв.,
незаплатените задължения за възнаградителни лихви, като част от месечни анюитетни
погасителни вноски възлизат на 718,69 лв., което надхвърля исковата претенция в
размер на 708,39 лв., неустойката за забава, изчислена от експертизата, е в размер на
3,47 лв. при претендирана сума по иска-3,37 лв. Според вещото лице, ищецът е
заплатил сумата в размер на 21,56 лв., представляваща данък МПС по сметка на район
Изгрев на 05.07.2019 г. Вещото лице посочва, че ищецът е извършил плащане на сума
за застраховка застраховка „Гражданска отговорност“ на лизинговото МПС в размер
на 326,23 лв., което съвпада с претенцията по иска. Вещото лице посочва в своето
заключение, че при извършената проверка не са установени плащания от ответника на
сумите, предмет на делото.
Съгласно чл. 342, ал. 2 ТЗ, с договора за финансов лизинг лизингодателят се
задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от
лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение.
Финансовият лизинг има ефекта на усвоен кредит, чието погасяване става чрез
лизинговите вноски, общата стойност на които се изчислява така, че да покрива цената,
по която лизингодателят е придобил вещта, неговите разноски, а също така и
печалбата му. Основните задължения на лизингодателя по договора са да
предаде/осигури предаването на обекта на лизинга за ползване и да предостави
свободното му ползване в рамките на уговорения срок, а основните задължения на
лизингополучателя по време на действие на договора – да заплаща наемната цена
/лизинговите вноски/, да пази вещта, да заплаща разходите, свързани с ползването и
поддържането й и да я върне /ако не я изкупи/– чл. 345 ТЗ.
Между страните не се спори и от представените по делото доказателства се
установява, че лизингодателят е изпълнил задължението си да придобие лизинговата
вещ, която е предоставил на лизингополучателя, и същата е приета без забележки,
поради което и съдът намира, че падежиралите и непогасени лизингови вноски и
другите възложени на лизингополучателя с договора и ОУ разходи са дължими по
основание. Същите съдът намира за дължими до датата на действие на договора, който
в случая намира за прекратен едностранно от страна на лизингодателя с изземването
на вещта.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Процесният договор е именно такъв.
Съгласно посоченото в решение № 24/09.02.2016 г. на ВКС по гр. дело № 2419/2015 г.,
III г. о., което настоящият състав споделя, значителна и явна нееквивалентност на
насрещните престации, която води до нищожност поради протИ.речие с добрите
нрави, е налице, когато насрещната престация е практически нулева. Разяснено е, че
когато престацията не е толкова незначителна, съдът може само да извършва преценка
дали не е налице сделка при явно неизгодни условия, сключена поради крайна нужда
/унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД/, ако такъв иск е предявен, като известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага
преценката за равностойността на престациите да се извършва от страните с оглед
техния интерес. И изхождайки от естеството на задължението за заплащане на
3
лизингови вноски като парично такова, формирано от сбора на сторените от
лизингодателя инвестиционни разходи и цената на ползване на обектите,
съотношението на техния размер и размерът на договорената възнаградителна лихва,
настоящият състав намира, че договореният между страните размер не е неморален и
не обуславя до нищожност на сделката поради накърняване на добрите нрави. Съдът
намира, че договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за
това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за да се
избегне неоснователното обогатяване на финансови институции чрез определяне на
висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се
включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на
последния. В тази връзка, преценката следва да се прави на плоскостта дали сборът на
договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава фиксирания от
законодателя максимален размер на ГПР. В случая, определеният в договора размер на
ГПР от 45.80 % не надвишава пет пъти размера на законната лихва /50%/, а
договореният лихвен процент е 37,20 %, поради което и съдът приема, че цената на
кредитирането не е свръхпрекомерна. Налага се извод, че клаузата за договорна лихва
е действителна, поради което ответникът дължи и заплащане на възнаградителна
лихва.
При формиран положителен извод за неизправност на ответника относно
заплащане на лизинговите вноски и предвид уговорената в ОУ санкционна клауза с
характера на неустойка по смисъла на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, се формира извод и за
дължимост по основание на претендираните неустойки за забавените плащания на
лизинговите вноски до датата на прекратяване на договора. По дефиниция на закона
неустойката обезпечава изпълнението на едно задължение и определя размера на
вредите, които без да доказва, кредиторът може да претендира при неизпълнението му.
За да бъде присъдена неустойка, е необходимо същата да е уговорена между страните
или да е установена от закон или друг нормативен акт, кредиторът да е изпълнил
задължението си или да е бил готов да го изпълни, длъжникът виновно да не е
изпълнил договорното си задължение или да го е изпълнила лошо или със забава.
Съгласно т. 15. 5 от ОУ, при прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, последният дължи неустойка в размер на три лизингови вноски –
същата се изчислява въз основа на последните три падежирали лизингови вноски преди
прекратяването. Съобразно заключението на вещото лице, последните три вноски с
настъпил падеж към датата на прекратяването са на обща стойност от 564,72 лева. В
случая е налице разваляне на договора по вина на длъжника. Налице е уговорка в
Общите условия на лизингодателя за заплащане на неустойка поради разваляне на
договора в т. 15. 5, т. е. компенсаторна неустойка /вместо оставащото изпълнение/.
Налице са материалните предпоставки за присъждане на неустойка в размер на три
лизингови падежирали вноски – разваляне на договора и изрична договорна клауза,
която предвижда обезщетение на лизингодателя на това основание. Установената в
нормата на чл. 9 от ЗЗД свобода на договаряне и отсъствието на императивни законови
правила, регулиращи начините на определяне неустойката и нейните граници, както и
въведения в гражданските и търговски правоотношения принцип за справедлИ.ст,
позволява да се приеме, че съответствието на уговорена неустойка с установените в
обществото предели на нравствена допустимост се преценява във всеки конкретен
случай към датата на сключване на договора. Разпоредбата на чл. 26, пр. трето ЗЗД
намира приложение и при търговските сделки. В цитираната норма не е дефинирано
понятието "добри нрави", но тъй като законодателят е придал правно значение на
4
нарушаването им, приравнявайки го по последици с нарушение на закона, вложеният в
това понятие смисъл следва да се тълкува. Касае се за правила и норми, които
защитават принципи, права и ценности, общи за всички правни субекти и тяхното
зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само на някоя от
договарящите страни. В случая размерът на неустойката е ограничен до три лизингови
вноски с настъпил падеж. От заключението на вещото лице се установява, че сборът от
три падежирали главници възлиза на 564,72 лева. Съдът счита, че уговорката не
разкрива белези на неравноправност, поради което претенцията на ищеца, основана на
действителна клауза, е основателна. Доколкото в действащото законодателство липсва
легална законова дефиниция на понятието "прекомерно голяма неустойка", то
критерий за това е процентното съотношение между абсолютния размер на
договорената между страните неустойка и общата цена на договора. При съотнасяне на
размера на уговорената неустойка с общата стойност по договора, съдът намира, че
неустойката не се явява прекомерна.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че
ищецът е заплатил за лизинговия автомобил данъчни задължения по ЗМДТ за 2019 г. в
размер на 21,56 лева, като няма данни за заплащането й от ответника. С оглед на това
следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 21,56 лева
заплатен данък по чл. 52 и сл. ЗМДТ за 2019 г. на основание чл. 8.6 от приложимите
общи условия във вр. с чл. 345 ал. 2 ТЗ. Съгласно клаузата на чл. 8.6, вр. с чл. 8.7.5 от
Общите условия към договора за лизинг лизингополучателят дължи и
възстановяването на направените от лизингодателя разходи за заплащане на
застрахователна премия по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите". И тук няма пречка с оглед принципа на свобода на договарянето
лизингополучателят да поеме задължение да възстанови заплатената от лизингодателя
сума. Доколкото заплатената застрахователна премия представлява разноски по
поддържане на вещта, същата е дължима от лизингополучателя и на основание чл. 345,
ал. 2 ТЗ. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото е видно, че
ищецът е заплатил застрахователни премии в размер на 326,23 лв. С оглед на това
следва да се приеме, че ответникът дължи на ищеца присъдената в заповедното
производство сума 326,23 лева заплатени от лизингодателя застрахователни премии на
основание чл. 8. 6 от приложимите общи условия във вр. чл. 345 ал. 2 ТЗ.
Заявеното едва в хода на устните състезания възражение от особения
представител на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията, предмет на иска, се явява преклудирано по см. на чл.133 ГПК, поради
което и съдът не дължи произнасяне по същото.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК на ищеца се
следват разноски съобразно уважената част от иска в размер на общо 1263,19 лв. –
заплатена държавна такса, депозит за ССчЕ, депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
На ищеца /заявител в заповедното производство/ се следват разноски в размер на
5
86,81 лв. за платена държавна такса и юрисконсулстко възнаграждение в минимален
размер съобразно уважената част от исковете.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. И. А., ЕГН **********, че
дължи на „.............. ЕООД, ЕИК .............. /предишно наименование „.............. ООД/, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 216,02 лева, представляваща падежирали и непогасени
лизингови вноски по договор за финансов лизинг №............ г. за периода 30.10.2018 г. -
27.02.2019 г., ведно със законна лихва от 21.04.2020 г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 708,39 лева за периода от 30.10.2018 г. до
27.02.2019 г., неустойка за забава на плащане на дължими лизингови вноски в размер
на 3,37 лева за периода от 30.10.2018 г. до 27.02.2019 г., неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за финансов лизинг №............ г. на основание чл.15.5 от ОУ в
размер на 564,72 лева, застрахователна премия в размер на 326,23 лева на основание
чл.8.6 ОУ, сумата от 21,56 лева, представляваща заплатен данък МПС по чл. 52 и сл.
от ЗМДТ за 2019 г., въз основа на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
гр.д.№15999/2020 г. по описа на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК В. И. А., ЕГН ********** да
заплати на „.............. ЕООД, ЕИК .............. /предишно наименование „.............. ООД/
сумата от общо 1350 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6