Номер 16311.08.2020 г.Град
Окръжен съд – Разград
На 11.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Теодора М. Нейчева
Членове:Анелия М. Йорданова
Валентина П. Димитрова
като разгледа докладваното от Теодора М. Нейчева Въззивно частно наказателно дело №
20203300600261 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3, вр. с чл.248, ал.1, т.3 от
НПК.
Образувано е по частна жалба на адвокат Петя Занкова, защитник на М. В. Й. , подсъдим
по НОХД № 251/2020г. по описа на РС - Разград, срещу определение от 09.07.2020 г. от
разпоредително заседание по посоченото наказателно дело по описа на посочения съд, с
което е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимия за връщане на делото на
РРП, за отстраняване на процесуални нарушения.
Предявява се искане да бъде отменено обжалваното определение на Районен съд-Разград,
като вместо него да бъде постановено ново, с което НОХД № 251/2020г по описа на РзРС да
бъде прекратено, материалите да бъдат върнати на РП-Разград, с указание за отстраняване
на неясноти и непълноти в обвинителния акт, касаещи отразяване на конкретните действия
и механизма на престъпното деяние, в което е обвинен М.Й., както и факти, доказващи
преимуществено населеното място, в което са извършени действия по своене на чуждата
вещ - възникване и довършване. В този аспект се твърди, че приетите от районния съд
основания за отхвърляне на направените искания за допуснати процесуални нарушения,
довели до ограничаване правата на подсъдимия М. В. Й. , а именно – да научи в какво
престъпление е привлечен в това му качество, са неправилни. Излагат се съображения, че в
конкретния случай обстоятелствената част на обвинителния акт от обективна страна не
съдържа и не е отразен в него начина, по който е извършено присвояването на чуждото
имущество, не ставало ясно, какъв е механизма и начина на действие на обвиненото лице.
Липсвали данни дали разпоредителните действия се изразяват в продажба, замяна,
унищожаване, залавяне или отказ да се върне вещта. В тази връзка при липсата на тези
данни, не можело да бъде установено категорично дали местната подсъдност е спазена.
Твърди се също, че липсващия механизъм на извършване на деянието води до неяснота и
на твърдяното лично участие на обвиняемия. Ето защо с оглед посочените доводи, счита, че
1
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което води до ограничаване
правото на защита на обвиняемия, тъй като той не е наясно в какво е обвинен, какво
действие е извършил той, щото то да бъде относимо към повдигнатото обвинение.
Липсвали каквито и да било данни в тази насока.
Въззивната инстанция в рамките на своите правомощия по чл.345, ал.1 от НПК, като взе
предвид доводите, изложени в частната жалба, прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, и за да се произнесе съобрази следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК,
поради което е допустима, като разгледана по същество, настоящия съд я намира за
неоснователна, поради следните съображения:
Производството по НОХД № 251/2020 г. по описа на Районен съд-Разград е образувано
по внесен обвинителен акт срещу М. В. Й. за извършено престъпление по чл.206, ал.1, във
вр. с чл.26, ал.1 НК.
Първоинстанционният съд е насрочил делото в разпоредително заседание на 09.07.2020г.
за обсъждане на посочените в чл. 248, ал.1, т.1 до т.8 въпроси с участието на всички страни
и се произнесъл с определение, с което на основание чл. 248, ал.1, т.3 от НПК е приел, че не
е допуснато в хода на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на обвиняемия.
Следва да бъде посочено, че инстанционният контрол, който се упражнява в рамките на
процедурата по чл. 249, ал.3 от НПК, касае единствено произнасянето на първия съд с
определение от разпоредително заседание относно предпоставките на чл. 248, ал.1, т.3 и 6 от
НПК, както и отказът на съда по чл. 248, ал.2 НПК да допусне частен обвинител. Предметът
на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до наличието, съответно-
липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели
до ограничаване правата на обвиняемия /пострадалия или неговите наследници/, като
същите изрично са посочени от законодателя в чл. 249, ал.4 от НПК.
В контекста на изложението, сред така изброените в тази разпоредба основания,
настоящият въззивен съдебен състав намира, че липсват релевираните във въззивната жалба
доводи досежно необоснованост на обвинителния акт, а именно, че в конкретния случай в
обстоятелствената част на обвинителния акт не са посочени всички релевантни за
съставомерността/от обективна и субективна страна/ на деянието по чл.206, ал.1, във вр. с
чл.26, ал.1 НК, факти и обстоятелства, тоест, че обстоятелствената част на обвинителния акт
от обективна страна не съдържала и не е отразен начина, по който е извършено
присвояването на чуждото имущество, не ставало ясно, какъв е механизма и начина на
действие на обвиненото лице.Липсвали данни дали разпоредителните действия се изразяват
в продажба, замяна, унищожаване, залавяне или отказ да се върне вещта, което
предпоставяло ограничаване правото на защита на обвиняемия, тъй като той не бил наясно в
2
какво е обвинен, какво действие е извършил той, щото то да бъде относимо към
повдигнатото обвинение. Ето защо, релевираните в този смисъл доводи са неоснователни,
дотолкова, доколкото обвинителният акт е изготвен съобразно законовите изисквания и
посоченото в Тълкувателно решение № 2/2002 г. ОСНК на ВКС, относно наличните
реквизити на обвинителния акт от гледна точка на преценката за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила.
В контекста на изложението, настоящият въззивен съдебен състав намира, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт са посочени всички факти, обуславящи
обективните и субективни признаци на деянието обсебване по смисъла на чл.206, ал.1, във
вр. с чл.26, ал.1 НК, както и участието на подсъдимия в същото, поради което се явяват и
неоснователни изложените в жалбата твърдения в този аспект. Опора за този си извод
настоящият съдебен състав намира в съдържанието на обстоятелствената част на
обвинителния акт, в която са посочени всички обективни признаци, характеризиращи
деянието обсебване /посочени по - горе/, за което подсъдимия е обвинен, а именно: време,
място, начин на извършване, индивидуализация на обекта на престъпление, отразени са
обстоятелства за механизма, по който е осъществено изпълнителното деяние на вмененото
престъпление, пострадалите лица, субективните измерения в съзнанието на автора,
доказателствата подкрепящи описаната фактическа обстановка, приложимия материален
закон.
Ето защо с оглед изложените съображения, настоящият въззивен съдебен състав намира за
правилен извода на първоинстанционния съд досежно липсата на допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила по чл. 249, ал.4 от НПК, довело до
нарушаване на правата на подсъдимия М. В. Й. .
Проверяваното определение, постановено в разпоредително заседание по
първоинстанционното производство, е законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.345, вр. чл. 341, ал.2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК,
Окръжен съд – Разград
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.07.2020г. от разпоредително заседание по НОХД №
251/2020г. по описа на Районен съд - Разград, с което е оставено без уважение искането на
защитата на подсъдимия за връщане на делото на РП – Разград, за отстраняване на
процесуални нарушения.
3
Определението е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4