Р Е Ш Е Н И Е
№135
гр.
Русе, 02.02.2016 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3835 по описа за 2015 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск по
чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.2 от ЗУЕС и чл. 46, ал.2 от ЗС.
Постъпила е искова
молба от Етажната собственост на бл.”Мара Манева” гр. Русе, вх.Д срещу К.П.К.,
в която се твърди, че ответникът живее в посочения вход „Д” на бл.”Мара Манева”
и е собственик на ½ ид. части от апартамент *** на ***. Твърди се, че с
влязло в сила решение на РРС, той бил осъден да заплати на етажната собственост
сумата от 270лв. – дължими месечни вноски по 5лв. на обитател за разходи за
поддържане на общи части и консумативи за периода м. юни 2009г. до м. август
2011г. Ответникът не изпълнил задължението си по съдебното решение, продължавал
да ползва апартамента и да не заплаща дължимите от него суми за поддръжката на
общите части на сградата, които за периода м. август 2011г. до м.октомври
2014г. възлизали на 401,50лв. С действията и поведението си, ответникът не
изпълнявал задълженията си като етажен собственик съгласно ЗУЕС и правилника за
вътрешния ред на етажната собственост. На основание чл.45 ал.2 от ЗС, от управителя
на етажната собственост до ответника било отправено писмено предупреждение, за
това, че ако в срок от 15 дни не прекрати нарушението и не уреди финансовите си
задължения към етажната собственост, ще бъде взето решение за принудителното му
извеждане от имота. Това предупреждение му било връчено чрез писмо с обратна
разписка на 03.12.2014г., но ответникът не преустановил нарушението. По тези
съображения, на общо събрание на етажната собственост по протокол от 01.02.2015
г. било взето решение за изваждането му за срок от една година. Въз основа на
това влязло в сила решение била издадена заповед за изпълнение на основание
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.2066/2015 г. на РРС. В срока за възражение срещу
заповедта, такова било постъпило от ответника, поради което ищецът в настоящото
производство моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответника К.П.К., че са налице предпоставките за
изваждането му от собствения му апартамент в гр.Русе, ул.”******” 1, вх.*, ет.*, ап.**, съгласно решение от 01.02.2015
г. ОС на етажната собственост на вх.Д в бл.”Мара Манева” в гр.Русе,
представлявано от управителя Георги Николов Киров, въз основа на което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2066/2015 година.
В срока за отговор
по чл.131 от ГПК, ответникът изразява становище за недопустимост на иска.
Оспорва същият като твърди, че никога и по никакъв повод не е отказвал да
извърши плащания на етажната собственост, удостоверени със съответните първични
и счетоводни документи. Всички претендирани от него суми по отделните фондове щял
да плати само когато му бъде предоставена вярна първична и периодична
счетоводна отчетност на етажната собственост.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
По делото няма
спор, че ответникът притежава и обитава апартамент в етажната собственост на вх.Д
в бл.”Мара Манева” в гр.Русе. На 03.12.2014г. той е получил писмено
предупреждение от управителя на етажната собственост, че ако в срок от
петнадесет дни не уреди финансовите си задължения към етажната собственост и не
преустанови нарушението, Общото събрание на същата съгласно чл. 45 от ЗУЕС може
да вземе решение за принудителното му извеждане от имота.
На 23.01.2015г.,
чрез залепване на покана на таблото за обяви е свикано общо събрание на
етажната собственост на вх.Д в бл.”Мара Манева”, с посочен дневен ред,
включваща в т.1 „вземане на решение за изваждане на етажен собственик по реда и
условията на чл. 45 от ЗС, поради системно нарушение на правилника на етажната
собственост”.
На 01.02.2015г. е
проведено общо събрание на етажната собственост и с кворум 91.373% от ид. части
на сградата е взето решение за изваждане на ответника К.П.К. заедно с
приятелката му от имота намиращ се в бл. „*** ***”, вх.*, ет.* за срок от една година, поради
системно нарушение на Правилника на етажната собственост. На 07.02.2015г. е
съставен протокол за обявяване на съобщение, че протоколът от общото събрание е
изготвен.
Със заявление от
12.02.2015г., ответникът е поискал от управителя на етажната собственост да му
бъдат предоставени документи, включително и протокола от общото събрание от
01.02.2015г. и приетите с него решения. Поисканите документи са му били
предоставени на 23.02.2015г. съобразно представената по делото и неоспорена от
ответника обратна разписка за доставена куриерска пратка.
По депозирано заявление
от ищеца в настоящото производство и приложени към него посочените по-горе
документи, включително и предупреждението по чл. 45, ал.2 от ЗС, е образувано
ч.гр.д.№2066/2015г. по описа на РРС и е издадена заповед №1605/19.05.2015г. по
чл. 410 от ГПК, за изваждане на основание чл. 38, ал.3 от ЗУЕС вр. чл. 45, ал.1
б. „б” от ЗС на ответника К.П.К. от обитавания от него апартамент *** на адрес
гр. Русе, ул. „******” №1, бл. „******”, вх.* ет.*, ап.** за срок от една година съгласно
решение от 01.02.2015г. на Общото събрание на Етажната собственост на бл. „Мара
Манева”, вх.Д, „считано от дата на връчване на заповедта за изпълнение”. В
срока и по реда на чл. 414 от ГПК, ответникът е възразил срещу издадената
заповед за изпълнение, което възражение е мотивирал с обстоятелството, че не е
в неизпълнение на решението на ОС от 01.02.2015г., не дължи плащане на
претендирани от него суми, както и, че етажната собственост не се управлява
съгласно изискванията на ЗУЕС и препоръките на кмета и общинската администрация
на Община Русе.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване правото на ищеца по чл. 38, ал.3 от ЗУЕС вр. чл. 45, ал.1 б. „б”
от ЗС за което в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е предявен в срока по чл. 415 от ГПК и след депозирано по реда на чл. 414
от ГПК възражение от задълженото лице, поради което се явява процесуално
допустим. Останалите възражения за допустимостта на иска, настоящият съдебен
състав е разгледал в свое определение от 18.09.2015г. При съобразяване на
задължителните указания на въззивната инстанция съдържащи се в определение №****/20.11.2015г. по в.ч.гр.д.№***/2015г. на РОС, предявеният в настоящото производство установителен иск
следва да се разгледа по същество.
Разпоредбата на чл.
45, ал.1 от ЗС изрично предвижда възможност собственик на етаж или част от
етаж, да се изважда от сградата по решение на общото събрание /ОС/ на етажната
собственост /ЕС/ за срок до три години. Една от възможните хипотези е при
системно нарушаване на правилника за вътрешния ред в сградата и именно на нея
се е позовало ОС на ищцовата ЕС, при вземане на решението си от 01.02.2015г. за
изваждане на ответника за срок от една година. Направените по делото възражения
от ответника срещу предявеният иск по съществото си касаят наличието на
предпоставки за вземането на такова решение, неговата законосъобразност и правилност,
а не касаят неговата валидност и допустимост.
Протоколът, в който е материализирано решението на ОС от
01.02.2015г. не е бил оспорен по реда на чл. 16, ал.9
от ЗУЕС. За ответника е била налице и възможност да оспори това
решението на ОС, ако го счита за незаконосъобразно да поиска отмяна му по реда
и в срока по чл. 40, ал.2 от ЗУЕС. Същото е можел да направи и по отношение на
други решения на ОС, въз основа на които е задължен да заплаща определени суми
за поддръжката на ЕС. Това не е сторено от него, а в настоящото производство, тази
възможност е преклудирана. Не се спори по делото, а и се установява от
представените писмени доказателства, че ответникът е уведомен за взетото
решение на ОС от 01.02.2015г. и то не е оспорено в предвидения от закона 14 дневен
срок от получаване на съобщението по чл. 16, ал.7 от ЗУЕС. Към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№2066/2015г. на РРС, процесното
решение на ОС е било влязло в сила и въз основа на него и предупреждението по
чл. 45, ал.2 от ЗУЕС, за ищеца е възникнало правото да получи изпълнителен лист
за изваждането на ответника от имота му, независимо от законосъобразността на
решението.
По изложените
съображения, в настоящото производство, в правомощията на съда е единствено да
провери налице ли е валидно, допустимо и неподлежащо на отмяна решение на ОС на
ЕС /влязло в сила/, както и връчено ли е предупреждение до ответника по чл. 45,
ал.2 от ЗС, които обстоятелства са и предпоставка за уважаване на предявения
иск по чл. 422, ал.1 от ГПК вр. 38, ал.3 от ЗУЕС, вр. чл. 45, ал.1 б. „б” от ЗС
От представените писмени доказателства тези обстоятелства безспорно се
установяват, налице е свикано в предвидения от закона ред и срок ОС на ЕС,
прието е процесното решение с мнозинството по чл. 17, ал.2 т.2 от ЗУЕС,
изготвеният протокол и взетото решение са връчени на ответника и той не ги е оспорил
в предвидения от закона ред и преклузивен срок. Преди вземане на решението по
чл. 45 от ЗС, ответникът е бил предупреден за него и му е дадена възможност да
преустанови неизпълнението на Правилника за вътрешния ред на ЕС.
По изложените
съображения предявеният иск по чл. 422, ал.1 от ГПК следва да бъде уважен, без
да бъдат обсъждани множеството представени от ответника писмени доказателства
/в по-голямата част и неприети по делото/ и негови възражения, като неотносими
към правния спор. Извън правомощията на съда издал заповедта по чл. 410 от ГПК
е посочване на началото на едногодишния срок, за който следва да бъде изваден
ответникът от имота. С такова искане не е бил и сезиран. Единствено в
правомощията на ОС на ЕС е да определи срок в рамките на максимално предвидения
от закона /три години/, в който собственик на самостоятелен обект в ЕС може да
бъде изваден от имота си. Законът не определя началния момент на този срок,
поради което той би могъл да започне да тече единствено от момента, в който
започне да се изпълнява решението на ОС или деня от който се извади ответника
от имота му. При липса на доброволно изпълнение на решението по чл. 45 от ЗС,
единствената възможност то да бъде изпълнено е съдебната намеса и издаването на
изпълнителен лист в полза на ЕС, поради която началото на срока за изваждане не
би могъл да предшества изпълнителния лист.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати
направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на 25лв. за
настоящото производство и 25лв. за заповедното.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че е налице основанието по чл. 38, ал.3 от ЗУЕС
вр. чл. 45, ал.1 б. „б” от ЗС ответникът К.П.К.
с ЕГН********** да бъде изваден от обитавания от него апартамент *** на адрес
гр. Русе, ул. „*****” №*, бл. „******”, вх.*, ет.*, ап.** за срок от една година съгласно решение от 01.02.2015г. на Общото събрание
на Етажната собственост на бл. „Мара
Манева”, вх.Д, гр. Русе, ул. „Плевен” №1, за което обстоятелство е издадена
заповед №1605/19.05.2015г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№2066/2015г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА К.П.К. с ЕГН**********
да заплати на Етажната собственост на бл. „Мара Манева”, вх.Д, гр. Русе, ул.
„Плевен” №1, представлявана от управителя Георги Николов Киров сумата от 25лв. разноски за
настоящото производство и сумата от 25лв. разноски по ч.гр.д. №2066/2015г. по
описа на РРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: