№ 228
гр. П., 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500184 по описа за 2022 година
С решение №88 от 24.01.2022 г. по гр.д. №5812/2021 г. П.ски Районен
съд е:
ОТХВЪРЛИЛ предявения от Д. Н. П. и М. П. П. срещу Б. К. Ц. иск с
посочено правно основание чл. 310, ал. 1, т. 2 от ГПК като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАЛ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1 от ЗС, че Б. К. Ц. е придобил по давностно владение маза № 24, находяща
се в жилищна сграда – бл.***, ж.к. „***“, гр. П..
ОСЪДИЛ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. Н. П. и М. П. П. ДА
ЗАПЛАТЯТ на Б. К. Ц. направените разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Недоволни от решението са останали Д. Н. П. и М. П. П. и са подали
въззивна жалба срещу него, в която молят да бъде отменено като неправилно
в частта му, с която е отхвърлен предявения от тях иск, а в частта му, с която
е уважен непредявен от Б. К. Ц. иск, да бъде обезсилено като недопустимо.
Според въззивниците, П.ски Районен съд е „игнорирал“ официални
документи за собствеността върху избеното помещение като „акцесорна“ вещ
и неправилно е допуснал опровергаване на съдържанието им чрез
1
свидетелски показания.
Въззивниците претендират направените в двете инстанции разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на Б. К. Ц. и на 04.03.2022 г. е
подаден отговор, в който се моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Въззиваемият счита, че е придобил по давност помещението, което
владее от 43 години. Намира за недоказано, че това именно помещение е
претендираната от въззивниците маза №***.
Въззиваемият също претендира направените разноски.
С определение №443 от 24.03.2022 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането ѝ.
В о.с.з. на 12.05.2022 г. процесуалният представител на въззивниците
пледира за уважаване на жалбата. Твърди, че доверителите му не са ползвали
друго избено помещение и не са се съгласявали прилежащото към
апартамента им избено помещение да бъде ползвано от Б. К. Ц.. Твърди, че
той самоволно се е настанил в него, защото нямало друго свободно. Адв. К.
моли да бъде съобразена константната практика на ВКС по приложението на
чл.79 от ЗС.
Процесуалният представител на въззиваемия е депозирал писмено
становище, според което П.ски Районен съд е постановил правилно решение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба Д. Н. П. и М. П. П. твърдят, че са собственици на
апартамент №*** и маза №*** в сграда-етажна собственост, находяща се в
гр. П., ж.к. „***“, бл.***. Легитимират се като такива с договор от 18.07.1990
г. за продажба на държавен недвижим имот от ВЖФ по реда на НДИ.
Представят и у-ние от 25.08.2021 г. за данъчна оценка на апартамента и
мазата.
Ищците твърдят, че Б. К. Ц. без основание е заел и ползва маза №***,
като отказва да я опразни и след нарочна покана.
Ищците молят съда по реда на Бързото производство по ГПК да
задължи ответника да опразни чуждата маза №***, заета от него за
послужване.
В отговора си Б. К. Ц. твърди, че със заповед бил настанен в апартамент
№*** в същата сграда-етажна собственост. Когато през септември 1978 г.
трябвало да се заемат жилищата в сградата, той отсъствал. Когато се завърнал
от служебна командировка през октомври 1978 г., единствената свободна
маза била тази с №*** и той я заел. С договор от 21.08.1990 г. за продажба на
държавен недвижим имот от ВЖФ по реда на НДИ Б. К. Ц. и Ж.Т. Ц.А
станали собственици на ап.№*** и маза №***, която обаче към момента се
ползвала от друг собственик на жилище в сградата.
Ответникът твърди, че от октомври 1978 г. ползвал необезпокоявано
2
маза №*** до май 2021 г., когато дъщерята на ищците го уведомила, че
трябва да се премести в маза №***. С нотариална покана М. П. П. поискала
до 20.08.2021 г. да освободи „заетото без нейно разрешение“ избено
помещение №***. В отговор на тази покана ответникът заявил, че е придобил
по давност помещението, поради което се счита за негов собственик и няма
да го освободи.
При така заявената от страните фактическа обстановка, в своя
разпореждане от 01.11.2021 г. П.ски Районен съд е приел, че е сезиран с иск
по чл.108 от ЗС и е оставил без движение исковата молба, тъй като не е
вписана.
В заявление от 22.11.2021 г. ищците са възразили срещу дадената от
съда правна квалификация на претенцията им и са уточнили, че се касае за
иск по чл.чл.310, ал.1, т.2 от ГПК, който следва да бъде разгледан по Глава
двадесет и пета „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО“.
В определението си от 24.11.2021 г., постановено на основание чл.140
от ГПК, П.ски Районен съд е приел посочената в заявлението от 22.11.2021 г.
правна квалификация на иска. Приел е също, че е сезиран с възражение за
придобивна давност, изтекла в полза на ответника. С това съдържание
проекто-доклада по делото е приет за окончателен в о.с.з. на 17.12.2021 г.
В първата инстанция е разпитан свидетелят И.Д., който твърди, че с Б.
живеят в бл. *** от 1978 г., като Б. от тогава ползва една и съща маза и никой
не му е оспорвал владението. На мазата имало табелка с номер, който
свидетелят научил след като възникнал спора с П.. Потвърждава, че този
номер е 24.
По делото е приложена пр. преписка №3130/2021 г. на П.ска Районна
прокуратура, от която е видно, че е отказано образуването на досъд.
производство по жалбата на М.П..
В мотивите на обжалваното решение П.ски Районен съд е приел, че в
полза на ответника е „настъпила“ придобивна давност, което прави
претенцията на ищците неоснователна.
В диспозитива на обжалваното решение е признато за установено на
основание чл.124 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, че ответникът е
придобил по давностно владение маза №***, т.е. е уважен установителен иск
за собственост и е отхвърлен като неоснователен иска на Д. Н. П. и М. П. П.
по чл.310, ал.1, т.2 от ГПК.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение за изцяло
недопустимо, защото е постановено по непредявени искове.
Както в теорията, така и с трайно установената практика на ВКС се
приема, че ищецът не е длъжен да сочи правното естество на претендиранато
от него право, т.е. да дава правна квалификация на иска си. Достатъчно е да
индивидуализира спорното право, като в исковата молба изложи съответни
фактически твърдения и направи съответни искания. Въз основа на така
3
наведените основание и петитум, съдът сам определя правната квалификация
на иска, без да е обвързан от дадената от ищеца правна квалификация. Иначе
казано – определянето на правната квалификация на иска е дейност на съда по
приложението на закона.
В практиката е стоял въпроса в кои случаи правната квалификация на
иска е свързана с допустимостта на обжалваното решение и в кои случаи – с
неправилността му. С решение № 2 от 29.02.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2011 г., ОСГТК е отказано издаването на тълкувателно решение по
въпроса, защото: "Правната квалификация на всеки иск е свързана с
допустимостта на постановеното по него решение само когато с
последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало
в гражданския процес, произнасяйки се извън определеният от страните по
спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита, а
когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на
исковата претенция, с която е сезиран, във всички случаи обуславя
правилността на решението му".
В процесния случай иска на Д. Н. П. и М. П. П. неправилно е
квалифициран като такъв по чл.310, ал.1, т.2 от ГПК, вместо по чл.108 от ЗС.
Ищците твърдят, че са невладеещи собственици на процесното помещение и
са насочили претенциите си срещу ответника като владеещ несобственик.
Няма никакви данни процесното помещение да е било наето или заето за
послужване, че да има основание да се иска опразването му по реда на чл.310,
ал.1, т.2 от ГПК.
След като въззивната инстанция даде точната правна квалификация на
иска, нейно задължение е да прецени дали погрешно определената от първата
инстанция правна квалификация се е отразила на точното приложение на
материалния закон като краен резултат. В случая обаче тази преценка е
възпрепятствана, защото П.ски Районен съд е възприел погрешната правна
квалификация на ищците, без изобщо да обсъди въведените от тях като
основание на иска им правно релевантни факти. Нещо повече – П.ски
Районен съд е отхвърлил ищцовите претенции като неоснователни, само
защото е счел за основателен непредявен от ответника иск. Б. К. Ц. изобщо не
е предявявал иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС – той е
направил само възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Ето
защо обжалваното решение е недопустимо, а не неправилно.
При липса на произнасяне по основателността на действително
предявените искове и възражения на страните, разноските в настоящата
инстанция следва да останат в тежест на страните така, както са направени.
Водим от горното, П.ски Окръжен съд
РЕШИ:
4
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270 от ГПК като НЕДОПУСТИМО
решение №88 от 24.01.2022 г. по гр.д. №5812/2021 г. по описа на П.ски
Районен съд и
ВРЪЩА делото на П.ски Районен съд за произнасяне по действително
предявените искове и възражения на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5