№ 6580
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Петър Ив. Минчев
Дамян Ив. Христов
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20221100511891 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20051027 от 01.08.2022г., постановено по гр.д. № 62052/2020г. по
описа на СРС, 42-ри състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу С. Н. Ж. /конституиран на мястото на починалия в хода на производството ответник
Н. Н. Ж./ с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че С. Н. Желев дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
994 лева, представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.10.2014г. до
30.04.2015г., ведно със законната лихва считано от 08.01.2018г. до окончателното изплащане
на вземането, сумата от 263,23 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.01.2015г. до 21.12.2017г., сумата от 33,28 лева,
представляваща сума за дялово разпределение за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2015г.,
ведно със законната лихва считано от 08.01.2017г. до изплащане на вземането и сумата от
8,16 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.01.2015г. до 21.12.2017г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д. № 1333/2018г. по описа на СРС, 42-ри състав.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на
решението. Жалбоподателят сочи, че неправилно съдът бил приел за недоказано
съществуването на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка
на топлинна енергия за битови нужди. Съдът не бил обсъдил представената по делото
молба-декларация за откриване на партида на името на ответника, както, че съдът следвало
да се произнесе с неприсъствено решение. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
уважи предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът С. Н. Ж. не е подал отговор на въззивната
1
жалба.
Третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД не е взело становище по спора.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Оплакването на жалбоподателя, че съдът не се бил произнесъл с неприсъствено
решение срещу ответника, като бил отхвърлил искането без да изложи мотиви за това, е
неоснователно. Съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК съдът уважава искането за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника при кумулативното наличие на две предпоставки:
ответникът да е предупреден за последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен. При
липса на която и да било от тези предпоставки, съдът отхвърля искането с определение /чл.
239, ал. 3 ГПК/. Подобно на самото неприсъствено решение, определението за отхвърляне на
искането за неговото постановяван не се мотивира по същество. Това е така, защото
обосноваването на липсата на вероятна основателност на иска предполага анализ на
доказателствата по делото, какъвто съдът дължи едва при постановяване на съдебното
решение. Ето защо първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение като е
отхвърлил искането на жалбоподателя без да изложи мотиви по него.
Относно правилността на решението въз основа на развитите в жалбата оплаквания,
съдът намира следното.
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на
пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за
продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената
топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и
нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В
доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на
процесните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени
общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения,
установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на
топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното
правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярят на вещното право на
ползване.
Както е уточнено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС,
клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ/ и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
2
партида на ползвателя, при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
В настоящата хипотеза от приетата настанителна заповед № 77-02-125 от 05.12.2001г.
на кмета на СО, район „Подуяне“ се установява, че първоначалният ответник Н. Н. Ж. е
настанен в процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, а от приетото писмо от
07.12.2017г. на СО, район „Подуяне“ се установява, че за периода от м.01.2015г. до
м.17.08.2015г. жилището е продължавало да се ползва от Н. Н. Ж. въз основа на цитираната
настанителна заповед до настаняването на трето лице в него със заповед от 18.8.2015г. на
кмета на СО, район „Подуяне“.
От приетата в първоинстанционното производство молба-декларация от 28.12.2001г.
се установява, че Н. Н. Ж. е поискал от „Топлофикация София“ ЕАД да бъде открита
партида на негово име за процесния топлоснабден имот, а от приетата индивидуална
справка за отопление и топла вода, представена от третото лице – помагач за периода се
установява, че партидата на имота с абонатен номер 320836 се води на името на Н. Н. Ж..
Съвкупността от тези обстоятелства налагат извода, че през процесния по настоящото дело
период от м.10.2014г. до м.04.2015г., потребител на топлинната енергия, доставена за битови
нужди в имота е бил именно Н. Н. Ж., който е подал искане за сключване на договор от свое
име като наемател на имота и това искане е било удовлетворено. Развитите от
първоинстанционния съд съображения, че не било представено нотариално заверено
съгласие от собственика на имота /Столична община/ съобразно изискването на чл. 64, ал. 1
от ОУ, са неправилни. Както е изяснено с цитираното по-горе тълкувателно решение,
договорът за доставка на топлинна енергия за битови нужди има неформален консенсуален
характер и единствените изисквания за неговото валидно възникване са тези, установени в
чл. 13 и чл. 14 от ЗЗД – наличие на две насрещни припокриващи се по съдържание
волеизявления на страните, обхващащи елементите от същественото съдържание на
договора. Доколкото с общи условия не могат да бъдат установявани предпоставки за
валидност на правоотношението, то представянето на нотариално завереното съгласие от
собственика не се явява елемент от неговия фактически състав. Функцията на съгласието е
единствено да удостовери пред топлопреносното предприятие уреждането на вътрешните
отношения между ползвателя и собственика, а не представлява условие за възникване на
облигационната връзка. Именно в тази връзка в мотивите на ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС
изрично е отбелязано, че дори в общите условия към договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди със собственика изобщо да не е предвидена възможност за
сключване на договор с трето ползващо топлоснабдения имот лице, това не е пречка за
валидното сключване на последния договор, който е независим от първоначалния договор за
продажба на топлинна енергия и обвързва сключилите го страни.
Ето защо съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установява по
категоричен начин наличието на облигационно правоотношение между „Топлофикация
София“ ЕАД и първоначалния ответник по делото Н. Н. Ж. за процесния период и имот.
На следващо място от приетата индивидуална справка за дялово разпределение,
представена от третото лице – помагач се установява, че в топлоснабдения имот е имало пет
броя отоплителни тела с монтирани индивидуални разпределители /ИРРО/, като топлинната
енергия за отопление е разпределена въз основа на извършен реален отчет. През процесния
период в имота не е ползвана топла вода, поради което не се дължат суми за битово горещо
водоснабдяване, а топлинната енергия отдадена от сградната инсталация е начислена по реда
на т. 6.1.1 от Методиката към Наредба № 16-334/2007г. за топлоснабдяването – въз основа на
инсталираната мощност и денградусите за периода. От индивидуалната справка се
установява, че след извършване на отчета и при прилагане на изравнителния резултат за
периода /сума за доплащане в размер на 73,42 лева/, стойността на реално доставената
топлинна енергия възлиза на 828,33 лева без ДДС или 994 лева с включен ДДС, какъвто е и
размерът на исковата претенция.
На следващо място от приетия по делото протокол от 24.01.2001г. за решенията на
общото събрание на етажните собственици в сградата в режим на етажна собственост, в
3
която се намира процесният топлоснабден имот, се установява, че етажните собственици са
избрали за изпълнител на услугата дялово разпределение в сградата третото лице – помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД. На 13.03.2001г. между етажните собственици и избраната фирма
за дялово разпределение е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение, чието действие не е прекратено. От приетата в първоинстанционното
производство индивидуална справка за дялово разпределение се установява, че през
процесния период от 01.10.2014г. до 30.04.2015г. услугата дялово разпределение за
процесния имот е изцяло изпълнена от избраното от ОС на ЕС дружество „Техем Сървисис“
ЕООД. В чл. 36, ал. 1 от приложимите общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД е
уредено задължение на потребителите да заплащат стойността на тази услуга на
топлопреносното предприятие. Видно от представените общи условия, същите са
публикувани във в. „19 минути“, а съгласно чл. 150, ал. 3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в
сила в 30-дневен срок след първото им публикуване. От представената с исковата молба
счетоводна справка се установява, че стойността на услугата за периода по издадените
фактури се равнява на 33,28 лева, каквато е и претендираната сума.
Относно претенциите за мораторни лихви върху цената на доставената топлинна
енергия и услугата дялово разпределение съдът намира следното. Към процесния период са
приложими Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София в сила от 12.03.2014г., действали до
10.08.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 2 и 4, вр. чл. 32, ал. 2 от така посочените общи условия,
лихва за забава се начислява само върху сумата по общите фактури, издадени след отчитане
на средствата за дялово разпределение, като същата се дължи след изтичане на 30-дневен
срок от датата на публикуване на всяка от общите фактури на интернет страницата на
„Топлофикация София“ ЕАД. При тази уредба, за да изпадне длъжникът в забава,
доставчикът на топлинна енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята
интернет страница, каквито доказателства ищецът не е ангажирал. С оглед на това
предявените установителни искове за сумата от 263,23 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.01.2015г. до 21.12.2017г. и
сумата от 8,16 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.01.2015г. до 21.12.2017г. са изцяло неоснователни и
правилно са били отхвърлени от първоинстанционния съд, макар и по различни
съображения.
Предвид частичното несъвпадение между изводите на въззивната инстанция и тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която са
отхвърлени предявените установителни искове за сумата от 994 лева, представляваща
главница за топлинна енергия за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2015г., ведно със законната
лихва считано от 08.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 33,28
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.10.2014г. до
30.04.2015г., ведно със законната лихва считано от 08.01.2017г. до изплащане на вземането и
вместо това исковете следва да бъдат уважени. В останалата си част обжалваното решение
следва да бъде потвърдено.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответникът, обаче,
не е сторил разноски и не е претендирал такива, поради което разноски не му се дължат. В
заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 75,97 лева, като с
оглед уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 60,09 лева. В
първоинстанционното производство ищецът е сторил разноски в размер на 179,03 лева и
претендира юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева или
общо 279,03 лева. С оглед уважената част от исковете, следва да му бъде присъдена сумата
от 220,72 лева. Във въззивното производство ищецът е сторил разноски в размер на 330,97
лева, претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100
лева или общо 430,97 лева. С оглед уважената част от исковете следва да му бъде присъдена
сумата от 340,91 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20051027 от 01.08.2022г., постановено по гр.д. №
62052/2020г. по описа на СРС, 42-ри състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД срещу С. Н. Ж. /конституиран по реда на чл. 227 ГПК на
мястото на починалия ответник Н. Н. Ж./ установителни искове за сумата от 994 лева,
представляваща главница за топлинна енергия за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2015г., и
сумата от 33,28 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.10.2014г. до 30.04.2015г. и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ, че С. Н. Ж., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Велики Преслав, ул. „******** 9 /конституиран по реда на чл. 227
ГПК на мястото на починалия ответник Н. Н. Ж./ дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б,
сумата от 994 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена през периода от
01.10.2014г. до 30.04.2015г. в топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. ********, аб.
№ 320836, ведно със законната лихва считано от 08.01.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 33,28 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2015г. за същия имот, ведно със законната
лихва считано от 08.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
1333/2018г. по описа на СРС, 42-ри състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20051027 от 01.08.2022г., постановено по гр.д. №
62052/2020г. по описа на СРС, 42-ри състав, в останалата част.
ОСЪЖДА С. Н. Ж., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Велики Преслав, ул.
„******** 9, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 60,09 лева, представляваща разноски в заповедното производство, сумата от
220,72 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство и сумата от
340,91 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5