Р Е Ш Е Н И Е
260117/12.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №465 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49 от Семейния кодекс.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от Р.Р.П., с ЕГН*********, с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***,
кантора 23, чрез адв.***от ШАК срещу А.П., роден на *** год., гражданин на
Федерална република Германия, с постоянен адрес: Федерална република Германия, с.***, ул.“*****“
№6, съдебен адрес:***, офис 14, чрез адв.Т.Ч. от САК, в която излага, че с ответника
сключили граждански брак на 03.04.2017 год. в гр.***, Федерална република
Германия, като акта за сключен граждански брак бил пресъставен в Рупублика
България под №0154/01.06.2017 год. От брака си имали родено едно дете – Е. П.,
родена на *** год., с ЕГН**********. В исковата молба излага, че първоначално
живеели в с.***, Германия в жилище на родителите на ответника, но по време на бременността й последните ги
изгонили и се наложило да се преместят на квартира в гр.***. След раждане на
детето се преместили в гр.***. Поради финансови затруднения семейството
започнало често да посещава Република България, като първоначално се установили
в жилище на бащата на ищцата, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №7, вх.4, ет.3,
ап.79, а впоследствие са се преместили в гр.***, на адрес: ул.“***“ №12, ет.1,
ап.3, където притежават общо жилище. Твърди, че от м.октомври 2018 год.
отношенията им започнали да се влошават. Двамата посетили „Октоберфест“ в гр.***,
където ответникът, след употреба на алкохол, започнал да се държи грубо с
ищцата, като я обиждал и нападал. Последният оставил съпругата и дъщеря си в
дома на техни приятели, където се намирали, и си тръгнал. Опитите на ищцата да
се свърже с него били неуспешни. Отношенията им постепенно охладнели и помежду
им липсвало нужното доверие, уважение и разбирателство. Ищцата твърди, че
ответникът възобновил контактите си със своя бивша приятелка на име Карина.
Поредният скандал възникнал на Нова година в навечерието
на 2019 год. в жилището на страните в гр.***, когато ответникът, след употреба
на алкохол започнал да я обижда и обвинява. На 01.01.2019 год. си събрал багажа
и напуснал жилището, от когато двамата били във фактическа раздяла. Ответникът
изтеглил спестяванията на семейството от общата им банкова сметка.
Счита, че
брака им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да постанови
решение, по силата на което: да прекрати гражданския брак между тях, като
приеме, че вина за това има ответника, да предостави упражняването на
родителските права върху малолетното дете Е. П. на нея, като бъде определено
местоживеене при нея на нейния адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №7, вх.4, ет.3, ап.79,
на бащата да бъде определен режим на лични контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00
часа в събота до 18.00 часа в неделя с приспиване, два дни през Коледните и
Новогодишните празници с приспиване, да бъде определена месечна издръжка, която
ответникът да заплаща на детето в размер на 400 лева, считано от датата на
подаване на исковата молба – 13.02.2019 год., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, платима до 5-то число на месеца за който се отнася,
издръжка за минало време за периода от 01.01.2019 год. до 31.01.2019 год. в
размер на 400 лева и от 01.02.2019 год. до 12.02.2019 год. в размер на 171.43
лева или общо сумата в размер на 571.43 лева. Изразява желание след
прекратяване на брака да запази брачното си фамилно име П., да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, намиращо се в
гр.***, на адрес: ул.“***“ №12, ет.1, ап.3.
Изразява готовност за
прекратяване на брака по взаимно съгласие между страните и постигане на
споразумение в посочения смисъл.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с
упълномощен представител - адв.***от ШАК, като поддържат изцяло предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна е депозиран писмен отговор, към който са представени
писмени доказателства. Едновременно с отговора от страна на ответника по
първоначалния иск е предявен и насрещен иск, но поради неизпълнение на дадени
от съда указания за изправяне на нередовности, същият подлежи на връщане и не следва да бъде приет за
разглеждане. В отговора ответникът
заявява, че не оспорва иска за прекратяване на брака, но го оспорва в частта, в
която се иска признаване за установено, че вина за това има ответника. Останалите
искове счита за неоснователни. Не оспорват изложените в исковата молба фактически твърдения относно сключването на
брака, раждането на детето, както и че след сключване на брака са живели в
Германия. Оспорва останалите заявени
факти. Твърди, че основната причина семейството им да напусне жилището на
неговите родители и да излезе на квартира е циничното поведението на ищцата към
неговите сестра и майка. В отговора на исковата молба излага, че по време на
бременността си ищцата употребявала алкохол, включително и по време на кърмене
на детето, след неговото раждане. Регистрирала фирма, чрез която развивала
търговска дейност, като не се грижела за детето. Налагало му се след прибиране
от работа да готви, чисти и да се грижи за детето. При опит на ответника да й
покаже грешките, ищцата започвала да вика, да го обижда и кълне. Оспорва
твърдението на ищцата, че причина за преместването им е работата на ответника и
финансови проблеми, като заявява, че не са имали финансови проблеми. Твърди, че
той не употребява алкохол, тъй като страда от остро хронично заболяване, което
през последната година се задълбочило. Престоят им в България бил непоносим за
него, тъй като ищцата и баща й били настроени срещу него и му вдигали постоянни
скандали. Твърди, че не той, а ищцата е изтеглила пари от общата им банкова
сметка, ***.
Моли съда да постанови решение, по силата на
което: да прекрати гражданския брак между тях, като приеме, че изключителна
вина за това има ищцата, да отхвърли иска за предоставяне упражняването на
родителските права върху малолетното дете Е. на майката, като същите бъдат
предоставени на него. По отношение иска за заплащане на издръжка счита, че
сумата от 400 лева е непосилна за него, тъй като е пенсионер и не получава
трудови доходи. Счита, че семейното жилище на съпрузите е не това в гр.***,
доколкото никой от тях не е регистриран на него, а жилището във Федерална
Република Германия, гр.Пфафенхофен на Илм, Еберщетен, ул.“***“ №3.
В съдебно заседание ответникът
не се явява лично и не изпраща представител. От мето на упълномощен представител
– адв.Т.Ч. от САК са представени писмени бележки, в които изразява становище по
съществото на спора.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Ищцата Р.Р.П. и ответникът А.П. сключили граждански
брак на 03.04.2017 год. в гр.***, Федерална република Германия, като акта за
сключен граждански брак бил пресъставен в Рупублика България под
№0154/01.06.2017 год. От брака си имали родено едно дете – Е. П., родена на ***
год., с ЕГН**********.
Първоначално живеели в с.***, Германия в жилище на
родителите на ответника, но по време на
бременността на ищцата се преместили на квартира в гр.***. След раждане на
детето се преместили в гр.***. Поради финансови затруднения семейството
започнало често да посещава Република България, като първоначално се установили
в жилище на бащата на ищцата, намиращо се в гр.Шумен, ул.“***“ №7, вх.4, ет.3,
ап.79, а впоследствие се преместили в гр.***, на адрес: ул.“***“ №12, ет.1,
ап.3, където притежават общо жилище. Основна причина за преместването им в гр.***
бил факта, че ответникът трудно се разбирал с бащата на ищцата.
От м.октомври 2018 год. отношенията им започнали
да се влошават. Двамата посетили „Октоберфест“ в гр.***, където ответникът,
след употреба на алкохол, започнал да се държи грубо с ищцата, като я обиждал и
нападал. Последният оставил съпругата и дъщеря си в дома на техни приятели,
където се намирали, и си тръгнал. Опитите на ищцата да се свърже с него били
неуспешни. Отношенията им постепенно охладнели и помежду им липсвало нужното
доверие, уважение и разбирателство.
Поредният скандал възникнал на Нова година в
навечерието на 2019 год. в жилището на страните в гр.***, когато ответникът,
след употреба на алкохол започнал да я обижда и обвинява. На 01.01.2019 год. си
събрал багажа и напуснал жилището, от когато двамата били във фактическа
раздяла.
Видно от представеното по делото пенсионно решение
от 01.02.2019 год. ответникът получава пенсия поради пълна неработоспособност в
размер на 970.69 евро /след направени удръжки за здравна и други осигуровки/,
като за периода от 01.12.2018 год. до 28.02.2019 год. е получил допълнително
плащане в размер на 2913.69 евро, а за периода от 03.07.2018 год. до 11.12.2018
год. е получил обезщетение поради заболяване в размер на 9566.40 евро.
Видно от представеното като писмено
доказателство по делото Удостоверение за
доход изх.№9953/26.05.2020 год. ищцата работи по трудов договор в „***“ ЕООД,
като получава средно нетно месечно възнаграждение в размер на 1221.69 лева.
Видно от изготвения социален доклад на Службата за
закрила на младежта и семейството на
окръг Фрайзинг, Германия към настоящи момент ответникът, заедно с годеницата си
живеят в дома на неговите родители в ***, Германия, като при разговора с него е
изявил категорично желание да поддържа контакти с дъщеря си Е..
От 29.07.2019 год. детето посещава частно детско
заведение – ЧДГ „***“ ЕООД, гр.***.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства
и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелите К. Ц. Г. и Р. К.
З., от Удостоверение за раждане, Удостоверение за настоящ адрес,
Пълномощно,Удостоверение за сключен граждански брак, вносна бележка за заплатена държавна такса,
Удостоверение за регистрация, ведно с легален превод на български език,
Разширено удостоверение за адресна регистрация,
ведно с легален превод на български език, Удостоверение от
общопрактикуващ лекар, ведно с легален превод на български език, Удостоверение
за отпуск за гледане на дете, ведно с легален превод на български език,
Известие за получена парична помощ за отглеждане на дете от ищцата за
календарната 2018 год., ведно с легален превод на български език, Писмо относно
молба за семейни добавки за детето Е. П., ведно с легален превод на български
език, Документ от търговски регистър – ***, ведно с легален превод на български
език, Пенсионно решение, ведно с легален
превод на български език, писмо №16-05-11/2020/04.05.2020 год., Служебна
бележка №02/28.07.2020 год., Удостоверение за доход №9953/26.05.2020 год., от
изготвените социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане“, Шумен и Международен социален доклад на бащата А.П., изготвен
чрез Службата за закрила на младежта и
семейството на окръг Фрайзинг, Германия.
По отношение на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства съдът намира, че напълно следва да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите К. Ц. Г. и Р. К. З.. Същите почиват не
техни преки впечатления от отношенията между страните, поради което се налага
извода, че са непротиворечиви, последователни и кореспондират, както помежду си
така също и с изложената по делото фактическа обстановка. Независимо от
обстоятелството, че първата свидетелка е приятелка на ищцата, а вторият
свидетел е нейн баща съдът намира, че показанията им са непредубедени и се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал, поради
което за съда не съществува съмнение в
тяхната достоверност.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен. Очевидно е, че към
настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила
повече от година. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелите К.
Ц. Г. и Р. К. З., които заявяват, че ищцата и ответника живеят разделено от
края на 2018 год., началото на 2019 год. В същото време от изготвения
международен социален доклад и от разпита на свидетелката Г.се установява, че
ответникът има връзка с друга жена, с която живее заедно в Германия, както и че
двамата очакват раждането на дете. От изложеното може да се направи
категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки в предвид,
че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и
разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само формално и
същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и
закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което
запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални
условия за семеен живот и за отглеждане и възпитание на детето.
Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла от повече от година,
както и че живеят в различни държави /ищцата в Република България, а ответникът
– в Германия/ говори за тотално разпадане на връзките между тях – духовни,
физически и имуществени, поради което и никой от тях не желае продължаване на
брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно и не може да бъде преодоляно, поради което е
невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Настъпилата
между съпрузите фактическа раздяла е продължила сравнително дълъг период от
време, а според константната практика на ВКС такава продължителна раздяла се
счита за важно обстоятелство, налагащо прекратяване на сключения брак. Поради
изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните
и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание
чл.49, ал.1 от СК.
Доколкото в исковата молба се съдържа искане за
произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл.49, ал.3 от СК, то
съдът дължи произнасяне и по този въпрос. В настоящия случай съдът счита, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът. От
материалите по делото и по-специално от разпита на свидетелите К. Ц. Г. и Р. К.
З., се установява, че ответникът по време на брака им често е злоупотребявал с
алкохола, като е неглижирал грижите за детето и семейството. От разпита на
свидетеля Захариев се установява, че при един от редките случаи, в които е бил оставен сам с детето, за да се грижи за
него, ответникът е бил употребил алкохол, а детето е било с подута и зачервена
глава, най-вероятно от нараняване. От разпита на свидетелката Г.се установява,
че по времето, когато ищцата и ответникът са живеели заедно, Р. я е молила за
помощ, тъй като А. е бил пиян и е била в невъзможност да изпълни домакинските
си задължения. Поведението на ответника било странно по време на семейни
събирания, като последният обикновено стоял с чаша в ръка на терасата и водел
комуникация чрез мобилния си телефон. След фактическата им раздяла е прекъснал
всякакви контакти със семейството си, като не се е интересувал от дъщеря си, не
е контактувал с нея и не й е изплащал издръжка.
В тази връзка съдът не кредитира твърденията на
ответника, изложени в отговора на исковата молба и в депозираните писмени
бележки от страна на упълномощения му защитник, че след фактическата раздяла е
изплащал издръжка на детето. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
от представеното писмено доказателство по делото – извлечение от банкова
сметка, ***, че сумата от 2350 евро е била преведена по сметка на свидетеля Р. К. З., а не на ищцата, като не се
установява кой е извършил превода, доколкото сметката е била обща на
семейството. Изложеното налага извода,
че посочената сума не е била преведена за покриване разходи на детето или за
издръжка на същото, а за покриване на задължения към бащата на ищцата. Липсват
доказателства за конкретно направени преводи или предоставени парични средства
от страна на ответника, след фактическата раздяла на страните, които да са били
предназначени за издръжка на детето или дори за подаръци не същото.
В същото време от събраните гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите К. Ц. Г. и Р. К. З. се установява, че основните
грижи по отглеждане и възпитание на детето и по домакинството са били поети
изцяло от ищцата, като ответникът не й е оказвал никаква помощ.
В същото време независимо от твърденията на
ответника, изложени в отговора на исковата молба, от негова страна не са
ангажирани каквито и а да е доказателства, от които да се направи извод, че
ищцата е имала някаква вина за разтрогване на брака и за влошаване на
отношенията между двамата. В тази връзка, независимо от дадената на ответника
възможност да ангажира гласни доказателства, последният се е отказал от същите. Съдът не споделя
мотивите на същия, изложени в тази насока, че причина за невъзможност да
ангажира гласни доказателства, е извънредното положение, свързано с обявената
пандемия от Корона вируса, доколкото съдебното заседание по настоящото дело е
проведено на 18.09.2020 год., когато пътуванията между двете държави са били
разрешени, а полетите са били възстановени. В същото време, от материалите по
делото се установява, че представените писмени доказателства, не са били приети
от настоящия състав, поради обстоятелството, че не са били придружени с писмен превод на български
език, съобразно разпоредбата на чл.185 от ГПК. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че както става ясно от депозираната по делото писмена молба,
посочените писмени доказателства са били налични и са били получени от
упълномощения представител на ответника още на 16.09.2020 год., което доказва,
че страната е имала възможност да преведе същите и да представи изготвения
превод за датата на съдебното заседание. В същото време страната не сочи
никакви уважителни причини, които да са й попречили да изпълни задължението си
по чл.185 от ГПК, в случай, че е искала да се ползва от представените на чужд
език доказателства.
Следователно от изложеното се доказва по безспорен
начин, че основна вина за разтрогване на брака и за влошаване на отношенията
между съпрузите има съпругът, който е напуснал семейното жилище, а поведението
му се характеризира с незаинтересованост към семейството, неглижиране към
грижите за детето, неговото отглеждане и издръжка, липса на уважение към
съпругата му и нейното семейство и неполагане на каквито и да е усилия за
заздравяване на брака по време на фактическата раздяла на съпрузите, което е
довело до трайното и непоправимо нарушаване на нормалните брачни
отношения.
Както бе посочено и по-горе от страна на ответника
не са представени доказателства, които да оборват или да поставят под съмнение
така установената по-горе и приета от настоящия състав фактическа обстановка.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав
намира, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и
са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК същият да
бъде прекратен, като се приеме, че вина за разстройството на брака има ответникът.
Предвид обстоятелството, че роденото от брака на
съпрузите дете е на 3 години, т.е. не е навършило пълнолетие, съдът намира, че
с решението си следва да се произнесе по въпросите относно упражняването на
родителските права, личните контакти, местоживеенето на детето и неговата
издръжка. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че претенция за
присъждане на родителските права върху детето е направена единствено от страна
на ищцата, доколкото, въпреки, че първоначално ответникът в отговора на
исковата молба е заявил претенция да му бъде предоставено упражняването на
родителските права, впоследствие, както с допълнителна молба от 17.09.2020
год., така също и с писмените бележки по делото изрично завява, че поради
здравословното си състояние и факта, че очаква раждане на друго дете, не е в
състояние да поеме отглеждането на детето, поради което изразява съгласие
родителските права над детето Е. да бъдат предоставени на ищцата. В този смисъл
съдът като съобрази изложеното, обстоятелството, че вина за разстройството на
брака има съпругът, счита за справедливо родителските права върху детето Е. да
бъдат предоставени на неговата майка Р.Р.П., да бъде определено местоживеене на
детето при нея, а на бащата да бъде определен подходящ режим на лични контакти
с детето.
По отношение местоживеенето на детето съдът
намира, че същото следва да бъде определено на адреса на неговата майка в
Република България, а именно: гр.***, ул.“***“ №12, ет.1, ап.3.
При преценка на режима на лични контакти съдът
съобрази обстоятелството, че майката с исковата молба е поискала по-ограничен
режим на лични контакти на детето с неговия баща. В същото време обаче съдът,
като съобрази материалите по делото и събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства, намира, че доколкото не са налице данни за
поведение на бащата, което да застрашава детето или други причини, налагащи
по-ограничен режим на лични контакти на детето с бащата, намира, че следва да
бъде определен обичайния за дете на тази възраст режим на лични контакти.
Съобразявайки гореизложените обстоятелства, съдът намира, че е подходящо
личните контакти между бащата и детето да бъдат осъществявани всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя,
с приспиване, 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и
първите два дни по време на Коледните и Великденските празници, като детето
следва да бъде вземано и връщано от и на
адреса на майката.
При преценка на въпросите относно упражняването на
родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични контакти, съдът
съобрази възпитателските качества на всеки един от родителите, полаганите до
момента грижи и отношението на всеки един от тях към детето, изразеното желание
от страна единствено на майката да отглежда и възпитава детето, привързаността
на детето към неговата майка, пола на детето, неговата възраст, както и
материалните възможности на родителите и възможността за помощ от трети лица.
По отношение искането на ищцата за определяне на
месечна издръжка, която следва да бъде заплащана на детето Е., съдът съобрази
материалното състояние на всеки един от родителите, родителските грижи, които
ще бъдат осъществявани от майката, възрастта на детето, обичайно необходимото
за дете на същата възраст, нуждата от
средства за храна, облекло, учебници, помагала, за интелектуално и
културно развитие, както и средствата, необходими за ежедневно посещение на детско
заведение. От материалите по делото и по-специално от приложените като писмени
доказателства по делото се установява, че ответникът получава пенсия поради
пълна неработоспособност в размер на 970.69 евро /след направени удръжки за
здравна и други осигуровки/, което се равнява на около 1900 лева. В същото
време за периода от 01.12.2018 год. до 28.02.2019 год. е получил допълнително
плащане в размер на 2913.69 евро, а за периода от 03.07.2018 год. до 11.12.2018
год. е получил обезщетение поради заболяване в размер на 9566.40 евро, но тези
плащания имат инцидентен характер и не могат да бъдат преценявани като
постоянен и траен доход на ответника. Видно от представеното като писмено
доказателство по делото Удостоверение за
доход изх.№9953/26.05.2020 год. ищцата работи по трудов договор в „***“ ЕООД,
като получава средно нетно месечно възнаграждение в размер на 1221.69
лева. Видно от изготвения социален
доклад на Службата за закрила на младежта
и семейството на окръг Фрайзинг, Германия към настоящи момент
ответникът, заедно с годеницата си живеят в дома на неговите родители в ***,
Германия, като не заплаща наем. В същото
време му предстои раждане на друго дете.
Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на
чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от
Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите
имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и
финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с
оглед на описаните нужди на детето от издръжка и очертаното фактическо
материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за малолетното дете
Е. следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 400 лева,
въпреки че посочената сума е по-малка от минималната работна заплата за
страната и от минималния средностатистически доход, необходим за издръжката на
един член на семейство. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума
следва да се разпредели между родителите съобразно с възможностите им, като се
вземат в предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето от страна на майката и евентуално получаваните от нея месечни помощи за
дете. Имайки в предвид изложеното относно доходите на ответника, липсата на
други задължения и доказани разходи от негова страна към настоящия момент,
съдът намира, че същият следва да участва в издръжката със сумата от 250 лева,
който размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата
собствена издръжка. При преценка на частта от общия размер на издръжката, която
следва да бъде заплащана от ответника съдът взе предвид и обстоятелството, че
последният след момента на фактическата раздяла между съпрузите до настоящия
момент не е заплащал никакви средства за
издръжка на детето. Останалата част от издръжката в размер на 150 лева следва
да се поеме от майката, която ще
продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на
чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно
Постановление на МС №350 от 19.12.2019 год., считано от 01.01.2020 год. е
определен размер на минималната месечна работна заплата за страната в размер на
610 лева. При определяне размера на
издръжката съдът съобрази и обстоятелството, че считан от 29.07.2019 год.
детето посещава частно детско заведение – ЧДГ „***“ ЕООД, гр.***, което налага
извода, че са необходими значително повече средства за заплащане на такса и
др., свързани с посещение на детското заведение.
Така определеният размер на издръжката е дължим
считано от датата на подаване на настоящата исковата молба – 13.02.2019 год. до
настъпване на причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число
от месеца, за който се отнася.
По отношение претенцията за заплащане на издръжка
и за минало време съдът намира същата за основателна. В тази връзка от
материалите по делото се установява, че през периода за който се претендира
издръжка за минало време – 01.01.2019 год. – 12.02.2019 год. страните са били
разделени, детето е живяло при своята майка, която е поемала изцяло разходите
по неговата издръжка. В същото време по изложените вече правни съображения се
налага извода, че през посочения период от време ответникът не е заплащал
никакви средства, необходими за издръжка на детето, не му е изпращал подаръци,
не се е интересувал от него и не е контактувал с него. Следователно претенцията
на ищцата за изплащане на издръжка за минало време се явява основателна и
доказана и следва да бъде уважена, като следва ответникът да бъде осъден да
заплати на малолетната си дъщеря Е. издръжка за времето от 01.01.2019 год. до
12.02.2019 год. в общ размер на 471.43 лева. При преценка на иска съдът
съобрази освен изложените по-горе обстоятелства, доходите на ответника, получените
от негова страна допълнителни доходи за посочения период, липсата на данни за
други алиментни задължения от негова страна, както и обстоятелството, че
последният по никакъв начин не е участвал в процеса по отглеждане, възпитание и
издръжка на детето през посочения период от време.
По отношение задължението на
съда, служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище, съгласно
разпоредбата на чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното: Видно от материалите
по делото семейното жилище по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби на СК
представлява жилище, намиращо се на адрес: гр.***, ул.“***“ №12, ет.1, ап.3, за
което не се спори между страните, че е било придобито по време на брака. С
оглед възражението на ответната страна, че не това е семейното жилище на
страните съдът съобрази разясненията, дадени в т.I на Постановление №12 от 28.XI.1971
г., Пленум на ВС на понятието семейно жилище, съгласно които същото обхваща
съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват
битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и пълнолетните членове
на семейството, като е прието, че законът има предвид жилището, ползвано до
прекратяване на брака, а при фактическа раздяла - деня на раздялата. В същата
точка подробно са посочени и кои помещения следва да се включат в семейното
жилище. Със същото постановление е прието, че е семейно и жилището, построено
през време на фактическата раздяла със средства, придобити през време на брака,
или което е дадено вместо обезщетение за имот, отчужден за осъществяване на
държавно жилищно строителство. Дадено е и разяснение за критериите, от които
следва да се изхожда при решаване на конкуриращи искания на съпрузите за
предоставяне ползването на семейното жилище след развода, поради наличие на
жилищна нужда. В настоящия случай от материалите по делото се установява по
безспорен начин, че именно това е жилището, в което съпрузите са живели
непосредствено преди фактическата им раздяла и жилището, което е било напуснато
от ответника. Същото е било закупено и ремонтирано именно с цел семейството да
живее заедно в него, като същите са живели в него, а ищцата и детето
продължават да живеят в него и към настоящия момент.
Посоченото по-горе
постановление и разясненията, дадени в него не са изгубили значение и при сега
действащия Семеен кодекс.
Критериите, които подлежат на преценка при предоставяне на семейното жилище
след развода са изброени в чл.56 СК.
Когато от брака има родени или осиновени ненавършили пълнолетие деца водещо
значение се отдава на техните интереси - чл.
56, ал.2,3,5 СК,
в какъвто смисъл е трайната практика на ВКС. Това се отнася и за хипотезата, в
която съпрузите са собственици на семейното жилище. Следователно, в настоящия
случай съдът намира, че е справедливо, именно с оглед защита интересите на
детето, и доколкото родителите са длъжни да обезпечат възможността то да живее
спокойно и необезпокоявано, ползването
на семейното жилище да бъде предоставено на ищцата и детето Е..
При преценка на въпроса за
ползването на семейното жилище съдът съобрази и факта, че претенция за неговото
ползване е направена единствено от страна на ищцата. Ответникът, въпреки, че
оспорва твърдението, че именно това е
семейното жилище на семейството и се противопоставя същото да бъде предоставено
за ползване на ищцата, всъщност не е предявил претенция същото да бъде
предоставено за ползване на него или да бъде определено съвместно ползване на
същото.
Досежно фамилното име на ищцата, съдът съобрази
обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела фамилното
име П., а в настоящото производство прави искане след прекратяване на брака да
продължи да носи брачното си фамилно име П.. При преценка на този въпрос съдът
взе в предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за запазване
или възстановяване на фамилното име е предоставено единствено на волята на
съпруга, променил фамилното си име при сключване на брака. За запазване
носенето на брачното фамилното име или
неговата промяна не е необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не
изисква и мнение от негова страна по този въпрос. Поради изложеното, доколкото
е налице изявление от страна на ищцата, че желае след развода да запази
брачното си фамилно име П., то настоящия състав намира, че искането в тази
насока следва да бъде уважено.
Доколкото в исковата молба ищцата не изразява
претенции за изплащане на издръжка от страна на ответника, съдът намира, че не
следва да се произнася по този въпрос.
С оглед задължението на съда с решението си да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе предвид
представените по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, съдът
намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай
следва да бъде 50 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се
установява, че при завеждането на делото ищцата е внесла държавна такса в
размер на 25 лева, то същите следва да бъдат приспаднати, като ответникът
следва да бъде осъден да довнесе държавна такса
до пълния определен размер, а именно – 25 лева, както и държавна такса
върху определения размер на издръжката в размер на 360 лева. В този смисъл
съдът съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която съдебните
разноски по делото следва да бъдат възложени в тежест на ответника, доколкото
съдът е приел с решението, че именно той има вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 640 лева, от които
25 лева – първоначално заплатена държавна такса, 15 лева – държавна такса за
въззивно обжалване на определението за
прекратяване на производството и 600 лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед естеството на правния спор и изхода на
делото на ответника разноски не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Р.Р.П., с ЕГН*********, с
постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, кантора 23, чрез адв.***от ШАК и А.П.,
роден на *** год., гражданин на Федерална република Германия, с постоянен
адрес: Федерална република Германия, с.***,
ул.“*****“ №6, съдебен адрес:***, офис 14, чрез адв.Т.Ч. от САК, сключен на
03.04.2017 год. в гр.***, Федерална република Германия, като акта за сключен
граждански брак е бил пресъставен в Рупублика България под №0154/01.06.2017
год., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНАТА за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на мъжа.
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските
права върху детето Е. П., с ЕГН********** на майката Р.Р.П., с ЕГН*********,
като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на
бащата А.П., роден на *** год. с детето всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, с приспиване, 20 дни през
лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск и първите два дни по време
на Коледните и Великденските празници, като детето следва да бъде вземано и връщано от и на адреса на майката.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Е. П., с ЕГН********** при
неговата майка Р.Р.П., с ЕГН********* на адрес: ***.
ОСЪЖДА А.П., роден на *** год. да заплаща месечна
издръжка на малолетното си дете Е. П., с ЕГН********** чрез неговата майка и
законен представител Р.Р.П., с ЕГН********* в размер на 250 /двеста и петдесет/
лева, считано от датата на предявяване на иска – 13.02.2019 год. до настъпване
на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число от месеца,
за който се отнася.
ОСЪЖДА А.П., роден на *** год. да заплати на малолетното
си дете Е. П., с ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител Р.Р.П.,
с ЕГН********* издръжка за минало време за периода от 01.01.2019 год. до
12.02.2019 год. в размер на 571.43 лева /петстотин седемдесет и един лева и
четиридесет и три стотинки/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.***,
ул.“***“
№12, ет.1, ап.3 на ищцата Р.Р.П., с
ЕГН********* и детето Е. П., с ЕГН**********, като констатира, че същото е напуснато от ответника А.П., роден на *** год.
След прекратяване на брака Р.Р.П., с ЕГН*********
запазва брачното си фамилно име П..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер
на 50 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА А.П.,
роден на *** год. да заплати в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 385
лева /триста осемдесет и пет лева/, представляваща държавна такса по делото до
пълния, определен от съда размер и държавна такса върху определения размер на
издръжката по отношение на детето Е., както и 5 /пет/ лева държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.П.,
роден на *** год. да заплати на ищцата Р.Р.П.,
с ЕГН********* сумата от 640 /шестстотин и четиридесет/ лева, представляващи
направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска
предварително изпълнение на решението
само в частта относно присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: