Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-в с-в, в публичното заседание на десети
октомври през 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Вяра Баева, като разгледа
докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 16522 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 23.11.2017 г. СРС, 73 с-в, по гр.д.№ 5326/16 г. е отхвърлил иска с правно основание
чл.213, ал.1 КЗ /отм./ на З. „У.“ АД срещу З. „О.“ АД за сумата 2 934,20
лв.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ищеца- З. „У.“ АД.Въззивникът
излага твърдения, че решението е неправилно и незаконосъобразно, необосновано,
постановено в противоречие със събрания доказателствен материал и при допуснати
процесуални нарушения, допуснати са и очевидни фактически грешки относно ЕИК на
страните, адреси на управление и др.Оспорва извода на първоинстанционния съд,
че искът е недоказан с единствения мотив, че представения по делото двустранен
протокол за ПТП е съставен без участието на ответника и като частен документ не
може да му се противопостави.Съдът не е обсъдил останалите събрани
доказателства и е приел, че не е налице причинно-следствена връзка межда
вредите и деянието на виновния водач, и че не е доказано той да е нарушил
правилата за движение по пътищата и в резултат на това да са настъпили
имуществени вреди.Поддържа становище, че със събраните писмени доказателства и
авто-техническата експертиза /АТЕ/ са доказани всички елементи от фактическия
състав на иска по чл.213, ал.1 КЗ /отм./-наличие на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увреденото лице;
настъпване на застрахователно събитие с увреждания, пряка последица от него;
изплащане на застрахователно обезщетение; противоправно поведение на трето
лице; наличие на застрахователно правоотношение за застраховане на третото лице
между ответника и това трето лице.Въззивникът излага оплаквания, че
първоинстанционният съд не е взел предвид, че ответникът е направил изявление,
че не поддържа направените с отговора на исковата молба оспорвания на
двустранния протокол, механизма на ПТП и вината на водача, застрахован при
ответника, поради което ищецът е оттеглил искането си за разпит на свидетел за
установяване на механизма на ПТП.Обстоятелствата по ПТП са установени от двустраннио
подписания протокол за ПТП от участниците в него, изготвен съгласно изискванията
на чл.123, ал.1, т.3, б. „б“ ЗДвП по образец приложение № 3 по чл.2, ал.1, т.3
вр. чл.5, ал.1 от Наредба Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и
реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР, КФН и ИЦ към
ГФ.Твърди, че фактът, че документът не е официален, не го лишава от
доказателствената му стойност, налице е и извънсъдебно признание на
застрахования при ответника водач.Описаните в протокола обстоятелства около
причините за настъпване на ПТП се подкрепят и от авто-техническата експертиза.Моли съда да отмени решението и да уважи предявения иск.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба- З. „О.”
АД оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е правилно,
законосъобразно и обосновано.Твърди, че първоинстанционният съд е обсъдил
всички събрани доказателства, и че по делото не са установени всички елементи
на фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника.Ответникът е
оспорил всички елементи от фактическия състав на „Гражданската отговорност“,
механизма на ПТП и вината на застрахования при него водач, а ищецът не е
ангажирал доказателства във връзка с направените оспорвания.Изразява становище,
че представения двустранен констативен протокол не е доказателство за
противоправност в поведението на водача на т.а. „Мерцедес“ с рег.№ */*****в
частта, в която съдържа неизгодно за него изявление „виновен“, тъй като то
представлява правна преценка, която е извън обективните за възприемане
обстоятелства по настъпване на произшествието.Моли съда да потвърди обжалваното
решение.Претендира разноски.Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./.
Ищецът-„ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на 16.09.2015
г. в гр.Пловдив, ул. „Стоян Михайловски“ водачът на МПС „Мерцедес 2629LL“ с ДК№ */*****представляващ сметопочистваща машина,
собственост на „У.Л.“ ЕАД-клон Пловдив, е реализирал ПТП и виновно е причинил
вреди на МПС „Шкода Октавия“ с ДК № */*****, собственост на „И.А.“ ЕАД-клон
Пловдив, за което е съставен двустранен констативен протокол за ПТП,
регистриран в КАТ под № 308/16.09.2015 г.Виновен за настъпилото произшествие е
водачът на МПС „Мерцедес 2629LL“ с ДК№ ******При ищеца като застраховател по застраховка „Автокаско“ по
полица № 14054171914/09.12.2014 г. е образувана щета № 14110541441/2015 г. и на
сервиза, отремонтирал увредения от ПТП л.а. „Шкода Октавия“ с ДК № */*****, е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2 934,20 лв. на
20.11.2015 г.Към момента на ПТП виновният водач е имал застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със З. „О.“ АД по полица № BG/23/115002538156 за периода 13.12.2015 г.-12.12.2016 г.С
писмо изх.№ 47938 ищецът е поканил ответното дружество да му плати сумата от
2 934,20 лв., но плащане не е било извършено.Ищецът
моли съда да осъди ответника З. „О.“ АД да му заплати платеното застрахователно
обезщетение в размер на 2 934,20 лв.,
представляваща размера на невъзстановената сума по платеното обезщетение със
законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска.
В представения
двустранен констативен протокол за ПТП № 3081 е посочено, че на 16.09.2015 г. в
10,30 ч. в гр.Пловдив, ул. „Стоян Михайловски“ водачът на МПС „Мерцедес 2629LL“ с ДК№ ******при тръгване/отваряне на вратата е
реализирал ПТП с МПС „Шкода Октавия“ с ДК № */*****.Като виновен за настъпилото
произшествие е посочен водача на МПС „Мерцедес“.В протокола е отразено, че
гражданската отговорност на виновния водач е застрахована по полица № 23114003020742
в „ОЗК“.
От застрахователна полица № 14054171914 е видно, че т.а.
„Шкода Октавия“ с ДК № */*****е застрахован по застраховка „Каско“ в З. „У.“ АД
за периода 10.12.2014 г.-09.12.2015 г. по клауза „Пълно каско“.
Видно от
преписката по щета № 14110541441/2015 /15 г.- опис
на щета, приемо-предавателен протокол, фактура , извлечение от сметка, ищецът
е заплатил на сервиза, отремонтирал увредения от процесното ПТП сумата 2 934,20 лв.Представено е и становище на „Е.А.“ ООД от 30.09.15
г. по посочената щета, в което е посочено, че в описа на претенцията за предна
лява врата е дадена за ремонт 3-та степен, но детайлът е силно деформиран, като
деформацията е на трудно достъпно за ремонт място.За пълното и качествено
възстановяване на автомобила е необходимо детайлът да се замени с нов.
От
заключението на приетата по делото автотехническа
експертиза
на в.л. Х.И.е установено, че ПТП е настъпило на
16.10.2015 г. в гр.Пловдив в светлата част на денонощието, като т.а. „Мерцедес
2629 ЛЛ“ с рег.№ РВ ******е престоявал на ул. ******.В същото време и с посока
на движение, обратна на товарния автомобил се
е движел л.а. „Шкода Октавия“ с рег.№ */*****, който е предприел маневра
заобикаляне на спрели автомобили в неговата лента за движение.В момента на
изравняване на автомобилите водачът на т.а. „Мерцедес“ е предприел маневра
потегляне, като се е изнесъл наляво, считано от неговата посока на движение.С
предната лява част на бронята на т.а. „Мерцедес“ се е реализирало ПТП в
движещия се автомобил „Шкода“ в неговата лява странична част /предна лява
врата, задна лява врата, заден ляв калник и задна броня/.Щетите по л.а. „Шкода
Октавия“ от техническа гледна точка съответстват и са в причинно-следствена
връзка с така описания механизъм на произшествието и описаната схема в
двустранния констативен протокол.Ако водачът на т.а. „Мерцедес“ не бе предприел
маневра потегляне и изнасяне наляво, процесното ПТП не би настъпило, а двата
автомобила са щели да се разминат.Стойността на щетите по л.а. „Шкода Октавия“
по средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП възлиза на 1 669,87
лв.Вещото лице не е оценявало нови части.Представителите на застрахователя са
извършили два огледа, като във втория оглед степента за възстановяване на предна
лява врата е променена на сложност 3, във фактурата е описана смяна на врата с
нова, но към материалите по делото липсва информация защо това се е наложило.Към
датата на ПТП автомобилът е бил в експлоатация от около 9 месеца.Стойността на
щетата по цени на представителя на „Шкода“-„Е.А.“ ООД е 2 387,21 лв.
По делото е приета и допълнителна АТЕ на същото вещо лице, което въз основа
на допълнително представеното становище от 30.09.3015 г. е дало заключение, че
стойността на щетите на увредения л.а. „Шкода Октавия“ по цени на представителя
на марката сервиз „Е.А.“ ООД към датата на настъпване на ПТП е 2 934,20
лв., а по средни пазарни цени към същия момент стойността на щетите възлиза
на 2 327,15 лв.Новите части не се
предлагат в магазинната мрежа от алтернативни доставчици.
В съдебно заседание на 07.04.2017 г. процесуалният представител на
ответното дружество е заявил, че не поддържа възражението относно механизма на
ПТП и вината на водача на автомобил „Мерцедес“ с рег.№ */*****поради което
ищецът е оттеглил искането си за разпит на свидетел.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно
чл.213, ал.1 КЗ /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя на
причинителя на вредата по застраховка „Гражданска отговорност” до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.Предпоставките за уважаване на иска са: наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско” между ищеца и собственика на увредения автомобил, плащане
на застрахователното обезщетение, наличие на предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно поведение, вреда и причинна връзка между противоправното
поведение и претърпените от застрахования вреди, застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и
ответника.
От събраните доказателства е установено наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения
автомобил.Не се спори и относно обстоятелството, че гражданската отговорност на
водача на МПС „Мерцедес 2629 LL“ с рег.№ ******е застрахована при ответника.
Настоящият съдебен състав счита, че по делото е установен и механизма на
процесното ПТП.Представеният двустранен констативен протокол е съставен по реда
на чл.2, ал. 1, т.3 от Наредба № 1з-41/12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда
за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Информационния център към Гаранционния фонд и съдържа всички предписани реквизити.В съдебното заседание, на което е даден
ход на делото по същество пред СРС процесуалният представител на ответника е
оттеглил оспорването на описания в протокола механизъм на ПТП и вината на
водача на МПС с рег. № ******Приетата
по делото АТЕ, която не е оспорена от страните, установява наличие на причинна
връзка между щетите на увредения автомобил и описания в двустранния констативен
протокол механизъм на произшествието.
Поради изложеното спорен е въпросът
относно размера на претендираното обезщетение.Съдът намира, че размерът на
обезщетението следва да се определи съгласно допълнителното заключение на
приетата АТЕ, тъй като същото е изготвено след представяне на документ,
установяващ необходимостта от замяна на предна лява врата на увредения
автомобил.Предвид факта, че към момента на ПТП процесният автомобил е бил в
експлоатация до 9 месеца, следва да се възприеме вариантът за стойността на
ремонта, извършен от оторизиран сервиз-2 934,20 лв. /В този смисъл- Р № 167/07.02.2017 г. по т.д. № 1655/2015 г., ВКС, II ТО; Р № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г., ВКС, II ТО/.
По изложените съображения искът се явява основателен за сумата от
2 934,20 лв. и следва да се уважи изцяло.
Поради разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се отмени, като вместо него се постанови ново, с което искът
по чл.213, ал.1 КЗ /отм./ да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на въззивника следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 1285,08 лв. /847,20 лв.-разноски за
СРС и 437,88 лв.-разноски за въззивната инстанция/ съгласно представените списъци
по чл.80 ГПК.Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца за настоящата инстанция /в размер на 379,20 лв./ е
неоснователно, тъй като размерът на същото не надвишава предвидения минимум в
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който възлиза на 386,39 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решението от 23.11.2017 г. на СРС,
73 с-в, по гр.д.№ 5326/16 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „О.“ АД с ЕИК******и със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на З. „У.“ АД с ЕИК******и със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл.213, ал.1 КЗ /отм./ сумата 2 934,20 лв. /две хиляди деветстотин тридесет и четири лева
и двадесет стотинки/-платено обезщетение по риск „Автокаско” по щета № 14110541441/15
г. за вреди от ПТП от 16.09.2015 г. със законната лихва от 29.01.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1285,08
лв. /хиляда двеста осемдесет и пет лева и осем стотинки/ на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.