РЕШЕНИЕ
№ 333
гр. Пловдив, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330104470 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от „ЮБЦ“ ЕООД против Т. И. Х. иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сума в размер от 99, 96 лв., представляваща неустойка при предсрочно
прекратяване на Договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги от ********
и ******** с клиентски № **********, сключени между ответника и „****“ ЕАД,
поради неизпълнение на договорно поетите задължения от страна на ответника,
вземанията по които договори са прехвърлени ******* от „****“ ЕАД на „******“
ООД, което от своя страна ги е цедирало на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на договор за
цесия от ********, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 260243 от 03.09.2020г. по ч.гр.д. № 10002/ 20г., по описа на РС-
Пловдив, VIII- ми гр. с-в.
Ищецът твърди, че между Т.Х. и „****“ ЕАД са сключени Договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от ********* и *********. По силата на
договора от ******** е предоставен за ползване мобилен номер **************, а по
договора от ******** е отреден мобилен номер *********. Ответникът не е заплатил
мобилни услуги на обща стойност 205, 06 лв. за месеците 06.2017г., 07.2017г и
08.2017г. Предвид това, молбилният оператор е упражнил правото си да прекрати
едностранно горепосочените договори. Поради неизпълнението на договорно
1
задължение и прекратяване на договора по вина на потребителя, за доставчика на
услугата се е породило вземане за неустойка срещу потребителя, която съобразно
договореното възлиза на трикратния месечен размер за всяка от ползваните услуги.
Дължимата неустойка по всеки от двата договора е в размер от 49, 98 лв., поради което
и общо претендираната от ищеца сума е в размер на 99, 96 лева. Ищецът изтъква, че
вземанията по процесния договор са прехвърлени от „*****“ ЕАД на „******“ ООД,
което от своя страна ги е цедирало на „ЮБЦ“ ЕООД. Предвид изложеното,
претендират се процесните суми. Претендират се и сторените в процеса разноски.
Ответникът, макар и редовно уведомен, не е депозирал в законоустановения за
това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се
явява лично в открито съдебно заседание, не се и представлява. Не е направено и
искане делото да се разгледа в негово отсъствие. Ответникът е уведомен за
процесуалните последици на чл. 238 ГПК.
С исковата молба ( л. 6 от делото ), ищецът изрично е поискал постановяване на
неприсъствено решение, ако са налице предпоставките за това.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията
на страните, счита следното:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е
уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с
оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото
доказателства.
Както вече бе посочено, ищецът с исковата молба, отправя изрично искане за
постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията
към нея са редовно връчени на ответника на дата *********** (съобщение на л. 61 от
делото- ответникът е получил книжата лично ). Впоследствие, ответникът е търсен на
адреса, на който веднъж вече е получил лично книжата по делото ( гр. **********,
ул. „********“ № *** ), но не е открит. С цел прилагане на фикцията, разписана в чл.
41, ал. 2 ГПК, адресът е посетен няколкократно в периода 07.12.2021г.- 12.01.2022г. (
видно от призовка на л. 79 от делото ). Предвид изложеното, съдът е приел, че са
налице предпоставките за прилагане нормата на чл. 41, ал. 2 ГПК и считано от
12.01.2022г. ответникът е редовно призован за датата на часа на откритото съдебно
заседание по делото.
Макар и редовно призован и уведомен за последиците по чл. 238 ГПК (видно от
призовката на л. 79 от делото), ответникът не е проявил процесуална активност под
2
каквото и да било форма.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не
е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за
последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно
призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се
гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба
писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на
предявения иск.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради
това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД да бъде уважен изцяло.
С исковата молба не е поискано присъждане на законна лихва върху главницата,
поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се
поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатени
разноски в размер от 410 лв. ( заплатена държавна такса в исковото и заповедното
производство в общ размер от 50 лв. и разноски за процесуално представителство в
исковото и заповедното производство в общ размер от 360 лв.), която сума и следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът
Т. И. Х., ЕГН ********** дължи на ищеца „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД сума в размер от 99, 96 лв. ,
представляваща неустойка при предсрочно прекратяване на Договори за предоставяне
на далекосъобщителни услуги от ********* и ********** с клиентски № *********,
сключени между ответника и „*****“ ЕАД, поради неизпълнение на договорно
поетите задължения от страна на ответника, вземанията по които договори са
прехвърлени ********** от „****" ЕАД на „******“ ООД, което от своя страна ги е
цедирало на „ЮБЦ“ ЕООД по силата на договор за цесия от ******** и за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 260243 от
03.09.2020г. по ч.гр.д. № 10002/ 20г., по описа на РС- Пловдив, VIII- ми гр. с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. И. Х., ЕГН ********** да заплати на
3
„ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *********, сума в размер на 410 лв, представляваща сторени
разноски в рамките на исковото производство и заповедното производство по ч.гр.д. №
10002/ 20г., по описа на РС- Пловдив, VIII- ми гр. с-в.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита
по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването
му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /п/_______________________
4