Решение по адм. дело №651/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по две жалби, първата от които на „Деви проект“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, [улица], вх. „а“, ет. 3, ап. 8, а втората на С. Й. Т., [ЕГН] от гр. София, [улица], ет. 2, чрез общия им процесуален представител адвокат З. Д., срещу Решение № 1012-12-20#1 от 15.02.2024 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Пазарджик, с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-12-01491143 от 05.01.2024 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Пазарджик, с които дружеството е задължено да заличи подадените данни за С. Й. Т. с декларация обр. № 1 „Данни за осигурено лице“ за периода от 20.09.2023 г. до 09.11.2023 г. (вкл.) с код за вид осигурен „01“ (работници и служители, трета категория).

В жалбите се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните разпоредби и на материалния закон. В съдебно заседание се поддържа, че актът е постановен при неизяснена фактическа обстановка. Искането е за отмяна на решението и присъждане на сторените разноски.

Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез главен юрисконсулт Ц. М., в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Производството срещу Решение № 1012-12-20#1 от 15.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик е повторно, след постановяване на Решение № 5685 от 02.06.2025 г., по адм. дело № 344/2025 г., по описа на Върховния административен съд.

След проведено административно производство от контролните органи на Националния осигурителен институт, на основание, чл. 108, ал. 1 т. 3 са издадени Задължителни предписания № ЗД-1-12-01491143 от 05.01.2024 г. на контролен орган на ТП НОИ – Пазарджик, главен инспектор по осигуряването П. Х., с които на „Деви проект“ ЕООД е разпоредено да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за С. Й. Т.. Предписанията са обжалвани по административен ред от „Деви проект“ ЕООД пред директора на ТП на НОИ, който със своето решение, предмет на настоящия съдебен контрол, е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил задължителните предписания. Мотивите за това са, че липсват доказателства за реално извършван труд от С. Й. Т., макар и да е налице валидно сключен трудов договор, поради която същата не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.

Решението на директора на ТП на НОИ е оспорено пред Административен съд – Пазарджик, който с Решение № 4091 от 27.10.2024 г., постановено по адм. дело №309/2024 г. е отхвърлил жалбата. При проведения инстанционен контрол, с горецитираното решение на Върховния административен съд е прието, че производството пред първоинстанционния съд е проведено без участието на всички засегнати от административния акт лица – в случая С. Й. Т., поради което е обезсилил решението на Административен съд – Пазарджик и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, като е дал указния да се съобщи административният акт по реда на чл. 162, ал. 1 от АПК . Вследствие на това е образувано и настоящото производство.

В изпълнение на указанията на касационната инстанция, административният акт е съобщен на С. Й. Т.. Същата е подала жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ и е конституирана като жалбоподател по делото.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбите са допустими като подадени в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирани лица и при наличие на правен интерес от търсената защита, а разгледани по същество са основателни по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Настоящата инстанция обаче, намира, че е налице нарушение на административнопроизводствените правила.

Както е посочил върховния административен съд в мотивите на отменителното си решение, вече е изоставена практиката, съгласно която се приемаше, че правоотношенията в производствата по издаване на задължителни предписания се развиват между НОИ и осигурителя/работодателя, и между НОИ и осигурения със самостоятелни права и участие.

Настоящото разбиране е, че при издаването на задължителни предписания на осигурителя по отношение данните на осигурени лица, има засягане на правата и интересите на тези осигурените лица, рефлектиращи пряко върху осигурителните им права. Поради това, в производствата по издаване на задължителни предписания като страни е задължително конституирането и на осигурените лица, които следва да участват в административните производства. На тях следва да се връчват издадените актове и те следва да участват на общо основание в този процес, за да могат да защитят своите права и интереси, независимо от правата и интересите на техните работодатели/ осигурители. В тази насока са решенията по следните дела на Върховния административен съд: адм. дело № 3883/2025 г., адм. дело № 4994/2025 г., адм. дело № 2089/2025 г., адм. дело № 1861/2025 г. и др.

Лицата, за чиито данни се разпорежда заличаване, следва да имат самостоятелно право на участие в процеса на издаването на задължителни предписания, както и на тяхното оспорване, и поради обстоятелството, че работодателят/осигурителят може да прояви бездействие и по този начин предписанията да влязат в сила и да се проявят правните им последици, който засягат негативно осигурителните права на работника. Дори и в случаите на обжалване на предписанията от страна на работодателя/осигурителя, това не обезпечава защитата на правата на осигуреното лице, тъй като тези два субекта нямат качеството на процесуални субституенти един спрямо друг. В този смисъл е Решение № 11376 от 23.10.2024 г. по адм. дело № 2039/2024 г., по описа на Върховния административен съд.

В настоящия случай, С. Й. Т. не е била страна в административното производство по издаването на задължителните преписания, нито пък същите са й били съобщени, поради което, настоящата инстанция приема, че административният акт и решението на директора на ТП на НОИ са постановени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Подаването на жалба пред съда при условията на чл. 162, ал. 3 от АПК не може да санира този порок, още повече, че в случая при издаването на задължителни преписания същите подлежат на задължително обжалване по административен ред, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО пред директора на ТП на НОИ, а това производство също трябва да бъде проведено с участието на засегнатото лице.

Предвид изложеното, Решение № 1012-12-20#1 от 15.02.2024 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-12-01491143 от 05.01.2024 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Пазарджик следва да бъдат отменени, а делото, като преписка, следва да се изпрати на административния орган за провеждане на ново производство, съобразно мотивите на настоящото решение.

С оглед изхода на делото е основателно своевременно предявеното искане от процесуалния представител на жалбоподателите за присъждане на разноски. В тази насока е неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. И за двамата жалбоподатели то е съобразено с предвидения размер в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, а именно 500 лева.

На основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноските следва да бъдат заплатени от НОИ гр. София както следва: на С. Й. Т. в размер на 510 лева, от които 500 лева адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса; на „Деви проект“ ЕООД 1 250 лева от които 1 000 лева адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции и 250 лева държавна такса за първата и касационната инстанции.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-20#1 от 15.02.2024 г. на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пазарджик и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-12-01491143 от 05.01.2024 г. на контролен орган на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пазарджик.

ИЗПРАЩА преписката на органа за провеждане на ново производство, съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване по прилагане на закона.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, [улица] да заплати на С. Й. Т., [ЕГН] от гр. София, [улица], ет. 2, сумата от 510 (петстотин и десет) лева, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, гр. София, [улица] да заплати на „Деви проект“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, [улица], вх. „а“, ет. 3, ап. 8, сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.