Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 03.05.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и първи март през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при
участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 1733 по
описа за 2020 г. по описа на СГС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ от С.Б. срещу Районен съд – Сливница и
Народното събрание на Република България (с влязло в сила определение от
11.06.2020 г., производството е прекратено срещу ответника Държавата,
представлявана от министъра на финансите).
Ищецът С.Б.
твърди, че 10.03.2017 г., преминавайки през Митнически пункт Калотина, не е
декларирал сумата от 30 000 евро и 12 400 турски лири за което деяние
е образувано досъдебно производство и е задържан. Поддържа, че на 13.03.2017 г.
Районен съд, гр. Сливница е одобрил споразумение по Н.О.Х. Д. № 214/2017 г., с
което на основание чл. 251, ал. 1 от НК, му е наложено наказание в размер на 5
месеца лишаване от свобода, отложено с три годишен изпитателен срок. Освен
това, на основание чл. 251, ал. 2 от НК недекларираната сума, предмет на
престъплението, с левова равностойност в размер на 64 798.75 лв.,
съобразно приетото от съда, е отнета в полза на държавата.
В
исковата молба се поддържа, че е налице нарушение чл. 4, §3 от Договора за
Европейски съюз, чл. 9, §1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 26.10.2005 г., защото българската държава, не е
изменила законодателството си така, че да не противоречи на законодателството
на ЕС. В тази връзка сочи, че
Европейската комисия води процедура за нарушение № 2012/2085 г. по описа на ЕК за
отстраняване на противоречие на режима на санкции за недеклариране на пари в
брой при излизане и влизане в ЕС. По отношение на ответника Народно събрание
сочи, че следва да му се ангажира отговорността за бездействие, защото не е
отстранил неправомерните последици от нарушение на общностното право, а на РС –
Сливница, защото съдът е одобрил споразумението от 13.03.2017 г. в
наказателното производство за митническото престъпление. Поддържа се, че чл. 9,
§1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които
се внасят и изнасят от Общността, не допуска национална правна уредба, която като
санкция за неизпълнение на задължението за деклариране по чл. 3 от този
регламент, предвижда от една страна отнемане на недекларираната сума в полза на
държавата, и от друга, наказание лишаване от свобода или глоба в размер на
двойната сума на предмета на престъплението, както е в чл. 251 НК.
Ето
защо, ищецът С.Б. моли съда да осъди Районен съд – Сливница и Народното
събрание на РБ, да му заплатят солидарно сумата от 64 798,75 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, в левовата равностойност на
отнетите суми от 30 000 евро и 12 400 турски лири по Н.О.Х. Д. № 214/2017 г., в резултат на неприлагане на правото на ЕС, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 10.02.2020 г. до
окончателното плащане.
Ответникът
Районен съд - Сливница оспорва исковата молба по основание и размер. В отговора
се поддържа, че действително с Регламент 1889/2005 г. на Европейския парламент и на Съвета от
26.10.2005 г. се установяват хармонизирани норми за контрол на движението на
пари в брой, които влизат и излизат от Съюза, посредством въвеждането на
принципа на задължително деклариране на суми над 10 000 евро. В чл. 8, § 1
от регламента обаче е предвидено, че всяка държава – членка въвежда санкции,
които следва за бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Поддържа, че не следва
да отговаря районния съд, в качеството му на правоприлагащ орган, а следва да
се ангажира отговорността на законодателя, тъй като този държавен орган не е
синхронизирал вътрешното право с правото на ЕС. Сочи, че
предмет на преюдициалното запитване по дело Chmielewski, С-255/14 е съвместимостта на предвидена в унгарското
право на глоба, наложена като административна санкция, с изискването по чл. 9, §
1 от Регламент 1889/2005 ефективност, съразмерност и възпиращ ефект на
санкцията. Съдът приема, че национална уредба, съгласно която за неизпълнение
на задължението за деклариране се налага административна глоба, чийто размер
съответства на 60% от недекларираната сума, когато тази сума е по-голяма от
50000 евро, е несъвместима с правото на ЕС. Счита, че посоченото решение на
Съда на ЕС не позволява да се приеме, че извършеното от РС - Сливница нарушение
на правото на ЕС (налагане на наказание лишаване от свобода и мярка отнемане на
предмета па престъплението в полза на държавата) представлява явно
несъобразяване е установена практика на Съда на ЕС към датата на
постановяването на определението на РС - Сливница от 13.03.2017 г. Счита, че тълкуването
на Съда на ЕС засяга единствено съразмерността/пропорционалността на размера на
административното наказание „глоба“ и по никакъв начин не обхваща мярка, като
тази по чл. 251, ал. 2 от НК. В
отговора се поддържа, че несъвместимостта на мярката по чл. 251, ал. 2 НК не
следва и явно от определението на Съда на ЕС от 12 юли 2018 г., Pinzaru и Cirstinoiu, С-707/17, в
което съдът установява несъвместимост на алтернативното прилагане на санкциите
по ал. 1 и ал. 2 на чл. 251 НК. Несъвместимостта на мярката по чл. 251, ал. 2 НК с правото на Съюза е установена по несъмнен начин едва с определението от 30
януари 2019 г., АК, С-335/18 и С-336/18.
Ответникът Народно събрание на
Република оспорва иска по основание и размер в депозирания отговор, по реда на
чл. 131 ГПК, като сочи че не отговаря за дейността си от законотворчество.
Отделно от това сочи, че контролът върху законосъобразността на актовете на
Народното събрание е предоставен на Конституционния съд, а не на гражданските
съдилища. Поддържа, че в българското законодателство престъплението по чл. 251,
ал. 1 от НК – неизпълнение на задължението за деклариране на пари в брой, е
санкционирано по начин, който съответства на характера и тежестта на
нарушението, като предвидените санкции имат реално възпиращ характер, като
същевременно съблюдават основния принцип на пропорционалност. До отмяната на
чл.251, ал. 2 от НК, същата е част от действащото законодателство. Независимо
от това, сочи че в случай, че се установят вреди, то те са непосредствена
последици от съдебния акт, а не от законодателната дейност на Народното
събрание. Претендира разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Прокуратурата
на Република България поддържа становище за основателност на иска само по
отношение на Районен съд, гр. Сливница.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Видно
от приложеното наказателно производство, с протоколно определение от 13.03.2017
г., по Н.О.Х. Д. №
214/2017 г., по описа на Районен съд – Сливница, IV-ти
състав, е одобрено споразумение съгласно което за нарушение
на чл. 11а, ал.1 и ал. 5 от Валутния
закон, С.Б. се е признал за виновен за престъпление за престъпление по чл. 251,
ал. 1 НК, да което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет
месеца, което е отложено за срок от три години, ката на основание чл. 251, ал.
2 от НК, веществените доказателства, предмет на престъплението – сумите от
30 000 евро и 12 400 лири, се отнемат в полза на държавата.
В чл. 251, ал. 1 от НК е предвидено,
че който не изпълни задължение за деклариране на парични средства, благородни
метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях, пренасяни през границата на
страната, която е външна граница на Европейския съюз, и стойността на предмета
на престъпление е в особено големи размери, се наказва с лишаване от свобода до
пет години или с глоба в размер на една пета от стойността на предмета на
престъплението. Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а
когато липсва или е отчужден, присъжда се неговата равностойност (ал. 2). Разпоредбата на ал. 2
на чл. 251 НК, е отменена с ДВ, бр. 83 от 22.10.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 2в, ал. 1,
т. 2 от ЗОДОВ (нова, ДВ бр. 94 от
29.11.2019 г.) когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение
на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на
ГПК– извън случаите по т. 1.
В
нормата на чл.
9, § 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета
от 26.10.2005 г., е предвидено че всяка държава-членка въвежда санкции, които
се налагат при спазване на задължението за деклариране по член 3. Тези санкции
трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи.
С определение от
30.01.2019 г. на СЕС, осми състав, по съединени дела C‑335/18 и C‑336/18,
е прието член 4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от
Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от
26.10.2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от
Общността, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна
уредба като разглежданата в главните производства, която като санкция за
неизпълнение на предвиденото в член 3 от този регламент задължение за
деклариране, освен лишаване от свобода до пет години или глоба в размер на една
пета от недекларираната парична сума в брой, предвижда и отнемане в полза на
държавата на тази недекларирана сума.
Следователно, са налице всички елементи от
фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника Районен съд - Сливница.
Установено е по делото, че са отнети парични суми на основание чл. 251, ал. 2 НК, в противоречение с правото на ЕС и че нарушението е съществено по смисъла
на §4, ал. 3 от ДЕС, тъй като е налице несъобразява с практиката на съда в
съответната област, и по - конкретно с дело Chmielewski, С-255/14 г.,
като одобреното от съда споразумение е окончателно. Налице е и пряка връзка
между нарушението и понесената имуществена вреда, в размер на паричната
равностойност на отнетото, следователно по отношение на Районен съд – Сливница
иска е основателен и следва да бъде уважен изцяло, като в полза на ищеца бъде
присъдена сума в 64 798.75
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляваща обезщетение за имуществени вреди, в левовата
равностойност на отнетите суми от 30 000 евро и 12 400 турски лири, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба.
Съдът приема, че в частта за солидарно
осъждане на Народното събрание, искът е неоснователен, защото вредите са
последица от съдебния акт, следователно не е налице пряка причинно- следствена
връзка.
С
оглед изхода на спора, в полза на ответника Народно събрание, следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсулт, в размер на 100 лв. Ищецът не претендира
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Районен съд – Сливница, да заплати на
С.Б., роден
на *** г., с турски паспорт № *******, представляван от адв. В.В.,***, на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, сумата от 64 798.75 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляваща обезщетение за имуществени вреди, в левовата
равностойност на отнетите суми от 30 000 евро и 12 400 турски лири по Н.О.Х.
Д. № 214/2017 г. на РС - Сливница, в
резултат на неприлагане на правото на ЕС (чл. 9, §1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005г. на Европейския
парламент и на Съвета от 26.10.2005 г.) ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба – 10.02.2020 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от С.Б., роден на *** г., с турски паспорт № *******,
представляван от адв. В.В.,*** срещу Народно събрание
на Република България, представлявано от М.Г. – главен юрисконсулт, гр. София,
пл. „**** *******, на основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, сумата от 64 798.75 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляваща обезщетение за имуществени вреди, в левовата
равностойност на отнетите суми от 30 000 евро и 12 400 турски лири по Н.О.Х.Д.
№ 214/2017 г. на РС - Сливница, в резултат
на неприлагане на правото на ЕС (чл. 9, §1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005г. на Европейския
парламент и на Съвета от 26.10.2005 г.) ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба – 10.02.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.Б., роден
на *** г., с турски паспорт № *******, представляван от адв. В.В.,***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Народно събрание на Република
България, представлявано от М.Г. – главен юрисконсулт, гр. София, пл. „**** *******,
сумата от 100 лв., представляваща разноски за възнаграждение на юрисконсулт.
Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: