РЕШЕНИЕ
№ 912
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20225300501420 по описа за 2022 година
Взискателят „*********** обжалва Постановление на съдебния изпълнител от
18.11.2010г. по изп. д. № 370/2018г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при
районен съд А., с което се прекратява изпълнителното производство и моли съда да го
отмени по съображения изложени в жалбата.
Длъжникът Г. С. С. не взема становище.
Съдебният изпълнителят счита жалбата за неоснователна.
Предвид доказателствата съдът намира за установено следното:
За да прекрати изпълнителното производство съдебният изпълнител е счел, че
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължения на
две години, понеже последното изпълнително действие, което прекъсва давността е
искането за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което е
направено на 11.02.2019г. На 20.10.2020г. взискателят отново е поискал налагане на
запор, но внесъл такса само за извършването на справки за трудови договори. Затова е
приел, че последното изпълнително действие е наложения запор с молбата от
11.02.19г.
С молбата на взискателя от 20.10.20г. за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника отново е прекъсната давността, понеже в мотивната част
1
на т.10 от ТР № 2/26.06.15г. по тълк. д. № 2/13 на ОСГТК на ВКС е посочено, че
искането да се приложи определен изпълнителен способ прекъсва давността. В случая
с искането да се наложи запор прекъсва давността, а ако съдебният изпълнител счита,
че внесената такса е недостатъчна или изобщо не е внесена, то според нормата на чл.
426, ал.3 от ГПК на взискателя следва да се укаже да отстрани нередовностите по реда
на чл. 129, ал.2 от ГПК, което не е сторено.
Този пропуск на съдебния изпълнител не може да обоснове липсата на искане за
осъществяване на конкретен изпълнителен способ, който е годен да прекъсне
давността.
Щом това е така, то последното изпълнително действие, с което е прекъсната
давността е молбата за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника от 20.10.20г. и до 18.02.22г., когато е постановено постановлението за
прекратяване на изпълнителното производство не са изтекли два години, за да настъпи
прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на чл. 433, ал.1, т.8 от
ГПК.
Ето защо обжалваното постановление следва да се отмени като делото де върне
на съдебния изпълнител за продължаване на изпълнението.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановление на съдебния изпълнител от 18.11.2010г. по изп. д. №
370/2018г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при районен съд А., с което се
прекратява изпълнителното производство и ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за
продължаване на изпълнението.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2