№ 568
гр. София, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Д. Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20231000502048 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 263257 от 7 ноември 2022г. по гр. д. № 15615/2019г.
Софийски градски съд, ГО, I състав е отхвърлил предявения от И. Д. И., ЕГН
**********, с адрес гр.***, ж.к.***, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, против „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Околовръстен път № 260, главен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 32 341.29 евро, представляваща платено при начална
липса на основание по нищожен договор за кредит № HL37185/06.06.2008г. за
периода 25.01.2017г.-27.06.2019г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до изплащането; признал за нищожни по иска на И. Д. И., ЕГН
**********, с адрес гр.***, ж.к.***, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, против ,.Юробанк
България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Околовръстен път № 260, клаузите по чл. 6, ал. 2, изр. второ и чл. 22, ал. 1 и
ал. 2 от договор за ипотечен кредит № HL37185/06.06.2008г. на основание
чл.146 33П вр. чл.143 ЗЗП; осъдил „Юробанк България“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Околовръстен път № 260, да
заплати на И. Д. И., ЕГН **********, е адрес гр.***, ж.к.***, бл.***, вх.*, ет.*,
1
ап.*, сумата от 21 086.47 евро на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
представляваща платена без основание валутна разлика между швейцарски
франк и евро за периода 28.11.2014г.-27.06.2019г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба-28.11.2019г. до изплащането, като отхвърлил
иска по чл. 55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер 22
096.60 евро; признал за нищожни по иска на И. Д. И., ЕГН **********, с адрес
гр.***, ж.к.***, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, против „Юробанк България" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Околовръстен
път № 260, клаузите по чл. 3, ал.5, чл.6, ал. 3 и чл.12 от договор за ипотечен
кредит № HL37185/06.06.2008г. на основание чл.146 ЗЗП вр. чл.143 ЗЗП;
осъдил „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Околовръстен път № 260, да заплати на И. Д. И.,
ЕГН **********, с адрес гр.***, ж.к.***, бл.***, вх.*, ст.*, ап.*, сумата от 9
375.30 швейцарски франка на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
представляваща платена без основание възнаградителна лихва по договор за
ипотечен кредит № HL37185/06.06.2008г. за периода 28.11.2014г.-27.06.2019г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-28.11.2019г. до
изплащането, като отхвърлил иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата до
пълния предявен размер 10 539.44 швейцарски франка; осъдил „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, гр.София да заплати на И. Д. И., ЕГН
**********, от гр.София разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК от
7627.04 лв.; осъдил И. Д. И., ЕГН **********, от гр.София, да заплати на
„Юробанк България“ АД, ЕИК *********, гр.София, разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК от 90.64лв.
С решение № 260638 от 24 април 2023г. съдът е оставил без уважение
молбата на ищеца за допълване по чл. 250 ГПК на решение №
263257/07.11.2022г. по гр. д. № 15615/2019г. по описа на СГС, I-1 състав и
допуснал на основание чл. 247 ГПК поправка на очевидна фактическа грешка
в Решение № 263257/07.11.2022г. по гр. д. № 15615/2019г. по описа на СГС, І-1
състав, като в диспозитива да се чете: „ОТХВЪРЛЯ иска на И. Д. И., ЕГН
**********, от гр.София, с адрес гр.***, ж.к.***, бл.***, вх.*, ст.*, ап.*, да
заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.Околовръстен път № 260, за нищожността на
клаузата по чл. 6, ал. 2, изр. първо от договор за ипотечен кредит № HL37185/
06.06.2008г. на основание чл.146 ЗЗП вр. чл.143 ЗЗП“; оставил без уважение
2
молба на „Юробанк България“ АД за изменение на решението по чл. 248 ГПК
в частта за разноските.
Производството пред въззивния съд е образувано по три въззивни
жалби – две са подадени от ищеца И. Д. И. и една от ответника „Юробанк
България“ АД срещу решенията – основно и постановено по чл. 247 ГПК - по
гр. д. № 15615/2019г. на СГС, ГО, 1 състав.
Ищецът И. Д. И. е обжалвал основното решение, с което е отхвърлен
предявеният от него главен иск. С доводи, че неправилно, в това число и
поради несъобразяване с относими към спора решения на СЕС, поради това,
че съдът е приел, че процесният договор за кредит не е нищожен, иска отмяна
на решението в обжалваната част и уважаване на главния иск.
„Юробанк България“ АД е оспорил жалбата на ищеца и от своя страна е
подала въззивна жалба срещу основното решение, постановено по делото, в
частта му, в която е прогласена нищожност на клаузите на чл. 6, ал. 2, изр. 2 и
чл. 22, ал. 1 и 2 от договора за кредит и е уважен евентуалният иск за връщане
на 21 086, 47 евро. Банката счита за неправилен изводът на съда, че е
прехвърлен валутният риск само върху потребителя, като поддържа, че
поскъпването на валутата е извън отговорността й, отделно сочи, че ищецът
не е обеднял със сума в евро, защото не е плащал такава сума. Иска отмяна на
решението в обжалваните части и отхвърляне на посочените искове.
И. Д. И. е оспорил жалбата на ответника.
И. Д. И. е подал въззивна жалба и срещу решението на СГС, с което на
основание чл. 247 ГПК е постановено отхвърляне на иска за прогласяване на
нищожност на клаузата на чл. 6, ал. 2, изр. 1 от договора за кредит. Отново с
доводи за нарушение на материалния закон, в т. ч. ПЕС и на тълкуването,
направено в решения на СЕС, счита, че и това решение е неправилно (а по
същество не оспорва, че е допусната очевидна фактическа грешка) и иска от
въззивния съд да отмени решението, с което посоченият иск е отхвърлен и
вместо това да постанови друго, с което искът да се уважи.
„Юробанк България“ АД е оспорила и гореобсъдената втора поред
въззивна жалба на ищеца.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че
клаузата на чл. 22 от договора, сключен между страните, с която е прехвърлен
валутният риск, както и тази на чл. 6, ал. 2, изр. 2, - проявление на поетия
3
валутен риск, са нищожни на основание чл. 143 вр. чл. 143, т. 18 във вр. с чл.
146 , ал. 1 ЗЗП, тъй като банката е нарушила принципа на добросъвестност,
довело и до значителна неравнопоставеност между страните, да предостави на
потребителя достатъчна информация за прогнозите за промяна на
швейцарските франкове и потребителят не е имал възможност да вземе
информирано решение и да направи разумна преценка дали да сключи
договор за кредит с по-нисък лихвен процент с поемане на валутен риск или
договор с по-висока лихва, но без валутен риск, а и с оглед изпълнението на
договора за голям период от време, липсата на информация в дългосрочен
план за промяната в обменните курсове на швейцарския франк, води до
невъзможност за преценка на потенциално значимите икономически
последици върху финансовите задължения от валутния риск, поет със
сключването на договора. СГС е приел и, че не може да се приеме, че кредитът
е сключен в резервната валута – евро, а уговорката той да се предостави в
равностойността на швейцарски франкове в евро по определен курс, определя
основната престация по договора, непротиворечаща на норми от ЗКИ и на чл.
430, ал. 1 ТЗ, поради което клаузите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3 и чл. 6, ал. 2, изр.
първо по отношение уговорената валута, като основен предмет на договора, са
ясни и разбираеми съобразно чл.145, ал.2 ЗЗП, и не са нищожни. При така
направения извод съдът е отхвърлил и иска за прогласяване нищожност на
клаузата на чл. 6, ал. 2, изр. 1 от договора /изразил е изрично волята си в
решението по чл. 247 ГПК/.Във връзка с приетото относно неравноправния
характер на клаузи за валутния риск, съдът е посочил, че тази
неравноправност не води до поддържаната от ищеца нищожност на целия
договор, тъй като съобразно чл. 26, ал. 4 ЗЗД той може да бъде изпълняван и
без прилагането им, т.е. кредитът подлежи на връщане в уговорения размер и
валута - равностойността на швейцарски франкове на 120 000 евро по
първоначално определения курс „купува“ за швейцарския франк към евро на
банката в деня на усвояването. По тези съображения съдът е приел, че
главният иск за връщане на сума, платена по нищожен договор без основание,
е неоснователен. По отношение на евентуалните искове съдът е приел, че
исковете за установяване нищожност на посочените клаузи от договора,
приети за нищожни, са основателни, в отношенията между страните
приложим е курсът на шв. франк към датата на усвояване на кредита, а
осъдителният иск за връщане на недължимо платено в резултат на валутните
4
разлики на курса шв. франк – евро е частично основателен съгласно
заключението на ССЕ. Съдът е приел за нищожни и клаузите на чл. 3, ал. 5, чл.
6, ал. 3 и чл. 12 от договора, касаещи промяна на БЛП, като елемент от
възнаградителната лихва, на основание чл. 143, т. 10 /редакция към
сключване на договора/ ЗЗП, а дължимата лихва, съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД, се
равнява на първоначално уговорената и искът за връщане на платеното в
повече без основание като лихва е уважен до размера, също установен в
заключението на ССЕ.
Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си на въззивна
инстанция при служебната проверка на валидността и допустимостта на
решението, както е поправено и косвено по правилността на решението (чл.
269 ГПК; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС),
намира следното:
Решението ведно с това по чл. 247 ГПК, предмет на инстанционен
контрол, е валидно. То е частично недопустимо – в частта му, в която е
постановено по евентуалните искове. По съществото на спора с оглед
доводите във въззивните жалби и в отговорите срещу тях, както и в
приложение на императивните норми на материалния закон, относими към
спорния предмет, въззивният съд приема следното:
Ищецът И. И. е основал исковете си – главен осъдителен и евентуални
установителни и осъдителни искове, - на първо място на нищожност на
договора за кредит за покупка на недвижим имот № HL 37185 от 06.06.2008г.,
сключен с ответника, - поради това, че клаузите на чл. 1, ал. 1 , чл. 2, ал. 1 и ал.
3 и чл. 6, ал. 2, уреждащи основния предмет на договора, за валутата на
кредита, която счита, не е шв. франк, и правото на банката да променя
едностранно лихвата и другите разходи, - са нищожни като неравноправни,
като „обезсилването“ на договора няма да го изложи на неблагоприятни
последици, тъй като е платил сумата на получената главница от 120 000 евро
към 25.01.2017г., а и поради липса на диспозитивна правна норма, с която да
се замести неравноправната клауза, така е обосновал искането си за връщане
на надплатеното като недължимо над размера на получената главница по
кредита; евентуално се е позовал на частична нищожност на договора поради
нищожността на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22, съответно, на чл. 3, ал. 5, чл.
6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1, като е предявил и съответно на твърдяната частична
5
нищожност евентуални осъдителни искове за връщане на даденото без
основание като валутни разлики и вследствие едностранното увеличение на
лихвения процент.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е оспорил
основателността на исковете с възражения, че кредитополучателят е поискал
предоставяне на равностойност на евро в шв. франкове, каквито са получени и
усвоени, като искането е свързано и с „професионалния поглед“ на ищеца,
като занимаващ се с търговия, върху пазара и движението на валутните
курсове; оспорил е твърдението за прехвърляне на валутния риск само върху
кредитополучателя, като е посочил и, че е било и икономически непредвидимо
внезапното покачване на курса на шв. франк, а кредитополучателят е можел
да иска превалутиране на задължението, което не е направил, като е отказал
рефинансиране и превалутиране. Посочил е и, че е изготвен погасителен план,
който ищецът не е поискал да получи и съгласно него са извършвани
плащания на месечни вноски. Възразил е също, че приложимият лихвен
процент, какъвто е избрал кредитополучателят, е плаващ в посока не само
увеличение, а и намаление, като промяната се извършва по методология, с
която кредитополучателят е бил запознат, а при добра грижа за собствените си
работи е могъл да поиска и промяна на лихвата.
Ищецът от своя страна е оспорил възраженията на ответника.
Посочил е, че конкретен размер на кредита в шв. франкове не е посочен в
договора към 06.06.2008г., а определен от банката след сключването му, като в
представеното от ответника Приложение и Искане валутният курс и размер на
сума в шв. франкове са дописани на ръка и сума в такава валута не му е
предоставена на разположение, а подписването на молба за превалутиране е
задължително условие за усвояване на кредита. Възразил е и, че
методологията на банката за определяне на БЛП не му е представена.
Банката – ответник е възразила, че в Приложение № 1 към договора е
посочен размер на предоставения след 2-месечни преговори с
кредитополучателя със знания над „средния потребител“ и усвоен по
блокирана сметка целеви кредит в шв. франкове, както и курс на шв. франк
към еврото на датата на усвояването му – 16.06.2008г.
По делото няма спор по съдържанието на договора за кредит, на чиято
недействителност са основани исковете. Въззивният съд е приел договора в
6
цялост поради непълното му окомплектоване в първоинстнационното
производство.
Съгласно договора № HL37185/06.06.2008г., така както е прието и от
първоинстанционния съд, неоспорено като фактически положения във
въззивното производство, страните се съгласяват за следното :
Банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на
120 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в
деня на усвояване на кредита, част от които предназначени за покупка на
недвижим имот, а друга част за други разплащания /чл. 1, ал. 1/; в деня на
усвояване на кредита страните подписват приложение № 1 към договора,
неразделна част от него, в което посочват приложимия към същата дата курс
„купува“ за шв. франк на банката, както и конкретно определения съобразно
този курс размер на кредита в шв. франкове /чл. 1, ал. 2/, при солидарна
отговорност на 2 – та кредитополучатели за плащане на задълженията по
договора /чл. 1, ал. 4/; курс “купува“ на шв. франк към евро на банката се
формира от официалния курс „продава“ на евро към лева на банката, разделен
на официалния курс „купува“ на шв. франк към лева на банката /чл. 1, ал. 5 /.
В клаузата на чл. 2 е предвидено усвоеният кредит по блокирана сметка в шв.
франкове на кредитополечателя /ищецът/ да се превалутира служебно от
банката в евро по курс „купува“ на шв. франк към евро за съответната валута в
деня на усвояването и да се преведе по открита сметка на кредитополучателя в
евро. За така усвоения кредит в чл. 3 е уговорено заплащането на
възнаградителна лихва в размер на сбора от БЛП за жилищни кредити в шв.
франкове, валиден за съответния период, - към момента на сключване на
договора - 4.5 %, и договорна надбавка от 1.15 пункта, т.е. 5.65 %. Съгласно
чл. 3, ал. 5 действащият БЛП на банката за жилищни кредити не подлежи на
договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните, а
съгласно чл. 6, ал. 3 в случай на настъпила промяна в БЛП се променя
автоматично и размерът на погасителните вноски – главница и лихви,
определен в погасителен план, приложение № 2 към договора, неразделна
част от него /чл. 6, ал. 1/. В чл. 6, ал. 2, изр. 1 е предвидено погасяването на
кредита да се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен – шв.
франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по
главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума
7
в шв. франкове по сметката си, но има средства в лева или евро погасяването
на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в
лева или евро след служебното превалутиране на тези средства в шв. франкове
по курс „продава“ на банката-кредитор за шв. франк/евро / чл. 6, ал. 2, изр. 2/,
формиран, съгласно чл. 6, ал. 4, от офиц. курс „купува“ за евро към лева на
банката, разделен на офиц. курс „продава“ за шв. франк към лева на банката за
съответния ден. Банката запазва правото си по време на действие на договора
да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионите, които
прилага по операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в
шв. франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на
чл. 20. Измененията в тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от
деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни
за страните по договора. За тези промени банката уведомява
кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет
страницата си /чл. 12, ал. 1 и ал. 2/. Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора
кредитополучателят има право да поиска от банката превалутиране на
предоставения кредит в шв. франкове съответно в евро, като за услугата се
съгласява да заплати съответна комисиона по тарифата на банката. В този
случай банката превалутира кредита в евро по обявения от нея курс „купува“
за шв. франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по
отношение превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката
по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита /чл. 20, ал. 2/.
Съгласно чл. 21 от договора превалутирането се определя като промяна на
валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва
да се приложи съответният лихвен процент, приложим за новата валута на
кредита при изчисляване на лихвата по същия. Според съдържанието на
клаузата по чл. 22, ал. 1 кредитополучателят декларира, че е запознат с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на шв. франк към български лев, както и превалутирането по чл. 20 от
договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2,
повишение на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро,
като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и
повишение, както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и
пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите
лихви, приложими по превалутирания кредит. Според чл. 22, ал. 2
8
кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от
договора, както и че е съгласен с настъпването им. В чл. 8 от договора са
предвидени и такси при предсрочното му погасяване – до изтичане на 3-та
година и след 3-та година от срока му. Съгласно чл. 5 от договора, крайният
срок за погасяване на главница и лихви е 360 м. от датата на усвояването му,
удостоверена в Приложение № 1 към договора, подписано от страните.
В представеното от ответника двустранно подписано Приложение № 1
от 16.06.2008г. към договора за кредит е посочено, че усвояването на кредита е
на 16.06.2008г., както и че към тази дата приложимият курс „купува“ за шв.
франк на „Юробанк И Еф Джи България“ АД към евро е 0.6031, като
определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен кредитен
лимит в шв. франкове по чл. 1 от договора е 198 984, 51 шв. франка. В искане
за жилищно ипотечен кредит, подписано от ищеца и другия
кредитополучател, е отбелязано, че се иска отпускане на жилищен кредит при
плаваща лихва от 120 000 евро и равностойността на евро в шв. франкове в
деня на усвояване на кредита. В искане за усвояване на суми по кредит от
24.06.2008г., подписано от ищеца, е посочено да бъде заверена сметката му в
банката със средствата от кредита в размер на 198 985 шв. франка. В молба на
ищеца се съдържа искане да бъде откупена сума във валута от 198 984.51 от
валутна сметка в левова сметка в банката. Представена е и молба от ищеца от
дата 21.04.2008г., с която поискал таксата за предсрочно погасяване с лични
средства на ипотечния кредит да бъде намалена на 0 % след 3-та година. По
делото е представен от ответника и погасителен план по договора, който
отразява размера на месечните вноски за главница и възнаградителна лихва в
швейцарски франкове, начиная от 25.06.2008г., с краен срок за погасяване
25.06.2038г.
По делото са представени и оригиналите на горепосочените първи три
документа, като при огледа, извършен на оригинала на Приложение № 1, е
установено, че цифрите „198 984, 51„ са нанесени върху предходен текст,
заличен с бяла паста, както и записване на цифрата „1“ от числото „0.6031“
върху бяла паста; аналогично върху искането за усвояване на кредит числото
198 985 е вписано върху заличен текст с бяла паста, като и числото „24“, част
от датата на документа, е записано след забелване с паста; и числото „198 985,
51“ в молба на ищеца за откупуване на валута е записано върху предходен
9
текст, заличен с бяла паста. Ищецът е оспорил съдържанието на тези
документи с твърдения, че е подписал бланкет без съдържание, поради което и
не е постигнато съгласие за размер на кредита в шв. франкове, не е провел
доказване обаче, че твърдението му отговаря на действителното фактическо
положение, а и от обсъденото по-нататък в мотивите заключение на ССЕ се
налага извод, че сумите, посочени в тези документи, кореспондират на
движението на паричния поток по сметките, по които е извършвано
усвояването на кредита.
От представените извлечения от сметка и заключението на вещото
лице по ССЕ е установено по делото, че сметката на ищеца в швейцарски
франкове ********** е заверена /кредитирана/ на 25.06.2008г. със сумата 198
985 шв. фр., на тази дата е и усвоен кредитът. На същата дата 25.06.2008г. тази
сметка е дебитирана със сумата 198 984.51 шв.фр. с посочено основание
„валутна сделка-арбитраж, купени 198 984.51 шв.фр., продадени 120 000.02
евро кроскурс шв.фр./евро 1.658204“. Със сумата 120 000.02 евро е заверена
/кредитирана/ банковата сметка на ищеца в евро **********, от която по-
късно са извършвани преводи за покупка и довършителни работи на
недвижим имот. Видно от заключението в периода 17.07.2008-14.03.2009г. от
тази сметка ищецът е теглил суми на каса в евро и лева в общ размер на 30
509.82 евро. За погасяване на кредита за периода 16.06.2008г.-27.06.2019г.
ищецът е заплатил общо 178 179.31 шв. фр. – сума, в която не са включени
платени застраховки, сума за подновяване на ипотека и първоначално
платената такса при отпускане на кредита. Тази сума се равнява на 146 440.13
евро, изчислена по валутния курс на БНБ към датите на плащане. Още на
03.11.2017г. е достигната обща сума от 120 000 евро, като след тази дата до
27.06.2019г. разликата е в размер на 26 440.13 евро. За периода 28.11.2014г.-
27.06.2019г. са платени под формата на валутни разлики и 21 086.47 евро -
разликата между стойността в евро на платените вноски по валутния курс на
швейцарския франк към падежа на всяка вноска и стойността в евро на
платените вноски по курс на банката за швейцарския франк към датата на
преизчисляване на кредита от швейцарски франкове в евро /1.65820 шв.фр. за
1 евро/. Вследствие увеличението на лихвения процент през периода
28.11.2014-27.06.2019г. ищецът е заплатил повече лихви, представляващи
разликата между платените суми за лихви и сумите при лихвен процент 5.65
% общо в размер на 9 375.30 шв. франка. Процентното изменение на
10
средногодишния курс на БНБ за шв. франк за периода 2005г. - м.06.2008г.
спрямо предходната година, както и спрямо м.юни 2008г. е посочено в
следващата таблица:
Дата Средногодишен курс евро/1CHF Изм. с/о предх. година Изменение спрямо м.09.2008
г.
30.12.2005 1,26318 - 3,55%
29.12.2006 1,24356 - 1,55% - 2,03%
28.12.2007 1,19075 -4,25% 2,31%
30.06.2008 1,21830 2,31%
От данните за периода от 01.01.2005г. до 30.06.2008г. се налага извод,
че динамиката на курса на шв. франк е в тесни граници, като най-високата
стойност е достигнал на 07.06.2005г. - 1,27807 евро за 1 CHF, а най ниската -
на 12.10.2007г. - 1,16398 евро за 1 CHF, - отклонение с 8,93%. Средният за
този период валутен курс е 1,23052 евро за 1 CHF. Вещото лице е пояснило, че
шв. франк се разглежда като една от сигурните световни валути за влагане на
парични средства, съобразно и уточнението му в съдебно заседание. Това се
обуславя от сравнително ниските нива на публична задлъжнялост на страната,
силната местна икономика, както и традиционно консервативната политика на
Швейцарската централна банка. Швейцария е последната страна, премахнала
конвертируемостта на своята хартиена валута в злато - в периода от 1936 до
2000г. шв. франк има 40 % златно покритие. В периода от м.12.2008г. започва
тенденция на трайно покачване на курса на шв. франк към еврото. Основен
фактор за това движение е развиващата се и продължителна дългова криза,
обхванала САЩ и Западна Европа. Тя поражда търсенето от много
инвеститори на по-сигурно убежище за финансовите средства, за каквото се
приема шв. франк. Върху курса на франка въздействие оказва и
обезценяването на стойността на валутите, в което са се включили водещите
централни банки. ШвЦБ фиксира своеобразно „дъно“ на цената на еврото
спрямо франка при обменен курс от около 0,83 евро за 1 франк или 1, 20
франка за евро. Това е опит да се гарантира, че швейцарските стоки няма да
станат прекалено скъпи за европейските потребители. За да защити това ниво,
ШвЦБ провежда сериозна парична експанзия, изкупувайки големи количества
евро с цел запазването на желаното ниво на обменния курс. Тази политика
успява да задържи валутния курс на франка към еврото на относително
11
постоянно ниво в периода между м.09.2011г. - м.12.2014г. В средата на м.
януари 2015г. ШвЦБ взема решение да изостави обвързването на франка с
еврото, в резултат на което само в рамките на един ден франкът повишава
стойността си спрямо еврото със 17 %. От изследваните данни е установено,
че средномесечният курс на шв. франк се е увеличил с 34,23% спрямо този за
м.юни 2008г., като по-съществени увеличения са настъпили през 2010г. и
2011г. Не е възможно, според експерта, да се прогнозира въз основа на
динамиката на курса на шв. франк на международните пазари в проверените
периоди (2005, 2006, 2007г. до м.юни 2008г.) повишението на курса му на
международните пазари спрямо еврото и лева след м.юни 2008г. В
заключението е пояснено още, че към ОИМ е приложен погасителен план по
условията на договора към датата на неговото сключване, но тъй като
лихвеният процент по кредита е увеличаван, кредитополучателят не е
погасявал кредита по този погасителен план.
При така приетото за установено въззивният съд прави следните
фактически и правни изводи:
Ищецът като физическо лице, на което е предоставен кредит, който не
е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, има
качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 ДРЗЗП, а банката – ищец се явява
търговец по см. на § 13, т. 2 ДРЗЗП. Ищецът е основал главния си иск на
недействителност на договора поради включени в него неравноправни клаузи
за валутата на кредита, определящи основния предмет на договора, след чието
премахване счита, че няма възможност да се запази договора и същият да
бъде изпълняван, като съдът няма и правомощие да изменя съдържанието му.
По този начин ищецът обосновава искането си за връщане на дадено по
договора.
За разрешаването на спора съдът съобразява постановките на решение
по чл. 290 ГПК № 50011 от 26.11.2024г. по т. д. № 2060/22г. на ВКС, ТК, I ТО.
В мотивите към него и за да даде отговор на въпросите, за които е допуснато
касационно обжалване, ВКС е приел в обобщен вид следното, относимо и към
процесния казус:
Съдът на ЕС е разяснил, че клаузите, отнасящи се до валутния риск в
договори и като процесния, съгласно който кредит се предоставя в шв.
франкове в равностойността им към определена валута и в тази валута на
12
кредитополучателя са предоставени заемни средства, а валутата на погасяване
на кредита е шв. франк, следва да бъдат разглеждани като група уговорки,
която определя основния предмет на договора, т. е. това са клаузи,
определящи основните престации по договора, в частност естеството на
задължението на кредитополучателя /в този смисъл освен цитирани решения
на СЕС и мотивирано определение по дело С – 117/23г. – т. 27 и т. 45/. Член 4,
§ 2 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори /по-нататък и
Директивата/ повелява, че клаузите, които определят основния предмет на
договора, не подлежат на преценка от съда относно техния неравноправен
характер. Този принцип произтича от положението, че съдът не следва да се
намесва в съществените елементи на договора. Условието за ненамеса на съда
обаче е тези клаузи да са изразени на ясен и разбираем език. Касае се не само
за разбираемост от формална страна и граматически, а това изискване следва
да се разбира, като се изхожда от позицията на потребителя като по-слаба
страна в правоотношението, в икономически смисъл, - че средният потребител
трябва да може да установи възможното поскъпване или обезценяване на
чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, и да прецени
потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху
собственото си финансово състояние в дългосрочен план през целия срок на
договора. При непрозрачност на клаузите относно валутния риск, съдът
следва да прецени дали тези клаузи са неравноправни по см. на чл. 3, § 1 от
Директивата - дали, въпреки изискването за добросъвестност, те не създават в
ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност /вж. напр. т. 49 от
решение на СЕС по дело С – 118/2017г.; т. 47 от определение по дело С –
117/23г./. Преценката за добросъвестност се базира на проверка, дали като
постъпва добросъвестно и справедливо с потребителя и му предостави цялата
относима информация, продавачът/доставчикът, като се изхожда от неговата
експертна компетентност, а и от поведението му по предлагане на кредитния
продукт, може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи със
съответните клаузи, включително при индивидуални преговори, при
положение, че валутният риск за продавача/доставчика е ограничен, а рискът
за купувача е неограничен. Преценката относно неравноправния характер на
дадена договорна клауза се извършва към момента на сключване на договора,
но при отчитане на всички обстоятелства, които са от естество да се отразят на
13
по-нататъшното му изпълнение, тъй като такава клауза може да е носител на
неравнопоставеност между страните, проявяваща се едва в хода на изпълнение
на договора. В този ред на мисли ВКС е обобщил, че СЕС е определил
клаузите, възлагащи валутния риск върху потребителя, като неравноправни по
см. на § 3, ал. 1 от Директивата /в редица решения, вкл. решението по
съединени дела C‑776/19-C‑782/19/. Националният съд обаче не следва да
допълва договора като измени съдържанието на негова клауза /вж. напр. т. 59
от решение по съединени дела С- 80/21 и С - 82/21/, а би могъл да премахне
елемент от неравноправна клауза, само ако се отнася до договорно
задължение, отделно от останалите уговорки, чийто неправноправен характер
би могъл да бъде предмет на самостоятелна проверка. В този контекст,
подчертава ВКС, СЕС приема, че когато клауза, възлагаща валутния риск в
тежест на потребителя, води до недействителност на договора за кредит
поради неравноправния си характер и факта, че представлява основен предмет
на договора за кредит, остойностен или индексиран в чуждестранна валута,
чл. 6, § 1 от Директива не допуска договорът да продължи да действа и да
бъдат адаптирани задълженията на потребителя чрез промяна на валутата на
кредита или определяне на максимален размер на обменния курс на тази
валута. В противен случай, ако се допусне подобно изменение на
съдържанието на договора, за да се неутрализира действието на
неравноправните клаузи, ще се възпрепятства постигането на дългосрочната
цел, заложена в чл. 7 от Директивата, – да се възпрат
продавачите/доставчиците да прилагат неравноправни клаузи занапред /в този
смисъл т. 40 и т. 41 от решение на СЕС по дело С – 705/21/.Преценката дали
договорът може да се изпълнява без неравноправните клаузи в него, съответно
дали е изцяло недействителен, е обективна и не зависи от съответното искане
на потребителя / т. 31 от решение на СЕС по дело С – 645/22/. При всички
случаи, ако установи, че дадена клауза е неравноправна, съдът е длъжен да
уведоми страните и да вземе становището им, но ако потребителят, след като е
бил надлежно информиран за недействителността на клауза или
недействителността на целия договор, изрази доброволно и информирано
съгласие с въпросната клауза или договор и заяви, че иска да се счита
обвързан от нея или от договора без да търси тяхното изменение, защитата,
която Директивата предоставя, не се прилага. В случаите, в които
потребителят изрази нежелание да се счита обвързан от неравноправните
14
клаузи и съдът установи, че обявяването на тези клаузи за недействителни ще
изложи потребителя на особено неблагоприятни последици /конкретно при
договорите за кредит, деноминирани или индексирани в чуждестранна валута,
явяващият се като последица от недействителността реституционен ефект ще
доведе до предсрочна изискуемост на отпуснатата в заем главница/, съдът
може да замести неравноправните клаузи с диспозитивна разпоредба на
националното право /такава специална диспозитивна норма в обективното ни
право обаче не съществува/, или със законова разпоредба, приложима по
съгласие на страните, за която се предполага, че има капацитета да възстанови
равенството между тях /решение по дело С-260/18, т. 48; решение по дело С-
705, т. 42, т. 50, решение по дело С-472/2020/. Сочената разпоредба обаче не
следва да е такава с общ характер, съгласно която предвидените последици от
недействителността на правната сделка да се допълват с последиците,
произтичащи от принципа на справедливостта и обичаите /решение по дело
С-260/18, т. 62; решение по дело С-321/20, т.43/. Обратно, ако не съществува
възможност неравноправната клауза да бъде заместена с диспозитивна
разпоредба или с такава, приложима по съгласие на страните, националният
съд е длъжен да прогласи клаузите, респективно договора за изцяло
недействителен. При недействителност на договора, липса на изразена воля
от потребителя за неговото запазване и липса на диспозитивна норма, която да
приложи, съдът, констатирайки недействителността и преди да я прогласи,
трябва да вземе всички необходими мерки, за да защити потребителя от
особено неблагоприятните последици, като например насърчи страните да
водят преговори при предварително определени от него рамки, така че те да
установят действителното равновесие между правата и задълженията си.
Установяване на недействителността трябва да води до връщане на
потребителя в положението, в което той би се намирал, ако обявената за
недействителна клауза изобщо не съществуваше, като има за правна
последица и реституционен ефект - всяка страна дължи на другата това, което
е получила без основание /решение по дело С-472/20, т. 50 и 55, цитирано в
решение по дело С-705/21 - т. 39/. Следователно потребителят в този случай
ще има право да иска връщане на даденото, което надхвърля предоставената
му сума, а банката да иска връщане само на дадената от нея сума /по аналогия
на закона - чл. 14, ал. 2 ЗПК отм./. При тези мотиви, ВКС е дал следния
отговор на поставените в касационното производство въпроси: При
15
релевирано от потребителя възражение за нищожност на договор за банков
кредит, по силата на който заеманата сума е деноминирана в чуждестранна
валута /швейцарски франкове/ и клаузите, отнасящи се до валутния риск,
определят основния предмет на този договор по смисъла на чл. 4, § 2 от
Директива 93/13, ако съдът, след прилагане на обективен подход и при
извършена служебна проверка, прецени неравноправност на сочените клаузи,
той следва да прогласи целия договор за недействителен, в случай че не може
да приложи диспозитивна правна норма и с това не излага потребителя на
особено неблагоприятни последици. Съдът не може, с цел да запази
действителността на договора, да неутрализира неравноправния характер на
клаузите, определящи основния предмет на договора по смисъла на чл. 4, § 2
от Директива 93/13, като ги адаптира/измени посредством промяна на
валутата, в която страните са договаряли предоставянето на заемната сума,
или посредством промяна на обменния курс на тази валута към конкретен
времеви момент. Съдът може да неутрализира част от клаузите единствено,
ако тази именно част може да бъде окачествена като отделна самостоятелна
договорка. Аналогични разрешения по обсъдените въпроси са дадени и в
решение по чл. 290 ГПК № 50008/05.03.2025г., постановено по гр. д. №
1367/2021г. от ВКС, ТК, II ТО.
С мотивирано определение от 18.10.2023г. по дело № С – 117/23, въз
основа на което е постановено и цитираното решение на ВКС по гр .д. №
1060/2022г., СЕС е приел следното: „ 1) Член 3, параграф 1 от Директива
93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи
в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че биха могли да
са неравноправни по смисъла на тази разпоредба клаузите в договор за кредит,
по силата на които заеманата сума е деноминирана в чуждестранна валута и
банката първо я превежда в тази валута по блокирана сметка, а след това я
превалутира в националната или резервната валута и заверява с нея
разплащателната сметка на кредитополучателя, когато като резултат от такива
клаузи, от една страна, се прехвърля изцяло върху потребителя валутният риск
при съществено покачване на чуждестранната валута, а от друга страна,
кредитната институция получава в ущърб на потребителя свързана с
условията за превалутиране на кредита облага, която не е била конкретно
уговорена между страните към момента на сключване на договора. 2)Член 6,
параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че когато
16
констатира неравноправност на клаузи в договор за кредит, деноминиран в
чуждестранна валута, националният съд може да приеме, че кредитът
всъщност е деноминиран в националната или в резервната валута на
съответната държава членка, само когато обявяването на договора за кредит за
недействителен в неговата цялост вследствие на премахването на тези клаузи
излага потребителя на особено неблагоприятни последици и такова изменение
на договора е възможно въз основа на диспозитивна разпоредба от
националното право или законова разпоредба, приложима при съгласие на
страните по договора. Ако няма такива разпоредби в националното право,
предписаната от Директива 93/13 висока степен на защита на потребителите
изисква националният съд, като има предвид цялото вътрешно право, да вземе
всички необходими мерки, за да защити потребителя oт подобни последици,
така че да му гарантира да се върне в крайна сметка в положението, в което би
се намирал, ако обявените за неравноправни клаузи никога не бяха
съществували „ .
Като изходни правни положения за разрешаването на спора, съдът взе
предвид, че за да е неравноправна клаузата в договор на потребителя тя не
следва да е индивидуално договорена (такава е съставената предварително без
възможност за потребителя да влияе върху съдържанието й - напр. в типов
договор), да е в ущърб (вреда) на потребителя и следва да не отговаря на
изискването за добросъвестност, както и да е причина за значителна
неравнопоставеност (съществено неравновесие) между договарящите се
страни относно правата и задълженията им (чл. 146 вр. чл. 143 ЗЗП, в който са
транспонирани разпоредби от цитираната директива). Извън обхвата на
проверката за неравноправния характер на клаузите, съобразно и
горепосочените принципни постановки, са основния предмет и
съответствието на цената/възнаграждението и стоката/услугата, когато тези
клаузи са изразени ясно и разбираемо, така че потребителят да може да
предвиди произтичащите за него икономически последици (чл. 145 ЗЗП).
Касае се за уреден в закона специален случай на накърняване на добрите
нрави, който засяга само конкретна част от договора, въздигнат до нарушение
на императивни норми и санкциониран чрез запазване на договора дори и
търговецът да не би желал запазването му без формулираните от него
неправноправни клаузи (чл. 143 и сл. ЗЗП).Тежестта на доказване, че
определено условие на договора е индивидуално уговорено, е на
17
търговеца/доставчика - чл. 146, ал. 4 ЗЗП.
В разглеждания случай, съгласно чл. 430 ТЗ, страните са постигнали
съгласие банката като кредитодател да отпусне на кредитополучателите сума,
изчислена по посочения в договора и приложенията му начин, а те са поели
задължение да ползват сумата за посочените в договора цели и да я върнат с
уговорената възнаградителна лихва на ежемесечни вноски от главница и
лихви, в срок от 360 месеца от усвояването на кредита. Основната престация
на банката по договора е предоставянето на паричната сума на разположение
на кредитополучателите за съответното целево използване срещу насрещното
задължение на същите да върнат получената сума с възнаградителна лихва за
ползването й. По делото не е проведено от търговеца доказване, че договорът
е сключен след индивидуално договаряне /молбата от 21.04.2008г. не е
доказателство за това, като от съдържанието на договора не може да се
направи извод, че по въпроса за посочената в нея такса потребителят реално е
имал възможност да влияе/, като съдържанието му, както е посочил и
първоинстанционният съд, е идентично с това на множество договори, по
недействителността на клаузи в които са се произнасяли съдилищата, вкл. и
ВКС. Основният предмет на договора е свързан, както с определяне на
паричната сума, за която е постигнато съгласие да се предостави, така и с
определяне на сумата, подлежаща на връщане, с която кредитът се погасява.
Постигнатото съгласие в случая, както се прие, е за отпускане на сума в шв.
франкове с посочена равностойност в евро, както и съгласие за превода й в
блокирана сметка и после след превалутиране по сметка на
кредитополучателя да бъде преведена сумата в евро, съответно постигнато е
съгласие и валутата на връщане на кредита да бъде шв. франкове при посочен
погасителен ефект на вноските в друга валута. Съобразно вече посоченото, в
правния ни ред не съществува норма, въз основа на която да се приеме, че
договорът е сключен за сума в евро. На следващо място, по делото, както е
приел и СГС, не е установено банката да е предоставила информация, касаеща
икономическите параметри на клаузите на чл. 6, ал. 2, изр. 2 и на чл. 22,
определящи валутния риск и възлагащи този риск изцяло върху потребителя.
Не е представена информация, която да даде възможност на потребителя да
прецени реалната цена на кредита, предоставен в шв. франкове, до които
потребителят няма да има фактически достъп, но в същото време поема
дългосрочно задължение за връщане на сума именно в такава валута.
18
Установено е, видно от договора, само формално пояснение от банката, в
контекста на прехвърляне на валутния риск, че курсът на чуждестранната
валута може да се повиши, без да са дадени официални прогнози за този курс,
които да са достъпни за потребителя, както и подробни разяснения за
икономическата ситуация, при която договорът се сключва. Извод за
информираност на потребителя не може да се направи от професионалната му
дейност, на която се позовава ответникът, доколкото и само по твърдения тя
не е свързана с финансови операции, нито е установено, че
кредитополучателят, с оглед индивидуалните си качества, е имал познания за
реално поетия от него валутен риск за срока на договора. Към датата на
сключване на договора, очевидно условията, при които е предоставен
кредитът, са възприети за по-изгодни /обективно и с оглед относителната
стабилност на шв. франк към този момент/. Банката, обаче, която
професионално се занимава с кредитиране, при спазване на принципа на
добросъвестност, е следвало да предостави информация за възможните
промени и движение в курса на шв. франк, с знания за каквито, като част от
основната й търговска дейност, следва да разполага /независимо дали, както
сочи ССЕ, е възможно да се направи конкретна прогноза за конкретно
повишение на курса/, така че по-слабата икономически страна в
правоотношение да вземе информирано решение за последиците от поетия
финансов риск върху размера на задълженията, възникващи от договора в
чуждестранна валута, за срока на действието му. Превалутирането,
предвидено в договора, е предпоставено от постигане на съгласие и то срещу
заплащане на комисиона, поради което не представлява средство за
преодоляване на валутния риск. Както е приел и ВКС в решението по гр. д. №
1060/2022г. , клаузите на чл. 1 и чл. 2, както и обсъдените клаузи на чл. 6, ал.
2, изр. 2 и чл. 22, а и в тази връзка клаузата на чл. 6, ал. 1, изр. 1 от договора,
определят основания предмет на договора и следва да се разглеждат
комплексно откъм икономическия им смисъл, придаден в договора /вж. и т. 27
от определение по дело С – 117/23/. Погасяването на кредита във валутата, в
която е разрешен, при заложено потенциално завишаване на погасителните
вноски, нарушава изискването за прозрачност на клаузите на този договор,
тъй като банката не е предоставила на потребителя достатъчни и точни данни,
които позволяват на средния, относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен потребител да разбере конкретното
19
функциониране на договорения финансов механизъм и съответно да оцени
риска и то през целия срок на договора да настъпят потенциално значими
отрицателни икономически последици за финансовите му задължения.
Посочените клаузи създават значителна неравнопоставеност между
произтичащите от договора права и задължения на страните в ущърб на
потребителя, щом търговецът не е имал основание да очаква - ако се съобрази
с изискването за прозрачност по отношение на потребителя - че след
индивидуални преговори последният ще приеме несъразмерен валутен риск,
който произтича от подобни клаузи /решение на СЕС по съединени дела С –
776/19 и С – 782/19/. Горното означава, че всички цитирани по-горе уговорки,
касаещи валутата на кредита на кредита и валутния риск, са неравноправни.
Това води до извод, че целият договор за кредит е недействителен, тъй като не
може да бъде изпълняван без тези клаузи. На тази недействителност се е
позовал и ищецът, който е погасил целия размер на главница от 120 000 евро, в
каквато равностойност му е бил предоставен кредитът, ето защо
прогласяването на договора за недействителен няма да му причини
значителни неблагоприятни последици. При това положение, съобразно
конкретните обстоятелства, установени в настоящото производство, банката
дължи връщане на получените от нея от ищеца суми, надхвърлящи посочената
сума от 120 000 евро. В разглеждания казус това означава, че главният
осъдителен иск е установен по основание и като се изходи от изчисленията на
вещото лице и в приложение на разпоредбата на чл. 162 ГПК, искът следва да
се уважи до размера от 26 440, 13 евро.
На основание изложеното, при възприемане на новопостановената
съдебна практика в унисон с практиката на СЕС, в т.ч. мотивираното
определение по дело С – 117/23, обжалваното решение в частта му по главния
иск се явява частично неправилно като резултат и следва да бъде отменено в
частта му, в която този иск е отхвърлен до размера от 26 440, 13 евро и вместо
това да се уважи главният иск до този размер, като се потвърди в останалата
му част по този иск до пълния предявен размер; съответно решението, така
както е поправено с решение по чл. 247 ГПК, следва да бъде обезсилено в
частта му, в която съдът се е произнесъл по евентуалните искове и по
отговорността за разноски по тях – тъй като въззивният съд прие, че не е
осъществено вътрешното процесуално условие, при което е поставено
разглеждането им. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, при този изход на спора,
20
жалбоподателят-ищец има право на разноски, съразмерно на уважената част
от главния иск, както следва – 6 620, 10 лв. – за първоинстанционното
производство на база изчисленията на първоинстанционния съд; държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 1 034, 25 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 5 722, 74 лв., при неоснователност на искането по
чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатското възнаграждение, заплатено от
ищеца, с оглед спецификата на производството и правната му сложност, вкл.
прилагане за разрешаване на спора на ПЕС и на практика на СЕС. На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника се присъждат разноски за
първоинстанционното производство в размер на 258, 29 лв., като за
въззивното производство не е доказано да са сторени самостоятелно разноски
в защита срещу главния иск, предявен от ищеца, съобразно изхода по който
съдът присъжда разноски.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263257 от 7 ноември 2022г. по гр. д. № 15615/2019г. на
Софийски градски съд, ГО, I състав, в частта му, в която съдът е отхвърлил
предявения от И. Д. И., ЕГН **********, с адрес гр.***, ж.к.***, бл.***, вх.*,
ет.*, ап.*, против „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Околовръстен път № 260, главен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 26 440, 13
евро, представляваща платено при начална липса на основание по нищожен
договор за кредит № HL37185/06.06.2008г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до изплащането и вместо това постановява:
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, да заплати на И.
Д. И., ЕГН **********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 26 440, 13
евро, представляваща платено при начална липса на основание по нищожен
договор за кредит № HL37185/06.06.2008г., ведно със законната лихва,
считано от 28.11.2019г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 263257 от 7 ноември 2022г. по гр. д. №
15615/2019г. на Софийски градски съд, ГО, I състав в останалата обжалвана
част по главния иск – в частта, в която този иск е отхвърлен над размера от 26
440, 13 евро до размера от 32 341, 29 евро.
21
ОБЕЗСИЛВА решение № 263257 от 7 ноември 2022г. по гр. д. №
15615/2019г., поправено с решение от 24.04.2023г., на Софийски градски съд,
ГО, I състав, с което съдът се е произнесъл по предявените евентуални искове
и по разноските по тях - като е признал за нищожни по иска на И. Д. И., ЕГН
**********, с адрес гр.***, ж.к.***, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, против „Юробанк
България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Околовръстен път № 260, клаузите по чл. 6, ал. 2, изр. второ и чл.
22, ал. 1 и ал. 2 от договор за ипотечен кредит № HL37185/ 06.06.2008г. на
основание чл. 146 33Пвр. чл. 143 ЗЗП; осъдил „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Околовръстен
път № 260, да заплати на И. Д. И., ЕГН **********, е адрес гр.***, ж.к.***,
бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от 21 086.47 евро на основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, представляваща платена без основание валутна разлика между
швейцарски франк и евро за периода 28.11.2014г.-27.06.2019г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба-28.11.2019г. до изплащането,
като отхвърлил иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата до пълния
предявен размер 22 096.60 евро; признал за нищожни по иска на И. Д. И., ЕГН
**********, с адрес гр.***, ж.к.***, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, против „Юробанк
България" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.Околовръстен път № 260, клаузите по чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от
договор за ипотечен кредит № HL37185/06.06.2008г. на основание чл.146 ЗЗП
вр. чл.143 ЗЗП; осъдил „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.Околовръстен път № 260, да
заплати на И. Д. И., ЕГН **********, с адрес гр.***, ж.к.***, бл.***, вх.*, ст.*,
ап.*, сумата от 9 375.30 швейцарски франка на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, представляваща платена без основание възнаградителна лихва по
договор за ипотечен кредит № HL37185/06.06.2008г. за периода 28.11.2014г.-
27.06.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-
28.11.2019г. до изплащането, като отхвърлил иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
разликата до пълния предявен размер 10 539.44 швейцарски франка,
отхвърлил е иска за признаване на нищожност на клаузата по чл.6, ал.2, изр.
първо от договор за ипотечен кредит № HL37185/06.06.2008г. на основание
чл.146 ЗЗП вр. чл.143 ЗЗП“ и се е произнесъл по отговорността за разноски на
основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, да заплати на
22
основание чл. 78, ал. 1 ГПК на И. Д. И., ЕГН **********, сумата 13 377, 09
лв. – разноски.
ОСЪЖДА И. Д. И., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, сумата 258, 29 лв. –
разноски.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му,
при условията на чл. 280 ГПК, пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23