№ 205
гр. Русе, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети април през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Йордан Дамаскинов
Мария Велкова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Милен Петров Въззивно гражданско дело №
20244500500239 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
П. В. П., чрез редовно упълномощен процесуален представител обжалва решението
по гр. д. № 537/2023 г. по описа на Районен съд-Бяла, с което е отхвърлен като
неоснователен иска му с правно основание чл. 439 ГПК срещу „е.п.п." АД за установяване
недължимост на сумите 4907.81 лв., със законна лихва в размер на 4714.06 лв. за периода
09.12.2013 г. - 09.05.2023 г., 1 283.99 лв. - неолихвяеми вземания, 459.59 лв. - разноски по
изпълнителен лист, и с което производството по делото за сумите 100.00 лв. - адвокатско
възнаграждение по изп. дело и 303.77 лв. - допълнителни разноски и такси по тарифата към
ЗЧСИ-производството е прекратено, като недопустимо. Развива оплаквания за неправилност
на решението като противоречащо на материалния закон. Моли, въззивният съд да го
отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
„е.п.п." АД,чрез редовно упълномощен процесуален представител е подало в срок
отговор на въззивната жалба, като счита същата за неоснователна по съображения, изложени
в отговора. Моли въззивния съд да потвърди решението на Районен съд-Бяла. Претендира
направените по делото разноски.
Окръжният съд, след като съобрази събраните по делото доказателства и провери
атакуваното решение с оглед наведените в жалбата оплаквания, прие за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок от страна, разполагаща с процесуална легитимация и
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява допустима.
1
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по иск на П. В. П.
против „е.п.п." АД за установяване че ищеца не дължи на ответното дружество процесните
суми, предмет на изп.д. № 538/2023г. по описа на ЧСИ с рег.№ ***, район на действие -
РОС, образувано въз основа на ИЛ от 14.02.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 31/2014 г . на
Районен съд- Бяла.
С обжалваното решение съдът е приел, че по отношение процесните вземания не е
изтекъл предвидения в закона пет годишен давностен срок по чл. 117 във вр. с чл. 110 ЗЗД,
поради което и е отхвърлил предявения иск като неоснователен. В частта, с която се
претендира да се установи недължимост на сумите 100.00 лв. - адвокатско възнаграждение
по изп. дело и 303.77 лв. - допълнителни разноски и такси по тарифата към ЗЧСИ-
производството е прекратено, като недопустимо.
Установено е от фактическа страна следното:
На 17.01.2014 г. БРС е издал ЗИ по ч.гр.д.№31/2014 г. в полза на „е.п.п." АД срещу
П. В. П. за сумите: 4907.81 лв., представляваща цена за консумирана и незаплатена ел.
енергия по фактури, издадени за периода 23.02.2011 г.- 09.10.2012 г., 1 283.99лв.,
представляваща лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда -09.12.2013 г. до окончателното плащане на задължението,
както и за разноските в заповедното производство. Срещу издадената заповед не е
постъпило възражение по чл. 414 ГПК и същата е влязла в законна сила. На 14.02.2014 г. е
издаден изпълнителен лист, въз онова на който на 19.06.2014 г. е образувано изп.д.
№541/2014 г. по описа на ЧСИ с рег.№ ***, район на действие -РОС за горепосочените
суми. В молбата взискателят е посочил конкретни изпълнителни способи и е възложил на
ЧСИ правата по чл.18 ЗЧСИ. В рамките на развилото се изп. производство са предприети
следните изпълнителни действия: - 18.07.2014г.- вписана възбрана; - 20.07.2014г. - наложен
запор на 2бр. МПС Пежо 307 с рег.№ Р *** и Хюндай Елантра с per. № ***; - 27.03.2015г.-
Запорни съобщения до банки ДСК, ОББ и Юробанк; -30.12.2016г. –молба от взискателя до
ЧСИ за извършване на справки,налагане на запори,опис и публична продан; - 24.09.2017г. -
запорни съобщения до ДСК и ЮРОБАНК; -21.09.2018г.- молба от взискателя до ЧСИ за
извършване на справки и налагане на запор на банкови сметки на длъжника; - 07.07.2019г. -
Уведомление до КАТ София за наложен запор на МПС Пежо 307 с per. № С 6253 НТ и
съобщение, че МПС Пежо 3078 е отчислено от КАТ-София на 01.11.2006 за ОДМВР- Русе и
не може да бъде наложен запор; -10.03.2022г.- молба от взискателя до ЧСИ за извършване на
справки и налагане на запор на банкови сметки на длъжника; - 30.03.2022г.-Запорно
съобщение до Централна Кооперативна банка и Пейнетикс АД.; - 03.05.2023г. -
Постановление за прекратяване на изп.д. на осн. чл. 433, ал.1, т.2 ГПК.
На 04.05.2023г. въз основа на молба на взискателя „е.п.п.“АД е образувано изп.д. №
538/2023г по описа на ЧСИ рег.№***,въз онова на същия ИЛ, издаден по ч.гр.д.№31/2014 г.
В хода на производството са предприети изп.действия,както следва : - 11.05.2023г.-налагане
на запор на банкови сметки на длъжника. На 19.06.2023г. длъжника е представил
2
обезпечителна заповед №4/19.06.2023г. за допуснато обезпечение на бъдещ иск,посредством
спиране на изпълнението по изп.дело.
Гореизложеното се установява от приетите в първоинстанционното производство
писмени доказателства, така и от приложените заверени копия от изп.дела.
С предявения отрицателен установителен иск ищецът цели да установи недължимост
на вземания, за събирането на които са предприети принудителни изпълнителни действия
по изп.дело № 538/2023 г., като се позовава на изтекла погасителна давност. Твърдените от
фактическа страна обстоятелства и искане за защита обосновават правно основание на иска
чл. 439 ГПК, според който длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението въз основа на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. Защитата на длъжника по реда на чл. 439 ГПК е срещу
материалната незаконосъобразност на принудително изпълнение, като предмет на
установяване е липсата на изпълняемо срещу него право . Последица от уважаване иска по
чл. 439 ГПК е прекратяване изпълнението – чл. 433,ал.1,т. 7 ГПК, от което се извежда
правния интерес от исканото установяване.
Ищецът се позовава на изтекъл след 27.03.2015 г. давностен срок, довел до
погасяване на вземаният за главница и лихви, с което обосновава твърдението си за
недължимост на процесните вземания . Давността като институт на материалното право
представлява изтичане на определен в закона срок от време, през който кредиторът
бездейства, последица от което е погасяване правото да иска принудително изпълнение на
вземането си. Самото вземане продължава да съществува като естествено право и може да
бъде изпълнено доброволно от длъжника, аргумент за което е разпоредбата на чл. 118 ЗЗД.
Основният аргумент изразен, както в ИМ, така и във въззивната жалба е че вземанията,
предмет на процесното изп.д. се погасяват с кратката тригодишна давност, т.к. са
периодични плащания и не са установени със съдебно решение.
Този аргумент не се споделя от въззивната инстанция.
В случая по отношение на процесните вземания, които са били установени с влязла в
сила заповед за изпълнение, е приложима петгодишната погасителна давност съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, предвиждаща че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Доколкото влязлата в сила заповед
за изпълнение има последиците на съдебно решение- формира сила на присъдено нещо и
установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение, както и има изпълнителна сила, то
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД се прилага и по отношение на установените с нея
вземания /в т.см. Решение №50295/23.01.2023 г. на ВКС по гр.д.№1030/2022 г., IV г. о.
Определение №60818/15.12.2021г. на ВКС по гр.д.№2482/2021г., IV г. о., Решение
№3/04.02.2022г. на ВКС по гр.д.№1722/2021г., IV г. о. и мн. др./. Погасителната давност е
започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение, което по отношение на
ищеца е станало на 11.02.2014 г./ с изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК/. От изп. дело
3
№541/2014 г./прекратено на 03.05.2023 г. по молба на взискателя/ се установява, че са
извършвани редица изпълнителни действия-на 20.07.2014г. е наложен запор на 2бр. МПС,
на 27.03.2015г. са наложени запори на банкони сметки на длъжника, на 30.12.2016 г. е
постъпила молба от взискателя до ЧСИ за извършване на справки,налагане на запори,опис и
публична продан, на 24.09.2017 г. са наложени запори на банкови сметки, на 21.09.2018 г. е
постъпила молба от взискателя до ЧСИ за извършване на справки и налагане на запор на
банкови сметки на длъжника, на 07.07.2019 г. е изпратено уведомление до КАТ за наложен
запор на МПС, на 10.03.2022 г. е постъпила молба от взискателя до ЧСИ за извършване на
справки и налагане на запор на банкови сметки на длъжника, на 30.03.2022г. е наложен
запор на банкови сметки.
Съгласно ТР по т.д.№3/20г. на ОСГТК погасителна давност на вземането по
образувани изпълнителни дела преди 26.06.2015 г. не тече до 26.06.2015г. А съгласно
мотивите към т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Затова ако
искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е
предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не
зависи от волята на кредитора; давността се счита прекъсната с искането/ в т.см. Решение №
37/ 24.02.2021 г. на ВКС по гр.д.№ 1747/2020 г., IV г. о./.
Предвид изложеното и установеното, че по изп.д. №541/2014 г. е постъпила молба от
взискателя до ЧСИ за извършване на справки и налагане на запор на банкови сметки на
длъжника с дата 21.09.2018 г., то съдът приема, че към 04.05.2023 г./датата на образуване на
изп.д.№538/2023 г. във основа на същия ИЛ, издаден по ч.гр.д.№31/2014 г./ и към първото
изпълнително действие по това дело/запор от 09.05.2023 г./ не е изтекла погасителна
давност на вземанията, като същата е прекъсната с наложения по изп.д.№538/2023 г. запор/.
Правилно първоинстанционния съд е счел, че законната лихва също не е погасена по
давност по гореизложените съображения, т.к. давността и за това вземане е 5 годишна,
предвид влязлата в сила заповед за изпълнение имаща последиците на съдебно решение.
Правилно е прекратено и производството в частта, с която се претендира да се
установи недължимост на сумите 100.00 лв. - адвокатско възнаграждение по изп. дело и
303.77 лв. - допълнителни разноски и такси по тарифата към ЗЧСИ. Предмет на иска по чл.
439 ГПК е единствено изпълняемото право, материализирано в ИЛ, въз основа на който е
предприето принудително изпълнение. Сумите, представляващи разноски по изпълнението,
начислени на ищеца като длъжник по изпълнителното дело, не са част от изпълняемото
право, чийто предметни предели са установени с изпълнителния лист. Въпросът за тяхната
дължимост от длъжника се разрешава в изпълнителното дело, съобразно правилата на чл. 79
ГПК, като срещу възложените му разноски по изпълнението длъжникът може да се защити
чрез обжалване разноските по изпълнението по реда на чл. 435,ал. 2 ГПК. След като тези
4
вземания не са част от изпълняемото право, обективирано в ИЛ и длъжникът може да се
защити срещу принудителното им събиране по друг ред, то ищецът няма правен интерес от
установяване недължимостта на тези суми, представляващи разноски по изпълнителното
дело.
По изложените съображения, обжалваното решение се явява правилно и следва да
бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора, разноските за въззивната инстанция, а именно
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК и чл. 25,ал.1 НЗПП следва да се присъдят в полза на „е.п.п." АД.
С исковата молба са предявени обективно съединени установителни искове за
установяване недължимост на вземания за главница , законна лихва и други, всяко с цена
под 5000.00 лв., поради което и на основание чл. 280,ал.3,т.1 ГПК настоящето решение не
подлежи на касационно обжалване. В този смисъл -Определение № 254/06.07.2022 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 2440/2022 г., IV г. о., Определение № 413/16.05.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4867/2021 г., III г. о., Определение № 151/30.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1109/2022 г., II т.
о., и мн.др..
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 233/21.12.2023 г., постановено по гр. д. №
537/2023 г. по описа на Районен съд-Бяла.
ОСЪЖДА П. В. П.,ЕГН ********** от гр. Борово, *** да заплати на „е.п.п." АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ***, сумата 200.00 лв. – разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5