ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
МОТИВИ към РЕШЕНИЕ по АНД 6971/2020
Производството е
протекло по реда на УБДХ.
Образувано е по
акт за констатиране на проява на дребно хулиганство, внесен от Второ РУП, гр. Пловдив срещу M.A.I., за това че на 07.11.2020
г. около 23:05 часа в гр. Пловдив, в сградата на Второ РУ е извършил
непристойна проява – отправял нецензурни думи – псувни, към служител на МВР, а
именно Р.П.П., както и показвал задните си части, сваляйки панталоните и
долното си бельо.
Районна
прокуратура Пловдив, редовно призована, не взема участие в процеса.
Нарушителят в
обясненията и личната си защита признава фактите изложени в акта, но твърди, че
поведението му си имало причина и е бил провокиран от органите на реда. С
последната си дума предоставя на съда да получи справедливост.
По Фактите:
Съдът като се
запозна с доказателствата по делото намери за установено следното:
M.A.I. е роден на *** г. в ********** а.г.,
документ за самоличност ********, с висше
образование – ******, работещ, осъждан във Великобритания.
На 07.11.2020г. в
22.30 часа M.I. би задържан за срок от
24 часа по реда на ЗМВР. На същата дата около 23.05 часа M.I. бил принудително доведен в сградата на Второ РУ.
Същият не владеел български език.
Преводач не му бил осигурен
за целия срок на задържането.
При опитите за
контакт с него (на неизяснен по делото език)
от страна на полицейските органи, нарушителят се държал агресивно и
отказвал да представи данни за самоличността си. Това наложило в последствие на
08.11.2020г., в 05.50 часа на лицето да бъде извършен обиск, при който у него
било намерено великобританско СУМПС, по което била снета самоличността му.
Междувременно на
08.11.2020г., след полунощ, лицето
започнало да проявява агресивно поведение. Отказвал да изпълни устните
полицейски разпореждания да седне и да стои мирен до установяване на
обстоятелствата и неговата самоличност. В следствие на нарушителя били поставени помощни средства
(белезници).
Скоро след
поставяне на белезниците на M.I. му се приходило
до тоалетна по малка нужда. Отправил до полицаите искане да му бъде
позволено да уринира, но поради езиковата бариера останал неразбран. За да
онагледи исканията си, същият събул дънките и бельото си и започнал с жестове
да показва, че има нужда да отиде до тоалетна.
Отново
последвало неразбиране от страна на полицейските органи. Посоченото афектирало
изключително много лицето, който започнал да крещи на английски език и да
отправя нецензурни думи и псувни спрямо служителя Р.П.на английски език.
По
доказателствата
Описаната фактическа
обстановка съдът намира за установена по несъмнен начин от приложените по
делото писмени доказателства: докладна записка, обяснения на свидетелите
очевидци С.Ш., Р.П., протокол за обиск,
заповед за задържане на лице, както и от обясненията на нарушителя, дадени в съдебно заседание.
В посочените
доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия, същите
еднопосочно, последователно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на Акта за установяване на проява на дребно хулиганство,
поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага
по-детайлното им обсъждане.
Трайно
установено е в съдебна практика положението, че обясненията
на подсъдимия /в случая обясненията на нарушителя/ имат двойствена правна
природа- като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено
средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи
на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна безпротиворечивост
и житейска издържаност, както и да ги
съпостави с целия събран по делото доказателствен материал. Едва след
извършването на всички тези процесуални действия съдът следва да реши дали да ги кредитира или не.
Така
изрично Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС, Решение
№110/18.07.2019 по дело №472/2019,Решение № 218 от 16.01.2018 г. по н. д. №
1060 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 69 от
28.04.2014 г. по нак. д. № 1392 / 2013 г. на Върховен касационен съд, Решение
№173/18.12.2019 по дело №735/2019, Решение № 15 от 8.03.2012 г. на ВКС по н. д.
№ 2983/2011 г., I н. о, Решение № 619 от 26.01.2009 г. на ВКС по н. д. №
622/2008 г., I н. о, Решение № 453 от 14.12.2009 г. по н.д. № 462/ 2009 г. на
Върховен касационен съд и много други.
В процесния
случай обясненията нарушителя не се опровергават от останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което и съдът ги цени като годно
доказателствено средство и базира върху тях фактическите си изводи.
Само за пълнота
на изложението следва да се отбележи, че нарушителят от една страна и двамата
полицейски служители от друга в обясненията си разкриват различни аспекти от
една и съща ситуация. Заявеното от тях не е противоречиво, а взаимодопълващо се като позволява в
пълнота да се разкрие целия контекст на извършената от M.I. проява.
От правна страна
От правна страна
съдът приема, че с оглед така установената фактическа обстановка, административното
обвинение остана недоказано, както от обективна, така и от субективна страна.
На първо място
остана недоказано инкриминираните в акта за констатиране на проява дребно хулиганство
(който е аналога в процеса по УБДХ на обвинителния акт от общия наказателен
процес) действия на нарушителя да са
извършени на сочените в него дата и час- 07.11.2020г, около 23.05 часа.
От доказателствата
по делото действително се установи отправянето от нарушителя на псувни на
английски език и сваляне на дънките и бельото му, но това е станало на съвсем друга дата и час.
Съгласно трайната съдебна практика деянието под формата на действие /каквато
форма е инкриминирана в процесния случай с акта за констатиране на проява на дребно
хулиганство/ представлява съвкупност от телодвижения, извършени под контрола на
съзнанието в дадено време, на дадено място и при относителна
неизменност на условията и обстановката.
Така изрично Решение
№ 93 от 24.II.1977 г. по н. д. № 64/77 г., I н. о., Решение № 52 от 21.06.2002 г. по н. д. № 667
от 2001 г., I н.о., Решение № 202/ 04 юни 2015 год., трето наказателно
отделение наказателно дело № 290/2015 год, на ВКС Решение № 64/ 31 март 2017 год., трето
наказателно отделение, наказателно дело № 167/2017 год на ВКС.
От цитираното определение следва, че времето
на извършване на деянието е съществен негов характеризиращ белег, елемент от
индивидуализацията на същото и отграничаващ го от останалите деяния.
Дори и да е извършена идентична система от телодвижения, като вид и
последователност, ако времето на
извършването им е различно, то би се касаело за различно деяние.
В
същото време, не подлежи на съмнение
нито в теорията, нито в практиката, че даден подсъдим може да бъде осъден по
реда на УБДХ, не ако въобще някое негово деяние представлява акт на дребно
хулиганство, а само ако се докаже, че е извършено деянието, с
фактическите параметри, очертани в акта за констатиране на проява дребно
хулиганство и именно то
съставлява непристойна проява.
Че
времето на извършване на деянието е съществен елемент от неговата
индивидуализация и че деецът не може без надлежно изменение на обвинението да
бъде осъден за друга дата на извършване на престъплението, поради
наличие на съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението
е и трайната практика на ВКС. Така Решение № 329 от 12.10.2015 г. по н. д. № 1105 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №217/27.11.2018 по дело
№1042/2018 на ВКС.
Тази
практика следва безусловно да намери приложение и в настоящия случай предвид препращащите
норми на чл. 9 УБДХ, вр. чл. 11 ЗАНН и чл. 84 ЗАНН.
Действително
в практиката на ВКС са налице произнасяния, че и без изменение на обвинението
деецът може да бъде осъден за друг час на извършване на деянието, но в
рамките на същата инкриминирана дата.
Така Решение
№ 178/21.08.2017 г., второ наказателно отделение, наказателно дело №
486/2017 г. по описа на ВКС, Решение № 207 от 18.07.2011 г. по нак. д. №
1004/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 339/17 февруари 2015 год.,
трето наказателно отделение, НОХД № 1058 /
2014 год., Решение № 84 от 15.08.2013 г.
по нак. д. № 2054/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение № 123/30 май 2016г., трето наказателно
отделение, н. д. №449/2016 година, Решение
№ 231/27.02. 2019 г., Второ наказателно отделение, наказателно дело №
710 по описа за 2018 г.
Посочената
практика не може да намери приложение в конкретния казус на две самостоятелни
основание. На първо място в нея промяната във времевите предели на
деянието не се отразява на промяна на датата, а в процесния случай се достига
до съвсем различна дата.
На
следващо място, но не по-малко важно,
естеството на деянията в разгледаните от ВКС казуси, характеризиращи се
с еднократността и невъзвратимост на извършеното /убийство, провеждане на
агитация по време на изборния ден, превеждане на бежанец през границата на
страната/ е такова, че въпреки промяната във времето не е съществувало
съмнение за идентичност и тъждество на деянието, за което е повдигнато
обвинение и деянието, за което подсъдимият е бил осъден, въпреки промяната на
времевите параметри.
В
настоящия случай такъв несъмнен извод не може да се направи. Естеството на инкриминираното
изпълнително деяние – непристойна проява чрез отправяне на псувни и жестове е
такова, че тя би могла да се извърши многократно през непродължителни
периоди от време, поради което и само може да се предполага, че
деянието, което се установява от доказателствата по делото е идентично с това,
за което е повдигнато обвинение.
Предвид
азбучното за наказателния процес правило, че реализирането на наказателната отговорност
не може да почива на предположения, то нарушителят следва да бъде оправдан.
Налице
е и още едно самостоятелно основание за оправдаване на нарушителя, доколкото
извършеното от него се явява несъставомерно от субективна страна.
Съгласно
задължителните указания, дадени с ППВС 2/1974 и ППВС 3/1961 деецът може да бъде
осъден за хулиганство по смисъла на чл. 325 НК или за дребно хулиганство по
УБДХ, ако непристойната проява е извършена с пряк или евентуален умисъл
да се погазят нормите на обществената нравственост.
В
конкретния случай се установи, че деецът е събул дънките и бельото си, за да
индикира, с оглед съществуващата езикова
бариера с органите на реда, че му се ходи до тоалетна. Отправените псувни пък
са били на езика на нарушителя, за който той се е убедил, че не се владее от
присъстващите и са били израз на спонтанното му възмущение от това, че му бива
отказван удовлетворяване на елементарни биологични потребности.
От
изложеното следва, че не е налице какъвто и да бил умисъл за нарушаване на нормите
на обществената нравственост, точно обратното, поведението на нарушителя, макар и подчертано
емоционално и по обективните си признаци представляващо непристойна проява, е
било в субективен план изцяло насочено към затвърждаване на негови
основни човешки права.
В
тази връзка следва да се посочи, че цялостното поведение на полицейските органи
спрямо нарушителя в качеството му на чужд гражданин, невладеещ български език-
задържане без да му се разяснят правата на разбираем език, поставяне на белезници,
неосигуряване на преводач и защитник,
възпрепятстване на удовлетвори елементарни биологични потребности- представлява
флагрантно погазване на правата му, гарантирани от ЕСПЧ, поради което и
последващото поведение на лицето, представляващо естествена реакция на
действията на полицейските органи, няма как да води до ангажиране на
административно-наказателната му отговорност.
С
оглед изхода на спора, разноските по делото, включително и за заплатено възнаграждение
за преводач, следва да останат за сметка
на държавата.
Така мотивиран
съдът постанови решението си.
Районен
съдия:
Вярно
с оригинала.
С.Д.