№ 243
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Доротея Кехайова
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20211100603050 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 07.07.2020 г. по НЧХД № 157/2019 г. на СРС, НО, 102 състав,
подсъдимата Ц.А.Ц. е призната за невиновна и оправдана на основание чл.304 от НПК по
обвиненията й да е извършила престъпления по чл.144, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, по чл.148,
ал.1, т.2 вр. чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.148, ал.2, предл.1 вр. ал.1, т.2, предл.2
вр.чл.147, ал.1, предл.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Със същата присъда е признат подсъдимият П. ЦВ. ЦВ. за невиновен и на основание
чл.304 от НПК и е оправдан по подигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл.144, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
С присъдата на основание чл.190, ал.1 от НПК частният тъжител Ю.М.Х. е осъден да
заплати на подсъдимите Ц.Ц. и П.Ц. разноските по делото в размер на 1000 лв, както и 5
лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от повереника на частния тъжител Х., в
която се твърди неправилност и незаконосъобразност, иска се отмяна на съдебният акт и
постановяване на нов от въззивната инстанция, с който подсъдимите да бъдат признати за
виновни по повдигнатите им с тъжбата обвинения.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налагат разпити на
подсъдимите, свидетели и/или изслушване на експертизи.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция повереникът на частния тъжител –
адв. Й., поддържа жалбата. Счита, че от събраните по делото доказателства категорично се
установява, че в инкриминирания период двамата подсъдими самостоятелно, от различни
телефонни номера са изпращали обидни, позорящи съобщения, клеветнически твърдения,
включително и заплахи за саморазправа, а мотивите на първата инстанция са неправилни.
Моли съда да признае двамата подсъдими за виновни, като им наложи предвидените в
1
закона наказания. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В реплика
излага твърдения за наличие на правен вакуум, поради съществуващите в ЗЕС ограничения
съдът да изиска официална справка от телекомуникационните дружества, когато не се касае
за тежко умишлено престъпление и посочва гласните доказателства и разпечатките на
хартиен носител като единствена възможност да се докаже извършването на деянието.
Защитникът на подсъдимите – адв. Ф., намира първоинстанционната присъда за
правилна и законосъобразна, съобразена със събраните доказателства и доказателствени
средства. Пледира, че правилно първоинстанционният съд е изключил снимките от
доказателствената съвкупност, а в мотивите е подробно изяснено кои гласни
доказателствени средства кредитира и защо. Моли съда да потвърди обжалваната присъда и
да присъди в полза на подсъдимите направените по делото разноски. В дуплика изтъква, че
от приложените снимки не се установява адресатът на посочените съобщения, поради което
обосновано са изключени от доказателствения материал.
В последната си дума подсъдимият Ц. заявява, че е невинен.
Подсъдимата Ц., в предоставеното право на последна дума, казва, че е невинна, че
след раждането не са имали никакви контакти и не са виждали тъжителя. Поддържа, че е
честен човек и желае да няма клеймо върху себе си, да продължава да работи и да се грижи
за детето си.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението
към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел прецизно съдебно следствие, при
гарантиране на правото на страните да участват, да сочат доказателства, а на подсъдимата –
да се защитава. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на
обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният състав, след
като подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз основа
на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради
което споделя в цялост фактическите констатации на СРС. Въз основа на извършения
собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимата Ц.А.Ц. е родена на 26.01.1975 г. в гр. Ихтиман, българка с българско
гражданство, с висше образование, омъжена, неосъждана, преподавател в ОУ „св.св. Кирил
и Методий” в гр. Костенец, с постоянен адрес: гр. Костенец, ул. **** и настоящ адрес: гр.
Костенец, ж.к. „Олимпиада”, бл.9, вх.А, ет.3, an.7, с ЕГН: **********. Не са събирани
характеристични данни за подсъдимата.
Подсъдимият П. ЦВ. ЦВ. е роден на 30.09.1970 г. в гр. Костенец, българин с
българско гражданство, с висше образование, женен, неосъждан, работи като „ръководител
отдел” в „Информационно обслужване” АД в гр. Костенец, с постоянен адрес: гр. Костенец,
ул. **** и настоящ адрес: гр. Костенец, ж.к. „Олимпиада”, ****, с ЕГН: **********. За него
не са събирани характеристични данни.
Към октомври месец 2017г подсъдимата Ц.Ц. била бременна с второто си дете и
посещавала частния кабинет на свидетелката К. за периодични прегледи и консултации във
връзка с протичащата й бременност. Кабинетът на свидетелката К. се намирал в гр. София и
за прегледите подсъдимите пътували от гр. Костенец (където живеели ) до гр. София.
На неустановена дата през м. октомври 2017 г., но преди 25.10.2017 г., при един от
прегледите на подсъдимата в кабинета на свид. К., последната й казала, че трябва да
постъпи за хоспитализация в СБАЛАГ „Майчин дом”. По препоръка на свидетелката К.,
подсъдимата Ц., която по това време е била в осмия месец от бременността, била приета в
СБАЛАГ „Майчин дом”, в отделението за „Патологична бременност” с лекуващ лекар -
2
тъжителят Ю.Х..
След няколкодневен престой в посоченото болнично заведение, на 25.10.2017 г., на
подсъдимата била извършена операция по спешност - „цезарово сечение” от екип,
сформиран от тъжителя Х., вследствие на което е бил изваден жив плод от мъжки пол с
тегло от 2 410 гр. и 46 см. - височина. Няколко дни след раждането, на неустановена по
делото дата, подсъдимата Ц. и новороденото й дете били изписани от СБАЛАГ „Майчин
дом”.
Тъжителят Х. подал жалба в СРП за извършено спрямо него престъпление по чл.144,
ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК - закана с убийство, което е могло да възбуди основателен
страх, извършено в условията на продължавано престъпление за времето от 30.12.2017г. до
01.01.2018г. Образувано било досъдебно производство № 138/2018 г. по описа на 04 РУП-
СДВР, пр.пр. № 146/2018 г. по описа на СРС извършени са били действия по разследването
и с Постановление от 05.03.2019г. на прокурор от СРП е било прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 138/2018 г., образувано и водено за
престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и със същото Постановление е
било спряно наказателното производство по отношение на съдържащите се данни за
извършени престъпления по смисъла на чл.146 НК, като на тъжителя е било указано, че в
шест месечен срок от получаване на Постановлението, ако желае може да подаде частна
тъжба за престъпление по чл.146, ал.1 от НК пред СРС - НО.
На 02.01.2019 г. била входирана тъжба от тъжителя Ю.Х. до СРС-НО срещу
подсъдимата Ц.Ц. и подсъдимата П.Ц., в която изложил твърденията за отправени спрямо
него от подсъдимата Ц. чрез множество текстови съобщения закани за извършване на
престъпление, обидни и клеветнически думи и изрази, и спрямо подсъдимата П.Ц. - за
отправени закани за извършване на престъпление, които са възбудили основателен страх от
реалното им извършване.
В хода на съдебното следствие били изискани справки от мобилните оператори
„А1”,”Виваком” и „Теленор”, от които се установява, че абонат на мобилен номер: **** е
подсъдимият П.Ц., а абонат на мобилен номер **** е „Информационно обслужване” АД с
ползвател подсъдимия П.Ц. (за периода от 25.12.2017 г. до 02.01.2018 г.).
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните от първата инстанция
по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на подсъдимите
Ц. Ц. и П.Ц.; показанията на свидетелката В. К. (частично); заверено копие от
постановление по ДП № 138/2018 г. на СРП, справки от мобилните оператори ,,А1
България” ЕАД, „Теленор България” ЕАД и „Виваком” ЕАД, справка от „Информационно
обслужване” АД, справките за съдимост на подсъдимите и др.
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните гласни
доказателствени средства и писмени доказателства, като е преценил същите както
поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не са
допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в
съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните
по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил
фактическите си констатации. Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се
подкрепя от настоящата инстанция, поради което и съдът не намира за необходимо да го
преповтаря.
Подобно на първостепенния съд, настоящият състав се довери на показанията на
свидетелката К. единствено в частта, касаеща прегледите и консултациите на пациентката
Ц. и насочването за хоспитализация в СБАЛАГ „Майчин дом“. По отношение на
обстоятелствата, касаещи получаването на текстови съобщения от тъжителя, времевия
период, броя и съдържанието им, в заявеното от нея са налице противоречия, липса на
спомен и неясноти, с оглед твърденията за отправяни и към нея идентични обидни и
заплашителни съобщения, които сериозно разколебават достоверността на твърденията .
Поради това правилно първата инстанция е преценила, че в показанията на К. не се съдържа
3
достатъчно ясна и конкретна информация, относима към осъществяването на
инкриминираните деяния.
При анализа на обясненията на двамата подсъдими въззивният съд съобрази
естеството им на източник на информация, но и на основно средство за защита и ин се
довери, тъй като са последователни, логични и не се опровергават от останалите
доказателства по делото. Както основателно е посочила първата инстанция, разказът на
подсъдимата е емоционално наситен и акцентира върху болката и страха на майката за
живота и здравето на новороденото дете, а подсъдимият Ц. потвърждава използваните от
него и съпругата му телефонни номера и признава за проведен с тъжителя телефонен
разговор. В същото време и двамата подсъдими са категорични, че достъп до телефоните са
имали всички членове на семейството и отричат да са изпращали обидни или заплашителни
съобщения на тъжителя, като липсват доказателства, които да сочат на обратното, поради
което обосновано са приети като годен източник на информация за фактите от обективната
действителност.
Противно на възраженията на повереника, правилно съдът е приел, че приложените
снимки от екран на мобилен телефон не могат да бъдат използвани за целите на
наказателния процес. В случая не се касае за надлежно изготвена справка на хартиен
носител, от която може да бъде направен извод за относимите към предмета на доказване
факти, а за снимки на екрана на мобилен телефон – веществено доказателствено средство,
което обаче не е изготвено по реда и правилата на НПК, поради което не може да послужи
като доказателство. В допълнение резонни са констатациите на първата инстанция, че от
събраните доказателства не става ясно кой е авторът на приложените снимки, нито дали
същите са автентични или манипулирани, както и че от тях не може да се установи нито на
кого са изпратени сниманите текстови съобщения, нито авторът им. По тези съображения
законосъобразно са изключени от доказателствената съвкупност, като въззивният състав
също не ги ползва при формиране на изводите си.
Въз основа на така установената и приета фактическа обстановка, правилно
първоинстанционният съд е обосновал своите правни изводи за липса на осъществени
състави на престъпления от частен характер – по чл.144, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, по
чл.148, ал.1, т.2 вр. чл.146, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.148, ал.2, предл.1 вр. ал.1, т.2,
предл.2 вр.чл.147, ал.1, предл.2 вр. чл.26, ал.1 от НК от подсъдимата Ц., и по чл.144, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК от страна на подсъдимия Ц., които въззивният съд споделя изцяло.
За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни
доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение на съда за виновността на
подсъдимото лице. Липсата на такива налага единствения възможен извод, че извършването
на престъпление не е доказано по несъмнен начин, което налага признаването на
подсъдимите за невиновни и тяхното оправдаване. В конкретния случай анализът на
доказателствените източници и установените въз основа на тях факти не позволяват да се
направи еднозначен, категоричен и единствено възможен извод, че подсъдимите са
изпратили до тъжителя текстови съобщения, съдържащи инкриминираните изрази. Не се
събраха доказателства някой от подсъдимите да е изпращал съобщения до тъжителя, нито
последният действително да е получавал такива от посочените в тъжбата телефонни номера
с автор някой от подсъдимите. Не се доказа и че на инкриминираните дати и часове
тъжителят е получил текстови съобщения, нито че същите са съдържали инкриминираните
изрази. Предвид горното въззивната инстанция, също като първата, намира, че от
доказателствените материали, преценени поотделно и в тяхната логическа връзка, не се
обусловя извод за несъмнена доказаност за извършване от подсъдимите на вменените им
престъпни посегателства.
При липсата на доказателства, установяващи обективната страна на престъпленията,
обсъждането на субективната им страна, както и наличието на квалифициращите признаци,
е безпредметно.
Разпоредбата на чл. 303, ал. 1 от НПК не позволява присъдата да почива на
4
предположения, а от събрания годен доказателствен материал съдът не може да направи
обоснован извод относно това, че подсъдимите са осъществили деянията, предмет на
тъжбата. Поради това правилно първоинстанционният съд е признал двамата подсъдими за
невиновни и ги е оправдал по повдигнатите им обвинения. Следователно, неоснователни са
твърденията в жалбата за неправилност и необоснованост на присъдата и искането за
отмяната ѝ и постановяването на нова осъдителна такава.
Предвид крайния изход на делото и в съответствие разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от
НПК, законосъобразно направените от подсъдимите разноски по делото са възложени в
тежест на частния тъжител.
По отношение претендираното възнаграждение от защитата на подсъдимитека пред
настоящият състав, съдът намира, че произнасяне дължи първоинстанционния съд по реда
на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК. Това е така, защото въззивното решение не подлежи на
обжалване, поради което се отнема и възможността на страните да обжалват същото в
частта за разноските, ако те останат недоволни. Възможност да защитят своите права и
интереси се предоставя именно в производството по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй
като определението на първоинстанционният съд е обжалваемо.
В заключение и с оглед съвпадението между крайните изводи на въззивния съд с тези
на първостепенния такъв, присъдата на първата инстанция следва да бъде потвърдена
изцяло. Въз основа на извършената цялостна проверка на атакувания първоинстанционен
акт, въззивният съд не намери допуснати съществени процесуални нарушения, които да
налагат изменение или отмяна на присъдата, с оглед на което, и на основание чл. 334‚ т. 6,
вр. чл. 338 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 07.07.2020 г., постановена по НЧХД № 157/2019г. по
описа на СРС, НО, 102 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5