ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 338
гр. София , 22.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно частно наказателно
дело № 20211000600216 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, във връзка с Глава 22-ра
от НПК.
С протоколно определение № 260579 от 11.02.2021г., постановено
по ЧНД № 175/2021г., Софийски градски съд, НО, 9 състав е оставил без
уважение молбата за условно предсрочно освобождаване по отношение на
лишения от свобода В. Л. М., ЕГН ********** от изтърпяване на останалата
част от наказанието „лишаване от свобода”, изчислена към датата на влизане
в сила на определението.
В законния срок против определението на съда е постъпила частна
жалба от защитника на осъденото лице М. – а. О.. В жалбата се поддържа, че
неправилно съдът се е позовал на становището на администрацията на
Затвора гр.***, тъй като същото не почивало на доказателства. Всички
оценки, планове и изводи на администрацията били основани на базата на
деяние от 2006г.-2007г. и неговата квалификация, а не и на данните,
свързани с поведението на М. в затвора. Счита, че са налице достатъчно
доказателства за поправянето на М., отразени в протокола от съдебното
заседание пред СГС.
Моли да бъде отменено обжалваното определение и да бъде
постановено друго, с което да бъде уважена молбата за предсрочно условно
освобождаване.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид доводите,
1
залегнали в частната жалба и като се запозна с материалите по делото намери,
че за изясняване на обстоятелствата във връзка с постъпилата молба за
условно предсрочно освобождаване, както и съобразявайки принципа за
непосредственост в наказателния процес, е необходимо делото да бъде
насрочено в открито съдебно заседание по реда и на основание разпоредбата
на чл.345, ал.1, алт.2 от НПК.
В проведеното въззивно съдебно следствие САС изслуша осъденото
лице М. и извърши разпит на допуснатия като свидетел по делото С. А. –
инспектор СДВР към Затвора гр.***.
Като писмени доказателства по делото са приети изисканите от
въззивния състав актуална справка за съдимост на осъдения М., както и
справка от СГП за наличие на образувани по отношение на него и
неприключили наказателни производства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция в пледоарията си по
същество представителят на САП взема становище, че макар формално да е
изтекъл срокът, не са налице предпоставките на чл.70 от НК за условно
предсрочно освобождаване. Счита, че затворническата администрация, чието
становище е, че не е изпълнена програмата, има най-голямо наблюдение
върху превъзпитателната и поправителната работа с осъденото лице. Моли
да бъде потвърден съдебния акт.
Представляващият Началника на Затвора гр.*** - инспектор М., моли да бъде
потвърдено решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Счита, че същото е подкрепено от съответните доказателства.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, осъденият М.
поддържа подадената жалба. Заявява, че деянието, за което е осъден, е
извършено преди повече от 13-14 години, междувременно животът му е
тръгнал в коренно различна посока, не е задържан и не е осъждан. Моли да
бъде уважена молбата му за условно предсрочно освобождаване.
В предоставената му последна дума М. моли да бъде освободен условно
предсрочно.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид доводите,
залегнали в частната жалба, становищата на страните и като се запозна с
материалите по делото, намери за установено следното:
В. Л. М. е бил осъден с присъда от 11.10.2017г. на специализирания
междуобластен съд в гр.Рен, потвърдена с решение на Апелативния
наказателен съд в гр.Рен, Р Франция, за участие в престъпна група с оглед
2
извършване на престъпления в течение на 2006, 2007г. до 05.11.2008г. С
присъдата му е наложено общо наказание от четири години лишаване от
свобода.
На територията на Р Франция М. е бил задържан, за срок от 1
година, 5 месеца и 16 дни, включително в периода 12.12.2008г. до
21.01.2009г., което време е било приспаднато от определеното му наказание.
С решение № 232 от 31.03.2020г. по НЧД № 814 на СГС, е отказано
изпълнението на ЕЗА и на основание чл.44, ал.8, вр.чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА
съдът е приел да се приведе в изпълнение от СОП наказанието от 2 години 6
месеца и 14 дни, неизтърпяна част от общото наказание от четири години
лишаване от свобода, наложено на българския гражданин В. Л. М..
С протоколно определение от 08.06.2020г. по НЧД № 174/20г., СОС
в производство по чл.457 от НПК, вр.чл.44, ал.8-11 от ЗЕЕЗА е приел за
изпълнение присъдата на специализирания междуобластен съд в гр.Рен,
потвърдена с решение на Апелативния наказателен съд в гр.Рен, Р Франция
като е постановил остатъкът от наложеното на осъденото лице М. наказание в
размер на 2 години 6 месеца и 14 дни да бъде изтърпяно при първоначален
„общ“ режим и е приспаднал времето, през което същият е бил фактически
задържан, вкл. времето, през което е търпял МНО “Домашен арест“.
Видно от приложена по делото справка, в Затвора гр.*** В.М. е
постъпил на 01.07.2020г. за изтърпяване остатък от определеното му с
присъдата на съдебните власти на Р Франция наказание от 4 години
„лишаване от свобода“, който е в размер на 2 години, 6 месеца и 14 дни, при
първоначален „общ“ режим. Към 11.02.2021г. същият е изтърпял фактически
9 месеца и 19 дни, от работа 22 дни, или всичко 10 м и 11 дни. Остатъкът е 1
годи 8 месеца и 3 дни.
Във връзка с молбата за условно предсрочно освобождаване, по
делото е приложен доклад по чл.155 от ЗИНЗС от 07.01.2021г., изготвен от
ИСДВР С.А., който е дал отрицателно становище. Според отразеното в него
процесът на адаптация при л.св. М. е протекъл безпроблемно, не е нарушавал
режимните изисквания и ЗИНЗС. Общувал е с по - голямата част от
затворниците в групата. Декларирал е нагласа за законосъобразно
изтърпяване на присъдата. Не са се наблюдавали гневни и агресивни
тенденции и прояви. Не са отчетени дискриминационни нагласи.
От 31.07.2020г. М. е разпределен в ЗО ОТ „***“.
3
Съгласно заповед № 225/29.09.2020г. М. е назначен на работа и
изпълнява трудови задължения като „общ работник“ на работен обект извън
пределите на ЗО „***“ - ПФК „Левски“, на стадион „Георги Аспарухов”.
Според отразеното в доклада, през визирания период л.св. М. се справя добре
с поставените му работни задачи и е отговорен при изпълнение на
ангажиментите си в работна среда. С писмо изх. №0041/25.02.21г. на ПФК
Левски АД до началника на ТПО „***“ е изказана благодарност за
качествената, добросъвестна и свършена в срок работа на 13 бригада, и в тази
връзка л.св.В. Л. М. е предложен за награда „домашен отпуск“.
М. е бил участник в турнир по табла, проведен на 28 и 29.11.2020г.
на територията на ЗО“ ***“.
М. не е наказван. Награждаван е на основание чл.98 ал.1, т.5 от
ЗИНЗС с „удължено свиждане за срок от 4 / четири / часа”, проведено на
19.12.2020г.
В пределите на общежитието л.св.М. контактува с лишени от
свобода, близки по начин на мислене. Няма данни да участва в
затворническата субкултура.
При изготвената първоначална оценка на риск от рецидив
/актуална/, са констатирани ниски стойности - 35 т. Като ясно изразени
дефицити в зоните на нуждите са посочени „Отношение към
правонарушението“ - с формална мотивация за промяна на криминалното
поведение; в непълна степен зачита правата на другите хора в социума,
„Начин на живот и обкръжение“- интегриран в среди с асоциален начин на
живот и „Умения за мислене“ - не разпознава проблемите си, което води до
липса на способност за тяхното разрешаване, не осъзнава последствията от
собствените действия, липса на целеполагане. Рискът от сериозни вреди е
среден за обществото и за лишения от свобода, и нисък - за персонала в
затвора и другите лишени от свобода.
В обобщение, отрицателното становще на ИСДВР е мотивирано с
това, че не са налице достатъчно доказателства за поправяне и
превъзпитание, за успешно проведена и приключила корекционна работа,
целите и задачите, заложени в индивидуалния план на присъдата не са
изпълнени в тяхната цялост.
Като доказателство по делото е приет първоначалният план на
присъдата на М. от 05.08.2020г. Заложените за постигане цели и задачи са в
зоните умение за мислене, отношение към правонарушението и начин на
живот и обкръжение.
4
По делото като доказателства са приети и становищата на НСЗО
„***“ З.Д. и на Началника на затвора, инкорпорирано в справката за
изтърпяната част от наказанието. Същите са еднопосочно отрицателни, тъй
като не са налице формалните предпоставки за УПО. Освен това, целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, все още не са постигнати, не е
осъществен принципът на прогресивната система – режимът не е заменен на
„лек“.
За да остави без уважение молбата на осъдения М. за условното му
предсрочно освобождаване, първостепенният съд е приел, че е налице
първата от предвидените в чл.70, ал.1 от НК предпоставки /противно на
поддържаното от затворническата администрация/, но в случая „не е
постигната устойчивост на положителните тенденции в процеса на постигане
на целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.“.
Настоящият състав на САС внимателно проучи приобщените по
делото доказателства, вкл. тези приети в хода на въззивното съдебно
следствие, и намери за необоснован направеният от СГС извод за отсъствие в
конкретния случай на втората от предвидените в чл.70 от НК предпоставки за
условно предсрочно освобождаване на лицето.
Преди всичко следва да се отбележи, че документите,
съпътстващи молбата за условно предсрочно освобождаване, съдържат
само положителни данни относно поведението на М.. Независимо от това,
становищата на длъжностните лица при ЗО “***“ и на Затвора гр.***, вкл.
на самия Началник, обективирано в справката за изтърпяната част от
наказанието, са отрицателни. Като доказателства по делото от въззивния
състав са приети писмени доказателства, установяващи, че М. е завършил
бакалавърска степен в СА“Д.Ценов“- Свищов с отличие и е продължил
образованието си по магистърска програма. Видно от представените пред
САС справка за съдимост и справка от СГП, същият не е осъждан и по
отношение на него не са образувани наказателни производства.
Представена е декларация от управителя на ЕТ „Косогама – К. К.“, че е в
готовност да назначи на работа В.М. като „Експерт екология“ в
ръководената от него фирма, в случай, че същият бъде условно
предсрочно освободен. По делото е представено Есе, написано от л.св.М.,
във връзка с проведено мероприятие в затвора.
Данните, съдържащи се в новоприетите доказателства, както и
5
констатираното противоречие между оценката на компетентните длъжностни лица и
съдържанието на документите, съставени във връзка с корекционната дейност по отношение
на М., налага внимателен и задълбочен анализ всички налични доказателствени източници,
съдържащи информация за демонстрираното от него поведение в хода на упражняваната
наказателна принуда чрез лишаването му от свобода в затвор. Така по делото няма спор, че
М. е с утвърдени трудови навици и позитивно отношение към труда. И към настоящия
момент той полага труд като „общ работник“ при ПФК „Левски“, на стадион „Георги
Аспарухов”, където проявява старание и изпълнява добре възложените му задачи. Пред
въззивния съд като свидетел по делото е разпитан инспекторът, изготвил посочения по–горе
доклад - С. А.. В показанията си същият потвърждава положителните си впечатления от
л.св.М.. Същият обосновава отрицателното си становище за условно предсрочно
освобождаване на М. с големия остатък от наказанието, имайки предвид частта, която
лицето следва да изтърпи като остатък от присъдата на чуждия съд.
Противно на приетото от първия съд, преценявайки приобщените по
делото доказателства в тяхната съвкупност, настоящият състав достигна до
извод за една последователна положителна линия на поведение при М.,
насочена към спазване на режимните условия, полагане на труд, липса на
конфликти. Не могат да бъдат споделени аргументите, с които СГС е
мотивирал отказа си за уважаване молбата на М., с които се обсъжда
предходната му съдимост, от време, когато е бил току-що навършил
пълнолетие, както и, че същият е препятствал своевременното приключване
на воденото против него наказателно производство в чуждата държава.
Настоящият състав отчете и отдаде съществено значение на обстоятелството,
че след извършването на престъпната дейност, за която е осъден в Р Франция,
М. е имал правомерно поведение, не е бил осъждан и няма образувани по
отношение на него наказателни производства. Нещо повече, същият е
продължил образованието и е полагал е труд. Отдалечеността на деянията, за
които е осъден /от 2006-2008г./ несъмнено е обстоятелство, което следва да се
вземе предвид при преценка и отговор на въпроса дали същият се е поправил
и превъзпитал на този етап, след вече упражнената по отношение на него
наказателно правна принуда, каквато роля несъмнено играят не само
постановената присъда, но и задържането на едно лице с мярка за
неотклонение и като цяло воденото против него наказателно производство.
От друга страна, от прочита на представените по делото становища на
затворническата администрация не става ясно, защо категорично
установеното отсъствие на негативни прояви по време на престоя в затвора,
който не е толкова малък, в случая не съставлява достатъчно обстоятелство за
обосноваване на положително становище. По делото са налични, както
първоначален, така и текущ доклад по чл.155 от ЗИНЗС, които убедително
показват линията на поведение на М., което не може да бъде определено като
колебливо. Липсват данни за повлияване от лица с криминални нагласи в
поведението му, както и за прояви на безразсъдно и рисково поведение. В
6
затворническото досие се съдържат и първични документи, каквито са
заповед за награждаване на лицето, за устройване на работа и пр., въз основа
на които може да се установи по един несъмнен начин наличието в
конкретния случай на визираните в разпоредбата на чл.439а от НПК примерно
дадени обстоятелства, които съставляват доказателства за поправянето.
Планът на присъдата се изпълнява с активното негово съдействие. Налице е
личностна готовност за вписване в обществото по положителен начин, още
повече при констатираните не малко ресурси на личността – висше
образование, жилищно устроен, с възможност да започне работа и продължи
образованието си, и най-вече запазените връзки със семейството му, вкл. с
партньорка, с която живее от много години на съпружески начала.
Неизпълнението на прогресивната пенитенциарна система не може да е
пречка „априори“ за приложението на чл.70, ал.1 от НК, при констатираната
наличност на визираните в посочената разпоредба предпоставки.
Ето защо въззивния съд достигна до извод, че към настоящия
момент осъденото лице е дало достатъчно доказателства за своето поправяне.
Относно срокът, който остава за изтърпяване, следва да се посочи, че законодателят е
възприел като подход императивно да установи минималният изтърпян, но не и оставащият за
изтърпяване. Следователно, понятието „голям остатък” е напълно несъобразено със закона и не
може да бъде самостоятелно основание за отказ да бъде условно предсрочно освободено едно
лице. В случая инспекторът, разпитан пред въззивния съд като свидетел, не си и служеше с
коректни данни относно този остатък, тъй като очевидно затворническата администрация не
отчита като изтърпяно наказание времето, през което М. е бил задържан в чуждата държава.
Настоящата инстанция намира, че за успешната ресоциализация, в
случая е напълно удачно да бъде определена по отношение на М.
пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК „задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца. В този период, по
убеждение на съда, нейното прилагане ще придаде допълнително сигурност
по очаквания процес на успешна реинтеграция на лишения от свобода.
По изложените съображения САС намери, че атакуваното
определение на СГС следва да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено условно предсрочно освобождаване по отношение на осъдения
В. Л. М. от изтърпяване на останалата част от наказанието му две години
шест месеца и четиринадесет дни лишаване от свобода, определено с
протоколно определение от 08.06.2020г. по НЧД № 174/20г. на СОС, с което е
приета за изпълнение присъдата на специализирания междуобластен съд в
гр.Рен, потвърдена с решение на Апелативния наказателен съд в гр.Рен, Р
Франция.
На основание чл.70, ал.6 от НК следва да бъде определен
изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието с остатък
7
към датата 15.03.2021г. от 1 година 6 месеца и 18 дни , съгласно справка на Затвора- гр.
*** /л.19 от настоящото дело/.
Водим от горното и на основание чл.70 от НК и чл.345, ал.2, вр.
чл.341, ал.2 от НПК, САС, НО, 7 състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение № 260579 от 11.02.2021г.,
постановено по ЧНД № 175/2021г. на Софийски градски съд, НО, 9 състав и
вместо него:
ПОСТАНОВЯВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО
ОСВОБОЖДАВАНЕ на В. Л. М., ЕГН ********** от изтърпяване на
останалата част от наказанието лишаване от свобода в размер на две години
шест месеца и четиринадесет дни, определено му с протоколно определение
от 08.06.2020г. по НЧД № 174/20г. на СОС, с което е приета за изпълнение
присъдата на специализирания междуобластен съд в гр.Рен, потвърдена с
решение на Апелативния наказателен съд в гр.Рен, Р Франция, с остатък към
датата 15.03.2021г. от 1 година 6 месеца и 18 дни, съгласно справка на
Затвора-гр. *** /л.19 от настоящото дело/.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.70, ал.6, пр.1 от НК изпитателен срок
в размер на неизтърпяната част от наказанието към датата 15.03.2021г. от 1
година 6 месеца и 18 дни, съгласно справка на Затвора- гр. *** /л.19 от
настоящото дело/.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.70, ал.6, пр.2 от НК
ПРОБАЦИОННА МЯРКА по чл.42а, ал.2, т.2 от НК „задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8