Р Е
Ш Е Н
И Е №260020/4.2.2021 г.
гр.Ямбол........4.02........2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................деветнадесети...януари……....................................
През две хиляди
двадесет и първа година,..........в състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове: Николай Иванов
Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова...възз.гр.д.№ 571
по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на И.Д.С. *** чрез пълномощника й адв.М.А.,***
против решение № 260068/2.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 4251/2019 г. по
описа на ЯРС, с което съдът:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от И.Д.С. с ЕГН **********
с адрес: *** против „Жекови - Тенево” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Ямбол, ул.“Хан Тервел“ № 65, представлявано от
управителя Д.Д.Ж. с ЕГН ********** иск по чл.59, ал.1 ЗЗД, с който се
претендира осъждането на ответното дружество да заплати на ищцата наемоподобен
доход за притежаваните от нея 528/600 ид.ч. от следните земеделски земи,
находящи се в землището на с.Маломир, обл.Ямбол, общ.Тунджа, а именно: Поземлен
имот с идентификатор № 46783.41.138 съгласно скица на
поземлен имот № 15-1097995-02.12.2019 год. на Служба по геодезия, картография и
кадастър-гр.Ямбол, с адрес на поземления имот: с.Маломир, местност „Йоргова
круша“ с площ 19099 кв.м, с трайно предназначение: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята-четвърта, номер по предходния план-041138,
при съседи: имот № 46783.41.139, имот № 46783.41.356, имот №46783.41.137, имот
№ 46783.41.107, имот № 46783.41.106, имот № 46783.41.105 и Поземлен имот с идентификатор № 46783.57.70 съгласно
скица на поземлен имот № 15-1097999-02.12.2019 год. на Служба по геодезия,
картография и кадастър-гр.Ямбол, с адрес на поземления имот: с.Маломир,
местност „Пехливанов глог“ с площ 34898 кв.м, с трайно предназначение:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята-четвърта, номер
по предходния план-057070, при съседи: имот № 46783.57.71, имот № 46783.57.74,
имот №46783.57.76, имот № 46783.57.77, имот № 46783.57.78, имот №
46783.57.79,имот № 46783.57.69, имот № 46783.57.202, в размер на 1935 лева, за
периода от 01.10.2017 год. до 30.09.2018 год., на стопанската 2017/2018 год.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба.
Иска се отмяна на този акт и уважаване на предявения иск
от И.Д.С. по предмета и
заявения пред районния съд петитум,
както и присъждане на разноските пред двете инстанции. Счита се, че
решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Съдът неправилно е
счел, че към началото на стопанската 2017/2018 г. - 01.10.2017 г. ищцата не е
имала качеството на собственик на процесните земеделски земи и няма как
ответника да се е обогатил за сметка на ищцата, считано от 01.10.2017 г. Не е
взето предвид, че ответното дружество не е възразило по отношение на периодите,
в които е придобита идеалната част от имотите и дори твърди, че ищцата е
правоприемник на ищците по гр.д. № 4492/2017 г. по описа на ЯРС на основание
документи за собственост, което е признание на факт по чл.175 от ГПК. Според
въззивницата неправилно е прието от съда, че претендира единствено и само обезщетение
от ответното дружество, представляващо наемоподобен доход, а и доход, който би
могла да получи от притежаваните от нея идеални части от процесните земеделски
земи, от чието ползване е била лишена като регистриран земеделски производител.
Цитирана е съдебна практика, на която се счита, че атакуваното решение на ЯРС
противоречи.
В
законоустановения срок ответника по делото „Жекови - Тенево” ЕООД с ЕИК
********* гр.Ямбол е депозирал отговор на въззивната жалба и счита същата за
неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно,
обосновано и законосъобразно се желае да бъде оставено в сила. Твърди се, че с
петитума на въззивната жалба се въвеждат нови искови претенции пред въззивния
съд, което възражение второинстанционния съд намира за неоснователно, тъй като
както се посочи по-горе искането на въззивницата е идентично със заявения пред
ЯРС петитум.
Излагат се
подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в
исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция
доказателства. Съдът е обсъдил събраните доказателства, достигнал е до правилни
фактически и правни изводи, въз основа на което е постановил и своя акт. Нито
една от посочените от въззиваемата страна шест предпоставки за уважаване на иска
за неоснователно обогатяване не е била установена пред районния съд, за да бъде
уважен иска. Поддържа се възражението за недопустимост на предявения иск,
оспорва се материално правната и процесуална легитимация на ищцата – не е
установено, че е собственик по законния ред. Налице е валиден договор за наем и
ищцата като правоприемник на наследниците на наемодателя и като такава е
встъпила в договора за наем. Ако не се приеме становището за договора за наем,
се желае да бъде прието, че обвързването на ищцата е при конверсия на наемния
договор в аренден такъв. До момента дружеството добросъвестно изпълнява
задълженията си на наемател/арендатор и заплаща арендно плащане на всички
наследници, съобразно притежаваните квоти. От друга страна не е установено, че ответното
дружество владее и държи процесните имоти и реално фактически да ги обработва.
Посочената съдебна практика от въззивницата не е задължителна за съдилищата.
Иска се присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно
заседание въззивницата И.Д. не се явява, а с писмено становище на пълномощника
си поддържа жалбата.
Въззиваемия,
редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание, а чрез своя
пълномощник поддържа възраженията си по отговора на въззивната жалба.
След преценка на
събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Пред ЯРС е депозирана искова молба И.Д.С. ***, против ответника „Жекови - Тенево” ЕООД да бъде осъдено ответното дружество да
й заплати
наемоподобен доход за притежаваните от нея 528/600 ид.част от подробно
описаните в исковата молба земеделски земи, находящи се в землището на село
Маломир, обл. Ямбол, община „Тунджа” в размер на 1935 лв. /след направеното
изменение на иска/ за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г. на
стопанската 2017/2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба. Твърденията на ищцата са за това, че е придобила от част наследниците на Г. К. Ш. сочената идеална част от
двата земеделски имота, а за цялата площ един от наследниците К. И. К., притежаващ 1/25 ид.ч.
без знанието и съгласието на останалата част от съсобствениците, е сключен
договор за наем с ответното дружество. Със съдебно решение по гр.д.№ 4492/2017
г. ЯРС е уважил иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от четирима
наследника и е осъдил дружеството да им предаде собствените им части от
имотите, а предаването на владението е извършено през 2018 г. от ЧСИ.
Независимо от това ответникът е ползвал през стопанската 2017/2018 г. двата
наети земеделски имота и е лишил ищцата да осъществи правата си като собственик
и също да ги ползва, поради което се претендира обезщетението в настоящото
производство за неоснователно обогатяване.
В депозирания отговор на исковата молба ответникът оспорва иска като го счита за недопустим и неоснователен. Според ответника ищцата няма правен интерес да претендира неоснователно обогатяване, тъй като следва да ползва други институти при наличие на сключен договор за наем – да претендира заплащане на наем или аренда, но не и процесното обезщетение. Направено е възражение за конверсия на процесния договор за наем в аренден такъв или евентуално такъв за предоставяне за възмездно ползване на земеделски земи. След като правото на собственост е придобито от ищцата по време на действие на наемния договор, при конвертирането му в аренден ищцата замества своите праводатели и има право да претендира заплащане на дължимите арендни или наемни плащания или друга възмездност. Посочено е, че представените РКО материализират възникване на ново арендно правоотношение, което е действително, дори и да не е изпълнена изискуемата форма понеже оспорващата страна не може да се позовава на недействителност поради нормата на чл. 293, ал.3, във вр. с чл.1 от ТЗ.
Страните не
спорят, че ищцата И.Д.С. е придобила от наследниците на Г. К. Ш., починал на ***г. 528/600
ид.част от два земеделски имота в
землището на с.Маломир – ПИ с идентификатор 46783.41.138 в м.“Йоргова круша“ с
площ 19099 кв.м и ПИ с идентификатор 46783.57.70 в м.“Пехливанов глог“ с площ
34898 кв.м. Представени са и нотариалните актове, въз основа на които С. се
легитимира за собственик на 528/600 ид.част от имотите, придобила ги в периода 13.11.2017 г.
– 17.09.2018 г., а именно: нотариален акт № 31, том 2,
рег.№ 1650, дело № 207/13.11.2017 г. за дарени на И.Д.С. 6/600 ид.ч. от процесните
земеделски земи; нотариален акт № 32, том 2, рег.№ 1651, дело № 208/13.11.2017 г. за продадени на И. Динева С.
324/600 ид.ч. от процесните земеделски земи; нотариален акт № 90, том 2, рег.№ 1958, дело №
257/21.12.2017 г. за продадени на И. Д. С. 108/600 ид.ч. от процесните земеделски земи; нотариален акт № 23, том
2, рег.№ 1620, дело № 192/17.09.2018 г. за продадени на И. Д. С. 90/600 ид.ч. от процесните
земеделски земи.
Преди придобиването на процесните площи от страна
на ищцата, един от наследниците на общия наследодател Г. Ш. - К. И. К., притежаващ 1/25 ид.част е сключил на 7.11.2013 г. договор за наем на
земеделска земя, вписан на 11.11.2013 г., като ги е предоставил
за временно и възмездно ползване на ответника „Жекови - Тенево” ЕООД за срок от 10 години, считано от
01.10.2014 г.
С влязло в сила на 01.06.2018 г. решение № 285/11.05.2018 г., постановено по гр.д. № 4492/2017 г. по описа на ЯРС, по отношение на ответника „Жекови - Тенево” ЕООД е прието за установено, че П. П. К., С. К. И., Й. Д. Ш. и К. Д. Ш. са собственици на 1/10 ид.ч. от двата процесни
имота и е осъден да им предаде владението върху имотите. Тези лица са част от праводателите на ищцата С. по
сделката от 21.12.2017 г., по която същата придобива общо 108/600 ид.части. С протокол за въвод във владение на недвижими имоти, на 19.07.2018 г.
ЧСИ И. Х. е предал владението на процесните недвижими имоти на П. П. К., С. К. И., Й.
Д. Ш. и К. Д. Ш.
Пред районния съд е
назначена, изслушана и неоспорена съдебно-техническа
експертиза, видно от заключението на вещото лице по която, вещото лице дава заключение, че И.Д.С. е придобила площ
от ПИ с идентификатор
46783.41.138 и от ПИ с идентификатор 46783.57.70 общо за двата имота 47517 кв.м, което се равнява на 88 % от общата
площ на процесните два имота. Средногодишният пазарен наем за един декар земеделска земя с НТП
нива за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г. на стопанската 20147/2018 г.
за землището на с.Маломир е 41 лева/дка. Рентното плащане на пазарен принцип за ПИ с идентификатор
46783.41.138 и ПИ с идентификатор 46783.57.70 е в размер на 1935 лева.
При така установената фактическа обстановка
въззивният съд прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за
неоснователна.
В съответствие с правомощията си при
проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд
прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за правилно.
Правната квалификация на иска е чл.59
от ЗЗД, както е дадена и от първоинстанционния съд. На първо място въззивният
съд намира за неоснователно възражението на въззиваемата страна, направено и в
първата инстанция, че в случая следва да бъде приложена конверсия и процесният
договор за наем да се счита договор за аренда на земеделска земя със следващите
от това последици относно уреждане на отношенията. Въпросът относно
възможността за прилагане на конверсия е разяснен в ТР № 2/2015 г. ОСГК на ВКС
и конвертиране може да бъде осъществено, когато е налице сключен не в
предвидената в ЗАЗ форма договор за възмездно ползване на земеделска земя,
който следва да се конвертира в действителен договор за наем и то ако са налице
предпоставките за това. Въззиваемият претендира обратното и то е недопустимо –
конвертиране на процесния договор за наем на земеделска земя в договор за
аренда. Конкретния договор за наем е действителен и съгласно т.1 от същото ТР №
2/2015 г. към него се прилагат разпоредбите на ЗЗД, независимо от наличието на
специална законова регламентация относно реда и начина на отдаване за възмездно
ползване съгласно специалния ЗАЗ. Договорът за наем на земеделска земя и
договорът за отдаването й под аренда съществуват едновременно в правния мир и
биват сключени по волята на страните по тях в съответната форма, според която
се уреждат и отношенията. Процесният договор безспорно е за наем на земеделска
земя и по отношение на същия правоотношението е регламентирано в ЗЗД, а не в
ЗАЗ и поради това съдът не обсъжда доводите на дружеството, касаещи договора за
аренда.
Възраженията на въззиваемия-ответник
по делото относно правното основание на предявения иск също са неоснователни Предявената
претенция от С. е в качеството й на преобритателка на 528/600
ид.част от два земеделски имота,
която част е придобита в периода 13.11.2017 г. – 17.09.2018 г., при наличието
на сключен преди това на 7.11.2013 г. договор за наем на тази земеделска земя
от един от съсобствениците, притежаващ 1/25 ид.част - К.
И. К. Предвид тези факти С. е
предявила иска си като неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД против
дружеството наемател, което е трето лице по отношение на съсобствеността. Към
момента на сключване на договора за наем са относими разпоредбите на чл.32
ал.1, чл.31 ал.2 и чл.30 ал.3 от ЗС, уреждащи правомощията на съсобствениците
за разпореждане и ползване на съсобствена вещ и отношенията помежду им по този
повод. Към този момент не е съществувала разпоредбата на чл.4а от ЗСПЗЗ от ДВ,
бр.42/2018 г., в сила от 22.05.2018 г., уреждаща отдаване под наем на
земеделски земи от съсобственик или съсобственици, притежаващи 1/25 ид.ч. от отдаваната
под наем за повече от една година.
Според разпоредбата на чл.32 ал.1 от
ЗС управлението и ползването на обща вещ се извършва по правило по решение,
взето от съсобствениците, които имат повече от половината от общата вещ, т.е.
биха могли да я отдадат под наем като съсобствениците от малцинството би
следвало да се съобразят с това действие, а отношенията ще се уреждат между
съсобствениците, а не между наемателя и неучаствалия по договора съсобственик.
Договорът за наем обаче не може да е по-дълъг от три години съгласно чл.229
ал.2 от ЗЗД, независимо от това, че е противопоставим на останалите
съсобственици, тъй като сключването на договор за наем от съсобственик
представлява действие по обикновено управление на съсобствената вещ – в този
смисъл решение № 179/23.07.2015 г. по гр.д.№ 3104/2014 г., IV г.о. В настоящия случай
договорът за наем от 7.11.2013 г., сключен от наемодател-съсобственик,
притежаващ 1/25 ид.ч. от отдадените под наем земи, не може да бъде
противопоставен на останалите съсобственици, включително и на преобритателката
на част от тях, която очевидно и не приема тази сделка. По отношение на С.
ползването от наемателя „Жекови - Тенево” ЕООД на придобитите от нея части от имотите предмет на
договора за наем се явява без основание и поради това наемателят – дружеството
въззиваема страна дължи обезщетение по реда на чл.59 от ЗЗД, което следва да
бъде определено като средномесечен пазарен наем. Такава е и претенцията
предявена от съда, но същата е недоказана по размер.
Относно размера на иска е налице
изготвена експертиза, по която вещото лице е изчислило размера на наемоподобния
доход за цялата претендирата стопанска година 2017/2018 – периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2018 г.
Безспорно е, че С. е придобила собствеността чрез четири сделки, изповядани на 13.11.2017 г. две от тях,
на 21.12.2017 г. и на 17.09.2018 г. Т.е. за различните придобити части от имота С. е ощетена в различни
периоди и за различни части от имота, поради което обезщетението би следва да
бъде изчислено прецизно за съответната част от имота и период. При наличието на
установена една обща сума за цялата стопанска година и за цялата част от
имотите, съдът приема, че не е установен размера на обезщетението за
неоснователно ползване и искът правилно е отхвърлен.
С оглед изложеното въззивната жалба е
неоснователна, а атакуваното решение следва да бъде потвърдено като
въззивницата бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените пред настоящата
инстанция разноски в размер 1000 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260068/2.10.2020
г., постановено по гр.д.№ 4251/2019 г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА И.Д.С. с ЕГН ********** *** да заплати на
„Жекови - Тенево” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Ямбол, ул.“Хан Тервел“ № 65, представлявано от управителя Д.Д.Ж. направените пред настоящата инстанция разноски в
размер 1000 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.