Р Е Ш Е Н И Е
№………………………………….2022 г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд, Шести касационен състав, в открито заседание, проведено на седемнадесети
март 2022 г., в следния състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
Членове:
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при участието на
секретаря Камелия Александрова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от
Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от
съдия МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно административно-наказателно дело
№ 226 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Делото е образувано въз
основа на касационна жалба на М.Н.М. чрез адв.В.Ч. срещу решение
№ 1086/14.12.2021 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД №
20213110203433/2021г. /3433 от 2021г./, с което е потвърдено наказателното постановление (НП) № 20-0445-000984
от 22.02.2021 г., издадено от на началник група в РУ гр.Аксаково към ОД на МВР
гр.Варна, с което М.Н.М. е глобен с 200 лева на основание чл.177 ал.1 т.2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.150 от ЗДвП за
управление на пътно превозно средство /ППС/ без да е правоспособен водач.
Касаторът прави
оплакване, че нарушението не е установено по безспорен начин. Счита, че в
административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като в
акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ не са посочени двама
свидетели, които да са били очевидци на нарушението и не е описано мястото на
извършване на нарушението за да стане ясно дали това е път по смисъла на §6 т.1
от ЗДвП. Изтъква, че при установяване на нарушението, не е направена справка за
наличие или липса на свидетелство за управление на моторно превозно средство у
водача М., за да се убеди актосъставителя, че той е бил неправоспособен. Сочи
грешното посочване от съда на размера на глобата като основание за отмяна на
решението му. Претендира присъждане на разноски, сторени в двете съдебни
производства.
Ответната страна –
Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Варна не изразява
становище по касационната жалба и не изпраща представител в съдебното заседание.
Представителят на
контролиращата страна – ВОП смята, че не са налице сочените в касационната
жалба основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Изтъква, че
въззивният съд е установил относимите факти, не е допуснал съществени
процесуални нарушения и е приложил правилно материалния закон. Подчертава, че
мотивите на съдебното решение са ясни и безпротиворечиви. Относно допуснатата в
диспозитива техническа грешка спрямо размера на глобата, счита, че не може да
се квалифицира като съществена и е отстранима без да се налага отмяна на
решението.
Касационната жалба е
подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен
интерес от страна в административно-наказателното производство, за които
решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по
същество.
Обжалваното решение е
валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото.
Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен
съд-Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен
съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и
допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след
извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Касаторът е наказан за
това, че 13.10.2020г. е управлявал товарен автомобил с рег.№ В8469КС по горски
път в посока с.Засмяно, община Аксаково без да притежава свидетелство за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/.
Варненският районен съд
е приел за безспорно установено, че към 13.10.2020г. М.Н.М. не е разполагал със
СУМПС, такова му е издадено с №*********
на 19.08.2021г. с валидност до 19.08.2031г. На посочената дата е
управлявал товарен автомобил по горски
път, който е включен в определението „път“ по §6 т.1 от ЗДвП. Въззивният съд е
обсъдил подробно и ясно наведените от жалбоподателя възражения и е изяснил фактическата
обстановка при спазване принципа на равнопоставеност и състезателност в
съдебния процес.
Неоснователно е
оплакването в касационната жалба за липса на посочени двама очевидци на
нарушението, предвид възможността, която е дадена в разпоредбата на чл.40 ал.3
от ЗАНН, при
липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на
нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се
съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва
в него. Процесният АУАН е подписан от вписания в него свидетел при съставянето
му, като липсата на втори свидетел не представлява съществено процесуално
нарушение. При проверката, водачът на превозното средство не е представил
поисканото му от полицейския орган свидетелство за управление и не е заявил, че
разполага с такова, но не го носи у себе си, поради което не е било необходимо
актосъставителят да прави справка дали М. има валиден документ удостоверяващ
неговата правоспособност. Фактът, че към датата на нарушението М. не е бил
правоспособен водач се потвърждава и от издаденото му за първи път на
19.08.2021г. свидетелство за управление на МПС с №*********.
Управлението на ППС без нужната правоспособност по горски
път е деянието изпълващо състава на административно нарушение по чл.150
от ЗДвП, предвид определението за
„път“, дадено в §6 т.1 от Допълнителните
разпоредби на ЗДвП: „всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци“.
Касационният състав
намира решението за правилно и възприема изцяло правните изводи на
предходната инстанция.
В действителност, в
диспозитива на решението си Варненският районен съд е посочил размер на глобата
300 лева, вместо определената в потвърденото наказателно постановление глоба по
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП в размер на 200
лева. Същото не представлява
несъответствие между мотивите и диспозитива на решението, затова не е
основание за отмяна на решението. Допусната очевидна фактическа грешка може да
бъде поправена от Варненския районен съд по реда на чл.414 ал.1 т.1 от НПК,
приложим на основание чл.84 от ЗАНН.
При този изход на
делото, ответникът би имал право на присъждане на разноски, ако беше
направил искане при доказани такива.
По изложените
съображения, на основание чл.221 ал.2 от АПК, във връзка с
чл.63в от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен
съд-Варна,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1086/14.12.2021 г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД
№ 20213110203433/2021г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.