№ 138
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Даниела Борисова
Членове:Милен Михайлов
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Таня Ст. Георгиева
в присъствието на прокурора Алб. К. Т. Д. В. М.
като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100602126 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С Присъда от 13.04.2021 г., постановена от СРС, НК, 122-ти състав по
НОХД № 1873/2020г. съдът е признал подсъдимия Б.И. за НЕВИНЕН в това,
че на 11.07.2019 г. в гр. София, ул. ****, отнел чужди движими вещи -
паричната сума от 200 лева, от владението на собственика Н. СТ. Ч. без нейно
съгласие с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила - избутал я с ръце от входната врата на жилището й, с което да е
осъществил престъпния състав по чл. 198, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение за
извършено престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпил Протест от СРП с който
се прави искане за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за
виновен.
Постъпило е и допълнение към Протеста в което се сочи, че присъдата
на СРС е неправилна, доколкото е постановена в нарушение на материалния
закон. Прокурорът сочи, че правилно СРС е приел, че деянието следва да се
1
квалифицира като такова по чл. 194, ал. 1 от НК, като такова било и
становището на СРП. В същото време, прокурорът счита, че авторството на
деянието е безспорно доказано. Прави се оплакване за липса на мотиви към
първоинстанционният съдебен акт, тъй като не бил направен анализ на
доказателствата. В заключение се иска отмяна на присъдата и признаване на
подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК,
като се наложи наказание под средния размер, както и се съдържа искане за
повторен разпит на св. Ч..В съдебното заседание по делото прокурорът
поддържа протеста и допълнението към него, не прави нови искания по
доказателствата.
За правилното решаване на делото съдът е намерил, че следва да
допусне до повторен разпит свидетелката Н.Ч., както и да бъдат събрани
писмени доказателства.
В съдебното заседание по делото, прокурорът поддържа протеста и
допълнението към него и не прави доказателствени искания.
Адв. Д. оспорва протеста, не прави искания по доказателствата и
искания за отводи.
В хода по същество прокурорът прави искане протестът да бъде
уважен по изложените в него съображения, като подсъдимият да бъде признат
за виновен в извършване на престъпление по чл. 194 от НК и да му бъде
наложено съответното наказание.
Подсъдимият лично в своя защита заявява, че не е извършил това
престъпление и моли да бъде оправдан.
В последната си дума подсъдимият моли за оправдателна присъда.
Съдът, като обсъди доводите в протеста и допълнението към него,
както и изложените в съдебно заседание от страните и след като провери
изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното :
Подсъдимият Б.И. В. е с ЕГН: **********, роден на **** г. в гр.
Самоков, българин, с българско гражданство, с основно образование, женен,
работещ, неосъждан (реабилитиран), с постоянен адрес: гр. Самоков, ул.
„****.
Пострадалата Н. СТ. Ч. живеела сама в жилището си, находящо се в
гр. София, ул. „****. Свидетелката страдала от лека умствена изостаналост.
2
Поради тази причина на същата, считано от 01.10.1987г. била отпусната
социална пенсия за инвалидност. Размерът на отпуснатата пенсия към месец
юли 2019г. възлизал на 230,40 лв. Пенсията за месец юли 2019г. била
изплатена на 11.07.2019г., като същата била получена лично от Н. СТ. Ч. в
пощенска станция № 1124, като касиерът, който изплатил сумата бил
Т.К.П.К.. За изплащането на сумата бил съставен касов бон, собственоръчно
подписан от пострадалото лице.
Подсъдимият Б.И. В. и пострадалата Н. СТ. Ч. се познавали, тъй като
подсъдимият бил наеман от майката на св. Ч. да чисти мазето на апартамента
им. Подсъдимият работел и в кооперацията в която живеела пострадалата Ч.,
тъй като бил нает от домоуправителя, св. Кузев, да поправя покрива на
сградата.
На 12.07.2019г. свидетелката Н. СТ. Ч. се оплакала на кварталния
полицай, св. Л., както и на св. З.К.-Д., че един мъж позвънил на вратата й,
след което тя отворила, той я избутал, влязъл вътре, взел пенсията й и излязъл
от апартамента. На свидетелките, пострадалата Н. СТ. Ч. не споделила, да
познава мъжа, който й е взел пенсията, нито посочила това да е подсъдимия
Б.И. В., въпреки, че и св. З.К.-Д. познавала подсъдимия. Тогава св. Л.
показала на св. Ч. снимка на подсъдимия, която била заснела с телефона си
месец по-рано, тъй като същият отказал да й даде личната си карта и
пострадалата потвърдила, че познава лицето и че това бил подсъдимия Б.И.
В.. За станалото, св. Ч. споделила и на св. М.Г., но отново не посочила
самоличността на мъжа, който й взел пенсията.
Описаната по-горе фактическа обстановка настоящият състав
установи въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства както следва :
Гласни : Обясненията на подсъдимия Б.И. В., дадени пред СРС;
показанията на свидетелите Н. СТ. Ч., дадени пред СРС, както и пред СГС; М.
СТ. Г., З.Г.К.-Д., Л.В. Л., Г.Т. В.а, Г.С.Д., З.Б. В.а и Г.П.К..
Писмени : Протокол за разпознаване на лица, Свидетелство за
съдимост, Заключението на КСППЕ на Н. СТ. Ч., както и постъпилите по
искане на СГС писмени доказателства, както следва : Справка за изплатените
от пощенски раздавачи пенсии с приложени към тях разписки – стр. 14 от СП
пред СГС; Справка от НОИ за размера на пенсията на Н. СТ. Ч. – стр. 41 от
3
СП пред СГС; Удостоверение от НОИ за размера на пенсията към юни 2021г.
– стр. 42 от СП пред СГС; Писмо от Български Пощи с приложения към него
- Служебен бон, подписан от Н. СТ. Ч.; Справки и трудови договори за св.
М.Г. – стр. 51 и следващите от СП пред СГС;
Настоящият състав извърши самостоятелен анализ на доказателството
по делото и достигна до различна фактическа обстановка, от тази, възприета
от първата инстанция. Основната разлика, констатирана от СГС се състои в
това, че от събраните по делото писмени доказателства Писмо от Български
Пощи с приложения към него - Служебен бон, подписан от Н. СТ. Ч. се
установява по един несъмнен начин, че Пенсията за месец юли 2019г. била
изплатена на 11.07.2019г., като същата била получена лично от Н. СТ. Ч. в
пощенска станция № 1124, като касиерът, който изплатил сумата бил
Т.К.П.К.. За изплащането на сумата бил съставен касов бон, собственоръчно
подписан от пострадалото лице.
В тази връзка, съдът не кредитира казаното от св. М. СТ. Г., както и от
пострадалото лице Н. СТ. Ч., че пенсията била получена от последната в дома
й, като й била донесена от св. М. СТ. Г.. Следва да се отбележи, че
настоящият състав положи всички възможни усилия, за да установи и разпита
отново св. М. СТ. Г., включително и чрез налагане на глоба и постановяване
на Принудително довеждане на последната. Въпреки това, свидетелката се
укри от органите на Съдебна охрана и не беше доведена за разпит в няколко
поредни заседания, поради което и СГС прецени, че не следва да отлага
делото за пореден път и св. Г. беше заличена от списъка на свидетелите за
призоваване пред СГС, но съдът постанови, делото да бъде изпратено на СРП
за извършване на проверка за евентуално извършено от Г. престъпление по
чл. 290, ал. 1 от НК.
При извършения анализ на показанията на св. Г., съдът прие, че същите
се опровергават от събраните по делото писмени доказателства, досежно
това, че същата е занесла пенсията лично на пострадалото лице в дома й, но
кредитира казаното от нея, че Н.С. Ч. й е споделила, че непознат мъж влязъл
в дома й и й взел пенсията, без да посочва неговата самоличност. В тази
връзка, казаното от тази свидетелка кореспондира с казаното от св. З.Г.К.-Д. и
Л.В. Л..
Съдът кредитира показанията на свидетелите З.Г.К.-Д. и Л.В. Л. в частта
4
в която същите споделят, че пострадалата Ч. се е оплакала, че непознат мъж и
е взел пенсията от дома й, като я е избутал и е влязъл вътре. Съдът намира, че
от казаното от тези свидетели се установява, че първоначално, св. Ч. не е
посочила самоличността на този мъж, до момента в който св. Л. й е показала
снимка на подсъдимия Б.И. В., заснет месец по-рано на мобилния й телефон.
Едва след този момент, св. Ч. е посочила, че на снимката е лицето Б.И. В., но
с оглед спецификата в умственото развитие на св. Ч., съдът не може да
приеме, че същата е заявила, че именно Б.И. В., чиято снимка й е показана от
св. Л. е и лицето, което й е взело пенсията.
В тази връзка следва да се отбележи, че св. Ч. е познавала подсъдимия
Б.И. В. от преди, поради което, ако той беше лицето, което е извършило
инкриминираното деяние, то същата щеше да го посочи поименно. Тя обаче
не е направила това нито пред св. К.-Д., нито пред св. М.Г., нито пред св. Л.,
до момента в който последната не й е показала снимка на подсъдимия на
телефона си. Едва от този момент пострадалата започва да твърди, че Б.И. В.
е и лицето, което й е взело пенсията.
Разпитана в съдебното заседание и пред СГС, св. Ч. също заявява
относно парите от пенсията й „Някой беше влязъл и ги взел “. Същата посочва,
че в деня в който си е получила пенсията, подсъдимият Б.И. В. и
неустановено лице с име Ани също са били в дома й, но показанията й в тази
насока са нелогични, противоречиви, непоследователни и объркани. Съдът
кредитира в тази връзка заключението на СППЕ от която се установява, че
Н.С. Ч. е с лека умствена недоразвитост или „дебилност“ по старата
квалификация, поради което е лесно внушаема и податлива на влияние. Ето
защо и според настоящия състав, не може да се приеме за доказано, въз
основа на показанията на тази свидетелка, че извършител на деянието е
именно подсъдимия Б.И. В.. В тази връзка съдът не кредитира и Протоколът
за разпознаване на лица, въпреки заявеното в него от пострадалата, тъй като и
според настоящия състав, а така също и според СРС, представата у
пострадалата, че извършителят на деянието е Б.И. В. се е формирала у нея
едва, след като на същата е показана негова снимка от кварталния полицай –
св. Л..
Съдът кредитира показанията на останалите, разпитани свидетели по
делото – , Г.Т. В.а, Г.С.Д., З.Б. В.а и Г.П.К., доколкото от тях се установява,
5
че подсъдимият се е занимавал с ремонт на покриви, както в София, така и в
други градове, което кореспондира както със заявеното от него, така също и с
казаното от св. Ч., К.-Д. и Л., поради което и съдът ги кредитира в цялост.
Същите не са очевидци на деянието и не могат да допринесат за изясняване на
главния факт на доказване. От същите не се подкрепя и заявеното от
подсъдимия в неговите обяснения, че не е бил през месец юли 2019г. в София,
доколкото тези свидетели не могат да посочат периода, през който той е
работил в гр. Варна, а сочат само, че това е било през лятото на 2019 г.,
поради което и съдът приема, че подсъдимият на инкриминираната дата е бил
в гр. София и е имал възможност да извърши деянието.
СГС анализира и обясненията на подсъдимия, като е взе предвид
тяхното качество едновременно на доказателствено средство и на средство за
защита, като не кредитира същите по отношение на заявеното от подсъдимия,
че не е бил в София на инкриминираната дата. Като цяло заявеното от него не
се подкрепя от показанията на останалите свидетели, а с оглед заявеното и от
св. Ч., съдът прима, че подсъдимият на инкриминираната дата е бил в гр.
София. Въпреки това, с оглед недоказване на авторството на деянието, съдът
кредитира казаното от подсъдимия, че не е извършил деянието, а познава
пострадалата, тъй като е чистил мазетата й по поръчение на нейната майка и е
поправял покрива в кооперацията. В тази му част обясненията му се
подкрепят и от казаното от домоуправителя на сградата – св. Кузев.
Съдът кредитира и заключението на СППЕ от която се установява
психичното състояние на св. Ч., като взе предвид това заключение при
анализа на показанията на същата дадени пред СРС и СГС, като намери
същите за ненадеждни и не ги кредитира, досежно авторството не
инкриминираното деяние.
В тази връзка съдът не кредитира и Протокола за разпознаване на лица,
доколкото прие, че свидетелката Ч. е посочила подсъдимия Б.И. В. едва след
като това й е било подсказано от св. Л., която й е показала снимка на
подсъдимия, което съществено опорочава и самото процесуално – следствено
действие.
Останалите писмени доказателства съдът кредитира изцяло, като най-
вече основа фактическите си изводи въз основа на постъпилите писмени
доказателства от Български пощи от които се установява, че не св. М.Г., а
6
друго лице Т.К.П.К. е предала лично на гише в пощата, пенсията на
пострадалата Ч., както и размерът на пенсията и заеманата от М.Г. длъжност.
С оглед на така установената фактическа обстановка настоящият
състав прие, че остава недоказано авторството на деянието, поради което
и подсъдимият Б.И. В. следва да бъде оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл. 198, ал. 1 от НК, като в този смисъл правните изводи на
СРС следва да бъдат споделени.
По делото не беше доказано, че подсъдимия Б.И. В. е лицето, което на
11.07.2019 г. в гр. София, ул. ****, е отнело чужди движими вещи - паричната
сума от 200 лева, от владението на собственика Н. СТ. Ч., без нейно съгласие
с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила -
избутал я с ръце от входната врата на жилището й, с което да е осъществил
престъпния състав по чл. 198, ал. 1 от НК
За да бъде постановена осъдителна присъда следва да бъде установено
по несъмнен и категоричен начин факта на извършване на престъпление,
вината на подсъдимия и неговото авторство. Това означава в конкретния
случай, че при преценката на доказателствения материал следва да бъде
изключена всяка възможност внасяща съмнение в авторството на деянието, а
по настоящото дело това не е така.
Доколкото за съставомерността на едно деяние е необходимо същото да
съответства пълно и точно с всички обективни и субективни признаци на
състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по
аргумент от противното, неосъществяването на който и да е от признаците на
състава на престъплението – в случая на неговото изпълнително деяние от
конкретния подсъдим, означава, че не е извършено престъпление по този
законов текст от конкретния подсъдим. С оглед на възприетата от настоящата
инстанция недоказаност на авторството на инкриминираното деяние, съдът не
намира за необходимо да излага съображения за съставомерността на
деянието от субективна страна. С оглед на изложеното, настоящата инстанция
счете, че присъдата на СРС като правилна и законосъобразна следва да бъде
потвърдена.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Присъда от 13.04.2021 г., постановена от СРС, НК,
122-ти състав по НОХД № 1873/2020г.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8