№ 153
гр. Плевен, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. Г.ЕВА-ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно гражданско
дело № 20254400500087 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 369/10.11.2024г. по гр.д. № 944/2023г. на Районен съд
Червен бряг /ЧРС/ съдът е ОСЪДИЛ на основание чл.4 вр. с чл.2 ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор
да заплати на Д. В. Д. с ЕГН ********** от гр.Червен бряг сумата от 1 000,00
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради
ангажиране на защитник в производството по искане за възобновяване на
ВНОХД № 428 от 2022 по описа на Плевенски окръжен съд, а в останалата
част предявеният иск с правно основание чл.49 вр. с чл. 45 и във вр. с чл.52 от
ЗЗД е ОТХВЪРЛЕН като неоснователен и недоказан, относно претендираното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000,00 лева, поради
направеното искане за възобновяване на ВНОХД № 428 от 2022 година по
описа на Окръжен съд Плевен.
Със същото решение ЧРС е осъдил Прокуратурата на Република
България, представлявана от Главния прокурор да заплати на Д. В. Д. с ЕГН
********** от гр. Червен бряг сумата от 90,90 лева, представляваща
сторените съдебни разноски по делото, съобразно уважената част от иска.
1
Със същото решение ЧРС е осъдил на основание чл.77 от ГПК Д. В. Д. с
ЕГН ********** от гр.Червен бряг да заплати на Районен съд гр.Червен бряг
сумата от 400,00 лева, представляваща държавна такса по настоящото дело.
Недоволен от решението е останал Д. В. Д. от гр.Червен бряг, който го
обжалва в срок, в Частта на отхвърляне на иска за неимуществени вреди за
сумата от 10 000,00 лева, както и в Частта за размера на държавната такса – за
сумата от 400,00 лева за държавна такса.
Въззивникът се оплаква, че съдебният акт в обжалваната част е в
нарушение на основни принципи на ЗОДОВ, като твърди, че държавната такса
не е определена правилно от първоинстанционният съд и същата е следвало
да бъде събрана и за двата иска в размер на 10,00 /десет/ лева за държавна
такса или общо в размер на 20,00 / двадесет/ лева, а по незнайни от въззивника
причини един от исковете е определен за разглеждане по реда на ЗЗД, а
другият е разгледан по ЗОДОВ. Навежда доводи, че държавната такса се
определя предварително от съда, а не се постановява с крайният съдебен акт.
Моли въззивният съд да отмени решението в обжалваната Част и да
уважи иска му за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв.
от влошаване на здравословното му състояние и емоционален стрес за
периода от 05.02.2023г. до 05.07.2023г., когато според него е оставено без
уважение като неоснователно искане за възобновяване на наказателното
производство по внох дело № 428/2022г. на ОС Плевен.
В о.с.з. на 13.03.2025г. Д. В. Д., чрез адв. С. поддържа жалбата, като
претендира минимален размер на разноските, за което представя списък по
чл.80 от ГПК. Счита, че първоинстанционният съд е допуснал едно
материално и едно процесуално правонарушение при постановяване на
съдебния акт, поради което следва и двата иска да бъдат разгледани по реда
ЗОДОВ.
Недоволни от решението са останали и ПРБ, които го обжалват в
законния срок в осъдителната Част за сумата от 1 000лв. – обезщетение за
имуществени вреди.
Навеждат доводи, че решението на ЧРС е постановено в нарушение на
материалният закон, в частта му в която ПРБ е осъдена да заплати на Д. В. Д.
сумата от 1 000,00 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за
2
имуществени вреди. Неправилно ЧРС е приел като правна квалификация, че
иска е по чл.2 от ЗОДОВ, като не е посочил по коя конкретно от всички
хипотези и не е проследил осъществяването на фактическият състав на
нарушената хипотеза, в резултат на който следва да бъде ангажирана
отговорността на Прокуратурата на РБ.
Навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е посочил в мотивите
си в резултат на кой конкретно незаконен акт, незаконно действие или
бездействие на орган на ПРБ са причинени вреди на ищеца до присъденият
размер на обезщетението.
Молят съда да отмени обжалваното решение на ЧРС и да постанови
ново по същество, с което да отхвърли предявеният иска за претърпени
имуществени вреди от Д. В. Д. като неоснователен.
В съдебно заседание на 13.03.2025г. пред ПлОС представителят на ПРБ
поддържа въззивната жалба и счита, че иска по ЗОДОВ с оглед на
последиците за имуществени и неимуществени вреди е неоснователен. Прави
възражение за прекомерност относно размера на претендираното
възнаграждение по представеният от Д. Д. Списък с разноските.
Въззивният съд като обсъди оплакванията на жалбоподателите, прецени
становищата на страните и събраните по делото доказателства включително и
тези пред ПлОС, по реда на чл.235 ГПК, и съобрази изискванията на Закона,
намира за установено следното:
Жалбите са подадени в срока по чл.259 ал.1 ГПК, допустими са и са
неоснователни
За да постанови обжалваното решение ЧРС е приел, че с Присъда № 31
от 30.09.2019г. по НОХД № 413/2018г. на ЧРС съдът е признал подсъдимия Д.
В. Д. за виновен за престъпление по чл.343в, ал.2 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК и
го е осъдил на три месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 300,00
/триста/ лева, като на основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието
„лишаване от свобода“ е отложено за срок от 3 /три/ години. Със същата
присъда за престъпление по чл.343в, ал.3 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК ищеца е
осъден на три месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 300,00
/триста/ лева, като на основание чл.66 НК наказанието „лишаване от свобода“
е отложена за срок от 3 /три/ години. На основание чл.345, ал.2 от НК вр.
3
чл.55, ал.1, т.1 НК Д. е осъден на 3 /три/ месеца „лишаване от свобода“, като на
основание на чл.66 НК наказанието е било отложено за срок от 3 /три/ години,
като на основание. На основание чл.23 от НК на подсъдимия Д. е определено
едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/
месеца, което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от 3 /три/
години и кумулативно наказание „глоба“ в размер на 300,00 /триста лева. С
решение № 39/02.03.2020г. по ВНОХД № 828/2019г. по описа на Окръжен съд
Плевен по реда въззивна проверка е изменил първоинстанционният акт в
частта за определяне на общо наказание като е намалил наказанието
„лишаване от свобода“ от 6 /шест/ месеца на 3 /три/ месеца „лишаване от
свобода“, което на основание чл.66 НК е отложено за срок от 3 години. С
Решение № 100154/03.12.2020г. по КНД № 291/2020г. Апелативен съд –
Велико Търново, по подадено искане за възобновяване от Д. В. Д., на
основание чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, възобновил
въззивното производство, отменил въззивното решение и върнал делото за
ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Плевен.
Приел за установено, че след възобновяване на делото по искане на
главният прокурор и на основание постановеното Решение №
100154/03.12.2020г. по КНД № 291/2020г. Апелативен съд –Велико Търново,
Окръжен съд – Плевен с Решение № 260038/16.04.2021г. по ВНОХД
№930/2020г. е отменил Присъда № 31 от 30.09.2019г. по НОХД №413/2018г.
по описа на ЧРС и върнал делото за ново разглеждане на
първоинстанционният съд. С Присъда №1 от 25.01.2022г. по НОХД №
139/2021г. ЧРС признал подсъдимия Д. В. Д. за невинен по всяко едно от
повдигнатите обвинения. След протестиране на присъдата на ЧРС и
извършена въззивна проверка, Окръжен съд – Плевен постановил Решение
№190/17.10.2022г. по ВНОХД № 428/2022г., с което потвърдил
първоинстанционната присъда - Присъда № 1 от 25.01.2022 година,
постановена по НОХД № 139/2021 година по описа на Районен съд – гр.
Червен бряг.
Намерил, че въз основа на направено от главният прокурор на РБ Искане
за възобновяване на ВНОХД № 428/2022г. по описа на Окръжен съд - Плевен,
с което се иска да се отмени постановеното Решение № 190/17.10.2022г. и да
се върне делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд от
4
Апелативен съд Велико Търново е образувано на основание постъпилото
искане наказателно дело за възобновяване № 70 от 06.03.2023г.
ЧРС установил от изисканото от АС гр.В. Търново дело, че искането за
възобновяване е оставено без уважение с Решение № 60 от 05.05.2023г. по
н.д.в. №70/2023г. на Апелативен съд – Велико Търново като неоснователно.
ЧРС установил от изисканото ВНОХД № 70/2023 по описа на АСВТ,
образувано на основание искането за възобновяване на ВНОХД № 428/2022г.
по описа на Окръжен съд – Плевен, че в съдебното производство ищеца Д. е
бил представляван от процесуален представител с уговорено и платено в брой
с Договор за правна помощ възнаграждение в размер на 1 000,00 лева.
Първоинстанционният съд отчел представените писмени доказателства
– по делото са представени справка за съдимост на ищеца Д. и справка за
водени и приключили съдебни производства в периода от Януари 2023 година
до Август 2023 година, по които страна е бил Д. В. Д.
Съдът обсъдил показанията на свидетеля Г. Х. Г.ев и приел същите за
логични, като неоспорени от страните по делото. От показанията се
установило, че след като ищеца е узнал за направеното от главният прокурор
искане за възобновяване на наказателното дело, същият станал нервен и спрял
да общува с него. Също така ищеца Д. споделил на свидетеля, че отношенията
в семейството му се влошили след депозираното искане за възобновяване, а
самият той влошил и здравословното си състояние.
При тези факти ЧРС приел в противоречие с поддържания и приет по
делото Доклад, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.
45 и чл.52 от ЗЗД за претърпени неимуществени вреди и иск с правно
основание чл.2 във вр. чл.4 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди от
Прокуратурата на РБ, към която принадлежи Главния прокурор на РБ.
Първоинстанционният съд стигнал до извода, че исковете предявени от
ищеца за имуществени и неимуществени вреди произлизат от различни
основания. Според състава, постановил решението, неимуществени вреди се
претендират от момента на узнаването за направеното искане за
възобновяване на делото, а имуществените вреди се основават на направените
в съдебното производство разноски за защита пред Апелативен съд Велико
Търново, който съд е разгледал искането за възобновяване.
5
След като стигнал до извода, че отговорността за съдебни разноски в
гражданския процес гражданско облигационно правоотношение, ЧРС приел
иска за имуществени вреди, представляващи възнаграждението за адвокат в
производството по възобновяване на наказателно дело за основателен. В
мотивите си първоинстанционният съд посочил разпоредби от ГПК и НПК в
посока на разсъждения, че в чиято полза на една от страните съдът е решил
делото – тази страна разполага с правото да претендира разноски, сторени в
хода на развилото се пред съда производство.
ЧРС изискал и приложил по делото пред него наказателно дело за
възобновяване, развило се пред Апелативен съд Велико Търново, по което се
установило, че ищецът е бил представляван от един адвокат по силата на
договорно правоотношение от дата 21.04.2023г. с определено възнаграждение
в размер на 1 000,00 лева, които са били изплатени в брой на адв. Г. С.. ЧРС
констатирал и липсата на правна възможност за тази сума да бъде предявена
претенция в хода на наказателното производство по възобновяване, което се
явило основание тези средства да бъдат приети като имуществена вреда, за
която държавата в лицето на ПРБ дължи обезщетение на основание чл.2 от
ЗОДОВ във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ.
По отношение на иска по чл.49 във вр. с чл.45 и чл. 52 от ЗЗД, ЧРС
намерил, че не са налице необходимите предпоставки за ангажиране на
отговорност на ПРБ, а именно: да бъдат причинени вреди на лицето от
прокурор към ПРБ при или по повод на извършваната от него работа – чрез
действия или бездействия отстрана на прокурора, които да произтичат от
закон или от други правила; да е налице деяние и вред, както и причинна
връзка между деянието и вреда, както и да са налице противоправност на това
деяние и вина от страна на дееца. След като не намерил, че са налице
предвидените предпоставки, Районен съд Червен бряг отхвърлил иска за
неимуществени вреди.
В мотивите си съдът посочил, че щом като в Закона е предвидена
възможност за извънинстанционен способ за ревизиране на влезли в сила
присъди и решения и на главният прокурор е вменено това право да прави
искане за възобновяване, то същото е правомерно и е осъществено по
надлежен ред. В тази насока е продължил ЧРС в мотивите за отхвърляне на
предявеният иск за неимуществени вреди, като е посочил, че последвалото
6
оставяне без уважение на искането не води след себе си до извод за
противоправен характер, за да бъде налице значим вредоносен факт по
смисъла на чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД.
Във връзка с горните изводи, ЧРС е отхвърлил иска за неимуществени
вреди като в мотивите си е посочил, че липсва елемент от фактическият състав
по чл. 49 от ЗЗД, след като по делото не са се събрали доказателства за
извършено противоправно поведение деяние, съставляващо незаконен акт,
бездействие или действие от страна на прокурор, което да доведе до
ангажиране на деликтна отговорност, която да е в причинно – следствена
връзка с твърдения деликт.
След отхвърляне на главният иск по чл. 49 от ЗЗД за неимуществени
вреди, ЧРС е приел акцесорният иск за заплащане на лихва върху
претърпените неимуществени вреди за неоснователен.
Безспорно по делото е и това се установява от приложеното наказателно
дело за възобновяване на Апелативен съд Велико Търново – н.д.в. № 70/2023г.
по описа на АС гр.В. Търново, че е направено искане за възобновяване на
наказателно дело срещу Д. В. Д., а именно ВНОХД № 428/2022г. на Окръжен
съд Плевен.
Няма спор между страните и това се установява от приложеното дело, че
Апелативен съд Велико Търново с Решение № 60 от 05.05.2023г. по н.д.в.
№70/2023г. по описа на съда искането за възобновяване на наказателно дело
срещу Д. В. Д., а именно ВНОХД № 428/2022г. на Окръжен съд Плевен е
оставено без уважение като неоснователно.
Спорни по делото са въпросите отговаря ли Държавата за вреди –
неимуществени, причинени на гражданина от дейност на нейните
правозащитни органи и в какъв размер във връзка с направено искане за
възобновяване на наказателното дело?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази събраните
в производството пред ЧРС писмени и гласни доказателства, както и тези пред
ПлОС.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му Част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
7
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника Д. Д. и
по въззивната жалба на ПлОП, защото обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Доколкото ЧРС се е произнесъл за парично вземане за обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000лв., който иск е отхвърлен с правно
основание чл.49 ЗЗД съдът приема, че по жалбата на ищеца решението не
следва да се обезсилва като постановено по непредявен иск, а следва да се
поправи основанието в съответствие с твърденията по ИМ и уточняващите
молби, както и изявленията на ищеца и адв.Г. С. в съдебно заседание на иск за
обезщетение за неимуществени вреди против Държавата чрез ПРБ на
основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ – за вреди, причинени на граждани от
Прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано.
Съгласно чл.2 ЗОДОВ, озаглавен „Отговорност за дейност на
правозащитните органи“ Държавата отговаря за вредите, причинени на
гражданите от Прокуратура, разследващите органи или съда.
Исковете се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс,
като съдът взема предвид всички установени обстоятелства, имащи
отношение към понесените от пострадалия вреди, каквито са характерът на
увреждането в случай на неправомерен и незаконен акт, действие или
бездействие от страна Прокуратура, разследващи органи или съд /в
конкретния случай на ПРБ/, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при което е извършено, причинените морални страдания и други фактори,
имащи отношение към преценката за справедлив размер на обезщетението.
Съдебната практика съобразява с оглед спецификата на фактическия състав на
чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ личността на увредения, данните за предишни осъждания,
начинът му на живот и обичайната среда, продължителността на
наказателното производство, характерът и тежестта на престъплението, за
което е повдигнато обвинението, взетата мярка за неотклонение и другите
мерки за процесуална принуда, отражението върху личния, социалния,
обществения и професионалния живот, разгласата и публичността,
причиняването на здравословни увреждания, икономическата обстановка и
стандарта на живот в страната, съдебната практика при аналогични случаи.
8
В настоящият случай е предприето законно действие от страна ПРБ в
лицето на Главния прокурор на РБ, като е упражнено едно негово право по
реда на НПК – да направи искане за възобновяване на наказателното
производство, водено срещу Д. В. Д..
Искането е внесено по подсъдност в Апелативен съд Велико Търново и
на дата 06.03.2023г. е образувано наказателно дело за възобновяване №
70/2023г. по описа на АС гр.В. Търново.
Д. Д. е узнал за внесеното искане за възобновяване на дата 07.02.2023г.,
видно от връченото на страната съобщение от Районен съд Червен бряг, чрез
който е изпратено до АС гр.В. Търново искането от Главния прокурор на РБ –
лист 113 от първоинстанционното дело пред ЧРС.
Решението на Апелативен съд Велико Търново, с което искането за
възобновяване е оставено без уважение като неоснователно е постановено на
05.05.2023г., видно от приложеното н.д.в. № 70/2023 година по описа на АС
гр.В. Търново.
Претендираният от страна на Д. В. Д. период за претърпени
неимуществени вреди е от датата 05.02.2023 година до 05.07.2023г. През този
период от време, който не отчита влязлото в сила решение на ВтАС, с което е
отказано възобновяване още на 05.05.2023г., същият твърди, че не е знаел
дали производството по делото ще бъде възобновено и ще се стигне до
осъдителна присъда.
Д. посочва, също така, че след узнаване за насрочване на делото за
възобновяване е направил консултация с адв. С., след което се е породил в
него страха от казаното от неговият защитник, че ако бъде уваженото
искането за възобновяване, Д. ще бъде осъден, въпреки оправдателната
присъда по ВНОХД № 428/2022г. по описа на Окръжен съд Плевен. До
възобновяване на наказателното производство и постановяване на обратна
присъда обаче, ищецът е все оправдан и не би могъл да изпитва основателен
страх от каквото и да било преследване от правозащитнвите органи – признат
е за невинен.
От упражняване на процесуалните права на страните не би могло да
произтичат незаконни действия, а отговорността по чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ е за
незаконно обвинение.
9
Видно от приложеното наказателно дело за възобновяване на
Апелативен съд Велико Търново в неговата цялост, както и делото на
Окръжен съд Плевен, чието възобновяване се иска, ищецът не е привличан
като обвиняем, не са му налагани никакви мерки за неотклонение, както и
други такива за процесуална принуда, не е дадена гласност сред обществото за
образуваното срещу него наказателно производство, с което не са изпълнени
предпоставките, предвидени в дадената възможност по Закон да се търси
отговорност за вреди от Държавата.
Затова като е приел, че ответникът – Прокуратурата на РБ гр.София – не
следва да носи отговорност за неимуществени вреди по иска на Д. В. Д.,
първоинстанционният съд е приложил правилно материалния Закон. Искът
правилно е отхвърлен като неоснователен, но с основание по чл.2 ал.1, т.3
ЗОДОВ, а не соченото от ЧРС – чл.49 ЗЗД, за каквато гаранционно –
обезпечителна отговорност на Възложителя на работата няма твърдения по
ИМ.
Оплакването на Д. Д., че е повдигнато ново обвинение срещу него за
дело от общ характер е неоснователно по следните причини:
Производството по глава тридесет и трета от НПК е извънредно, в което
не се провежда съдебно следствие и не се събират доказателства, съответно не
се повдига ново обвинение и не е налице наказателно преследване. На Д. Д. не
е повдигнато ново обвинение и същият не е привличан в качеството на
обвиняем и срещу него не е налице наказателно преследване след като е
внесено искането за възобновяване на наказателно дело ВНОХД № 428/2022г.
по описа на Окръжен съд, по което същият е признат за невинен. По делата от
общ характер фактическите рамки на произнасянето на съда по повдигнатото
от прокурора обвинение се очертават с обстоятелствената част на
обвинителния акт. Съдът не може да изземва обвинителната функция, нито да
"допълва" прокурора в посока установяване на факти, които не са били
наведени с обвинителния акт и по които подсъдимият не се е защитавал.
Същите тези принципи са залегнали и при определяне от законодателя на
правомощията на съда в извънредното производство за възобновяване на
наказателни дела.
Съгласно чл. 425, ал. 1 от НПК когато намери искането за основателно
съдът може да се произнесе в хипотезите на т. т. 1-4, но само в рамките на
10
фактическите положения по влязлата в сила присъда, а доколкото, както бе
посочено по-горе произнасянето на съда в редовните инстанции е ограничено
от фактическия обхват на обвинението, то безусловно в същите граници
следва да се постанови и съдебният акт в извънредното производство.
Неоснователна е жалбата и в Частта за присъдената в полза на ЧРС д.т. в
размер на 400лв. Искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен
изяло и ищецът дължи д.т. по силата на чл.10 ал.2 ЗОДОВ.
След като жалбата на Д. В. Д. е неоснователна не следва да бъдат
присъждани претендираните от страна на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение, за които е представен списък по чл. 80 от ГПК.
Досежно претенцията за обезщетение за имуществени вреди решението
на ЧРС е правилно, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите
му.
Неоснователна се оказва и жалбата на ПРБ – ако не беше
неоснователното предложение за възобновяване на наказателното
производство ищецът не би направил разноски за адвокатска защита.
Поради неоснователност на предложението за възобновяване на
наказателното производство ищецът е направил разноски за защита от
адвокат, които не би могъл да търси по делото за възобновяване. Адвокатското
възнаграждение в наказателния процес, платено от подсъдимия, респективно
от оправдания подсъдим по делото за възобновяване на наказателното
производство, представляват имуществени вреди, които подлежат на
обезщетяване по реда на чл.4 вр. чл.2 ЗОДОВ. За техния размер и плащане е
налице писмено доказателство ДППС – л.35 от делото на ВтАС.
Освен това съгласно ТРОСГК № 1/11.12.2018г. на ВКС на РБ
адвокатското възнаграждение, платено от оправдания подсъдим по
наказателно дело, съставлява имуществена вреда за същия.
Като е достигнал до същите правни изводи Червенобрежки районен съд
е постановил едно законосъобразно решение в горните ЧАСТИ, което следва
да се потвърди като правилно.
Водим от горното и на основание чл.271 ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 369/10.11.2024г. по гр.д. № 944/2023г. на
Районен съд Червен бряг в обжалваните ЧАСТИ, с които съдът е
ОТХВЪРЛИЛ иска на Д. В. Д., ЕГН ********** oт гр.Червен бряг на
основание чл.2 ал.1, т.3 ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор относно претендираното обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 10 000 (десет хиляди лева) поради
направено неоснователно искане за възобновяване на ВНОХД №428/2022г. на
Окръжен съд Плевен като неоснователен и е ОСЪДИЛ на основание чл.4
ЗОДОВ вр. чл.2 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор да ЗАПЛАТИ на Д. В. Д., ЕГН
********** oт гр.Червен бряг, сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради
ангажиране на защитник в производството по неоснователно искане за
възобновяване на ВНОХД №428/2022 г. на Окръжен съд-Плевен, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 05.05.2023г. до окончателното й
изплащане, като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните при условията на чл.280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12