РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. Търговище, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание
на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Адриана Н. Генкова
като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело
№ 20243530101375 по описа за 2024 година
Предявен е положителен установителен иск за съществуване на
вземане, с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ал.1 ГПК.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед №
498/05.08.2024г. по Ч.гр.д. № 1050/2024 г. по описа на РС-Търговище е
разпоредено на длъжниците – Н. Т. М. с ЕГН: ********** и адрес: **********
и длъжникът М. Й. М. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплатят на
заявителя - ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр.
София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б, общ. Столична, обл. София (столица) в условя на
разделна отговорност всеки по ½ ид.ч. сумата от 942.05лв., представляваща
главница за потребена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в ********************, инсталация **********, аб.№ 21934, в
периода м.май 2021г. до м.април 2024г.; сумата от 158.07лв, представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2022г. до 14.06.2024г.;
сумата 54.94лв. - главница за дялово разпределение за периода м.май 2021г.
до м.април.2023г., сумата от 13.13лв., представляваща лихва за забава за
периода от 16.07.2021г. до 14.06.2024г., ведно със законната лихва считано от
12.07.2024г. до окончателното изплащане на задълженията, както и
направените по делото разноски, включващи 25лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Потребена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в **************************, инсталация **********, аб.
№ 21934, в периода м.май 2021г. до м.април 2024г.
1
Длъжниците са подали възражение в законния едномесечен срок, че не
дължат сумите, защото: не са в облигационни отношения и защото сумата е
погасена по давност.
Указано е на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си
против ответниците.
Ответниците, в качеството им на собственици на процесния
топлоснабден имот. са клиенти на ТЕ, в качеството им на ползватели по
смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в
Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. С оглед изложеното и
по силата на нормативните актове, ответниците са клиент на ТЕ и за тях важат
разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта
на енергетиката.
Съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД
на клиенти за битови нужди в гр.София, които се изготвят от “Топлофикация
София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на ТЕ и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила
Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София”
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от
2016г. на ДКЕВР, публикувани във в- к ,.Монитор” в сила от 10.07.2016г. В
раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31,
ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ.
Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ап. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
2
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и аз. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в
срок на задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия.
Ответниците са използвали доставяната от дружеството ни ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не са заплатили задължението си.
На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в
СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия
случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС,
в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на
услугата дялово разпределение на ТЕ с фирма “Техем сървисис” ЕООД за
предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са
начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски,
като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - “Техем
сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването. За имота на ответниците са издадени изравнителни
сметки, които прилага като доказателство в подкрепа на твърденията, че
сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по действителен
разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди в случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за
доплащане, то тя се прибавя към първата дължима сума за процесния период.
В случай, че резултатът от изравнителната сметка е сума за възстановяване, то
от тях служебно се приспадат просрочените задължения, като се започне от
най-старото.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на М. Й. М. с ЕГН:********** и Н. Т. М. с
ЕГН:**********, че дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, в условията на
разделна отговорност, следните суми: 942,05 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до
м.04.2023г., ведно със законната лихва от 12.07.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, и 158,07 - мора горна лихва за забава от 15.09.2022г.
до 14.06.2024г., както и суми за дялово разпределение: 54,94 лева - главница за
периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от
12.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 13,13 лева - лихва за
периода от 16.07.2021 г. до 14.06.2024г., разделени както следва:
1. М. Й. М. с ЕГН:********** – ½ от общата сума, а именно: 471,02
3
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от
12.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 79,03 - мораторна
лихва за забава от 15.09.2022г. до 14.06.2024г., както и суми за дялово
разпределение: 27,47 лева - главница за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г.,
ведно със законната лихва от 12.07.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, и 6,56 лева - лихва за периода от 16.07.2021г. до 14.06.2024г.;
2. Н. Т. М. с ЕГН:********** – ½ от общата сума, а именно: 471,02
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от
12.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 79,03 - мораторна
лихва за забава от 15.09.2022г. до 14.06.2024г., както и суми за дялово
разпределение: 27,47 лева - главница за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г.,
ведно със законната лихва от 12.07.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, и 6,56 лева - лихва за периода от 16.07.2021 г. до 14.06.2024г.;
Ищецът моли да бъде признато за установено вземането му към
ответниците, както и да му бъдат присъдени направените в заповедното и в
исковото производство съдебни и деловодни разноски.
Редовно призован ищецът в открито заседание няма представител.
Постъпила е писмена молба, видно от която поддържа предявения иск.
Ответниците, редовно уведомени за исковата молба, подадоха в срока и
по реда на чл.131 от ГПК писмен отговор, съгласно който оспорват иска и
молят да бъде отхвърлен като неоснователен.
Първият ответник – М. Й. М.:
Оспорва основанието за дължимост на сумите и сумите в погасителна
давност.
Така, ако се установи основанието за дълга, да се приеме и размера,
който не включва давността.
В Исковата молба, ищецът признава неизгодния за него факт, че сумата
е в погасителна давност съгласно чл. 111, б.В от ЗЗД, като претендира суми от
01.05.2021г.
Сумата в давност е в размер на 48,19лв. за периода от 01.05.2021г. до
31.05.2021г., по издадените фактури за този период.
Давността на тези вземания е три годишна, съгласно наложената
съдебна практика с Решение № 168 от 22. 12. 2009 г на ВКС по гр.д. № 408 /
2009 г. Тази практика е задължителна за всички съдилища в Република
България, потвърдена и от Решение №111 на ВКС по гр.д. 1068/2009г.,
Решение №173 на ВКС по гр.д.1095/2009г. и Решение N° 172 от 23.12.2010г.
по Т.Д. №180/2010г.
Оспорва, ответникът да е потребител на топлинна енергия в имота.
Фактът, че няма доказано вещно право за процесния период и до
4
момента, не предпоставя наличието на възникнало по реда на чл. 106а ал.1 от
ЗЕЕЕ/отм./, чл.150, ал.1 от ЗЕ облигационно правоотношение.
От буквалното, граматическото и логическото тълкуване на посочените
разпоредби следва, че задължението за заплащане на топлинната енергия се
свързва с притежанието на правомощие за ползването на имота, където се
доставя енергията. Затова при съществуването на вещно право на ползване
относно топлоснабдявания имот, неговият титуляр-потребител би бил
задължен за плащане на доставяна топлинна енергия, а не формалния
собственик./ Решение № 1-50-39 от 22.03.2012г. по г.д. № 21616/2009г. при 50-
ти състав на СРС, Решение № 413 от 24.07.2012г. по г.д. № 453/2012г. на ПРС,
Решение 08.10.2012г. по г.д. №19337/2012г. при 78-ми състав, Решение № I-
41-193 22.11.2011г. по г.д. № 43606/2010г., 41-ви състав, Решение 23.03.2012г.
по г.д. № 27394/2011г. при 120-ти състав и др./
Основанието за облигационна обвързаност на ищеца и ответника не е
специалната хипотеза на чл.153,ал.1 от ЗЕ, а общата такава по чл.149,ал.1,т.6
от ЗЕ.
Така при наличие на лице вещен ползвател на имота, същото е в
облигационни отношения, а не другите формални собственици./Решение
№138833 от 02.07.2020г. по г.д. № 46898/2019, 70-ти състав на СРС и др./
С оглед на установената законова уредба на договора за доставка на
топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по
неформалното правоотношение са законови уредени-собственикът или
титулярът на вещното право на ползване. Наред с това, както е прието с т.1 от
Тълкувателно решение N9 2/2017г. на ОСГК на ВКС, изброяването в нормата
на чл.153, ал.1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти/потребители/ на топлинна енергия за битови
нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие не е изчерпателно.
Противното разбиране би противоречало на принципа на договорна
свобода, регламентиран в чл.9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и
за търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното
предприятие и правен субект, различен от посочените я чл.153, ал.1 ЗЕ, за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни
общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект
дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови
нужди. С оглед на това клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат
да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
5
придобива качеството „клиент" на топлинна енергия за битови нужди /"битов
клиент" по смисъла на т.2а пар.1 ДР ЗЕ/ и като страна по договора за доставка
на топлинна енергия дължи цената и на топлопреносното предприятие.
Така откриването на индивидуална партида на ползвателя е договор
между това трето лице и топлопреносното предприятие.
Така в настоящата хипотеза е видно, че подадена Молба-Декларация
представлява такъв договор между подалото я лице и топлопреносното
предприятие и то дължи сумата за доставената енергия./Решение № 291508 от
03.12.2019 по г.д. № 1106/2019г., 175-ти състав и др./
Също така няма основание и за претендираните суми за лихва, след
като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на
сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил
изпадането в забава на ответниците за този период, с оглед на което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна./Решение от
28.06.2018г. по г.д. 79672/2017Г., 159-ти с-в и др./
Според чл.33,ал.2 от Общите условия; клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 от ОУ за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата
на публикуването на интернет страницата на продавача, В чл.33,ал.4 от ОУ от
2014г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2, ако не са заплатени в
срока по ал.2.Следователно, въпреки, че изискуемостта на месечно дължимите
суми настъпва в 30-дневен срок от датата на публикуването на
задълженията/съгласно чл.32,ал.1 от ОУ от 2014г./, длъжникът изпада в забава
само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ в 30-
дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период, т.е. в случая ответникът не дължи
мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за
задълженията по общите фактури. По делото не са ангажирани каквито и да
било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в забава
по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение за
процесния период по уредения в общите условия начин, поради което и при
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение
на доказателствената тежест следва да се приеме, че релевираната претенция
по чл.86,ал.1 от ЗЗД се явява неоснователна и подлежи на
отхвърляне./Решение от 09.09.2020г. по гр.д. №6434/2019г., П-Г състав на СГС
и др.
Сумите за дялово разпределение са неоснователни, след като трето
лице, води дяловото разпределение.
За да бъдат уважени исковете по чл.422,ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД и по чл.422,ал.1 ГПК, вр.с чл.86,ал.1 ЗЗД за дялово разпределение е в
тежест на ищцовото дружество да докаже при условията на пълно доказване,
6
че задължение на ответниците е да заплащат в полза на дружеството
възнаграждение за услугата дялово разпределение.
Трябва да се докаже както размера на това задължение, така и, че
същото е в рамките на процесния период. Също така трябва да се докаже
датата на която възнаграждението е следвало да бъде платено.
От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, от които да се
установят при условията на пълно доказване всички тези предпоставки,
поради което се налага извода, че исковете по чл.422,ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД и по чл.422,ал.1 ГПК, вр.с чл.86,ал.1 ЗЗД за дялово разпределение се
явяват неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени./Решение по гр.д. №
14847/2018г., 51-ви състав и др./
По делото ищецът не е представил доказателства относно уговорения и
съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата „дялово
разпределение", каквото е изискването на чл.36, ал..2 ОУ, поради което искът
е неоснователен и недоказан.
С оглед неоснователността на главният иск, неоснователен е и
акцесорният такъв за мораторната лихва.
Моли да се отхвърлят сумите от предявената искова молба от
„Топлофикация София" ЕАД за 471,02лв.-главница за потребена енергия и
79,03лв.-мораторна лихва за потребена енергия, 27,47лв.-главница за дялово
разпределение и 6,56лв.-лихва за него, които са недължими по основание и да
му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Редовно призован, ответникът М. Й. М. не се яви лично. Постъпила е
писмена молба чрез пълномощника, в която моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Втората ответница –Н. Т. М.:
Оспорва основанието за дължимост на сумите, основанието за
дължимост на дялово разпределение и лихви, както и размерът в
погасителната давност, а в останалата част на задължението не оспорва
размера.
Така, ако се установи основанието за дълга, да се приеме и размера,
който не включва давността.
В Исковата молба, ищецът признава, че сумата е в погасителна давност
съгласно чл. 111, б.В от ЗЗД, като претендира суми от 01.05.2021г.
Давността е в размер на 48,19лв. за периода от 01.05.2021г. до
31.05.2021г.
Ответникът не е потребител на топлинна енергия в имота след като
няма никакви доказателства, същият да е носител на вещно право на имота.
Така оспорваме всички представени документи в исковата молба.
Факта, че няма доказана собственост и вещно право на имота за
процесния период и до момента, не предпоставя наличието на възникнало по
7
реда на чл. 106а ал.1 от ЗЕЕЕ/отм./, чл.150, ал.1 от ЗЕ облигационно
правоотношение.
При съществуването на вещно право на ползване относно
топлоснабдявания имот, неговият титуляр-потребител би бил задължен за
плащане на доставяна топлинна енергия, а не формалния собственик. /
Решение № 1-50-39 от 22.03.2012г. по г.д. № 21616/2009г. при 50-ти състав на
СРС, Решение № 413 от 24.07.2012г. по г.д. № 453/2012г. на ПРС, Решение
08.10.2012г. по г.д. №19337/2012г. при 78-ми състав, Решение № 1-41 -193
22.11.2011г. по г.д. № 43606/2010г., 41-ви състав, Решение 23.03.2012г. по г.д.
№ 27394/2011г. при 120-ти състав и др./
Основанието за облигационна обвързаност на ищеца и ответника не е
специалната хипотеза на чл. 153,ал.1 от ЗЕ, а общата такава по чл.149,ал.1,т.6
от ЗЕ.
Така при наличие на лице обявило облигационни отношения с ищеца,
то същото е вещен ползвател, а не другите формални собственици./Решение
№138833 от 02.07.2020г. по г.д. № 46898/2019, 70-ти състав на СРС и др./
Също така, няма основание и за претендираните суми за лихва, след
като ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на
сумите в сайта на дружеството или по друг начин, респективно не е установил
изпадането в забава на ответниците за този период, с оглед на което
акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна./Решение от
28.06.2018г. по г.д. 79672/2017г., 159-ти с-в и др./
Според чл.33,ал.2 от Общите условия, клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 от ОУ за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата
на публикуването на интернет страницата на продавача, В чл.33,ал.4 от ОУ от
2014г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2, ако не са заплатени в
срока по ал.2.Следователно, въпреки, че изискуемостта на месечно дължимите
суми настъпва в 30-дневен срок от датата на публикуването на
задълженията/съгласно чл.32,ал.1 от ОУ от 2014г./, длъжникът изпада в забава
само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ в 30-
дневен срок от публикуване на фактурата за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период, т.е. в случая ответникът не дължи
мораторна лихва върху задълженията по месечните фактури, а само за
задълженията по общите фактури. По делото не са ангажирани каквито и да
било доказателства от страна на ищеца, че ответникът е бил поставен в забава
по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение за
процесния период по уредения в общите условия начин, поради което и при
приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение
на доказателствената тежест следва да се приеме, че релевираната претенция
по чл.86,ал.1 от ЗЗД се явява неоснователна и подлежи на
8
отхвърляне./Решение от 09.09.2020г. по гр.д. №6434/2019г., Н-Г състав на СГС
и др.
Няма основание и за дължимост на суми за дялово разпределение, след
като самият ищец признава, че същото се води от фирма за дялово
разпределение и не е доказано ищецът да има основание да изисква сумите.
За да бъдат уважени исковете по чл.422,ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД и по чл.422,ал.1 ГПК, вр.с чл.86,ал.1 ЗЗД за дялово разпределение е в
тежест на ищцовото дружество да докаже при условията на пълно доказване,
че задължение на ответниците е да заплащат в полза на дружеството
възнаграждение за услугата дялово разпределение.
Трябва да се докаже както размера на това задължение, така и, че
същото е в рамките на процесния период. Също така трябва да се докаже
датата на която възнаграждението е следвало да бъде платено.
От страна на ищеца не са ангажирани доказателства, от които да се
установят при условията на пълно доказване всички тези предпоставки,
поради което се налага извода, че исковете по чл.422,ал.1 ГПК, вр.с чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД и по чл.422,ал.1 ГПК, вр.с чл.86,ал.1 ЗЗД за дялово разпределение се
явяват неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени./Решение по гр.д. №
14847/2018г., 51-ви състав и др./
По делото ищецът не е представил доказателства относно уговорения и
съобщен на клиентите ред и начин за заплащане на услугата „дялово
разпределение", каквото е изискването на чл.36, ал..2 ОУ, поради което искът
е неоснователен и недоказан.
С оглед неоснователността на главният иск, неоснователен е и
акцесорният такъв за мораторната лихва.
Моли да се отхвърлят сумите от предявената искова молба от
„Топлофикация София" ЕАД за 471,02лв.-главница за потребена енергия и
79,03лв.-мораторна лихва за потребена енергия, 27,47лв.-главница за дялово
разпределение и 6,56лв.-лихва за него, които са недължими по основание и да
му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Редовно призована, ответницата Н. Т. М. не се яви лично. Постъпила е
писмена молба чрез пълномощника, в която моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Третото лице, привлечено по молба на ищеца – “Техем сървисис”
ЕООД -София – няма писмен отговор в едномесечния срок и по реда на
чл.131 от ГПК. Редовно призован няма процесуален представител в о.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие
за установено следното от фактическа страна:
Със заповед № 498/05.08.2024г. по Ч.гр.д. № 1050/2024 г. по описа на
РС-Търговище е разпоредено на длъжниците – Н. Т. М. с ЕГН: ********** и
адрес: ********** и длъжникът М. Й. М. с ЕГН: ********** и адрес:
9
********** да заплатят на заявителя - ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с
ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б, общ. Столична, обл.
София (столица) в условя на разделна отговорност всеки по ½ ид.ч. сумата
от 942.05лв., представляваща главница за потребена и незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в *************************,
инсталация **********, аб.№ 21934, в периода м.май 2021г. до м.април
2024г.; сумата от 158.07лв, представляваща лихва за забава върху главницата
за периода от 15.09.2022г. до 14.06.2024г.; сумата 54.94лв. - главница за
дялово разпределение за периода м.май 2021г. до м.април.2023г., сумата от
13.13лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.07.2021г. до
14.06.2024г., ведно със законната лихва считано от 12.07.2024г. до
окончателното изплащане на задълженията, както и направените по делото
разноски, включващи 25лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
В заповедта е посочено, че вземането произтича от следните
обстоятелства: Потребена и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в ************************, инсталация **********, аб.№
21934, в периода м.май 2021г. до м.април 2024г.
Длъжниците са подали възражение в законния едномесечен срок, че не
дължат сумите, защото: не са в облигационни отношения и защото сумата е
погасена по давност.
С определение № 994/02.09.2024г., получено на 04.09.2025г. е указано
е на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си против
ответниците. В законния срок на 03.10.2024г. /дата на пощенското клеймо/, с
Вх.рег.№ 7950/04.10.2024г. кредиторът е предявил иска за установяване на
вземането, по реда на чл. 422 ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 ГПК – положителен
установителен иск за съществуване на вземането във вр. с чл.410 ГПК.
От Протокол на Общо събрание /л. 27 по делото/ се установява, че на
22.10.2001г. от общо 34, са присъствали и са дали съгласие 26 етажни
собственици на имоти в сграда на адрес: ****************************, при
което е взето решение да се сключи Договор за извършване на услуга
„Топлинно счетоводство“ с „Техем сървисис“ ЕООД гр. София. Към
Протокола е приложен списък на собствениците. На 26.10.2001 г. между
„Техем сървисиз“ ЕООД и упълномощени от Общото събрание на етажната
собственост лица – Д. Д., А. П. и Б. П, е сключен Договор № 1213/26.10.2001г.
/л. 25 от делото/ с предмет доставка и монтаж нa термостатни вентили,
термостатни глави и индикатори за разпределение разхода на топлинна
енергия; извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки на
потребителите. Страните са се съгласили изготвянето на общата и
индивидуалните сметки да се извършва на база реално постъпилото
количество топлинна енергия, отчетено и фактурирано от ищеца –
10
„Топлофикация” ЕАД. Договорено е индивидуалното потребление на
топлинни енергия да се установява посредством системата ХАЙЦТЕК
(системата за разпределение на разходите за топлинна енергия) на база
отчетените от уредите показания и дела на разхода топлинна енергия, свързан
с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации, в
съотношение 10/90%. Отчетът на разходите за отопление и топла вода е
следвало да се извършва едни път годишно, като първият отчетен период бил
2001-2002 г. Срокът на договора бил две години, като се удължавал
автоматично с още една календарна година в случай, че никоя от страните не
го прекрати с писмено предизвестие, подадено един месец преди изтичането.
От приложения Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
срещу издръжка и гледане № 103, том I, дело № 98 от 24.03.2000г. на
Нотариус М. К. - с рег.№ 200, по описа на Нотариалната камара с район на
действие РС-София, съответно нот.акт № 163, том XIX, дело № 4817 от
24.03.200г. по описа на Служба по вписванията-София, /л.15 по делото/, се
установява, че на 24.03.2000г. ответниците са сключили договор за
прехвърляне на процесния недвижим имот срещу издръжка и гледане с Дж. З.
С. с ЕГН-**********, която има запазено пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху имота. Не е спорно обстоятелството, че последната е
починала на 08.05.2007г.
От писмо до ответниците /л. 17 по делото/ относно смяна на титуляра
на партидата за заплащане на топлинната енергия от 17.01.2020г., на
основание чл. 58 от Общите условия на „Топлофикация София“ АД за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, се установява, че партидата
на процесния апартамент е с абонатен № 21934.
По делото са представени Съобщения към фактури /л.32-36 от делото/,
за начислени от ищеца по партида с абонатен № 21934, като реална
консумация на топлинна енергия за съответните периоди – от 01.05.2021г. до
30.04.2022г. и от 01.05.2022г. до 30.04.2023г.
От третото лице „Техем сървисиз“ ЕООД са представени документите
за дяловото разпределение за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. за
абонатен номер № 21934, и документ за годишен отчет за същия период
/л.144 и сл. по делото/.
Предвид оспорване на исковете от ответниците и по искане на ищеца
по делото са допуснати и изслушани две експертизи.
От писменото заключение по СТЕ се установи безспорно следното:
1.Доставяната и разпредЕ. топлинна енергия (ТЕ) към абонатна
станция (АС) на СЕС *********************, и начислената енергия за
разпределение в сградата за отопление и битово горещо водоснабдяване (БГВ)
за периоди: 05.2021 - 04.2022г. . - 222 740 квтч и за 05.2022 -
04.2023Г. - 208 677 квтч.;
2. Фирмата за дялово разпределение - „Техем сървисиз“ ЕООД е
11
извършила крайните отчети за процесния имот: Топлинна енергия /ТЕ/ за
отопление и сградна инсталация /СИ/ за двата сезона - в съответствие с
нормативната уредба; ТЕ за битово горещо водоснабдяване /БГВ/ за двата
сезона - в съответствие с нормативната уредба.;
3., 4. Общо дължимата сума за процесния период от м.05.2021г. до
м.04.2023г. за действително изразходвана ТЕ в имота е 819.75 лв.
/приложение 3, табл. 1 и 2/, като по месеци изразходваната ТЕ е посочена в
прилож.3, табл.3.;
5. При начисляване на сумите за разход на топлинна енергия,
„Топлофикация София” ЕАД се съобразява с изискванията на Закона за
енергетиката (ЗЕ) и наредбата за топлоснабдяване.
Според член 150 от ЗЕ, „Топлофикация София” АД се ръководи в
дейността си от одобрените и публикувани в пресата „Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София”.
В раздел VI са регламентирани начините за измерване и отчитане на ТЕ
при спазване на изискванията на Наредбата за топлоснабдяване. В раздел VII -
разпределение на ТЕ между клиентите в СЕС отчитането - съгласно НТ. В
раздел VIII - ред и срокове за предоставяне и получаване на индивидуалните
изравнителни сметки.
За процесния период „Топлофикация София” ЕАД е спазвала
изискванията на НТ, която определя реда и техническите условия за
топлоснабдяване и прилагане на дяловото разпределение на ТЕ в СЕС, както и
Методиката за дялово разпределение към наредбата. ФДР изготвя годишните
изравнителни сметки на база отчетени данни в АС на обекта за разхода на ТЕ
от топломера, водомера пред подгревателя за БГВ и от водомерите на
абонатите.
Събраните данни за абонатите (с водомери и изчислени без водомери и
не осигурили достъп при отчитанията) се вкарват в програмния продукт на
ФДР, остойностяват се и се представят на абонатите. Ако има жалби - те се
вземат предвид и в рамките на законоустановения срок се правят корекции.
Цените на топлинната енергия за битови нужди се регулират от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР).
И за двата сезона 2020/21 г. и 2022/23 сумите за ТЕ за отопление, СИ,
общи части и БГВ са начислявани и начислявани в съответствие с
нормативната уредба;
6. Технологичните разходи за ТЕ в АС са отчислявани за сметка на
„Топлофикация София“ ЕАД. /прил. 1 и 6 - кол. 3, 4 и 5, а в кол. 8 служебните
разходи/.;
7. ТЕ в АС е отчитана от топломер с № 4017951 тип Multical 66С,
производство на Kamstrup и с него са извършвани всички измервания на ТЕ
през процесния период. На 19.06.2019г. - проверка, извършена от лицензирана
„ЕНБРА ТЕСТ” ЕООД със заключение, че монтираният измервателен уред в
12
АС на СЕС е годен и съответства на одобрения тип. На 05.03.2022г. -
проверка, извършена от лицензирана „Арттест - Б” ООД със заключение, че
монтираният измервателен уред в АС на СЕС е годен и съответства на
одобрения тип. Проверките на топломерите са извършени от лицензирани
лаборатории при спазване изискванията на ЗИ.
От писменото заключение по ССч.Е се установи безспорно следното:
За процесния период от м.05.2021г. до м.04.2023г. няма извършени
плащания от ответниците за топлинна енергия.
Задълженията за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. вкл. са:
главница - 996.99лв.; лихви - 171.20 лв. , общо - 1168.19 лв., като в таблица №
1 са посочени по месеци.;
Главницата от 996.99 лв. включва: суми за ТЕ - 942.05лв. и суми за
дялово разпределение - 54.94лв.
Лихвата за забава, считано от изпадане в забава от падежа на всяка
фактура до 14.06.2024г. е в размер на общо 171.20 лв., като в табличен вид към
т.5 от заключението е дадена лихвата за забава за всеки месец.
От писменото заключение по допълнителната съдебна счетоводна
експертиза се установи безспорно, че размерът на мораторната лихва за забава
за периода от 15.09.2022г. до 14.06.2024г. върху главницата от 942.05 лв.,
представляваща стойността на незаплатената ТЕ е 158.07 лв., а размерът на
лихвата за забава за периода от 16.07.2021г. до 14.06.2024г. върху главницата в
размер на 54.94 лв., представляваща сумата за дяловото разпределение е 13.13
лв.
Предвид установената безспорна фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86
ЗЗД, а именно да се установи съществуване на вземането на ищеца -
"Топлофикация София" ЕАД против ответниците за сумите, както следва:
в условията на разделна отговорност, следните суми: 942,05 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от
12.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 158,07 - мораторна
лихва за забава от 15.09.2022г. до 14.06.2024г., както и суми за дялово
разпределение: 54,94 лева - главница за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г.,
ведно със законната лихва от 12.07.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, и 13,13 лева - лихва за периода от 16.07.2021 г. до 14.06.2024г.,
разделени както следва:
1. М. Й. М. с ЕГН:********** – ½ от общата сума, а именно: 471,02
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от
12.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 79,03 - мораторна
13
лихва за забава от 15.09.2022г. до 14.06.2024г., както и суми за дялово
разпределение: 27,47 лева - главница за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г.,
ведно със законната лихва от 12.07.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, и 6,56 лева - лихва за периода от 16.07.2021г. до 14.06.2024г.;
2. Н. Т. М. с ЕГН:********** – ½ от общата сума, а именно: 471,02
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от
12.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 79,03 - мораторна
лихва за забава от 15.09.2022г. до 14.06.2024г., както и суми за дялово
разпределение: 27,47 лева - главница за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г.,
ведно със законната лихва от 12.07.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, и 6,56 лева - лихва за периода от 16.07.2021 г. до 14.06.2024г.;
От писмените доказателства еднозначно се установява, че по
инициатива на ищеца, по реда на чл. 410 ГПК, е образувано заповедно
производство по ЧГД № 1050/2024 г., по описа на РСТ; че в негова полза е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в претендирания
размер; че длъжникът е подал възражение за недължимост на паричното
вземане, както и че е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК, за предявяване на
настоящия иск. Въз основа на така установеното съдът намира исковите
претенции, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. 415, ал. 1 ГПК, за
допустими.
Основателността на обуславящата искова претенции по чл. 153, ал. 1
вр. чл. 150, вр чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена
942.05 лв. - стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2021г. до
м.04.2023г., , е предпоставено от установяване, от ищцовата страна, при
условията на пълно и главно доказване, че процесният имот в гр. София, е
съсобствен на ответниците, намира се в сграда в режим на етажна
съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа, както и че през
процесния период е бил топлофициран; че между страните е съществувало
валидно облигационно отношение, по силата на което ищецът е доставил
топлинна енергия до процесния недвижим имот за съответния период и
начина на извършване на дялово разпределение, както и дела на ответника
съответно потребената топлоенергия в претендираното количество и
стойности през исковия период: за отопление на процесния недвижим имот, за
сградна инсталация и/или за битово горещо водоснабдяване.
Страните не спорят, а и от съдържанието на НА за прехвърляне на
недвижими имот срещу издръжка и гледане от 24.03.2000г, по описа на
Нотариус М. К. с рег. № 200 и от СТЕ се установява, че придобитият от
ответниците апартамент, е в жилищна сграда с два входа - вх. А и вх. Б. От
Протокола на Общото събрание от 22.01.2001 г. се установява, че общият брой
имоти в сградата е 34. От Договор № 115, подписан от упълномощената от
Общото събрание на етажните собственици с топлинния счетоводител „Техем
сървисиз“ ЕООД, се установява, че след 26.10.2001г., същият е топлофициран.
14
Според твърденията в исковата молба, неоспорени от ответника, „Техем
сървисис” ЕООД е имал сключен с ищеца Договор за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда -
етажна собственост, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЕ и чл. 51 от Наредбата за
топлоснабдяването /обн. ДВ 31/26.03.2002 г./, по силата на който е
остойностявала топлинната енергия за процесния имот. През процесния
период отношенията между ищцовото дружество и дружеството за дялово
разпределение, по смисъла на ЗЕ, се уреждали и с Общи условия на
договорите между „Топлофикация София“ и дружества за извършване на
дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сграда, -
етажна собственост в гр. София /приети с Решение по т. 1 от Протокол №
43/11.05.2005 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“/.
Следователно процесният имот е съсобствен на ответниците и е в
сграда в режим на етажна съсобственост присъединена към топлопреносната
мрежа на ищцовото дружество и през периода м.05.2021г. до м.04.2023г., е
бил топлофициран.
Неоснователно е възражението на ответниците, че не са от кръга лица,
които съгласно разпоредбите на чл. 149-153 от ЗЕ са лица, в чиято отговорност
възниква задължението за заплащане на въпросната ТЕ. Същите, като членове,
в качеството си съсобственици на апартамента, на ЕС, са обвързани на осн.чл.
149, ал. 1, т. 6 и чл. 150 от ЗЕ - въз основа на писмени договори при общи
условия, сключени между доставчика на топлинна енергия- ищеца и
клиентите в сграда етажна собственост.
Отношенията в топлоснабдяването на сгради под режим на етажна
собственост през периода 2002 г. - 2017 г. са били уредени с разпоредбите на
ЗЕЕЕ, обн. ДВ бр. 64/16.07.1999 г., отменен с дейстащия в момента ЗЕ, обн.
ДВ бр. 107/09.12.2003 г.. С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и
като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 3 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си, съответно да плащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
Наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Потребител на енергия за битови нужди, по
смисъла на ЗЕ, е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което
ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си (§ 1, т. 42 ДРЗЕ)
и като такъв е под защитата на ЗЗП, поради което съдът следва служебно да се
произнесе по неравноправния характер на клаузи в договора между страните.
В ЗЕ законодателят потвърждава изискването топлоснабдяването на сградите
под режим на етажна собственост да бъде извършвано само след отправено
искане от потребителите на топлинна енергия. Субектът, който трябва да
отправи искането, е различен от индивидуалния потребител - за
присъединяването на сграда - етажна собственост към топлопреносната
15
мрежа не се изисква съгласие на всички етажни собственици. Това става въз
основа на решение на Общото събрание на етажната собственост, взето с
изрично писмено съгласие на две трети от всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сградата (чл. 133, ал. 2 ЗЕ). Присъединяването се
извършва единствено при сключен писмен договор между производител и
потребител (чл. 138, ал. 1 ЗЕ). В ЗЕ е възприет нов принцип за разпределение
на постъпващото в сградата общо количество енергия (чл. 139 и сл. ЗЕ), а
прекратяване на топлоснабдяването е уредено като възможно само при
постигнато съгласие между всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Видно от посочените разпоредби е, че с
приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна
енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се
ползва от самата етажна собственост. Макар последната да не е
персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда
като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата
„доставка на централно отопление“. Тази уредба на отношенията в
топлоснабдяването на сгради под режим на етажна собственост заварва при
влизането си в сила от 10.06.2006 г. ЗЗП, който изрично забрани доставката на
централно отопление без искане на потребителя. Непоискана е тази доставка,
при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на
потребител, без той да е изразил съгласие за това. Именно поради това законът
постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно
отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл. 62, ал. 2
ЗЗП). Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на
отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ
(след измененията ДВ 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на
етажната собственост за присъединяването на сградата към топлопреносната
мрежа. Поради това не може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП -
двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат. Принципът, който законодателят
е възприел при регламентиране начина за избягване на конфликти между
етажните собственици, е „решава мнозинството”. Затова при доставката на
централно отопление в сградите под режим на етажна собственост искането и
договарянето на услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той
не би могъл да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като
обща част), а от мнозинството, които по общо правило могат да вземат
решения дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на права върху
отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против волята му
централно отопление в тези обекти, но не може да откаже заплащането на
отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в общите
части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
Разрешението важи и за заварените от ЗЕЕЕ (отм.) сгради, които са
топлоснабдени преди влизане в сила, както на този закон, така и на ЗЗП. По
изложените съображения за отношенията, възникващи при доставяне на
16
топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат
разпоредбите на ЗЕ, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 вр. § 1
ДРЗЗП.
Поради изложеното, както и предвид установеното по делото, че през
2000г. ответниците са станали собственици на имот в сграда - етажна
собственост присъединена през 2002 г. към топлопреносната мрежа на
ищцовото дружество, следва че през процесния период м.05.2021г. до
м.04.2023г., е потребител/клиент/ на енергия за битови нужди, по смисъла на
ЗЕ, а защитата му по ЗЗП е гарантирана от стриктното прилагане
разпоредбите на ЗЕ.
Фактът, че ответниците не живеят в процесния апартамент в гр. София,
сам по себе си не ги освобождава от отговорността за заплащане на
доставената енергия. Неоснователен в тази връзка е доводът в жалбата, че
задължението за заплащане на ТЕ се свързва с притежанието на правомощие
за ползването на имота, където се доставя енергията. След смъртта на Дж. С.
ответниците не са само „голи“ собственици, тъй като със смъртта й правото й
на ползване се прекратява, и ответниците са носители на пълното право на
собственост, в това число правото на ползване.
По възражението за погасяване на задълженията за доставена топлинна
енергия по давност - същото е частично основателно:
Действително, вземанията, предмет на спора, по своя характер и
естество са периодични, тъй като се касае за плащане на парични суми с
единен правопораждащ факт - доставка на топлинна енергия, чиито падежи
настъпват през предварително определени интервали от време, а размерът им
е определяем, поради което за тях важи разпоредбата на чл. 111, б. “в“ от ЗЗД -
тези задължения се погасяват с изтичането на тригодишен срок от датата на
изискуемостта им. В този смисъл са задължителните за съда постановки и на
ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
Общите условия на „Топлофикация София“, потребителите са длъжни да
плащат месечни прогнозни суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Дължимите суми от изравнителните
сметки, от своя страна, се заплащат в 30-дневен срок от издаване на
съобщението за дължимата сума (чл. 33, ал. 2). Съгласно разпоредбата на чл.
155, ал. 2 ЗЕ (в сила от 15.05.2015 г.), т.е. касаеща процесния период,
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия
фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на
действителното потребление най-малко веднъж годишно, първата по време
фактура № **********, с която е извършено изравняване на сметките за
периода м. 05.2021г. - м. 04.2023 г., е от 31.07.2022 г.
В случая заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, въз основа
на което е образувано ЧГД № 42851/2024г. по описа на СРС /прекратено и
изпратено по подсъдност, поради което е образувано ЧГД № 1050/2024г. по
описа на РСТ/ , е подадено на 12.07.2024 г. Подаването на исковата молба
17
прекъсва течението на давностния срок, като съгласно чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415, ал. 1 от ГПК това е датата на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.07.2024
г. Следователно биха били погасени по давност вземанията, изискуеми до
12.07.2021 г. Исковата претенция е за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г. ,
т.е. вземанията извън погасителната давност са тези, чиято изискуемост е
настъпила след 12.07.2021 г. (чл. 114, ал. 1 ЗЗД) и очертаният спорен период е
от м. 05.2021г. до 06.2021г.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111, б.“в“ ЗЗД, с изтичането на който
вземанията се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно
вземане стане изискуемо, в случая, предвид заключението на ССчЕ (таблица
1), това са вземанията за периода м.05.2021 - м. 06.2021г., възлизащи на обща
стойност 91.54 лв., за която сума искът е неоснователен, като погасен по
давност, обуславящо отхвърлянето му.
В останалата й част, за периода м.07.2021г. до 04.2023г. исковата
претенция е извън давностния срок и е на стойност 850.51 лв.
По претенцията с правно осн.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Доколкото се касае за парично задължение, в правото на кредитора е да
търси заплащането на обезщетение, под формата на лихва за забава - чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД. Предвид основателността на обуславящата искова претенция за
главница, съобразявайки заключението на ССчЕ, този иск е изцяло
основателен в размера, претендиран от ищеца 158.07 лв.
По възражението за давност: същото е неоснователно, доколкото
претенцията е за период, извън давностния, очертан по-горе.
По отношение на исковата претенция за заплащане на сумата от общо
54.94 лв., намираща своето основание в разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването във вр. с чл. 79, ал. 1
ЗЗД - стойност на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сградата етажна собственост находяща се на адрес:
*******************************, с абонат 21934, за периода от м.05.2021 г.
- до 14.06.2024 г.:
Съгласно разпоредбите на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007
г., чл. 36 и чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация
София“ ЕАД и „Техем сървисиз“ ЕООД, услугата за извършване на дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се плаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна плаща цената на дружествата за дялово
разпределение. Дължимостта на посочената сума е установена от СТЕ и ССчЕ
и включва цената на услугата за дялово разпределение за два отоплителни
сезона 2021/2022 г. и 2022/2023 г., т.е. от м.05.2021г. до м.04.2023 г.
По отношение на възражението за погасяването на това задължение по
давност, съдът приема следното: Видно от помесечните изчисления, дадени
от ССчЕ в таблица 1, общата сума от 54.94 лв. - дължима за такса дялово
18
разпределение обхваща период на дължимост от 05.2021г. до 04.2023г. , като
погасени по давност са задълженията за м.05.2021г. м.06.2021г. в размер на
общо 4.10 лв., за която сума искът е неоснователен, като погасен по давност,
обуславящо отхвърлянето му.
В останалата й част, за периода м.07.2021г. до 04.2023г. исковата
претенция е извън давностния срок и е на стойност 50.84 лв.
По отношение на обусловената искова претенции по чл. 86 ЗЗД и цена
13.13 лв. - мораторна лихва върху главницата от 54.94 лв., за периода от
16.07.2021г. до 14.06.2024г., предвид основателността на обуславящата искова
претенции по чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването вр. чл. 298, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 286 вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и
доколкото съдът приема, че лихви се дължат от момента на изтичане на срока
за плащане, указан в съответната фактура, то следва да се приеме, че
дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 16.07.2021г. до 14.06.2024г., възлиза на 13.13 лв.,
както е поискал ищеца. Тук възражението за изтекла погасителна давност е
неоснователно, предвид претендирания период от 16.07.2021г. до
14.06.2024г., който е извън периода на погасителната давност. Вземанията
извън погасителната давност са тези, чиято изискуемост е настъпила след
12.07.2021 г.
По отговорността за разноските:
Предвид изхода на спора и съобразно даденото в ТР № 3/2014 г., т. 12,
ОСГТК на ВКС разрешение, съдът следва да се произнесе с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските, и в заповедното, и в исковото
производство. Ищецът е направил искане за присъждане и е представил
доказателства за сторените разноски в заповедното производство в размер на
общо 75 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 50 лв. юрк. възнаграждение,
както и в исковото производство в размер на общо 1650 лв., от които 25 лв.-
първоначално доплатена държавна такса; 375 лв.- допълнително доплатена
държавна такса; 400 лв.-първоначално внесен депозит за СТЕ; 400 лв. -
първоначално внесен депозит за ССч.Е.; 200 лв. – допълнително внесен
депозит за СТЕ; 50 лв. – депозит по допълнителна ССЧ.Е. и 200 лв.-
юрк.възнаграждение.
Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение, по което искане
съдът съобрази следното: Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 ЗПП. Съгласно
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП, заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
Наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита в
заповедни производства максимално предвидения в закона размер е 150.00
19
лева /чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ/. Безспорно в
случая молителят е юридическо лице, представляващо се от юрисконсулт, но с
оглед спецификата на производството, вида и количеството на извършената
дейност по подготовка и подаване на заявление по чл. 410 ГПК, и съобразно
материалния интерес, заключава, че справедлив размер на възнаграждение е
сума от 50.00 лева., колкото е минимумът по наредбата към момента на
приключване на заповедното производство /05.08.2024г./. Относно размера на
юрисконсултското възнаграждение за защита в исковото производство, с оглед
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, в
редакцията към момента на приключване на исковото производство на
08.10.2025г. /ДВ бр. 53 от 01.07.2025г. в сила от 01.10.2025г. /, според която за
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 до
450 лв., съдът като съобрази размера на исковете, както и развитието на
производството, намира че за настоящото исково производство справедлив
размер на юрисконсултско възнаграждение е сума от 200.00 лева.
Съобразявайки изложеното, съдът счита, че ответниците следва да
заплатят разноските на ищеца в размер на 68.86 лв. в заповедното
производство по Ч.гр.д. № 1050/2024г. по описа на РСТ и направените
разноски в размер на 1514.20 лв. в исковото производство по настоящото
Гр.д. 1375/2024г. по описа на РСТ, съразмерно уважената част от исковете, на
осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Всеки един от ответниците е бил защитаван в исковото производство от
адвокат по реда на чл.38 ал.2 във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. И всеки от тях е
претендирал минималния размер от 400 лв. за заплащане на адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Ищецът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение и за недължимост, поради
липса на материалните предпоставки за заплащане по този ред. Възражението
е неоснователно. Съображенията за това са следните:
Първият ответник – М. Й. М. ведно с отговора на исковата молба е
представил пълномощно за адв. С. К. К. от АК-София и договор за правна
защита и съдействие от 19.11.2024г., в който изрично е посочено, че
възнаграждението е на осн. чл.38 ал.2 във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА и е в размер
на 400 лв.; декларация и списък на разноските /л. 73-76/.
Втората ответница – Н. Т. М. също ведно с отговора на исковата молба
е представила пълномощно за адв. И. А. Н. от АК-София; възнаграждението
е на осн. чл.38 ал.2 във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА и е в размер на 400 лв.;
декларация и списък на разноските /л. 80-83/.
По силата на чл.38 ал.2 от ЗА във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА адвокатското
възнаграждение следва да се присъди на конкретния адвокат. Съгласно чл.38
ал.2 от ЗА в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
20
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Налице са всички предпоставки за
присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38 ал.2 от ЗА: 1.
Адвокатът и неговият доверител да са сключили в писмена форма договор за
правна помощ и съдействие, в който изрично да е записано, че адвокатът
поема задължението да оказва БЕЗПЛАТНО правна помощ на доверителя си
по смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗА; 2. Договорът за безплатна правна помощ да
е представен като доказателство по делото; 3. Да е направено своевременно
искане от страната по делото за присъждане на разноски по делото в рамките
на преклузивните срокове, уредени в ГПК; 4.Страната, направила
своевременно искане за присъждане на разноски, да има право на такива с
оглед изхода на делото. За да упражни правото си на присъждане на
адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи като
писмено доказателство сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да е посоченото, че такава се предоставя безплатно на
някое от основанията по чл.38 ал.2, като наличието на конкретно посочено
основание не се нуждае от доказване. В този смисъл е и константната
практика на ВКС, а именно: Определение № 368/06.07.2015 г., постановено по
ч.т.д. № 733/2015 г., по описа на ВКС; Определение № 406/01.08.2016 г.,
постановено по ч.т.д. № 3805/14 г., по описа на ВКС; Определение №
119/03.04.2015 г., постановено по гр.д.№ 21/2014 г., по описа на ВКС;
Определение № 135/17.09.2016 г., постановено по гр.д.№ 1235/2016 г., по
описа на ВКС. Доколкото се касае за договорни отношения между
доверител/клиент и довереник/адвокат и клиентът е декларирал, че е
материално затруднено лице по см. на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, то неоснователно
се явява възражението на ищеца за липса на основание за предоставяне на
безплатна правна защита и съдействие на длъжника.
В чл.38. ал.1 ЗА са предвидени три хипотези, при които адвокатът
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие: 1. на лица, които
имат право на издръжка: 2. на материално затруднени лица и 3. на роднини,
близки и на друг юрист. Наличието ни основанията по цитираната разпоредба
не могат да бъдат обсъждани от съда при произнасянето по отговорността за
разноски. Това следва от изчерпателно посочените в чл.38. ал.2, във вр. ал.1
ЗА предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ: да е оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие на някое от основанията по чл.38. ал.1. т.1 - т.3 ЗА и в съответното
производство насрещната страна да с осъдена за разноски. Осъществяването
на тези условия задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на
оказалия безплатна правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 ЗА, като осъди другата страна да го
заплати. За съда не съществува задължение да извършва проверка дали
посоченото в договора за правна защита и съдействие основание за оказване
на безплатна адвокатска помощ действително е налице. Право на адвоката е да
прецени дали да окаже безплатна помощ по отношение на лицата по чл. 38
21
ал.1 т. 1-т.3 ЗА, за което на основание чл. 38 aл.2 ЗА му се дължи
възнаграждение само при благоприятен изход на делото по отношение на
представлявания. В този смисъл е последователната практика на ВКС
например: Определение № 183/08.09.2022г. по т.д.№1032/2021г., I т.о.;
Определение № 628/ 18.10.2012г. по ч. гр. д. № 598 2012г.. III г.о., ;
Определение № 1199/ 25.10.2013г. по гр. д. № 4224/2013г., IV г. о.;
Определение № 708/ 05.11.2015г. по ч. гр. д. № 4891/2015г., IV г. о.;
Определение № 257/ 09.05.2018г. по ч. т. д. № 226/ 2018г.. II т. о; Определение
№ 395/ 09.07.2018г. по т.д. № 1314/2018 II т. о. и др..
Доколкото е налице договор за правна помощ и съдействие, сключен
между двете страни - доверител/клиент, от една страна и довереник/адвокат,
от друга страна, и клиентът е декларирал, че е материално затруднено лице
по см. на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, съдът няма задължение и правомощие: да
изследва дали клиентът е материално затруднено лице и служебно да изисква
и да събира писмени доказателства за установяване на семейното положение
и материално състояние на този клиент. Съдът няма задължение да изисква
служебно напр.: -справка от НАП – относно трудовата заетост на длъжника; -
справка от служба „Местни данъци и такси“-относно недвижими имоти на
длъжника; -справка от НБД „Население“-относно семейно положение на
длъжника; -справка от КАТ-относно регистрирани МПС на длъжника; от
Централен депозитар - за наличностите и операциите по сметките за
финансови инструменти на длъжника/ответника; разкриване на Б. тайна и
изискване на сведения от кредитни институции – за установяване
наличностите и операциите по открити/закрити банкови сметки; от личния,
общопрактикуващия лекар – за здравословното състояние на
длъжника/ответника и пр.
Ако ищецът счита, че адвокатът на длъжника/ответника в
заповедното/исковото съдебно производство е оказал безплатна адвокатска
защита и съдействие на лице по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, което обаче не
е материално затруднено лице т.е. липсва основание за предоставяне на
безплатна правна защита и съдействие, то той може да се обърне към
съответна Адвокатска колегия.
Що се касае до конкретния размер на адвокатско възнаграждение на
пълномощниците на ответниците в исковото производство, съдът го е
определил законосъобразно и педантично точно и в съответствие с
актуалната съдебна практика на ВКС, цитирана по-горе , на осн. чл.36 ал.2 от
ЗА и чл. 7 ал.2 т.1 от НВАР. Отделно от горното пълномощниците на
ответниците са претендирали разноски за адвокатско възнаграждение в
минималния размер.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
22
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във
вр. чл.415 ал.1 от ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23 Б, представлявано от П. П.-Изпълнителен директор и М. Ц.-Председател на
УС, чрез юрк. Ф. И. против М. Й. М., ЕГН **********, с адрес:
***************************, съдебен адрес: гр. София, ул. „Владайска“
№ 35, ет.3, офис 1, чрез пълномощник – адв. С. К. К. от АК-София, за сумата
от : 425.26 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г., ведно със
законната лихва от 12.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и
79,03 - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г. до 14.06.2024г., както и
суми за дялово разпределение: 25.42 лева - главница за периода от
м.07.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 12.07.2024г. до
окончателното изплащане на вземането, и 6,56 лева - лихва за периода от
16.07.2021г. до 14.06.2024г.; за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 498/05.08.2024 г. по Ч.гр.д. №
1050/2014г. по описа на РС-Търговище, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК
от иск за установяване съществуване на вземане за в останалата част за
размера над 425.26 лева до пълния претендира размер от 471.02 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
за периода от 05.2021г. до м.06.2021г. вкл. и в останалата част за размера над
25.42 лева до пълния претендиран размер от 27.47 лева - главница за
дялово разпределение за периода от м.05.2021г. до м.06.2021г. вкл., ведно със
законната лихва от 12.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането,
поради погасяване на вземането по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО, по реда на чл.422 във
вр. чл.415 ал.1 от ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ ЕАД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ №
23 Б, представлявано от П. П.-Изпълнителен директор и М. Ц.-Председател на
УС, чрез юрк. Ф. И. против Н. Т. М., ЕГН **********, с адрес:
**************************, съдебен адрес: гр. Ботевград, обл. София, ул.
„Свобода“ № 3В, ет.1, офис 6 , чрез пълномощник – адв. И. А. Н. от АК-
София, за сумата от : 425.26 лева - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.07.2021г. до
м.04.2023г., ведно със законната лихва от 12.07.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, и 79,03 - мораторна лихва за забава от 15.09.2022г.
до 14.06.2024г., както и суми за дялово разпределение: 25.42 лева -
главница за периода от м.07.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва
от 12.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, и 6,56 лева - лихва
за периода от 16.07.2021г. до 14.06.2024г.; за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 498/05.08.2024 г.
по Ч.гр.д. № 1050/2014г. по описа на РС-Търговище, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК
23
от иск за установяване съществуване на вземане за в останалата част за
размера над 425.26 лева до пълния претендира размер от 471.02 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
за периода от 05.2021г. до м.06.2021г. вкл. и в останалата част за размера над
25.42 лева до пълния претендиран размер от 27.47 лева - главница за
дялово разпределение за периода от м.05.2021г. до м.06.2021г. вкл., ведно със
законната лихва от 12.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането,
поради погасяване на вземането по давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. Й. М., ЕГН **********, с адрес:
****************************, съдебен адрес: гр. София, ул. „Владайска“
№ 35, ет.3, офис 1, чрез пълномощник – адв. С. К. К. от АК-София И Н. Т.
М., ЕГН **********, с адрес: **********************, съдебен адрес: гр.
Ботевград, обл. София, ул. „Свобода“ № 3В, ет.1, офис 6 , чрез пълномощник
– адв. И. А. Н. от АК-София ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, представлявано от П. П.-
Изпълнителен директор и М. Ц.-Председател на УС, чрез юрк. Ф. И.,
направените разноски в размер на 68.86 лв. в заповедното производство по
Ч.гр.д. № 1050/2024г. по описа на РСТ и направените разноски в размер на
1514.20 лв. в исковото производство по настоящото Гр.д. 1375/2024г. по описа
на РСТ, съразмерно уважената част от иска, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б,
представлявано от П. П.-Изпълнителен директор и М. Ц.-Председател на УС,
чрез юрк. Ф. И. ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. К. К. от АК-София, съдебен адрес:
гр. София, ул. „Владайска“ № 35, ет.3, офис 1, сумата в размер на 400 лв.,
представляваща минималния размер на адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. чл.38 ал.2 във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. и на осн. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б,
представлявано от П. П.-Изпълнителен директор и М. Ц.-Председател на УС,
чрез юрк. Ф. И. ДА ЗАПЛАТИ на адв. И. А. Н. от АК-София, съдебен
адрес: гр. Ботевград, обл. София, ул. „Свобода“ № 3В, ет.1, офис 6, сумата в
размер на 400 лв., представляваща минималния размер на адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. чл.38 ал.2 във вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. и на осн.
чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа.
РЕШЕНИЕТО има установително действие в отношенията на
привлеченото от ищеца третото лице-помагач – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Проф. Георги Павлов“ № 3, и насрещната страна – ответниците – М. Й. М.,
ЕГН ********** и Н. Т. М., ЕГН **********, на осн. чл.223 ал.1 от ГПК.
24
УСТАНОВЕНОТО В МОТИВИТЕ на решението има задължителната
сила за третото лице-помагач – „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Проф. Георги
Павлов“ № 3, в отношенията му със страната, която го е привлякла -
„ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, на осн. чл.223 ал.2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
25