Определение по дело №1458/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1095
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 16 септември 2021 г.)
Съдия: Мария Илиева Златанова
Дело: 20217180701458
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№1095/15.7.2021г.

гр. Пловдив, 15.07.2021 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД  – ПЛОВДИВ, ХХV състав, в закрито заседание на 15 юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:           

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА                                                                                                  

като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1458 по описа за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:

        Съдът е сезиран с жалба на Т.И.Ж., Д.П.Л., Г.А.Г. и Г.К.Х. против мълчалив отказ на кмета на община Родопи за издаване на акт  за одобрение на ПУП-ПР и евентуално против бездействие с искане да се осъди административния орган да издаде акт по чл.15,ал.6 от ЗУТ.

         С определение № 799 от 02.06.2021г. по адм.д. № 31/2021г. производството е разделено, като настоящото дело е образувано в частта на искането срещу твърдяното бездействие.

         С жалбата, като правно основание на искането е посочена разпоредбата на чл.257 от АПК. Тъй като същата е отменена, съдът приема,че се касае до оспорване на бездействие по чл.256 от АПК. Мислимо е искането да се квалифицира и като такова по чл.197 от АПК, но доколкото не се твърди наличието на изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт, то подобно възприемане на оспорването би го направило недопустимо.

           Но и квалификацията на искането, като такова по чл.256 от АПК води до същия извод за недопустимост. Защитата срещу неоснователни бездействия на административните органи е регламентирана в Раздел ІІ от Глава петнадесета на АПК в две хипотези. В първата, по чл. 256, ал. 1 АПК, административният орган не изпълнява свое задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, за което не е необходимо да бъде сезиран с искане, а във втората хипотеза – по ал. 2 на чл. 256 АПК, административният орган следва да е сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата на закон, но в продължение на 14 дни бездейства. И в двете хипотези защитата се отнася до неизвършване на фактически действия от компетентен административен орган. В случая обаче се претендира изпълнение на правно, а не на фактическо действие – издаване от компетентния административен орган на индивидуален административен акт - заповед за одобрение на ПУП, а задълженията за волеизявления, т. е. за издаване на административни актове, не са предмет на защита по чл. 256 АПК, тъй като неизпълнението им се преодолява по реда за оспорване на отказите като вид административни актове по чл. 21, ал. 1 АПК. Задълженията, за неизпълнението на които е предвидена защитата по Раздел ІІ на Глава петнадесета АПК, трябва да произтичат пряко от правната норма при настъпването на определен юридически факт, т. е. както възникването, така и съдържанието им не трябва да е опосредено от допълнително волеизявление /издаването на индивидуален или общ административен акт, постановяването на съдебно решение, извършването на правна сделка/.

           Процедирането на проект за одобряване на ПУП и, съответно издаването на акт за одобряване на ПУП-ПР, респективно отказът да се издаде такъв, независимо дали е изричен или мълчалив, не са фактически, а правни действия, обвързани от преценка за съответствие на проекта с нормативните изисквания. Те са част от процедура по одобряване на проект за изменение на ПУП – ПР, която може да приключи с положителен акт или с отказ за одобряване на проекта, като именно крайният акт подлежи на контрол за законосъобразност, а защитата се реализира по реда на чл. 215 ЗУТ. Предвидената съдебна защита по чл 256 от АПК не е приложима при правни бездействия.

            Ето защо съдът намира, че подадената жалба в частта, в която производството е отделено и е образувано настоящото дело, е процесуална недопустима поради липса на предмет - подлежащ на оспорване акт, поради което на основание чл. 159, т. 1 от АПК не подлежи на разглеждане.

                 Водим от горното, Съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

           ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Т.И.Ж., Д.П.Л., Г.А.Г. и Г.К.Х. В ЧАСТТА на искането да се осъди кмета на община Родопи да издаде акт по чл.15,ал.6 от ЗУТ и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по адм.д.№ 1458/2021г. по описа на АС-Пловдив.

 

 

            Определението подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :