№ 735
гр. Бургас, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120202307 по описа за 2025
година
Производството е образувано по жалбата на Р. С. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
*****, чрез адвокат П. Н., против Наказателно постановление №25-4058-
000737/13.06.2025г., издадено от началник сектор в ОДМВР Бургас, с-р Специализирани
полицейски сили Бургас, с което за нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, на основание чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП е наложено наказание „Лишаване от право да се управлява МПС” за срок
от 24 месеца и „Глоба“ в размер на 2000лв.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като не се
излагат каквито и да е доводи в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят – редовно
уведомен, се явява лично и се представлява от адв.Н., който поддържа жалбата.
За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебните заседания по
делото не се явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 17.05.2025г. в гр.Бургас, по бул.“Захари С.“ до магазин „Роси“ в посока пътен възел
юг, Р. С. М., ЕГН: **********, управлявала лек автомобил „ПЕЖО 206“ с рег. № * **** **,
собственост на *. *. *., ЕГН: **********.
При управлението си около 18,35 часа, водачът бил спрян за проверка от полицейски
служители, сред които и командир отделение при с-р Специализирани полицейски сили
Бургас при ОДМВР Бургас - актосъставителят Д. В. В.. Водачът бил поканен да даде проба
1
за употреба на алкохол с техническо средство АЛКОТЕСТ ДРЕГЕР 7510, с фабричен
№ARBA-0788, което отчело 0,00 промила алкохол в издишания въздух. След това М. била
поканена да бъде тествана за употребата на наркотични вещества. Тя обаче категорично
отказва да бъде изпробвана за употреба на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство ДРЕГЕР ДРЪГ ТЕСТ 5000 с фабричен № ARRC - 0081. По тази
причина свидетелят В. й издал Талон за медицинско изследване №282555, в който изрично
посочил, че лицето следва да се яви в УМБАЛ-Бургас до 45 минути от връчването на талона
за даване на кръвна проба. Водачът подписал и получил талона, но не посетил УМБАЛ-
Бургас в указания му срок.
Свидетелят Д. В. В. издал в тази връзка АУАН № 722737/17.05.2025г.
Въз основа на АУАН, на 13.06.2025г. било издадено и атакуваното НП, в което била
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59,
ал.2 ЗАНН /НП е връчено на 17.06.2025г., а жалбата е депозирана на 25.06.2025г./, подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
се явява неоснователна по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *. *. *., на длъжност
началник сектор в ОДМВР Бургас, с-р Специализирани полицейски сили Бургас, а АУАН е
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото
копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано правилно.
В обобщение, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи
до порочност на административнонаказателното производство.
2
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП (в редакцията към датата на извършване на
нарушението) предвижда, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2
000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно
средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни
или ездитни животни или стада по пътищата.
За да бъде законосъобразно ангажирана административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл.174, ал.3 от ЗДвП наказания,
следва да бъде установен отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол/наркотични вещества или
неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол/наркотични вещества в кръвта му. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа
и отказ на който и да е било от тях, при липсата на отчетен резултат, изпълва състава на едно
нарушение. Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния -
отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско
изследване, се осъществява едно и също нарушение - това по чл.174, ал.3 от ЗДвП -
Решение № 984 от 02.06.2017г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 973/2017г. Основната цел
да се запрети такова деяние е да липсва възможност водачите на МПС, чрез отказ да избягват
контрола за наличие на алкохол/наркотици или упойващи вещества. Законодателят е
преценил, че не следва да се стимулира такъв отказ и за това той е наказуем много по -
строго, отколкото нарушението по чл.174, ал.1 от ЗДвП. В конкретния случай от
приложените по делото талон за медицинско изследване се установява, че въпреки че е била
поканена жалбоподателката е отказала да бъде изпробвана с техническо средство за
употреба на наркотични вещества, както и че не е дала кръвна проба. Съдът намира, че както
в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, отправено
„обвинение” е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво
се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му
нарушение.
Безспорно е установено авторството на деянието, което се установява както от разпита
на свидетеля В., така и от всички писмени доказателства, приложени по делото. Не се
събраха никакви доказателства, които да поставят под съмнение извършването на
административното нарушение от жалбоподателя. Тъкмо напротив, АНО е попълнил делото
с достатъчно на брой доказателства с цел установяване субекта на административно –
наказателната отговорност.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл.174, ал.3 ЗДвП (в редакцията на тази норма към момента на извършване на нарушението)
3
- глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок 2 години,
който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването
му.
В заключение – конкретно нарушение, за което жалбоподателят е бил санкциониран не
е маловажно и за него не е приложима разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по “наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение”. В случая конкретното деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл.28 ЗАНН би било
незаконосъобразно. Още повече, че в случая предмет на нарушението са обществените
отношения, свързани с гарантиране живота и здравето на участниците в движението. Следва
да се има предвид също така, че управлението на МПС е дейност с повишена опасност, а
управлението на МПС след употреба на алкохол или наркотици се явяват честа причина за
настъпване на ПТП.
В изпълнение на чл.3а, т.3 от Наредбата на М. е бил издаден и талон за медицинско
изследване, в който е посочено, че същата не е дала проба, каквото е изискването на чл. 6,
ал. 5 от Наредбата, като са спазени и изискванията, визирани в чл. 6, ал. 6 от Наредбата –
посочено е мястото, където да се извърши установяването, както и срок на явяването, който
е съобразен с критериите за определянето му, посочени в Наредбата /чл. 6, ал. 6, т. 2 и ал. 7
от Наредбата/.
В същото време по делото беше приобщено като доказателство и писмо от УМБАЛ
Бургас, видно от което е, че от жалбоподателката не е била взета кръвна проба за анализ, а
същата не се е явил на дата 17.05.2025г. и съответно не е регистрирана като пациент на
лечебното заведение. В потвърждение на горното е приложена и извадка от журнал, в който
липсва записване относно явяване на жалбоподателя М. и даване на проба за изследване от
негова страна.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди.
За пълнота следва да се посочи, че горната фактическа обстановка не се оспорва от
страна на жалбоподателя, като неговият процесуален представител навежда в хода на
съдебното следствие единствено твърдения за неспазване на процедурата по издаване на
АУАН и НП. В тази връзка, на първо място се явява неоснователно основното възражение на
жалбоподателя, а именно това, че НП не е подписано от неговия издател. По делото беше
представен подписан от издателя му екземпляр на издаденото НП. Същото е придружено и с
писмо до 04 РУП при ОДМВР Бургас, с което това наказателно постановление е изпратено
за връчване на наказаното лице. От изложеното по безспорен начин се установява, че НП е
било издадено и подписано към дата посочена в него и няколко дни след това е изпратено на
съответното РУП по адресна регистрация на лицето за връчване.
4
Действително, към административно – наказателната преписка е приложен и
неподписан екземпляр на НП, който именно е връчен на жалбоподателката. Следва изрично
да се подчертае обаче, че във връчения на жалбоподателката екземпляр изрично е посочено,
че той е „Връчен отпечатан дигитален образ съгласно чл.186а, ал.3 от ЗДвП“, поради
което и съвсем закономерно същото не е подписан. В посочената разпоредба на чл.186а,
ал.3 от ЗДвП е предвидено, че „чрез длъжностните лица на определените от министъра
на вътрешните работи служби за контрол може да се връчи отпечатан дигитален образ
от автоматизирана информационна система на издадено наказателно постановление за
нарушение по този закон, съдържащо реквизитите на наказателното постановление по
чл. 57, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, С
ИЗКЛЮЧЕНИЕ НА ПОДПИСА НА ДЛЪЖНОСТНОТО ЛИЦЕ, КОЕТО ГО Е
ИЗДАЛО. Отпечатаният дигитален образ на документа се връчва на проверяваното лице и
върху него се отбелязват датата и часът на връчването. Контролният орган и лицето се
подписват върху отпечатания дигитален образ, като от този момент документът се счита за
връчен.“ Очевидно връченият по делото екземпляр на НП е бил отпечатан дигитален образ
на същото, което е и причината същият да не бъде подписан, както е предвидил самият
законодател в ЗДвП. В същото време по делото беше представено копие на оригинала на
издаденото НП, което носи подпис на издателя му, поради което и са спазени всички
процесуални изисквания във връзка с издаването му.
Неоснователно се явява и другото наведено в хода на съдебното следствие възражение,
тъй като БРС намира, че представеният по делото екземпляр на АУАН е четлив, поради
което и възраженията, че жалбоподателят не е успял да се запознае със съдържанието му се
явяват неоснователни. В тази връзка следва изрично да се изтъкне, че както приложеният от
АНО екземпляр на акта, така и този представено от защитата са достатъчно ясни и четливи,
като позволяват съдията – докладчик да се запознае със съдържанието им. На следващо
място, дори и да беше налице евентуална „нечетливост“ на същия /която в настоящия
случай липсва/, тя би могла да се дължи на множество фактори, в това число и начина на
съхранението му. Също така, в случая, няма съмнение, че на жалбоподателя са известни
фактите, съставляващи основание за ангажиране на отговорността му, доколкото към
момента на проверката му е предявен и връчен съставения АУАН. Целта на връчването на
акта е да бъде осигурена възможност на нарушителя да се запознае със съдържанието му,
като полагането на подписа му под него удостоверява именно това обстоятелство. В
допълнение следва да се изтъкне, че АУАН е четлив и позволява в достатъчна степен
жалбоподателката да се запознае със съдържанието му, което е видно с просто око, а
наличието на възражения в обратната насока могат да се обяснят единствено и само с
отсъствието на каквито и да е други възражения, които тя е в състояние да наведе поради
безспорната установеност на нейното нарушение /по арг. от Решение №720/30.05.2022г. по
КАНД №491/2022г. на БАС, Решение №709/ 27.05.2022г. по КАНД №490/2022г. на БАС и
др./.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, Бургаският районен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-4058-000737/13.06.2025г.,
издадено от началник сектор в ОДМВР Бургас, с-р Специализирани полицейски сили
Бургас, с което за нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП,
на жалбоподателя - Р. С. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. *****, е наложено наказание
„Лишаване от право да се управлява МПС” за срок от 24 месеца и „Глоба“ в размер на
2000лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6