Решение по дело №532/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 656
Дата: 10 май 2023 г. (в сила от 10 май 2023 г.)
Съдия: Силвия Георгиева Даскалова
Дело: 20234430100532
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 656
гр. Плевен, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20234430100532 по описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано след депозирана искова молба от ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.С.П. и
К.Д.К., против Й. Б. Н., ЕГН ********** от ***, с която е предявена искова
претенция с правно основание чл. 500, ал.1, т. 1 от КЗ вр. чл. 86 ЗЗД, за
заплащане на сумата от 5859,80 лева, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение, сумата от 25 лева ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна
лихва в размер на 1517,04 лева за периода 03.02.2020г.-22.08.2022г.
Производството е образувано на 31.08.2022г. пред ***, като с
Определение № 24377/20.09.2022г. по гр.д № ***. е прекратено на осн. чл.
119, ал.3 ГПК и изпратено по компетентност на ***. След направено
възражение за местна подсъдност от страна на ответника Й. Б., с
Определение № 760/19.12.2022г. по гр.д. № *** производството пред *** е
прекратено и изпратено по компетентност на РС-Плевен.
1
В исковата молба се излагат съображения, че на 15.06.2019г. в ***, е
реализирано пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с участието на моторно
превозно средство /МПС/ марка *** е peг. № ***, собственост на ***,
управлявано от Й. Б. Н. и МПС *** с peг. № ***, собственост на ***,
управлявано от Д. Н. Д.. Твърди се, че съгласно Протокол за ПТП № ***,
съставен от органите на Сектор „Пътна полиция“, причините за
произшествието се дължат по вина и противоправно поведение на водача на
МПС *** с peг. № *** Й. Б. Н., който при спряло положение, не съобразява
разположението на преминаващия покрай него автомобил, като отваря предна
лява врата на своето МПС и удря странично МПС *** с peг. № ***.
Посочва се, че МПС *** с peг. № *** е бил застрахован по застраховка
“КАСКО” в *** със застрахователна полица № *** която е валидна към
момента на събитието. Твърди се, че в *** е заведена щета под № **********
от ***, като след направена оценка на щетата е било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 5834,80 лева на дружеството.
Твърди се, че съгласно Протокол за ПТП № ***, Й. Б. Н. е отказал да бъде
изпробван за наличие на алкохол в кръвта към датата на ПТП. Ищецът
претендира да получи от ответника платеното застрахователно обезщетение,
и твърди, че въпреки отправеното уведомление претендираната сума до
момента не е изплатена. Представени са писмени доказателства по опис,
направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез
адв.И. Ц. от ***. Изразено е становище, че искът е допустим, но
неоснователен. Твърди се, че ответникът не е изпробван за употреба на
алкохол и наркотични вещества, което е изцяло в правомощията и по
инициатива на служителите на Сектор „Пътна полиция“, посетили и
констатирали съответното нарушение. Развиват се доводи, че липсва
категоричен отказ от страна на ответника, който е следвало да бъде отразен, и
съответно този отказ да бъде санкциониран. В тази връзка се сочи, че няма
основание за регресна претенция. Посочва се, че към момента на ПТП
ответникът е имал сключена валидна застраховка за управляваното от него
МПС и тя покрива имуществената отговорност за причинените вреди.
Направени са доказателствени искания.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
2
Постъпило е становище да бъде даден ход на делото в отсъствие на
процесуален представител, като исковата молба се поддържа по изложените
съображения.
В открито съдебно заседание ответникът Й. Б. Н. не се явява,
представлява се от адвокат И. Ц. от ***. Отговорът на исковата молба се
поддържа по изложените съображения.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представената застрахователна полица № *** се установява, че за лек
автомобил ***, с рег. ***, е била налице сключена застраховка „Каско“,
валидна за периода 22.06.2018г.-21.06.2019г. при ***. От представената
застрахователна полица № *** се установява, че за лек автомобил *** с рег.
***, е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, валидна за периода 15.12.2018г.-14.12.2019г. при в ***.
Отправена е покана за доброволно изпълнение на регресна претенция от
страна на ***, като е заведена щета № ********** в ***. Доказват се от
приложената преписка по щета № ********** на застрахователя, вида и
размера на щетите,
От изисканата административно-наказателна преписка за ПТП се
установява, че на ответникът Й. Н. е съставен АУАН ***, с посочено
нарушение по чл. 95, ал.1 ЗДвП; издадено е НП №***., в което е прието, че
водачът виновно е нарушил разпоредбата на чл. 95, ал.1 ЗДвП – водач се
качва или слиза от ППС, оставяйки вратата отворена, с което създава
опасност за движението. Съгласно чл. 95, ал.1 ЗДвП: Водачът и пътниците
могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от
превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят,
че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.
От представения протокол за ПТП № *** се установява, че на
посочената дата – 15.06.2019г. е настъпило застрахователно събитие –
участник 1: л.а. *** с рег. *** с водач ответникът Й. Б. Н., при спряло
състояние не съобразява разположението на преминаващия покрай него
участник 2: лек автомобил ***, с рег. ***, с водач Д. Н. Д., като отваря
предна лява врата на автомобила и удря странично участник номер 2. В
3
протокола е отбелязано, че ответникът Й. Н. не е тестван за алкохол и не му е
издаван талон за кръвна проба. В протокола е отбелязано, че водачът Д. Д. е
тествана за алкохол, като резултатът е отрицателен и не й е издаван талон за
кръвна проба.
От изисканата справка от *** се установява, че на дата 15.06.2019г.,
няма регистрирани данни за преглед или изследване на ответника.
От показанията на свидетеля Д. Н. Д. се установява, че на процесната
дата, управлявайки лек автомобил ***, с рег. *** в ***, и преминавайки
покрай спрял автомобил, внезапно и силно била отворена шофьорската му
врата. Свидетелката сочи, че въпросният автомобил е бил спрял автомобил, а
не в движение. Сочи, че тя е била изпробвана за алкохол от органите на
Сектор „Пътна полиция“, като за другия водач не си спомня. Завява, че
другия водач не е отказвал да бъде изпробван за алкохол. Заявява, че тя е
сигнализирала органите на Сектор „Пътна полиция“, тъй като управляваният
от нея автомобил е лизингов, със застраховка „Каско“. Свидетелката посочва
категорично, че не е имало нищо необичайно в поведението на ответника и
въобще не е имало спор помежду им.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, като
последователни, изчерпателни и непротиворечиви.
От показанията на свидетеля Д. А. Х. се установява, че на процесната
дата е изпълнявал служебните си задължения съвместно с колегата си С. П.
Н.. Сочи, че са посетили сигнала на процесната дата, съставил е АУАН,
издаден е процесния протокол за ПТП с материални щети. Свидетелят
посочва, че на виновния водач е съставен АУАН за допускане възникването
на произшествието, като той самият е актосъставител, а С. Н. е свидетел на
съставяне на акта. Свидетелят Х. заявява, че водачът, който не е управлявал
автомобила, а е престоявал /ответникът/ въобще не е изпробван за алкохол.
Аргументира се подробно, че водачите имат задължението да не са
управлявали алкохол единствено в случаите, когато управляват автомобил.
Посочва също, че не е имало основание за извършване на проверка за
употреба на алкохол спрямо ответника, тъй като към момента на ПТП не е
констатирано управление на автомобила от страна на виновния водач.
Аргументира се подробно, че автомобилът на ответника е престояващ
автомобил, и в случая водачът не е изпълнил задължението си съгласно
4
ЗДвП преди да отвори врата, да се убеди дали покрай него не приближава
преминаващ автомобил или пешеходец. В тази връзка сочи, че изпробван за
алкохол е само водачът на автомобила в движение /свидетелката Д. Д./.
Свидетелят посочва, че водачът на лекия автомобил *** не е заявявал, че
преди инцидента престояващия автомобил е бил в движение. Свидетелят дава
показания, че ако е имало неадекватно поведение или уклончиви обяснения
от страна на водач, в своята практика, след текстовата част на акта тези
възражения се записват. Сочи, че в процесния АУАН такива обстоятелства не
са описани. Посочва, че задължително се проверява наличието на сключена
застраховка при възникване на ПТП.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, като
последователни, изчерпателни и непротиворечиви.
От показанията на свидетеля С. П. Н. се установява, че на процесната
дата е изпълнявал служебните си задължения съвместно с колегата си Д. А.
Х.. Заявява, че може да пресъздаде съдържанието на съставения акт, но не си
спомня подробности по случая. Излага доводи, че когато един автомобил не е
участник в движението, не може да бъде установено кога е спрян или
паркиран, а ако водач на автомобил, който участва в ПТП бъде поканен да
даде проба с техническо средство и откаже, това обстоятелство задължително
се отбелязва. Посочва, че дори водачът да откаже да бъде изпробван с
техническо средство, се съставя акт и се издава талон за кръвна проба.
Свидетелят сочи, че не си спомня при посещение на ПТП някой от
присъстващите да е заявявал, че автомобилът на ответника е бил в движение.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, като
последователни, изчерпателни и непротиворечиви.
Съдът не обсъжда останалите събрани по делото доказателства като
неотносими към правния спор.
За да е основателен предявения иск по чл. 500 ал. 1, пр. 1 от КЗ, ищецът
следва да докаже следните обстоятелства: наличието на облигационно
отношение по повод валидно сключена застраховка “ГО”, ПТП, извършено по
посочения от него механизъм, вината на застрахования за неговото
реализиране, че ответникът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма, или под въздействието на наркотици
или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е
5
отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества;
наличието на извършено плащане на обезщетение на застрахованото лице,
получаването на регресната покана от ответника и размерът на
претендираните суми. От представените по делото доказателства, съдът
намира, че се доказа наличието на сключена застраховка ГО, обхващаща
датата, на която е реализирано ПТП. Констативният протокол за ПТП,
влязлото в сила НП и показанията на разпитаните свидетели
безпротиворечиво установиха механизма на ПТП. От събраните гласни и
писмени доказателства не се доказа, че ответникът е отказал да бъде
изпробван за наличие на алкохол в кръвта. Напротив, от показанията на
свидетелите Д. Х. и С. Н., се установява, че ответникът въобще не е бил
изпробван за употреба на алкохол, тъй като автомобилът е бил паркиран и
служителите на Сектор „Пътна полиция“ в този случай не са имали такова
задължение. Обстоятелството, че автомобилът на ответника не е бил в
движение, а е бил паркиран, в покой, се установява и от свидетелските
показания на Д. Д., водач на увредения автомобил. Горното обстоятелство се
потвърждава от приложената справка от ***, че на дата 15.06.2019г., няма
регистрирани данни за преглед или изследване на ответника, т.е. на
ответника въобще не е бил издаван талон за медицинско изследване.
Съгласно чл. 500 КЗ застрахователят има право да получи от виновния
водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата,
като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под
въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да
се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици
или други упойващи вещества. Само при наличие на данни за предприети
мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той
виновно да се отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по
чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за регресна отговорност на застрахования. В случая
такива данни по делото не са налице.
С оглед разпределената между страните доказателствена тежест, както
и предвид фактическия състав, установяването на който предпоставя
6
основателността на главния иск, съдът намира, че ищецът не е провел
успешно пълно и главно доказване относно наличието на всички юридически
факти, част от фактическия състав на отговорността по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ
на ответника.
Във връзка с гореизложеното и доколкото не се установиха
материалните предпоставки на иска, както и предвид изричното му оспорване
от страна на ответника, главният иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Неоснователността на главната претенция води до извод за
неоснователност и на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, с оглед на
което същият подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото, разноски се следват на ответника на осн. чл.
78, ал.3 ГПК. Страната претендира и доказва заплащането на разноски в
размер на 1000 лв. за платено адвокатско възнаграждение, като предвид
отхвърлянето на предявените искове в цялост, ищецът ***, ЕИК *** следва да
бъде осъден да заплати на ответника Й. Б. Н., ЕГН ********** посочената
сума в пълен размер.
Предвид фактическата и правна сложност на делото, е неоснователно
възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., против Й. Б. Н., ЕГН
********** от ***, искове с правно основание чл. 500, ал.1, т. 1 от КЗ вр. чл.
86 ЗЗД, за заплащане на сумата от 5859,80 лева, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение, и сумата от 25 лева ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане
на мораторна лихва в размер на 1517,04 лева за периода 03.02.2020г.-
22.08.2022г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 вр. ал.1 ГПК ***, ЕИК ***, със
7
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К., да
заплати на Й. Б. Н., ЕГН ********** от ***, деловодни разноски в размер на
1000 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Oкръжен съд-Плевен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8